Станаа ли ти яйцата?

Не знам я ли съм прос, другите ли са прости, кво е… Съшнус, май нищо не знам, ама те, да си каем.

Коги бех подрастващ фарфалак и ми беше попаднала отнегде Библията, преразказана от Пърл Бък. Пръво си мислех, че тва Пърл Бък е некъв дрът белобрад писател, къде гледа лоше. Като Дедо Мраз, ама строг и начумерен, таа жената. Оно у последствее верно се оказа, че е жена, ама тва е тема на друг разговор. Тогива немаше гугъл и трудно моеше да научиш нещо. Кво и да е. Сакаха се бая повече усилеа, ама май па и информацеата се ценеше повече и запаметеваше за по-длъго. Кък и да е.

снимка: Бон Апети

Та, зачетох се я у преразказаната Библия и она зе, че ми арекса. Беше баш след комунизмо. Ората не знаеха баш верват ли у Господ, не верват ли. Они и като цело не знаеха на кво да верват, ама айде. Я обаче се увлекох по християнството с присъщата на възрастта ми маниакалнус и успех да се снабдим и с истинската си Библия. Не съм я откраднал, чесну, макар че според статистиките она била най-крадената книга на свето. Сакам да каем, че не съм помогнал за формирането на тия позорни данни.

Колко пъти съм я чел, нема да ви приказвам. Помним даже, че некои пасаже бех почнал да ги помним наизус, без да съм си го поставял за цел. Постепенно простио ми мозък почна да вниква поди буквалното значенее на думите и текстовете и да сфаща… нещо. Не знам, тва ли е бил смисъло, къде афтурете са сакали да вкарат у таа книга или не, ама я бех убеден, че проумевам Бога.

Докъде четех сам, сичко беше наред. Беше ми ясно като бел ден, верата ми беше непоклатима. По-късно се сблъсках с поповете като „медиатори“ между ората и Бога, с религията като лицемерно извинение за изтребване на милиони и трупане на несметни богатства и некък неусетно се отказах от сички книги, конфесии и имена. У мене си остана само верата у неколко изконни принципа на човечнуста и неотменната сила на вселенските закони. И тотално отебах да следвам секви умозаключения на тоа и оня кък се казвал Господ и колко ревниво требва да се бориме срещу враговете му. Немам намеренее да се борим срещу никой на религиозна основа. Осен, ако он не почне пръв. Тогива ше му извадим гръцмуньо, без да ми пука у кой си мисли, че верва.

Ше каете „Кък миролюбиво почна, па на ква агресия те изби, да те еба у шизофренико!“. Май така излаза, ама нали наближава Великден, та е обяснимо. Що ли? Много просто.

Не сте ли забелезали, че за огромното мнозинство от назе християнските празници тотално са затрили пръвоначалното си значенее? Колко се сещат за светлата надежда, къде символизира ражданьето на Христос на Коледа? Не са ли повече ония, къде неколко седмици преди тва обикаят магазините с озверели физиономии, безкрайни списъци с имена на роднини у ръце и дират къде има „черен петък“? Или другите, дека само се поглаждат по мешините у очекванье на жертвоприношенеето на прасето?

Да не са много тия, съпреживеващите мъките на Божия син преди възкресенеето му? Макя. На Великден май най-важно е дали са ти се сварили и бойдисали кък требва яйцата, фанало ли е ягнето златиста коричка и надигнал ли се е убаво козунако. Обикновено се едно от трите не се е случило като ората и тва е повод за нерви, мрънканье и доста често караници у камерен или по-пищен състав.

Сега, я немам нищо против ни свинското, ни ягнешкото, ни яйцата, ни па козунако. Съшнус, излъгах. Само като се сетим за козунак и великденски яйца и ми става смрътница. Първо, не обичам нищо благо, па камо ли благ леб. И второ, едем варени яйца, ама ги предпочитам рохки, а великденските никогиж не са такива. У доплъненее, требва да се омаат минимум десетина на тоа светъл день. Само като се сетим и усещам кък твръдио жлътък ми лепка по небцето…

Та, немам нищо против секи да еде и да пие кво сака. Даже при подобни поводе съм от пръвите на масата и оставам до краю. Малко ми е терсене обаче, че има неква гадна лицемерна нотка, къде е по-трудна за преглътанье даже и от твръдосварен жлътък. Значи, ако ше отбелезваме високоценностни празници като Рождество и Възкресение, ми се види, че требва да го праиме подобаващо. Със сички там смирения, размисли, катарзиси и така нататъка.

Ако ше едеме и пиеме, айде да си му викаме яденье и пиенье! С кво тва яденье и пиенье е по-велико от другите, та да го зовеме Великден? Закво требва да го криеме под благовидни поводе? Тва си е една езическа сбирка. Ше се чукнеме за здраве с перашки (чръвеното еце е символ на здраве и плодородие у Древнио Изток), ше апнеме козуначец (пак от езическо иде), да пинеме като ората и да се повеселиме с отворено сръце. Така нема да се раздвояваме. Па кой има нужда да дири Бога, да го дири. Да му пожелаеме успех!