Търсене

Стоян Николов-Торлака

Литература, литература, литература… а, забравих – литература

месец

декември 2016

За нереален имен ден, много реален рожден ден и още нищо

 

2010-08-76-a

Разбрах, че името ми трябвало да се почита на Стефановден някъде около средата на деветдесетте. Първо се замислих, че Стефан и Стоян нямат нищо общо в етимологията си, после по тийнейджърски яростно се сърдех на всички, които ми честитяха, но когато чашите и масите започнаха да ме овъртолват в спиртовъртежите си, донякъде се примирих и започнах да събирам по няколко верни съмишленици на 27 декември. Черпехме се, но аз неизменно се опитвах да убедя всички, че това си е едно ординарно напиване, а няма нищо общо с имения ми ден.

„Стефан значи венец! – отсичах възмутено – Някакви си първи две букви не могат да променят нищо. Какво общо имат венците и това да си стоиш на мястото?“. Това, разбира се, не пречеше на глътката. Всичко си вървеше със стабилни темпове година след година. Тогава в живота ми се появи и бъдещия ми кум, човек, когото приемам за много близък и за почти енциклопедична личност и донасипа жарава в огъня на негодуванието ми. Според изключително логичната му теза, която не знам как ми беше убегнала толкова време, Стояновците трябва да празнуват на Св. св. Константин и Елена. Тоест на 21 май. На пръв поглед е малко налудничаво, но само докато се замислим, че на практика имената Константин и Стоян означават едно и също. „Да си стои на мястото“; „да остане“; „не се променя“.

Не, че спрях да сбирам отбрани другари на 27 декември и да им обяснявам как нямам имен ден между наздравиците. Не започнах и да почитам деня на римския император-езичник по смъртния си одър и на майка му. Може би по инерция, може и да е защото не съм религиозен, а просто вярващ, може и за да се правя на интересен да е било, но Вселената явно искаше да си направи незлоблива (напротив) шега с мен.

Първият ми син се роди със секцио, защото беше седнал удобно в утробата на майка си, вместо да следва повика на еволюцията, а и отгоре на всичко беше омотал няколко пъти пъпната връв около врата си. Не искахме да прибягваме до оперативна интервенция, но нямаше как. За щастие всичко мина добре, а след по-малко от три години чакахме втори наследник. Пак по същото време на годината. Януарско бебе. Терминът му беше за средата на месеца, но тъй като в България след едно дете със секцио и останалите се предвиждат така, операцията беше насрочена за 5-и.

Да, ама кога силата на природата се е интересувала от нашите дребни планчета? На 27 декември 2010 година привечер тъкмо се бяхме прибрали от поликлиниката, защото голямото ни момче беше забърсало някакъв вирус от яслата. Чаках брат ми да гледаме някакъв мач. С времето битийните глупости овъртолиха в хлъзгавите си мрежи всички ни и ни беше все по-трудно да се съберем голяма компания дори и по истински празници, камо ли по измислени имени дни. Така че щяхме да го караме камерно и малко по пенсионерски – пред телевизора с чаши и мезета. Ние обаче само предполагаме, други сили разполагат.

Беше около девет и половина, аз вече бях преполовил една бутилка от скука и гледах някакви новини, без да виждам или чувам нищо. Детето се беше закротило, омаломощено от температурата, а жена ми се запиля из стаите и не се мерна половин час, преди да се появи внезапно и да изстреля съвсем равно, като картечница:

– Докато бях до тоалетна ми изтекоха някакви води…

– Какви води могат да изтекат на бременна в деветия месец жена!? Викам такси!

– А Пепи?

– Да, първо трябва да се обадя на брат ми…

Брата дойде срочно и му поверихме грижите за първородното си диване, което най-после се беше поуспокоило и спеше спокойно, дишайки равномерно и нямайки никаква представа какви промени в живота му сме му подготвили. Натоварих сака с багажите на жена ми в таксито и на сядане си шибнах яко тила в гредата на предната врата. Препсувах, но без злоба, само по навик и му казах да ни кара към болницата.

Там един бърз преглед се оказа достатъчен, за да ме накарат да оставя багажа на определеното за това място, да заведат жената в неизвестна посока и да ме натирят да си ходя с не особено императивен, но за сметка на това авторитетен тон. Прибрах се. С брат ми пихме, разменяхме си едносрични реплики, гледах в мача, без изобщо да виждам какво се случва на терена и час по час впервах поглед в телефона си.

 

Когато най-после той звънна, беше около половин час след полунощ. Момче. Това си го знаех, в нашия род момичетата са по-редки от Халеевата комета. Три кила и едно малко пиене тежало. Приличало на… Глупости! Бебетата приличат на бебета и толкова!

Друго е интересно, поне според мен. Тоя дребосък така изненадал екипа с бързането си да се представи пред обществото, че не му позволил да се подготви за секцио и се родил по оня начин, по който еволюцията е предопределила да се появяваме на този свят. Беше изненадал и гинеколога, като се пръкна повече от две седмици по-рано от предвиденото. Най-много обаче изненада мен.

Жена ми, в чийто глас се четеше повече блаженство, отколкото умора, каза, че момчето се пръкнало точно в дванайсет без две минути на 27 декември. Two minutes to midnight, както са рекли Iron Maiden.

До десет часа нищо не ми подсказваше, че веднъж завинаги ще спра да философствам, че същият този 27 декември не ми е празник, ама само пия ала „от мен да мине“. Никола го превърна в празник веднъж завинаги. Напук на всички прогнози, „сюрпризира“ букмейкърите, изненада и нас, пристрастните. Появи се със замах.

Затова днес празнувам рождението на средния си син и това, че съм дошъл с името си на този свят, без много да философствам. Е, понякога не се сдържам да обясня каква е етимологията на Стоян, защо е по-логично не днес, а по класическа пролет, ама това не са особено сериозни (макар и да са верни по буквата на закона) твърдения, вярвайте ми. 27 декември за мен си е един истински празник, светъл ден, оставил дълбока диря в съзнанието ми.

