Търсене

Стоян Николов-Торлака

Литература, литература, литература… а, забравих – литература

месец

февруари 2013

Защото сме социопати*

528059_529594337081392_1564551_n

Вчера в предаването на бТВ „Нека говорят” лидерът на БСП Сергей Станишев сподели с потрепващи нотки в гласа, как сам бил жертва на монополите, защото сметката му за ток през януари била с около 50 лева по-висока от предишната. Отделно от това той и брат му (Георгий Станишев; архитект по професия и деен участник в „Дюнигейт” б.а.) помагали на майка им (проф. Дина Станишева б.а.), защото тя била пенсионер.

Авторът на вечния бестселър „Защото сме социалисти” звучеше толкова трогателно, че дори неволно се замислих дали не може да му се помогне по някакъв начин в трудната борба с ежедневието. И тогава се сетих, че всъщност целокупният народ отдавна му е помогнал не само да си плаща сметките, но и да живее повече от охолно. Индиректно, разбира се… Просто той и кликата му откраднаха толкова много пари от хората, че могат да купят НЕК, пък камо ли да изпитват затруднения със сметките си за ток…

Нямам обаче намерение нито да повтарям пак хилядите справедливи и несправедливи обвинения, които Бойко Борисов му отправяше 4 години, нито да изваждам нови факти за финансовите злоупотреби на БСП и Тройната коалиция. Смятам, че това е работа на Прокуратурата, с която е крайно време тя да се заеме. Изумен съм от друго. Как е възможно човек да е толкова безочлив и дебелокож, че стотици хиляди българи вече двадесетина дена да му заявяват, че го смятат за марионетка на монополни и чужди интереси и че не искат и да чуват за него вече, а той да се прави на глух и да повтаря едно и също като развалена грамофонна плоча?

Никой не може да отрече на другаря Станишев, че е съвършеният продукт на политическата гнусотия и мизерия, които заливаха българския народ в продължение на повече от 23 години. Той няма срам, съвест или памет. И е по-упорит от тексаски каубой. Дори и сто пъти да го хвърли конят Народно недоволство, той пак, с последни сили, ще се вкопчи за гривата му.

Въпреки опитите (закъснели и плахи) на десетки журналисти от също толкова медии да го накарат да обясни защо протестиращите упорито обвиняват и Столетницата не по-малко от ГЕРБ за сегашното дередже на държавата, никой не е успял да измъкне от другаря Станишев и капка признание. Освен многозначителното „И ние сме допускали грешки…”, което би зарадвало и поуспокоило народа, но на друго място и в друга епоха. Например, от устата на Луи XVI по време на Великата френска революция.

Поведението на Сергей Станишев и останалата част от върхушката на БСП определено е белег за тотално неосъзнаване на действителността. Повече от две седмици те се опитват всячески да яхнат протеста на недоволните от целокупната ни политическа класа българи. То не бяха внедрени представители на младежкото БСП, които раздаваха листовки на митингите… То не беше хилядократно изразяване на неискана и упорито отхвърляна от протестиращите съпричасност… А също: „Борисов, подай си оставката!”/”Борисов, защо си подаде оставката!?”

В друго медийно студио, това на предаването „Неделя 150” по Българското национално радио (отново вчера), Сергей Станишев изглеждаше дотолкова неадекватен, че водещата му каза, че звучи като римейк на Тодор Живков. Прозороливият лидер и талантлив писател обаче продължи да повтаря, че държавата е срината… Между впрочем, напълно правилно, но пропускайки да изтъкне водещата роля на себе си и на партията си в рушенето.

