Цифровизацията – триумфът на абсурда

Най-вероятно сте забелязали и сами, но колкото повече политиците по света се блъскат в гърдите и заявяват, че свободите на хората се увеличават, толкова повече в реалния живот се случва тъкмо обратното. Правата на обикновения човек, пък бил той и гражданин на Европейския съюз, Съединените американски щати или друга прехвалена демокрация, стават все по-малко, а ограниченията се множат. В тази посока се случва нещо положително единствено в редките случаи, когато желанията на обществото съвпадат с тези на политическите и икономически олигарси. Едва ли има по-добър пример за срастването между интересите на власт и пари на най-високо ниво, от прословутата цифровизация на телевизионния сигнал.

Сама по себе си цифровизацията хич не е лошо нещо. Тя става възможна благодарение на развитието на новите технологии и предлага на потребителите както някои безспорни предимства спрямо ефирния сигнал (по-високо качество на картината, безплатен достъп до по-голям брой канали), така и услуги от типа на телетекста, имащи твърде съмнителна стойност във века на информационните технологии.

Смущаващото обаче се появява тогава, когато страните членки на Международния телекомуникационен съюз не подновяват споразумението си, според което имат право на определен брой аналогови честоти и няма да се намесват в тези на другите държави. Този договор важи до юни 2015 година, като след това никоя аналогова честота не е защитена от смущения. На пръв поглед това е предупреждение към страните и операторите да имат предвид какво следва, но Европейският съюз решава, че трябва се намеси. Чрез свои препоръки (обвързани обаче с финансови санкции при неизпълнение) той побърза да накара страните членки да станат част от „модерното”.

Държавите са поставени пред дилемата или да цифровизират изцяло ефира си, или да плащат санкции. Едва ли обаче можем да обясним такъв императивен подход, ако се придържаме към широко прокламираните (поне на думи) в същия този Европейски съюз принципи на демокрацията и свободния избор. Единственият логичен мотив за подобна директива е много прост – от Брюксел защитават корпоративните интереси на компаниите, които произвеждат и продават модерни телевизионни приемници с вградени тунери за обработка на цифров сигнал или предлагат декодери. И практиката го доказва недвусмислено.

В страните, в които изключването на аналоговия и замяната му с цифров сигнал вече е станало, непосредствено преди промяната продажбите на нови LCD/LED телевизионни приемници, се е увеличило с десетки, а понякога и със стотици (например в Хърватия, която дори не е член на ЕС) проценти. Не трябва изобщо да се подвеждаме по упорито повтаряните от различни представители на институции, свързани с цифровизацията, мантри, че в България от промяната ще бъдат засегнати едва около 20% от населението, и то предимно живеещи в отдалечени и труднодостъпни региони. Според данни на компаниите, които са най-големи „играчи” на българския пазар с телевизионни приемници, продажбите им през миналата и особено през тази година бележат значителен ръст, защото не само „жертвите” на цифровизацията искат да подменят телевизорите си, но и много други хора, живеещи в големите градове и имащи достъп до кабелни и сателитни оператори. В условията на масирана мозъчна атака (основно чрез инструментите на широкомащабната рекламна кампания на цифровизацията), която индиректно ни убеждава, че телевизорите, неспособни да обработват цифров сигнал, са безвъзвратно остарели, едва ли е чудно, че стотици хиляди българи се насочват към магазините, за да се сдобият с по-модерен приемник.

Тоест, ако обобщим, много лесно можем да проумеем, защо Европейският съюз издава документ, който пряко влияе на повишението на печалбите на определен тип компании. А държавите или хората, които не искат да станат част от тази схема за облагодетелстване, биват или глобявани, или лишавани от едно от основните права на XXI век – достъпа до информация.

Някой би се възпротивил, че, за да се цифровизираме, не е нужно да си купуваме нов телевизор, а е достатъчно да се сдобием с декодер, но и в този случай интересите на определени компании прозират като бельо под официална рокля на чалгаджийка. Запитвали ли сте се защо „момчето от кутията”, което ни продъни ушите през последните няколко месеца, хитро отбягва някои въпроси, нищо, че уж е лице на разяснителна кампания? Защо, когато в един от многобройните недодялани рекламни клипове, му се налага да обясни дали декодерите са скъпи, той отговаря, че, ако имаме право на помощи за отопление, можем да получим и декодер безплатно?

