Градо и те така те!

„Северозападен романь“ – гъз път да види?,
Част 5

Аз съм горд жител на Монтана. Един от най-проспериращите градове в цялата римска империя, по времето, когато тя е била пълнокръвна. И аз съм пълнокръвен, когато съм си там. При майка и татко, под тяхното крило. Пък понякога се засичаме там и с брат ми, който също е емигрант от Северозапада, по разбираеми причини…

Въпреки че се самоопределям като говежданин, а живея в Търново, въпреки че имах близо деветгодишна авантюра (минах през ада, така да се каже) по Шопето, в личната ми карта пише Монтана. Не съм си сменил регистрацията и не възнамерявам да го правя.

Там живях от пет до осемнадесетгодишен. Там учих, там възмъжах, там преминах първите си инициации. Там се прибирах всяко лято в студентските си години. Там виждах как родния ми край се разпада на парчета. Там се срещах с все по-малко мои приятели от ученическите години. Избягали, прокудени от немотията.

Там в главата ми започна да се ражда „Северозападен романь“. Точно там, на пъпа на Северозапада. Там осъзнах, че срещу родния ми край се упражнява геноцид. Там се убедих, че не мога да върна семейството си в Северозапада, защото може аз да съм мазохист, но не бива да причинявам подобно нещо на близките си. И! О, изненада!

В Читалището на Монтана ми разбиха всички представи на пух и прах. Нямало културен живот ли, Стояне!? Единственото, което няма, е акъл в главата ти! Организацията беше перфектна, ако изключим ранния час, който си е наш проблем, на издателя ми и на мен. В делничен ден представяне на книга не се прави толкова рано, вече ще го знаем. И двамата.

Няма да споменавам имената на всички хора от Културния отдел на Общината, които се бяха постарали да зарадват „Северозападен романь“ и моя милост на родна почва. Няма да го направя, за да не пропусна някого. Само ще повторя, че се бяха справили перфектно. Ама наистина!

РоманЯ за пръв път гостуваше (домуваше) в родното място на автора. За пръв път гостуваше (домуваше) в културна институция. Досега бяхме обикаляли с него по всякакъв вид кръчми и „увеселителни заведения“, но в читалня не бяхме стъпвали. Особено в читалня, в която съм прекарал меко казано стотици часове. Бях луд по книгите едно време. Бях едновременно интро- и екстровертен. Обичах да влизам в чужди светове. И сега съм луд по книгите, но май си живея в собствения си свят. Все повече се затарям в него… Но да оставя себе си настрани.

На това представяне бях точно в собствения си свят. В претъпкана читалня. Чувствах се отлично, в свои води. Майка и татко, курсовата ми ръководителка, най-големите ми приятели от онова време, когато се формирах като личност, големи другари от сега. Бяха там… Там бяха…

А аз си бях вкъщи. В Северозапада, в Монтана, в библиотеката. Сред свои хора. Миризмата на книгите ме върна повече от двадесет години във времето.

Седнах, отпих от специалната бутилка с ракия, на която Гери (няма да уточнявам, че ще се влюбите, а тя е щастливо омъжена) беше лепнала фрагмент от корицата на романЯ, и се почна! Разговорът вървеше непринудено, а хора колкото щеш. Смяха се на смешното, навеждаха глави на тъжното, някои дори изтриваха по една сълза… Тогава усетих с пълна сила, че „Северозападен романь“ и аз, скромният му аФтУр с огромно его, сме постигнали целта си.

Можеш да бъдеш измислен герой, ако пишеш за аборигените в Австралия или за Лондонската стокова борса, ако те не прочетат какво си сътворил, нали така? Можеш да си Бъфало Бил, когато индианците нямат къде да изкрещят, че избиваш бизоните и те няма какво да ядат, а ти си кралят на деня, но ще си останеш тъпак завинаги. Можеш, спор няма.

Но не можеш да излъжеш когото и да било какво се случва със собствения му живот, с живота на близките му. В Монтана наистина осъзнах, че книгата ми е написана неслучайно. И че не съм я писал аз, а всички хора от родния ми град, от родния ми край.

Аз съм само проводник на енергията, на силата, страховете, въжделенията и мракобесието, с които живеят всеки един ден. На представянето на „Северозападен романь“ в онази читалня, в която съм прекарал стотици часове, разбрах, че съм се лъгал. Има надежда за Монтана! Има надежда за Северозапада! Хората там са силни и стойностни, със здрави корени и вроден инстинкт да оцеляват. Също като мен, също като мен…

 

Още снимки от представянето в Монтана може да видите в албума „Романя си идва у Градо (Михайловград, ако некой не е разбрал)“.

 

Ето какво се случи и в останалите градове по маршрута на турнето:

–  Предисловие: Кога нема път, път ше прокараме;

– Част 1: „Северозападен романь“, майна!;

– Част 2: „Северозападен романь“ на мило гости в Зарата;

– Част 3: Торлака си е за Карлуково открай време;

– Част 4: РоманЯ у Вратцата!

– Част 6: “Не се удавихме накрай Дунава!”

– Част 7: “Обичам те, Оряхово!”

– Част 8: “ВлъчЕдръм – има път, ама нема влъци“