Наздраве на всички празнуващи и философстващи!

Advertisements

„Май ше ни бъде…“, откъс от глава 59 – „Чък Норис от Диви дол“

mess-after-a-party

Вижте сега, сички знаеме, че малко или много по некой път ситуацеата се изплъзва от контрол. Еднъж си обрънеш кафето три у едно връз новите чисто бели панталонье. Друг път даскалицата те пита закво детето ти реве с плъно гръло „Ебанье“ на влазанье у децката градина винагиж, коги го прибереш след два месеци и нещо у Говежда. Трети път ти се сака да закояш тва, с което разполагаме като политическа класа до крак. Конфузни и неловки ситуации, живото е такъв. Съг ше се пробвам да ви представим една такава, без да съм пристрастен, абсеютно задлъжително условее за секи уважаващ себе си писатей.
Нема такива смрадове. Я ви каем, че тия, дека дойдоа да празнуват осми ъф дисемврий у къща за гости „При Муфтите“ требва да бъдат дадени за опити на дофтур Менгеле, та се пак да има некъв смисъл, че са газили таа земя. Настания се десетина, мое и малко повече да беа, сгруяци от двата пола. Немаше разлика. Студентска работа. Некви от не знам си кой унибит били. Приемна ги Дочка, посрешна ги дружеюбно (она иначе не моеше) и още изначайе виде, че са фрълили на дивио, ама тва ич и не й улазаше у работата. „Да се забавляват хората, млади са, няма нищо по-хубаво от това“, рече си она и ги остаи да праат кво знаат.
Да, ама коги Юбица отиде на другата дзаран да види имат ли нужда от нещо госкянете, завари пълен погром. Мазало, ви каам! У къщата беше останал сичко на сичко един здрав съд – декоративен бакърен тигань, дека беше оцелел най-вероятно благодаренее на позиционираньето си манку поди мерденьо, та тия го не беа видели. Сичко друго беше на сол. Се едно е таверна. Додек улазаше, поди краката й ръскаа прачета от паници, чинии, чаши, пепелници, беги, мани се!
– Кво е станало тука!? – изока она, та да надвика най-новио хит на некво гръцко мегазвездище на музикалнио бизнес.
– Еби си майката ма, селянко проста! – изруче един, дека иначе не смееше да кае на макье си, че има петица на последнио си изпит за миналио курс, ама се се мъжескавееше – Като е счупено, ше си го купите! Да го духат бедните!!!!
От очите на Юбица потекоа слъзи. Она огледа целата кочиня. Един дивань висеше на свети крепки от горнио етаж през парапето на мерденьо. Изтръбушен диван, дека преди неколко недии го беа купили фино-нов, та да моат госкяньете да пият кафе дзаран на вторио етаж на ижуту. Горната панта на хладилнико беше у въздухо, а полилейо у калидоро, странно кък,  се беше позиционирал у мивката, връз купчина строшени чинии.
Корнизо, ръчна изработка на Братан, беше изскубан и фрълен барабар с пердето у оджако. На леглото у едната стаа спеше едно от момичетата, очевидно отрошено от празнуваньето, а изподи късата й пола се видеше кръглото на кратуна, демек дръжката тия убавци беа турили да се допира до едно твръде деликатно место. Една от още будните моми беше гола до кръсто и дръжеше високо една от ръчно тъканите покривки с шевици, дека преди стояха по етажерките.
– Червен картон! – извика она, а некъв друг сгруяк ритна полупразна туба от минерална вода къде Юбица. Свилковица само по инстинкт успе да си отмести главата, а въображаемата топка изсвисте покрай ньеа и пръсна на пръчета един джам зади гръбината й.
Чък тогава домакинята разбра, че тия убавци играат мач. У уютната й трапезареа. Пили са цела нош, трошили са кво дофанат, а сега и футбол на закрито практикуват.
– Дайте друга топка! – ревна трети през смех, един му подфръли половинка леб от масата, тоа замаана за воле, ама уцели на макье си путката и, като се завръте покрай оста си, падна с целата си тежес връз едно трикрако столче и го напраи на паздерки.
Юбица не издръже повече и побегна навънка под виещио от възторг смех на целата компанеа…

Беше поледица. На излазанье она се лизна и си шибна лекечко веджата у рамката на портата, преди да успее да се подпре. Прирева й се, ама слъзи й текнаа не от болка, а от обида и най-вече от отношенеето къде таа къща, дека беше вложила сръце и душа у ньеа. Не разбра коги си е стигнала дом, ама щом отвори, усети, че нещо не е кък требва.
Свилен тамън си праеше кафе у калидоро и му беше достатъчно да я погледне, та да фръли джезвето у мивката.
– Кво е станало, ма!? Ти се прибираш прибита от бой през день! Да не е у нелегални боеве да си се фанала да участваш!?
– Не, тва е що се подлизнах… – зъбите на Юбица тракаа от нерви .
– Тогава закво гледаш се едно си видела некой да го разкинват с четири коньи?
– Ония смрадове, студентчетата, са изпотрошили къщата! – кресна она и се слече на колена, па зарови очи у шаки – До основи!
– Кво!?
– Шарено! – избреца Юбица и се тръколи по гръбина на балатумо.