И в двете предавания Станишев упорито повтаряше и друг опротивял до стомашен спазъм рефрен. Че БСП има готова платформа за радикална промяна на посоката, в която се развива България. Няма да ви повтарям петте основни точки на въпросното „революционно” документче. Можете да ги прочетете в програмата на всяка партия, управлявала или искаща да управлява. Или и двете. Високопарни, звучащи така, че чак да се размечтаеш, но абсолютно неприложими. От тези политици, в тази среда, с това мислене. А и платформата била иозготвена много преди протестиращите да формулират исканията си. Един вид „Ние знаем какво иска народа, преди самият той да го поиска”…

Ако не вярвате на мен, нека пак се позова на безспорния авторитет на водещия на „Неделя 150” Лили Маринкова, която в прав текст каза на лидера на Столетницата, че социалната програма, която размахва насам-натам с цел да се присламчи към протестите, е „чиста утопия”. Станишев обаче не падна по гръб и влезе в схватка с водещата, показвайки за пореден път, че никой (па макар бил той и уважаван журналист)не може да го накара да говори за друго, освен за това, за което иска. И зареди предизборен лозунг след предизборен лозунг. АЕЦ „Белене” на практика била готова, ако спечелел изборите държавата щяла да регулира стриктно икономическите процеси, Борисов бягал от отговорност…

Оказа се обаче, че Сергей Станишев обвинява за ситуацията в държавата не само управлението на ГЕРБ, но и медиите и синдикатите, които гледали безучастно какво се случва с народа. Просто да занемееш… Разбира се, никой не отрича вината на ГЕРБ, медиите и синдикатите за проблемите. Лидерът на БСП обаче или е прекалено разглезен от верността на твърдия си електорат (впорчем, постоянно намаляващ по силата на природните и други закони), или наистина не може да осъзнае, че никой вече не му вярва. Дори и онази (доста голяма, между другото) част от привържениците и членовете на социалистическата партия, които мислят с главите си, а не се вслушват в безсмислени и лъжливи мантри.

*Чрез заглавието авторът не иска да обиди редовите социалисти, в болшинството си трудолюбиви, честни и отговорни хора, милеещи за бъдещето на България както всеки патриот.

*Социопат е човек, който има абнормално или патологично поведение в сферата на социалните взаимоотношения… В отношенията си с други хора той създава конфликтни ситуации и не се поучава от грешки или неприятни преживявания… Такъв индивид е неспособен на уважение… Социопатът никога не изпитва вина, тревога или разкаяние, тези чувства са му непознати, той се държи така, като че ли няма съвест, защото неговите понятия за критическо възприемане на поведението и за добро и зло са силно изкривени.

Източник – Уикипедия. Цитатът е със съкращения.

Advertisements

Бойко подаде оставка. А сега накъде?

Протестите, които започнаха като масово народно недоволство срещу енергоразпределителните дружества и преминаха през яростни искания за ревизия на монополите, доведоха до оставката на правителството на Бойко Борисов. Ето и няколко извода, които можем да направим на първо четене…