Много просто. Защото, ако не ви дадат декодера безплатно (сиреч, ако не ви го платят другите данъкоплатци), трябва да се изръсите със съвсем не толкова скромна сума от порядъка на около 60 лева. А това е сериозна инвестиция, като имаме предвид, че от цифровизацията ще бъдат засегнати хора, които нямат средства, за да плащат дори месечния абонамент за сателитна или кабелна телевизия. И от всичко това печелят компаниите, които предлагат декодери.

В цялата схема има и още един печеливш. Вече споменатите сателитни и кабелни оператори също бележат значителен ръст на договорите си. Защото, след като така или иначе им се налага да се бръкнат в джоба, хората предпочитат да гледат в пъти повече канали, вместо да се доверят на цифровата телевизия, която, въпреки вече споменатата досадна разяснителна кампания, май не стана ясна на почти никого.

Без да отричаме безспорните предимства на цифровизацията, в крайна сметка излиза, че един уж прогресивен ход на Европейския съюз е чисто и просто схема за източване на стотици милиони (а може би и милиарди) евро от редовите граждани на Стария континент и пренасочването им към дълбоките каси на няколко големи компании. А за откриването на подобни порочни схеми е достатъчно да се запитаме защо нещо ни се представя като задължително. Ако спазваме принципите на демокрацията, задължителни могат да бъдат само неща, които ни пречат да навредим по какъвто и да било начин на останалите членове на обществото. Е, как ще ви навреди, ако съседът ви гледа аналогова телевизия, питам аз? Всички неща, обявявани за задължителни без ясна обосновка, са добре замаскирани инструменти, чрез които от ръцете ви да бъдат изтръгнати част от вашите пари. Независимо колко благовидно са представени…

И тук вече абсурдът става пълен, защото стигаме и до две специфични особености на цифровизацията в българския й контекст (дори ако забравим за невероятно скъпата разяснителна кампания на промяната и съдебното дело в Брюксел заради ограничителните условия, които държавата ни създава при издаването на разрешения за цифровия радиочестотен спектър). На първо място, около 5% от територията на страната, на които живеят десетки хиляди пълноправни граждани на страната ни и на Европейския съюз, от полунощ няма да имат достъп до информация. Става въпрос за планински, отдалечени и гранични региони, чиито жители често няма откъде да си купят вестници, нито пък хващат български радиа. И разчитат единствено на телевизорите си, за да разбират какво става зад билата на близките баири. Ако това не е дискриминация, здраве му кажете…

И второ, в момента сайтът http://www.cifrovizacia.bg, който уж е предназначен да информира хората за предстоящите промени, не работи! Само няколко часа преди цифровизацията да стане факт. Да останеш не само без телевизия, но и без думи…

Текстът е писан за OffNews.bg: Цифровизация

ГЕРБерите са от Марс, БСП – от Венера

„Поведението на ГЕРБ прилича на поведението на един джентълмен, който ухажва дама две седмици, кани я на вечеря, накрая тя склонява и той не се явява” – Сергей Станишев, лидер на Българската социалистическа партия

„Ние сме джентълменът, нали? Той се приема за дама.” – Бойко Борисов, лидер на Граждани за европейско развитие на България

„Люби ме два пъти, мила

Люби ме два пъти днес

Люби ме два пъти, момиче

Аз отивам надалеч” – Джим Морисън, The Doors, албум „Strange days”, 1967

Странната любовна игра между ГЕРБ и БСП смело превзема нови хоризонти, непознати дори на най-ерудираните сексолози. Лично аз съм чувал за „зоофили”, „възрастни бебета”, „копрофили” и какво ли още не… Как обаче да наречем пребиваващите в Народно събрание (по принцип символ на доминацията на нормалността над извращенията), които разиграват класическа порно сцена от филм, сниман през ранните години на осмото десетилетие на ХХ век? Нека за краткост ги назоваваме ГЕРБ, БСП, ДПС и Атака… Нека ги сложим в едно легло (макар и с балдахин) и да им пожелаем дълга и пълноценна ерекция.