Коги некъв мъж, бос и само по боксерки на Пижо и Пенда, улете с гръм и тресък у къщата за госкье задъан само три минути по-късно, мачо беше у инфарктната си фаза. Едните сакаа дузпа, а другите викаа, че им не е признат чис гол. Играеха до „кой вкара-бие“, така че, сами се сещате, че положенеето беше напечено. Не само зарди тва, че камината бумкаше се едно е у сауна и онаа, голата, размаиняше червеното кръпче и крескаше, че има дузпа, а и що, като след два часа игра резултато е шес на шес, ти е важно да биеш и да седнеш да си допиеш.
– Още един селянин е дошъл! Еби си майката, селянино прост! – приповдигнатото настроенее пак завладе компанеата.
Некъв се измъкна от мелето и зарита възглавницата, поредната топка, къде вратата. Едната врата беше вратата на стаата. Другата врата беше един много майсторски изработен от Братан скрин, дека сега не приличаше на нищо от ританье и буанье по ньего. Добре ама Свилко, по боксерки, с широко разтворени крака и тесно присвити очи стоеше на вратата, дека си беше врата и у реалнио живот.
Озявницата щеше да му мине баш покрай десното уше и да стане ебахти якио гол, ама он замаана с ръка и я закова у въздуйо кък ги вадеше Шмайхел навремето. Беше убав. Поне така го прецени от пръв поглед опитната разпоретина, дека беше рефер на двубою и неволно скута още благите си, непровиснали цицки, с предмишката си. Свилко запи поглед у ньеа и краката й се подкосиа. Ама не от юбовна тръпка, а от стра. Он само кимна с глава и й стори место да мине покрай ньего. Момата не беше праена у гъз и побръза да го послуша. И се почна.
Пищенье. Пуканье на кокайе. Трошенье. Тресканье. Умолеващи възгласе. Стонове на безизходица. Рев на умрело. Зъби се сейват и потропват като зарчета у табла по душемето. Сичко тва на фоньо на псувньите на Свилко. Работата отодеше на зле, оти он беше събирал яд камара време и сега беше готов да утрепе некой на место. Даже сака да фръли тоа, дека го псува на макя, у оджако, ама у последнио момент си рече „заеби, нема смисъл да го лежим“ и го шибна у стената, та оня не може да си земе въздуй като ората барем месец и полвина.
Сичко тва продлъжи около нема и три минути, ама после стана още по-лоше.

 

Още от трилогията „Северозападен романь“ – „Автономията????“ – „Май ше ни бъде…“:

Трилогията „Северозападен романь“, „Автономията????“ и „Май ше ни бъде…“ може да поръчате с лично съобщение до фейсбук страницата Торлака, както и на мейл popovmost.books@gmail.com

 

Представяния и панаир през декември за „Май ше ни бъде…“ и Торлака

img_3930-2

Малко повече от месец измина от издаването на „Май ше ни бъде…“ на Стоян Николов-Торлака, а книгата вече си спечели верни почитатели. Тя е завършек на поредицата, включваща „Северозападен романь“ и „Автономията????“. Тя е и, по мнението на мнозина, най-добра и най-забавна от трите.

През декември идва времето „Май ше ни бъде…“ и нейният автор да се срещнат и на живо с голяма част от почитателите си. От 12 този месец до малко преди Коледа програмата на Торлака е плътно запълнена.

sofia-petuk-sabitieПървата спирка е София. Представянето на книгата ще бъде на 12 декември от 19 часа в бар „Петък“. Макар столицата да е „най-големият северозападен град“ (разбирайте – с най-многобройно население, родом от Северозападна България) публиката, която обичайно идва на софийските представяния на Торлака далеч не е само от северозападняци. Още с предните две книги стана ясно, че това, което пише авторът им, макар и да е на диалект, далеч не се отнася само за определен регион от България. Защото сюжетните линии от романите могат да се развият във всяко населено място, а по някоя черта от героите си припознава всеки четящ.

panair-na-knigata-sybitie-snimkaСлед софийското представяне идва ред и на Софийския панаир на книгата. Между 13 и 18 декември Стоян Николов-Торлака и неговото новосъздадено издателство „Попов мост“ за първи път ще участват в събитието в НДК. На щанда на издателството ще може да откриете трите книги на автора, а самият той също ще бъде там. На 44-я панаир, на 4 етаж, щанд 400.

След панаира партито се пренася в Северозапада. Първото представяне на „Май ше ни бъде“ в родния град на Торлака Монтана е на 19 декември от 18 часа в Регионалната библиотека „Гео Милев“.

На Игнажден писателят ще бъде във Враца. 20 декември, 18 часа Регионална библиотека „Христо Ботев“. Бъдещето ще покаже дали годината за библиотеката ще е късметлийска с такъв полазник.

Видин е наред на 21 декември. Декор на събитието ще е артистичната атмосфера на заведението домакин – Coco Bongo на ул. „Дунавска“ 2.

Ден преди официалното празнуване на Коледа да започне, Стоян Николов-Торлака ще има още две активности в Монтана. За 22 декември от 19 часа е насрочено представянето на „Май ше ни бъде…“ в бар „The Hub“. Малко по-рано същия ден от 17 часа писателят ще се срещне с читатели и в книжарница „Просвета“ в града.

severozapad-obshto-2016-12

За 2016 – толкова. Следващите спирки – догодина.

 

Повече информация – на Facebook страницата Торлака.

Ето и линк към всяко от събитията:
София, 12 декември, 19 часа, бар Петък
София, 13-18 декември, Панаир на книгата
Монтана, 19 декември, 18 часа, Регионална библиотека „Гео Милев“
Враца, 20 декември, 18 часа, Регионална библиотека „Христо Ботев“
Видин, 21 декември, 18 часа, клуб Coco Bongo
Монтана, 22 декември, 19 часа, клуб The Hub

Кой всъщност е Издислав?

isdislav

Издислав е всеки наш сънародник, който се изхвърля като чекия на мокър пясък и при когото може да се констатира драматично разминаване между претенции и възможности. Цвиленето на развален английски, клипът, в който релсата на камерата не е махната, а вокалното недоразумение седи на бар стол в гора, е само еманация на Издислав. Той/тя/то може да бъде открит навсякъде. От кварталното кафене, в което трийсетина годишна кифла с незавършен осми клас идва при вас с надменна физиономия ала „имам вишо и съм тука само докато си намера работа по специалността“ и ви казва „Кво да бъде?“ до най-високите етажи на властта, където премиери си присвояват джипове на Горското.