http--blog.pantaleev.com-wp-content-uploads-2009-07-Boyko_borisov_premier

  1. Протестите все пак се политизираха. За добро или за лошо, въпреки желанието на инициаторите им, въпреки всички заявления в тази посока. ГЕРБ отнесе негативите не само на своите грешки, които безспорно съвсем не са малко, но и на тези на предишните управления. Хората излязоха да протестират срещу конкретни негативи в живота си, но в крайна сметка се поддадоха на изкушението, подхвърлено им от същите тези предишни управления и свалиха правителството. Изглежда ужасяващата мизерия си каза думата и имаме изкупителна жертва.
  2. Българският народ вече не е стадо. Той е разнородна група от хора, които имат редица сходни желания и интереси и са готови да ги защитават. Заедно. Вярно, учим се в крачка, но все пак показахме, че се справяме сравнително добре. Изразяването на ясна и конкретна позиция обаче носи и своята отговорност. Тя се състои в това натрупването на енергия и сила да се използва за целите, които са поставени от самия народ. На първо място това означава на протестите да не се допускат политически провокатори и хронични хулигани, които да използват народа за свои цели.
  3. Необходимо е споменатата гражданска енергия да се канализира в граждански сдружения, които да вземат реално участие във властта. Не става въпрос за досегашните „граждански” сдружения, които са просто задкулисни изпълнители на политическата воля на тази или на онази партия или едър икономически интерес. Сдружения, които да дават израз на волята на мнозинството от българите. Тези, които работят, гласуват, отглеждат бъдещото поколение на България, милеят за природата и културата на страната и не са склонни да потърсят спасение навън. Тези, които всеки ден се чудят как да се борят с кошмарната икономическа ситуация, гневят се на лъжливите политически обещания и стискат зъби, за да оцелеят. Материално и духовно.
  4. Времето на политическите месии свърши. След супермена Бойко Борисов, който минаваше за любимец на народа и експолатира този си образ до такава степен, че едва ли ще осъзнае и след седмици, че същите тези хора са се изправили срещу него, българите няма да повярват на нов пишман спасител на нацията.
  5. Приказките бяха дотук. Бойко Борисов наистина построи доста инфраструктура. Симеон Дянков наистина запази финансова стабилност във времена на криза. Потекоха спрени фондове, постигнаха се определени успехи в борбата с престъпността и комуникацията с Брюксел, Вашингтон и Москва. Народът обаче вече е осъзнал, че това не са грандиозни успехи, а ежедневни задължения на всяко правителство във всяка нормална държава. И докато от всички медии Бойко и сие му повтаряха до втръсване какво са свършили, народът не изпускаше нишката. Той не забравяше, че е ужасняващо беден, че безработицата расте, а хиляди дребни фирми фалират; че младите и способни българи отказват да раждат деца и бягат от страната; че продължават да го крадат, лъжат и ограбват, а на свобода се разхождат продажни политици и нагли мафиоти. Народът даде достатъчно време на управлението да свърши нещо реално за подобряване на положението му, а след като му писна резултатът веднага е налице. И никой управляващ занапред няма да има толкова дълъг кредит на доверие.
  6. Оставката на Бойко Борисов не е емоционална реакция, а добре премерен ход. Въпреки убежденията, които лидерът на ГЕРБ ни отправи от парламентарната трибуна преди броени минути, не трябва да се заблуждаваме. Той не сдава властта защото не може да гледа Народното събрание оградено. Нито заради сцепените протестни глави. Прави го, защото иска да прегрупира партията си до предсрочните избори (които няма да се проведат преди края на април) и да вкара максимален брой депутати в Парламента. Прави го, защото след провала на вчерашните полумерки срещу монополите му и онзиденшното отстраняване на поредния жертвен агнец Симеон Дянков стана ясно, че протестите ще продължат. А за оставащите няколко месеца до регулярните избори това би сринало рейтинга на ГЕРБ близо до този на НДСВ. Прави го, за да измисли как да привлече отново народната любов.
  7. В сегашното политическо статукво ГЕРБ няма алтернатива. Въпреки всичките си неосъществени обещания към народа, ужасяващата си кадрова политика в министерствата и Народното събрание, бездействието си срещу монополите и едрата престъпност, Бойко Борисов е най-малкото зло за страната. Повтарям, най-малкото зло, а не най-добрият вариант. При положение, че със сигурност на следващите избори няма да успее да постигне абсолютно мнозинство и ще трябва да усмири грандоманията си; при положение, че ще има за коректив други силно представени в Парламента политически сили; при положение, че възкръсналото като Феникс от пепелта гражданското общество ще може да му оказва подкрепа или да го спира, ако залети в неправилната посока, Бойко Борисов е правилният вариант. Политикът, който се докосна до властта и излезе от нея по-малко изцапан от когото и да било през последните 24 години. Ако отърси от гърба си Цветан Цветанов, Мирослав Найденов и още една дузина свои „сподвижници”, Борисов би могъл да осигури на България по-добро управление от Станишев, Кунева, Местан, Сидеров или Костов.
  8. Чакат ни ужасно трудни месеци. Държавата пуска на пазара ценни книжа за 800 милиона, за да покрие плащанията към земеделските производители, чието забавяне бе поводът за отстраняването на министър Дянков. Това става на фона на правителство в оставка, следователно на срив в доверието към стабилността в България. Сривът на доверието винаги оказва негативно влияние върху цените, лихвите и изобщо върху цялата финансова сфера. В този смисъл не можем да очакваме никакви свежи външни инвестиции в страната. Едва ли ще запазим и финансовата стабилност на сегашното й ниво. Твърде съмнително е да преживеем каквото и да било положително през следващите месеци. Така че ще продължаваме да стискаме зъби. Поне до изборите…
  9. Все пак можем да използваме времето до вота продуктивно. Голяма част от българския народ показа, че провижда зад празните политически фрази. Почти сигурно ни очаква служебно правителство. Сега именно е моментът да продължим натиска и да получим отговори на много въпроси. Какво е истинското финансово състояние на държавата? Какво пише в прословутите монополни договори, които не дават никакви права на страната ни, а ни заробват с милиардни неустойки? Кой ги е подписал? Какви са начините вместо в следващото Народно събрание, той да влезе в затвора? Задълго. Как да изринем кръвосмучещата бюрокрация и да освободим бизнеса от ужасяващите разрешителни режими и корупционни практики, които му пречат да осигури стабилни доходи и работа за по-голяма част от българския народ? Как законово и окончателно да се измъкнем от всички монополи? Не само топлофикации и ЕРП-та, а и кредитни институции, туристически картели и т.н. Тъкмо сега можем да получим максимално конкретни отговори на подобни въпроси, без да ни замазват очите с политически лъжи.
  10. Да продължим новосъздадената традиция и на изборите да гласуваме (или не) с главите си. През следващите месеци партиите могат да ни покажат готовността си да се променят. Защото безспорно всички са маскари. Да не гласуваме на принципа „Кой не скача е еди какъв си!”. Доказахме, че не сме глупаци и не се водим от политически лозунги. Да дадем вота си за тези, които изритат най-много от корумпираните си кадри. За тези, които ни предложат най-много нови лица. Но не такива, познати ни от други политически проекти, които искат да се включат в новото политическо раздаване на картите. Нови в смисъл на необременени с гнусните практики, на които се нагледахме от всичките партии. Без изключение. Да гласуваме за тези, които ни дадат конкретни обещания с конкретни срокове и поемат конкретни ангажименти кога ще сдадат властта, ако не изпълнят думата си. Защото изборите са договор. Ние даваме вота си на този, който поема ангажимент да изпълни най-голяма част от исканията ни. Ако не го направи? Е, последният пример е твърде пресен…