Аз обаче смятам да се съсредоточа върху изпълнителите на главните роли. Именно от тях можем да очакваме големите изненади и висотите в актьорското майсторство. Колкото и да се пънат, ДПС и Атака си остават част от масовката, ония, които галят, облизват, вадят, пъхат…

През последните седмици БСП и ГЕРБ ме карат неволно да се сещам за заглавието на книгата на Джон Грей „Мъжете са от Марс, жените – от Венера”. Тоталната неадекватност на изказванията, реакциите и постъпките им недвусмислено показват, че са паднали от друга планета. Дълго обаче се чудих кой от тях от кое небесно тяло е. Поведението им показва толкова хермафродитизъм, че ми се струваше абсолютно невъзможно да дам ясен отговор на този въпрос. Ето обаче, че дилемата се разреши от само себе си, след като лидерите на двете партии започнаха да се замерят със словесни каламбури, от които излезе, че ГЕРБ приличали на джентълмен, а БСП – на дама. Щом те го казват, кой съм аз, че да им противореча? А и ролите им пасват идеално.

Ето, да вземем ГЕРБ например. Как да не са от Марс!? Та нали лидерът им именно върху мачовството гради цялата си политическа кариера? То не бяха охранителни фирми, не беше футбол, пожарникарстване и главно секретарстване, суперменстване („Аз строя магистрали!”), журналистки, които искат да пипнат бицепса му, та да стигнем до нахаканото плюене върху волята на „над един милион избиратели” (по собствените му думи) чрез детски сръдни и бездействие на народните представители от ГЕРБ… Кое същество, което не е марсианец, може да мята обвинения в непочтеност наляво и надясно, след като е записано да участва в разговори като оня, дето го чухме на СРС-то от Банкя? Кой землянин би имал наглостта да обвинява Трайков, Найденов, Дянков, Фидосова и кого ли не, че са го подвели и да им преписва цялата вина за откровените си безчинства като премиер, при положение, че не пропуска случай да покаже, че „ГЕРБ, това съм аз”? Кой персонаж, притежаващ нормално работещи човешки сетива, може да не чуе, че вече няколко месеца протестиращите му заявяват, че го припознават за не по-малък виновник за беззаконията и мизерията в България, отколкото всички останали правителствени лидери? И да се опитва ката ден да се присламчва към тях; да бъде глас на исканията им в Народното събрание?

Ще кажете „ама в ГЕРБ има и други, не може да ги обявим за марсианци само, защото членуват в партията на Бойко Борисов”. Можем, и още как! Кой нормален човек ще остане във формация, която по своята същност е просто една феодална структура, целяща да облагодетелства десетина човека за сметка на похабените усилия и сринатите надежди на милиони? Ще кажете „но, то всички политически партии са такива” и май ще сте прави. Но пък и не е задължително да се членува в партии, нали така?

Като се замисли човек, БСП пък притежава редица признаци, характерни за женската природа. И то не за каква да е женска природа, а за тази на дама в климактериум. Нека да видим.

Внезапна смяна на настроенията. През 2007 година като министър-председател Сергей Станишев уволнява Делян Пеевски. Шест години по-късно заявява на депутатите си, че ако същият този Пеевски не бъде избран за шеф на ДАНС, кабинетът „Орешарски” пада, а на слисания български народ казва, че става въпрос за човек, преживял катарзис. Логика? Климактериумна.