Издислав е всяко отроче на този или онзи „трегер“ в някаква област, което като с вълшебна пръчица става специалист по нещо, от което си няма хал хабер понятие, но е на мама/тате момчето/момичето. Издислав обикновено е второ поколение парвеню (разбирай нещо като Фики или Шиши), израснало в златен кафез и нямащо никаква представа какви усилия трябва да положиш, какви качества трябва да притежаваш, за да си успешен и щастлив в реалния живот. По правило Издислав се обгражда с дружина ласкатели, които са неговият естествен щит срещу всяка вметка от недобросъвестни, но загрижени околни. По този начин Издислав си осигурява високо самочувствие и тотално не го интересува дали има даже и зрънце покритие.

Издислав знае, че е най-добрият, независимо дали е оценен от широката общественост или не. Той е решен да изпъкне в попрището, което си е избрал, без да подбира средствата. Те могат да варират от брутално налагане на присъствието му по национални или регионални медии (според финансовите възможности) до свирка на правилния човек в кенефа на провинциална чалготека.

Издислав задължително е енциклопедична личност. Независимо дали говорите за история на Урарту или нанотехнологии, Издислав е човекът! Той авторитетно ще ви разясни всичко, което не ви е ясно и ще ви измъкне от заблудите, в които са ви вкарали дебелите книги, прочетени от вас. Издислав не чете, Издислав инстинктивно схваща как стоят нещата и никой шибан професор, академик или там, някакъв си учен, не може да го убеди, че не е прав. Издислав е непогрешим. Евър!

Издислав цени писаното слово само в една негова проекция – когато е щамповано върху салфетка в любимото му нощно заведение. Тогава Издислав дори може да се зачете за миг, макар че е малко вероятно. В някои случаи Издислав чете и жълт вестник или брошура на мол, но това наистина е само в някои случаи.

Недостатъчно осигуреният/ата/ото във финансово отношение Издислав е изключително изобретателен и винаги намира начин да има най-новия айфон на изплащане за 24 месеца, маркови дрешки от битака и тунингована 15-годишна таратайка.

Достатъчно осигуреният/ата/ото във финансово отношение Издислав кара джипа си с мръсна газ в пешеходни зони, има повече кубика силикон, отколкото може да побере мозъчната му кутия и е способен да си направи селфи на всяко едно „куул“ местенце по света, дори с риск за живота си.

Мъжкият Издислав е чукал поне стотина мацки, от които около шест миски и три модела на „Victoria’s secret“.

Женският Издислав е фатална красавица и всички съпрузи в панелката, в която живее, й намигат в асансьора над раменете на жените си. Ама тя не им дава. Защото не са си поискали. Освен това знае, че е по-добра актриса от Моника Белучи, по-талантлива певица от Никол Шерцингер и по-голяма красавица от двете, взети заедно.

Детският Издислав си мечтае да стане едно от горепосочените две, в зависимост (понякога не е задължително) от пола си.

При определено стечение на обстоятелствата мъжкият Издислав става фитнес маниак дотолкова, доколкото използва огромни количества стероиди, а в залата основното му занимание е да позира пред огледалата. Обикновено е епилиран и със старателно поддържани вежди тип „тънка месечина“.

При каквото и да е стечение на обстоятелствата женският Издислав ежедневно прекарва в пъти повече време на кафе с приятелки, във фризьорския салон и/или мола, отколкото във вършене на нещо с реален коефициент на полезно действие.

Подрастващият Издислав презира учението и е убеден, че е достатъчно да избута някак до „Едно! Две! Три! Четири!… Дванайсееееееееееееее!“, за да го вземат за изпълнителен директор на голяма компания и да му предоставят златна кредитна карта.

Издислав живее във всеки от народонаселението. В по-малка или в по-голяма степен. Затова мисля да спра дотук и да ви оставя, за да се опитаме да го открием. Всеки за себе си…

Речник на думите в „Северозападен романь“, „Автономията????“ и „Май ше ни бъде…“

img_9221

A

àбен  – захабен, изхабен, тъп
абѝч – неспособен, неумел човек, неудачниик
ала – хала; в преносен смисъл луд, див, неконтролируем човек
артише – да ти остане нещо

Б

бадивà – напразно; бам бадива – безвъзмездно, без да искам нищо в замяна
бадънь – бидон
балдър – бедро; обикновено се използва за въздебело бедро
банкова джанка – сорт големи джанки
бàпка – дупка, трап, пещера
бàра – река
барабѝняк – мравка
балдисам – преуморявам се, капвам от умора
барабѝняк – мравка
батисам – съсипвам, унищожавам
бàфнем – разкажа, издам някого; изклюкаря
башкà – различен от другите, асоциален; башкà шашав – особняк
бек я́рин – мъж, изоставен от жена си
беломуняв – с прекалено блед цвят на кожата; обикновено и с много светла коса
беневреци – белодрешните панталони на западната народна носия; богато украсени с шевици по кантовете
бибѐ  – пате
бибиткам – надувам клаксона
битàнка – побойник, нехранимайко
биковѝт – здрав, силен, първосигнален, отстояващ позициите си
бла – бълха
близнѝм – раждам близнаци
бобóвица – дълъг прът, по който се вие бобовото стъбло
бóтор – пън
брез – бял
брег – освен за „бряг“ се използва и за „стръмно място с не особено голям наклон“
бреца – звук, издаван от коза; в преносен смисъл “Жено стига си брецала!”
бръмбайосканье – удряне, блъскане, звукът от удряне или блъскане
брус – точило за метални сечива
бръстец – студен полъх
буам – бия; удрям нещо или някого; в преносен смисъл трепя се от работа
бубам – бия някого или нещо
буедàк – място, обрасло от високи треви и/или храсти; неподдържано, запуснато място
бутурньоствам – подбутвам, унижавам, неглижирам
бучав – рошав (от Ерден)
буче(а)вица – висок шум
буцуняк – надут, нацупен, неприятен човек
бътвам се – падам, спъвам се
бювам – бълвам; в определени случаи се използва в смисъл на повръщам
бювóч – 1. гадна храна; 2. повръщано

