„Северозападен романь“ – гъз път да види, Част 6

Не знам на някого дали му се е налагало да пътува от Монтана до Видин с автомобил напоследък. Е, на мен ми се налага за втори път в рамките на година. Велико приключение, казвам ви, пък вие ако щете ми вярвайте, ако не се лъжа споменах вече нещичко за това преживяване. Европейският съюз с кански мъки ни накара да построим Дунав мост 2. И какво от това?

По този маршрут, между два от трите областни града на Северозапада, могат да минат само рали състезатели със завидни способнисти. Страшно е. Като след бомбадировка. По едно време навлизаш в участък, където не слаломираш между дупките, а избираш по-малката (примерно половин педя), за да не минеш през двете по-големи… А иначе рязането на лентички на бързоразпадащи се магистрали там, някъде на юг, отвъд Балкана, беше първа мода доскоро. Сега сме минали само на тупане в гърдите, ама да не задълбавам в тази тема.

Фенерски се прояви като един превъзходен Фитипалди, ние се подрускахме здравата на задната седалка, гледайки с недоумение тлъстата земя от двете страни на пътя, която рязко контрастраше със селата, през които минахме. Тук-таме някой комин пуши, личи си, че животът доскоро е бил пълнокръвен, но сега кажи-речи половината къщи видимо пустеят. „Така е, природата давала с пълни шепи, но…“. Да, не продължавам, това не е политически коментар, а пътепис за „Северозападен романь“. Видин ни очакваше!

2015-02-Vidin 026

И, в интерес на истината, ние се добрахме до него. Краси Каменов, нашият любезен домакин и зверски талантлив журналист от радио „Видин“, ни беше осигурил уютни стаи в хотелче. Взех си дълъг душ, измих си калните до глезените обувки от чернозема, в който бях нагазил, когато поспряхме по пътя за минутка. И докато да видиш, времето се мина.

Краси беше организирал представянето в една страхотна механа. Някои казват „битов стил“ на едни местенца, които са кичозен, претрупан, бутафорен опит за наподобяване на отдавна отмрелия патриархален уют. Можех да се изразя само с думичката „комерс“, ама нали съм си графоман…

Механа „Мерак“ в никакъв случай не е такова място! Обстановката ме грабна от първия миг, в който влязохме. Масите бяха масивни, да му достави удоволствие на човек да седне със салатите и ракиите, а камината да ти попуква. Иска ти се да гледаш магията на огъня и да вкарваш вътрешен огън в зажаднялата си душица… Но трябваше да потложим малко, домакинът се беше подготвил като един истински професионалист и с Фенерски дадохме две-три интервюта за видински медии, преди даже да успеем да свикнем с обстановката. Така обаче е по-приятно, става по-непринудено.

А после започна и самото представяне. Да посрещнат „Северозападен романь“, мен и Фенерски бяха дошли доста хора. Когато съм център на събитията, си избирам слушател и се опитвам да се втренча в него, защото се притеснявам от хорското внимание, което не е много положително качество, когато една от основните ти цели е точно то.

На представянето във Видин не ми беше нужно подобно нещо първо, защото хората ни приеха изключително топло и дружелюбно, а и организацията беше такава, че да не се натрапва, но да ми е в помощ, дори и само да си помисля нещо. За което горещо благодаря, разбира се!

2015-02-Vidin 062

Иначе нашата си шарена каручка, която дърпаме с Фенерски, я описах толкова пъти, че едва ли е нужно да го правя пак. Той разказва за идеята и реализацията на „Резерват Северозапад“, говорим малко за алманасите, които е издал с големи усилия, на мускули както се казва, със сигурност не е било хич лесно, и за двете си собствени книги и плавно (поне така ни се срува), стигаме до „Северозападен романь“.

Тук следва кратко четене на произволни пасажи от романЯ, а тези истински северозападни българи, които се бяха събрали онази вечер в механата… За миг ми се стори, че ни приемат като хъшове, като радетели за добруването на родния ни край. На общия ни роден край… После си казах наум (доколкото имам, де) „Стояне, стегни се, не се вземай на сериозно“, та минахме на непринуден разговор и подписах няколко книги, по което време разговорът стана още по-непринуден. Защото се гледахме очи в очи и усещах приятелското отношение на видинлии много силно.

И започнахме с неофициалната част. Не сме пили, не сме яли, не сме се веселили, всичко са долни инсинуации, каквото и да ви казват! Само дето огънахме от добро настроение ония масивни, тежки и плътни и здрави като историята и духа на видинлии маси…

 

Снимки от представянето във Видин може да видите тук.

 

Ето какво се случи и в останалите градове по пътя на турнето:

– Предисловие: Кога нема път, път ше прокараме

– Част 1: „Северозападен романь“, майна!

– Част 2: „Северозападен романь“ на мило гости в Зарата“

– Част 3: “Торлака си е за Карлуково открай време”

– Част 4: „РоманЯ у Вратцата“

– Част 5: “Градо и те така те!”

– Част 7: “Обичам те, Оряхово!”

– Част 8: “ВлъчЕдръм – има път, ама нема влъци“

 

Ето и медийните ни изяви във Видин:

– Радио „Видин“ излъчи подробен репортаж от представянето в предаването си „Неделник“.

– Интервюта с нас и по телевизия „Видин“.

– А БНТ2 включиха репортажа на видинските си колеги в централната си емисия новини. Ако не ви се гледа целия новинарски блок, да знаете, че материалът за романа започва 14 минути и 20 секунди след началото.

Advertisements