Инат. Както всяка жена в менопауза, и БСП е готова да се запъне като магаре на мост и да отстоява приумиците си, та ако ще светът около нея да се срути, повличайки я в бездната заедно със себе си. Ето, примерът с въпроса „Кой?”, свързан с гения, предложил гореспоменатият Пеевски за шеф на ДАНС, доказва подобно твърдение недвусмислено. Наляво и надясно хвърчат глави на журналисти, осмелили се да питат „Кой?”. Премиерът, лидери на БСП, редови народни представители, всички замесени се превръщат в посмешище и обект на подигравки, но упорито се чешат по вратовете и повтарят „Не си спомням”. Но, като се замисля, може и истината да казват… Нали и слабата памет била странична негативна функция на климактериума…

Невротичност и непоследователност. Калин Тихолов беше министър за една нощ, Пеевски премина през ДАНС като Халеевата комета, Иван Иванов седя на зам.-министерското кресло няколко часа, Иван Йорданов пък стана заместник-министър против волята си, а квесторите броиха депутатите подобно на бай Пеньо от Ракитово – овцете в стадото си… В почти всички случаи управляващите действаха на принципа „ако мине”, до болка познат в българската политика, и когато не минаваше, казваха, че са сгрешили, посипваха си главата с пепел и просто правеха поредното абсурдно назначение. Това също е стар и изпитан метод – когато засипеш гражданското общество с безумия, то не успява да реагира на всички тях, така че някои се промъкват между капките…

Смущения в работата на мозъка. Във всички големи градове в България, на десетки места в чужбина, на планински върхове, концерти и къде ли още не стотици хиляди хора скандираха и продължават да скандират „Оставка”. Те ясно показват, че не искат правителството да ги баламосва с фиктивни понижения на цените на електричеството, че са се наслушали на лъжи и този път не са склонни да търпят, че много ясно прозират какво се случва под повърхността на политическата арена. БСП пък им отговаря, че са лумпени, изкарва на улиците няколко десетки „будни граждани” на преклонна възраст (добре, че никой не получи удар в големите жеги), а някои нейни симпатизанти ни призовават да благодарим на Пламен Орешарски за богатата реколта от жито…

Всъщност, не са само тези признаците, че БСП е от Венера. И то пресметлива палавница от Венера. Двете тройни коалиции, в които се включи, показват, че Столетницата е готова да омачка чаршафите с всекиго, само и само да постигне своето. В случая, да се докопа до властта. Независимо от цената (доброто й име) и унизителните позиции, които трябва да заема (по време на любовната игра).

Колкото и да са неуморни противниците на този и онзи субект, участвал по някакъв начин в управлението на страната през последните 24 години, обективността изисква да признаем, че именно БСП беше партията, която напълни политическия ни публичен дом с такива венерически болести като корупция, шуробаджанащина, безочливост, ненаситност. Поне в размери, неподозирани преди това… И вкара в употреба различни „играчки” като хиперинфлация, дефицит, изнасяне на пенсионни фондове, глад, режим на тока… За повдигане на либидото пък се използват реплики, които заслужават да останат евъргрийни: „Да разваляме седенката”, „Защото сме социалисти”, ”„Кризата ще ни заобиколи”, „Ако четете това, значи Елена е паднала”, „Въпросът „Кой?” не е на дневен ред”…

В момента ГЕРБ и БСП се държат като мачо с наранено самочувствие и отхвърлена прелъстителка. И двамата участници в тази порнографска сцена са жестоко обидени един на друг и са готови на всичко, за да си отмъстят за това, че се чувстват пренебрегнати. Лошото е, че взаимоотношенията им, нещо средно между груба сексуална игра и жестока схватка, от която единият съперник неминуемо ще излезе с краката напред, се разиграват на средата между планетите Марс и Венера. Тоест, на Земята. В България, в Народното събрание. И на ръководителите на нито една от двете партии, които иначе се бият в гърдите и се надпреварват да се самообявяват за единствени възможни спасители на българската нация, и през ум не им минава, че, докато вилнеят като хали едни срещу други, сриват с основите и последните остатъци от парламентаризъм, доверие в политиците и институциите, взаимно уважение, които се крият в обществото ни…

А, щях да забравя! Между другото, кой предложи Делян Пеевски?

 

Статията е писана за OffNews.bg:

ГЕРБ-ерите са от Марс, БСП – от Венера

Още по темата:

• Май ще имаме сделка
• Орешарски, ще разваляме ли седенката?
• Депутатската ваканция: Шизофрения ме вее на бял кон