В

вàнгълци – сплъстени косми покрай ануса със засъхнали по тях нечистотии
вария – голям чук, около десет килограма
варкам – бързам
ваявица – специално пригодено място в реката, на което водата пада от високо и изпира вълната; в преносен смисъл – меле, бой
вѝдело – светлата част на деня
вепър – глиган, мъжко диво прасе
влакà – род
врабче – може да се използва за всяка пойна птица, с изключение на врабчето, на което се казва „дживгар
врабчово сръце – страхливец
вратнѝца – дворна врата на къща
вратня́к – врат; в определен контекст се използва и за удар с отворена длан (шамар) по врата
връло – стръмен склон
врътóглав – ненормален, луд човек
врътóкав – човек, който се върти много

Г

гашник – маргинален тип
гецко – нещо готино, яко
гѝжа – лоза
глàмав – човек, който се е отдал на нещо до самозабрава
глис – червей
глъчим – говоря с някого; глъчим го – карам му се
гньетѐм – плюскам; ям некултурно; в преносен смисъл – правя груб секс (за мъж)
гнявим – мачкам, бия
гнякне – звук, който издава тялото на човек или животно, когато падне от високо или се удари силно в нещо
гнясам – удрям силно, блъскам
гнясанье – необуздан секс
граваям – търкалям, боря се, бия се с някого
гребàска – дращи с нокти
грѐздей – пирон, чвор, мъжки полов орган
грома – тропа; нещо създава силен шум
груава – грухва, строполява се
гръджав – слаб, хилав
гръцмунь – гръклян
гуменици – цървули
гъгнем – говоря прегракнало
гътне – да събори някого или нещо
гьоджа (ме) – нещо ме гложди, тормози ме отвътре
гьоджав – кльощав, болнаво слаб
гьостерица – дебела тояга

Д

дѐбре – най-вече, още повече, камоли пък
дедовия – половият орган на дядо ми; питам си дедовия – все ми е едно, безгрижен съм, изобщо не ми пука
дека – къде
дѐкам – карам се на някого
джàнарка – джанка
джапам – стъпвам, ходя, ходя през блато или тресавище
джваньок – нещо сдъвкано и изплюто
дживгàр – врабче
джинка – порода дребеб петел; в преносен смисъл – дребен, злобен, агресивен човек
джуруяк – муцуна на прасе; в обиден смисъл човешко лице
дзевам – развиквам се, реввам
дзепам – отварям си устата, без да произнасям звуци, опитвам се да си взема въздух
дзиндзирикам – треперя неконтролируемо от студ
дзвръкла – дупка, пещера, използва се метафорично за долната част на правото черво, ректума, ануса и вагината
дзръкеле – очила
диня – пъпеш (да не се бърка с „лубеница“, което означава „диня“)
донадя – добавя
донаюям – донапия – висша форма на напиване
дреньосвам – удрям с пръчка от дрян; алегорично – бия някого много
дръва – дърва за огрев
дръвя – дървета (растението)
дръжайе – дървена дръжка на земеделски или селскостопански инструмент
дуд – черница
дудна – говоря постоянно, без да спирам; мърморя; досаждам на другите с говоренето си
дуня – дюля

Е

емвам се – забързали се
ендък – трап, дупка, пропаст, пропастна пещера
ептем – наистина; много; превъзходна степен (най)
ерча се – пъча се, придавам си важност
ечанка – булка гъба

Ж

живодерняк – тиранин, човек, който ти сваля кожата от гърба
жмулим – правя секс без особено желание
жмуьо – обидно, унизително обръщение
жóяв – много слаб
жубѐркам – ям, похапвам
жуленье – пиене

З

забъквам се – задавям се
заврътнячим – ударя по врата с отворена длан
зàглава – зад билото на планината; колкото се може по-надалеч (Връви заглава! – Отивай на майната си!)
загрѐзва– разхвърчава се на всички посоки
занѐмим (да занемим некого) – да накарам някого да замлъкне, да стане ням
запѝщен – запушен, преграден
затискóй – саморъчно направена тапа за дамаджана или за друг стъглен съд за течности; обикновено е от вестник, какалашка или дървесни листа (най-често орехови)
зàтра – отнесен човек, льольо

И

изврънат – много дебел човек; мъж с огромен корем
изгъгвам  – говоря прегракнало
изджугам – измуфтя, изкрънкам
изжлембен – изчанчен
изкилиферчил – изкривил, извратил, взел неприятна посока
изклесяк – пренебрежително обръщение към човек, изразяващо предположение, че за родителите му бременността с него е била непланирана
изкорубен – счупен, разбит; в преносен смисъл негоден, неизползваем
излундзи- 1. удари; 2. (да те излундзи) да бъдеш подложен на продължителното влияние на вятър или течение и да получиш мускулни схващания
ѝзместо – подред
изокам – извикам
изрѐбрим – да ударя някого
изрепчвам – пъча се; правя се на силен; показвам колко съм силен
изтресквам (се) – правя секс с някого
изувам се – събувам се
иядим – доживявам до хиляда години
ияк (ияковина) – люляково дърво