Моментът партиите да изритат мършата настъпи!

images

Нямам никаква представа защо българският народ реши да се вдигне толкова масово точно сега, 16 години по-късно. Защо не го направи, когато сини, червени, жълти и философи приватизираха наред за жълти стотинки, крадяха, заменяха, сключваха договори с разни презумптирани монополисти…

Дали защото сега вече озверяхме от бедност дотам, че сме готови да загърбим колкото прословутата си, толкова и дискусионна робска психика? Едва ли е за това… През Виденовата зима търпяхме много повече. Тогава една заплата не беше равностойността на сметката за ток. В много случаи срещу нея можеха да се купят най-много две кила месо. Значи няма как да сме достигнали прага на волското си търпение….

Дали защото ГЕРБ са най-лошите от всички? Едва ли… Да, наистина изстъпленията на Бойко-Борисовата партия срещу материалното и духовно съществуване на българина са факт. Те обаче в никакъв случай не са по-драстични от тези на предхождащите правителства. Дори напротив. Хипотетични четири години криза по време на Тройната коалиция биха означавали стотици хиляди умрели от глад и студ българи.

Отговорът на въпроса ми обаче няма абсолютно никакво значение, макар по стар свой навик медиите да насочват огромно внимание към него, за да ни вменяват вина, че сме търпели толкова дълго. Изобщо не ми пука защо българите се наканиха да протестират точно сега. Пука ми, че го правят. Пука ми също така, че вече са гърмени зайци и не дават на разни политически измекяри да използват искреното им недоволство. Пука ми, че съм българин и в момента се гордея много повече с това, отколкото когато ми пробиват ушите с приказки, че Джон Атанасов и Карл Джераси са нашенци.