К

казмà – права лопата
какая́шка – царевичен кочан без зърната
кам – къде
камберица – вид чушка; преносно – глава
камàра – много; прекалено много
кандилкя – клати, разклаща; в смкисъл за чаша с алкохол – отпива едва-едва
кандисам – да се съглася; да склоня
каракóняк – митично кръвопиещо същество; вампир
качамѝлкя – дърво, с което се бърка качамак
кикѐрчим – катеря, изкачвам се
кимвам – освен за обичайния поздрав с поклащане на глава се използва и като удрям някого
кинем – късам
киселица – дива ябълка (Malus sylvestris)
кияк – хлапе, малко дете; използва се като пренебрежително обръщение
клàпавци – чехли
клес, клесовиня – сперма
клефунь – твърдо изпражнение
клецам – правя секс
климбуцам – клатя се
ковнем – освен  в нормалния смисъл означва и за удрям някого рязко
козиняк – тъкан, направена от козината на животно, обикновено коза
кóлик!, кóликав! – колко голям!
компир – картоф
конóщип – попово прасе (Gryllotalpa gryllotalpa)
кóняк – гръдната кост на пиле или кокошка, заедно с месото по нея
кóстеница – костенурка, дрът на костеница – стар като костенурка
котленкя – меден, калайдисан съд, обикновено използван за доене на домашен чифтокопитен добитък (овце или кози)
кощрамба – лека жена, курва
крàкна – правя крачка
креóтим (се) – смея се високо, без да се съобразявам с околните
кротушка – риба малка кротуша (Romanogobio uranoscopus)
кръжа – дълго натрупвала се мръсотия
кръндей – маргинал; човек, който е доста под нивото на околните
кръпей – цепеница, сцепено дърво за огрев
кукуруз – царевица
кукуржянка – стъбло от царевица
кулен – царевичен кочан заедно със зърната и листата
куртолисам – да бъда в мир със себе си; да се успокоя; да се отпусна
кутам – крия се; крия нещо
кюфна – падна, преносно – умирам
къдея – хурка

Л

лаасе – може би, като като че ли, сякаш, пренебрежително „надявай се”
ландзим – бия
лендзя се – смея се, усмихвам се широко, смея се на глас
леà – леха
ливàгье – градини в околността на селото
лигурище – дълго необработвана земя, която се ”обръща“ с права лопата и се оставя за угар
лизгам – пързалям се
лис – плешив
лиска – слюдеста, люспеста скала
лискóвиня – тънка дълга жилава пръчка
ломотим – мърморя, говоря си сърдито под носа
лóмпар – разплут, много дебел човек
лубеница – диня
лугье – хора
лундзим – бия или правя секс необуздано
лупнем – да ударя
льохав – не достатъчно разумен, бавноразвиващ се
лъчкам – хълцам

М

магазà – мазе, зимник, изба
макя – освен като „майка“ се използва и като „нищо подобно, изобщо не е така, няма нищо такова“
малѐшка – кутре
маѝа – дървена дъска в конструкцията на покрива
маѝца – ръка от лакътя надолу
манàрче – брадвичка; манара – брадва
мандрамуняк – грозна жена с леко поведение; курва
мандръсам – правя доминантен секс
маторец – стар овен, който от много време води стадото; в преносен смисъл – грубиян, простак
мàчка – котка
мѐрдень – вътрешно дървено стълбище
мертек – дълга и права дъска
мечка – северозападен коктейл от вино и лимонада
мешина – корем
меям – меля, прен. – говоря, бъбря
мирва – мълчи
митията овца – овца, болна от чернодробна фасциолоза (болест, известна още като чернодробен метил)
мишка – използва се както за домашната мишка (mus musculus), така и за човешка мишница
млъзѐм – доя
мóре – абе, не е така; изразява несъгласие или недоверие в изказаното мнение
мотовилкя – дървен уред за намотаване на вълнена прежда
мóчам – пикая
мръзлица – много студено време
муанем – ударя; изпия на екс; изям наведнъж
музувирлък – злонамерена клюка; клевета: интрига
мундза – лице, физиономия

Н

навѝяк – голяма копа сено
нагньитам – тъпча здраво
нагръчвам – натискам, притискам
наѝа – от османската териториална единица “нахия”. Използва се в смисъл на близката околност, поречието
накокръжвам се – възбуждам се, получавам ерекция
накостръжвам – наежвам, настръхвам
налундзим – да нахлузя
наплатисам – да ударя много силно някого /нещо
натамия – много тежък предмет
натрътил – навел се, надупил се
наюя – налюлее; в преносен смисъл – напие
ньел – зъл, опак човек
непрекръшнячван – с непречупен гръбнак
неу̀метен – неграмотен, неможещ, неспособен
нефелѐн – негоден, неможещ, неспособен, неадекватен
ниел – зъл; ниел на жлът барабиняк – зъл, агресивен като дребна, жълта мравка
нога – крак
нужник – външна, дворна тоалетна в селска къща

О

óбги – кори за тесто
обрàз – буза
огалàтим – наяждам се; в преносен смисъл – имам успех в нещо, с което съм се захванал
ограваздим – да се кача на нещо
огръйе – деколте; част от дрехата, разположена около врата
одекам – нахокам
оджàк – голяма зидана камина
озявница, озяве – възглавница
окам – викам
окап(л)як – негоден за нищо човек; използва се за обида
окикерчим – покатеря
олам (холан на турски), айде олам! – да се махаме, да вървим
олисвѐтим – пребия, убия
олисел – оплешавял
опалѝя – зла орис, съдба, предначертание
опиня – запъвам се, напрягам се
опрóстил – отпуснал се, заспал, загубил съзнание
опупен(а) – с голям корем
ореше (се) – викаше колкото има сила
óрей – орех
отвàам – отивам
отдънък – оттатък реката; от другата страна на нещо
оти – защо, защото
отма – отведнъж; от раз
отóди – отива
отчръпна – отчупя
офянквам – говоря, без да кажа нищо конкретно
ояндзим – да се кача на нещо

П

паздѐрки (пъздерки) – дребни клечки, които остават след изчукването на лен или коноп
палàш – непородисто, улично куче, пес
паприкаш – ястие със запържени домати, чушки и други зеленчуци. Може да има и яйца.
пелѐшки – малки кожени израстъци, висящи от врата на яре или коза
пенджер – прозорец
перàшка – великденско яйце
печеня́к – много здрав камък
пишлегар – хлапак, дете, досаден тийнейджър
пищѐж – каменен бент на река
плавя – промивам злато
плюска – мазол, пришка
побуял – човек без работа, шляещ се човек
поврачам се, поврътиням – връщам се, връщам, обръщам се около оста си
подфръкàт (прилагателно) превъзбуден, много енергичен, в добро настроение
пойдех – тръгнах; тръгнах си
пол(у)верняк – човек, който се е сменил вярата; не може да се разчита на него; достоен е за презрение
поокръвям се – събирам сила, надавам тегло, ставам по-силен
послу̀шах се – свърших си работата
пранги – вериги
пребàтам – премятам се, претъркулвам се
прекинем – да пречупя нещо или някого; да ударя много силно нещо или някого
прекрóсним – да прекаля, да сбъркам
прекръшнячим – да прекърша гърба на някого
прерипам – прескачам
пресламбàчим – претъркалям се по корем, прехвърлям се през нещо по корем
претрошвам – пречупвам
прѝзнем – покажа се
приклопим – затворя, преносно – спипам, заградя някого
приодàнец – човек, дошъл от друго населено място
пристануша – годеж
проглобен – пробит, негоден за нищо, за изхвърляне
просуане – 1. да пропадне (за пръст, камъни); 2. да бъдеш подложен на продължителното влияние на вятър или течение (да те просуане)
пръвѝца – първи път
пръделник – задник, дупе; използва се в отрицателен контекст
пръжено – пържени яйца с чушки, миш-маш
пръйѐвина – изгорена, смръдлива животинска козина
пръцела – дворно място
пуанем – ударя силно
пукяшем – умирам
пупа – коремче; корем на малко животно или дете
пупнем – мърморя; виж „дудна
пъквам – показвам се
пьоска – керамичен съд с плоска форма, който обикновено се използва за съхранение и употреба на алкохол
пюскам – ям неприлично; ям много

Р

раат – почивка, рахат, спокойствие
разжлембен – загубил формата си, отпуснат
разклимбучкан – разклатен; обикновено се използва за течност в корема на човек
разландисвам се – губя си времето
размитам – показвам прекомерно уважение пред някого, подмазвам се
разпарчетосам – да разглобя или да счупя нещо на съставните му части
разплул (се) – огромен, безформен, заемащ пространството, в което попадне
разпоретина – лека жена; курва
разпръчвам (се) – използва се основно в сексуален контекст (разгоня се); също така обаче има значение и в смисъл на “правя си каквото си искам”, “забавлявам се, без да обръщам внимание на ничие неодобрение”
разчепàнка – пръчка, която в единия си край е разклонена, чатал
рàпнем– да ударя нещо или някого
рѐбрим – удрям някого през ребрата, в преносен смисъл – правя секс (за мъж)
рѐпчим – изпъчвам се, правя се на мъж, без да имам покритие
ресовачка – пръчка, която в единия си край е разклонена
рѝтли – странични прегради на каруца
ручим – вдигам силен шум, бръмча
ръски – песъчинки, прашинки

С

сàньи – шейна с плазове
светлосур – светлосив
свинàк, свинакóвина – вид дребен габър с чепати, криви клони
сгняви – натисне, смачка; в преносен смисъл се използва както за “смачках от бой …”, така и “правих доминиращ секс със …”
сгруяк – обида, буквално – грохнал човек
сгръчен – болезнена, напрегната мимика или гримаса; сгърчено тяло
син-котлен – толкова тъмносин, та чак черен
сине – обръщение на възрастен човек към млад, без значение дали имат родствена връзка
сисам – суча
скàли – каменни стълби
склепаторен – събран от различни парчета, нееднороден, невзрачен
скóмино – неприятно усещане
скрибуцанье – скърцане
скоросмрътница – много силна домашна северозападна ракия
скутам – скрия
слуням се – ходя напосоки, движа се безцелно
слутам се – ходя по улиците безцелно, шляя се
слутняк – зло митично същество; в преносен смисъл – човек, който не се занимава с нищо, пройдоха
слушам се – върша си домакинската работа
смитам – преча на някого
спареняк – съсухрен човек
спаружен – стар, съсухрен
сплàщам – сгъвам; преносно използва в случаи като „сплащам фас“ – пуша бързо цигара; „ше те сплатим одве“ – ще те пребия
спотурам се – спъвам се, влача си краката
сприя – силен, буреносен вятър
стеня – мрънка, говори колебливо
стока – животни, животните в стопанството
столóвка – ръчно плетена постелка за седалката на стол
стришам се – потреперват ми раменете и/или горната част на гърба от силна положителна или отрицателна емоция
стръчвам се – изтичвам колкото мога по-бързо
стъвиня се – стъмва
суглет – да прегори, да стане прекалено сухо (за ядене)
суек – малък; дребен (пренебрежително)
сур – сив
суросинкяв – сивосин
сурвам – свличам, смъквам се
съвиня се – съмва се
съпикясвам се – справям се, смогвам, идвам на себе си
сътвер – едро митологично същество; в прозаичен план обикновено се използва за огромен човек или друг вид бозайник
съглам – с ума си, трезвен