Нямам никаква представа защо „родните” ни политици (както от това, така и от предишните правителства) и „независимата” ни съдебна власт чакаха стотици хиляди българи да изскочат по улиците, за да започнат да проверяват шефове на ДКЕВР, ЕРП-та, ТЕЦ-ове и фотоволтаични паркове, за които и малкото чукчи от вицовете от години знае, че са монополисти, блюдолоизци и перачи на кални пари. Дали защото им липсва воля и енергия да защитават правата на народа, каквото всъщност би трябвало да е основното им призвание? Сигурно и заради това… Дали защото участват в цялата тази помия? Твърде вероятно…  Дали защото имат изгода да се мълчи? Напълно сигурно… Убеден съм обаче, че всичко, което се случва в момента по улиците на България, е прекрасно. Прекрасно би било също и да не спира сега. Както и да се подновява пак и пак, докато се превърнем в поне средноевропейска държава по завета на един прясно влязъл в историята финансов министър.

Нямам никаква представа каква е тая вездесъща изпълнителна власт, която ни загробва с милиарди неустойки и сключва договори, в който България (тоест, ние) има само задължения и никакви права… Нямам представа и как така е възможно да има засекретени контракти с инвеститори, в които народът е едната страна (тази, която плаща), но няма право да знае за какво харчи последните си пари. Не ми пука за всички правни и икономически термини, с които могат да ме засипят разни поставени лица, за да ми докажат, че това, което изтича от джоба ми, е „търговската тайна”. Убеден съм обаче, че щом нещо се крие от народа, то не е полезно за него. Напротив. Също така съм убеден, че щом има такава практика, трябва да се протестира, докато тя се премахне. Не само за ЕРП-тата. За всички договори, които се сключват от наше, на народа име. С изключение на тези, които абсолютно пряко касаят държавната сигурност.

Нямам представа и дали най-после някой политик ще получи ефективна и строга присъда заради алчността, продажността и подкупността си. Силно се съмнявам това да стане скоро. Защото за съжаление съдебната ни система май е доста по-прогнила дори и от политическата.

Това, в което съм убеден обаче е, че протестите от последните дни са последната червена светлина за политическите партии в България. Двадесетте процента активност на „спечеления” от всички тях референдум бяха предпоследната. Вгледайте се внимателно в огледалото, драги политици. Поемете си дълбоко въздух. Ако мутрата ви е мазна и воните на гнилоч, бягайте или се покрийте някъде.

Не е лошо и да се съберете на партийни конгреси. И без това ги обожавате. Огледайте се около себе си. Ако вие не знаете кой е продажник, корумпиран и безпринципен във вашата собствена партия, няма кой да знае. Прогонете го. Всъщност, прогонете ги, защото наглеците сред вас са много. Ако трябва да сме точни, почти всички сте такива.

И след няколко месеца се изправете пред народа с вдигната глава. Предложете ни нови, неопетнени лица. Предложете ни смислени идеи, които да ни помогнат да преодолеем демографската, материална и духовна криза, в която ни запратихте със замах.

Защото връщане назад няма. Когато народът се обедини срещу политиците, за тях трябва да настъпи време разделно с мършата. Иначе вместо избиратели, след няколко месеца ще видите по улиците милиони протестиращи. Хората се отърсиха от заблудите си. Срещу произвола ви се изправиха всички – пенсионери и млади, десни и леви, етнически българи, турци, цигани и националисти. Така че не ни подценявайте! Номерата ви вече не минават…

Обоснованите предположения: Пътят към „Гуантанамо“

„Хизбулла” стои зад атентата на летище „Сарафово”, обяви на днешното заседание на Консултативния съвет по национална сигурност вицепремиерът Цветан Цветанов. Според министъра на вътрешните работи разследващите органи са събрали достатъчно данни, за да се направи „обосновано предположение”, че двама от терористите принадлежат към военното крило на ливанската партия, спрягана за организатор на кървавия взрив, при който на 18 юли 2012 година загинаха петима граждани на Израел и българинът Мустафа Кьосов.

20_129

Достатъчно е да помислим логично, без да сме теоретици на конспирацията, за да си зададем няколко простички въпроса:

1. Поддаде ли се България на „внушенията” на САЩ и Израел?

Двете страни обявиха „Хизбулла” и сочения за неин финансов благодетел Иран за виновници за терористичния акт само часове след зловещия взрив. За всеобщо учудване България отсече, че няма да изразява официална позиция преди края на разследването. Последва небивал интерес на най-високо ниво от САЩ и Израел към управниците ни. Официални визити в САЩ, официални визити в Израел… Похвали на България (напомнящи много на потупване по рамото), самодоволни изказвания на премиера ни как не са го критикували за нищо…

Последното посещение, на външния ни министър Николай Младенов в Обетованата земя, беше само преди три седмици (17 януари). Въпреки че официалният повод бе съвсем различен, в израелските медии се появи информация, че Младенов е „споделил” в Тел Авив  резултатите от разследването и дори е предал доклад, сочещ, че „Хизбулла” е организатор на атентата.

Разбира се, Николай Младенов категорично отрече подобно нещо да се е случвало. Разбира се, едва ли има кой да му повярва след днешното изказване на Цветан Цветанов.

Световноизвестна тайна е, че милитаристичните кръгове в Израел и САЩ отдавна търсят благовиден повод за военен удар срещу новия трън в очите им. Иран. Е, не оставате ли с впечатлението, че българското правителство осигурява точно такъв повод?

Естествено, напълно възможно е „Хизбулла” да е организатор на атентата в Бургас. Дали обаче, дори и да е така, трябва, преди да е завършило разследването, да се изнасят факти, които могат да имат съдбоносни последици не само за България и Балканите, а и за целия свят?

Не е ли косвено доказателство за подобна теза бързият призив на Израел и САЩ ЕС най-после да обяви „Хизбулла” за терористична организация, което Брюксел упорито отказва, твърдейки, че няма достатъчно улики за подобна стъпка?

2.Защо точно сега?

А. Защото „обосновано предположение” е достатъчна причина, за да направим страната си потенциална жертва на нов терористичен акт?

Б. Защото президентските избори в САЩ минаха наскоро, а правителствените в България и Израел предстоят? В първия случай администрацията на Барак Обама може да си „позволи” да стабилизира икономиката на страната по добре познатия от времето на династията Буш кървав начин. За втория ще стане въпрос само след малко, а в третия като че ли всичко е ясно: „Лихуд” и Бенямин Нетаняху ще спечелят доста проценти, ако България (а после и ЕС) обяви, че ”Хизбулла” е терористична организация и Иран трябва да „плати” за атентата на летище „Сарафово”.

В. Дали Цветан Цветанов не се опитва (една държава не може да се позовава на „обосновани предположения”, за да обвинява някого в тероризъм!) да „замаже” явните сривове, натрупали се в системата, която ръководи, напоследък? На първо (на хронологически принцип) място истинския цирк от „атентата” срещу Ахмед Доган; на второ  – абсолютно необезпокояваната стрелба по подсъдим пред сградата на Съдебната палата? Дали Бойко Борисов не иска да премести прожекторите далеч от „Буда”? И целокупно правителството и ГЕРБ да засилят разклатената си международна подкрепа, надявайки се същевременно да си „измият” очите и пред скорошните избиратели?

3. Стреляйте по музикантите, защото толкова си могат!

Нека не си помисляме какво би се случило, ако България стане обект на сериозна терористична атака. Щом човек с фалшив пропуск и негоден пистолет може да осъществи „атентат” в НДК; щом някой може да стреля безнаказано по човек, намиращ се на стълбите на Съдебната палата… Лошото обаче е, че главните действащи фигури, „обосновали предположението”, са пазени несравнимо по-добре от обикновения български гражданин. И именно той би „отнесъл” всички негативи от изказването на Цветан Цветанов. Без да е убеден в „пръста” на „Хизбулла” в атентата на „Сарафово”. Без да има вина за политическите игрички.

Народът само плаща. И в буквалния, и в преносния смисъл…

Блог в WordPress.com.

Up ↑