Т

тай се – мълчи
тàраба – дъсчена ограда или дъска, която е част от дъсчена ограда
таралясник – стара, развалена кола; в преносен смисъл – лека жена, курва
тàферен – свестен, човек на място
тенчасам – превръщам се в тенец; вампирясвам
теферич – прохладно, просторно, приятно място
трескам (се) – удрям, в преносен смисъл – правя секс
троним – роня
тръни ми – някаква част от тялото ми е изтръпнала
тулуп – дебелак
турта – питка, погача
тутма – полегато възвишение (обикновено с малко площадче) в рамките на населено място
туч – кръгъл метален капак от печката, който се вдига, за да се сложат дървата; в преносен смисъл – смотаняк
тъпкач – северозападен мачо, плейбой, голям сексуален субект

У

удевам – буквално – вдявам игла; в преносен смисъл -подразбирам, схващам
укьо – вуйчо (брат или братовчед на майката)
улав – човек с психически отклонения или умствена изостаналост
у̀рбулешката – правя нещо грубо
уру̀глица – знаме
урунгел – грозник
уруспия – лека жена; курва (тур. руспу)
уяндзвам се – покатервам се, качвам се
удзерепил – опулил, втренчил
улендзим – усмихвам се широко
умулузвам – ставам по-мързелив
урап(л)як – изгризана ябълка; в преносен смисъл – обида
урбулешката – грубо, рязко, стремглаво, без да се съобразявам с когото и да било
уруглица – импровизирано знаме, което се носи най-отпред, когато сватбарите отиват да взимат булката
урунгел – кръвопиещ вампир: в преносен смисъл – лош човек
уруспия – от турското руспу – лека жена; курва
уръф(л)як – буквално – човек със скъсани дрехи; преносен смисъл – неудачник
ускоре – в най-скоро време
учуван – отгледан съм

Ф

фарàж – малка лопата за смет
фейско – нещо готино, яко
физгам – пързалям се
фулим – обиждам, хуля

Ц

цедѝло – платнено пособие за носене на товари, което може да се използва и като бебешка люлка
цепленка – тънко парче дърво , отделило се от дънера при цепенето
цинка –  ръми леко и продължително
циу – нещо, което е свършило до дъно
циция – стиснат човек; скъперник
црън муж – див планински лук

Ч

чеели – всякакъв вид обувки за носене извън дома
челенкя – цицина; оток на челото
чият – инатлив; твърдоглав
чмим – спя
чръв – червей
чувам – освен слушам, се използва и като отглеждам: „чувам стока“ – отглеждам животни; „чувам деца“ – гледам деца
чудо-чучуято – нещо страхотно; в отрицателен смисъл огромен хаос

Ш

шака – длан
шàнец – канавка
шашав, шашю – луд, ненормален
шашавица – глава
швикам – свиря с уста
шиблѝки – ниски трънливи храсти покрай път или пътека
шибнем – да ударя някого или нещо
шийок – дървено приспособление за пробиване на дупки за разсад; в преносен смисъл – голяма глава
шпора – фурна на печка (понякога и като цяло за печка на дърва)
шишим – правя секс, еба (за мъж)
шмундел – неопределена като значение обидна дума
шугавелняк – човек, страдащ от шуга; обидна дума
шукна – да издам звук, да гъкна
шунда – женски полов орган в обиден контекст
шупя – куха, празна
шущàва – дива местност; горски дебри; необитаемо пространство
шушумига – човек, който не е за освидетелстване, но не е съвсем наред

Щ

щрóка – кир, мръсотия; щрокав – кирлив

Ю

юрвам (се) – рязко забързвам ход; да ходя бързо, без да обръщам внимание на нищо (тур. юруш)
юснем – удрям; пия на екс

Я

ягмóсва се – разваля се, съсипва се, отива напразно

 

„Северозападен романь“, „Автономията????“ и „Май ше ни бъде…“ може да поръчате чрез лично съобщение до фейсбук страницата Торлака или с мейл на popovmost.books@abv.bg

Алкохолният туризъм като крепител на семейните ценности, Част 2

leaves

Уф, това пикане е голяма досада, а отгоре на всичко ми пречи и на съня. Пия по шест-седем литра вода на ден (без да броим другите течности) и го източвам по трийсетина пъти на денонощие. Понякога и повече. Това, разбира се, ми вреди и на съня. Отдавна съм се научил, че когато сънуваш, че пикаеш на слънчева поляна, сред птичи песнопой, после сменяш чаршафи с гузна физиономия, така че се старая да върша тези отходни дейности във вертикализирано телесно състояние.

Затова и след лягането ми към седем сутринта слязох псувайки под нос с развързани планински обувки по скърцащите дървени стълби към девет и нещо.  Няма да ви лъжа, че съм положил каквито и да било усилия, за да поддържам устната си хигиена предишната „вечер“, така че успях да се насладя на яркото, но хапещо декемврийско слънце едва, след като поръсих сутрешната слана и си направих сутрешния тоалет над каменното корито на чешмата.

Върнах се горе в много приповдигнато настроение. Вече не беше толкова задимено. Затоплянето на каменния комин си беше казало думата. Моят приятел хъркаше безметежно, а аз се чувствах изненадващо бодър предвид два-трите часа сън. Насилих се да легна пак, ама не ми се получи, нищо че стисках очи двайсетина минути. Опитах се да чета книга, но погледът ми все бягаше през прозореца да търси есенни шарении и слънце. Беше ясно, че излежаването ми няма да се получи по замисления начин.

Този път си вързах обувките и слязох далеч по-бодро по стълбите. Ако изключим стройното птиче чуруликане и хаотичните пориви на вятъра, на двора беше тихо. Поразходих се насам-натам. Не, не съм си давал зор, ама хич. Просто обиколих малко по каменните пътища около къщата, погледах облените в слънчева светлина извивки на Балкана, вдишах няколко пъти дълбоко, за да изхрача дима, цигарен и от камината, и се върнах на двора.

Като цяло продължаваше да е все така тихо, макар и тук или там да се чуваха причудливи звуци, а на съседния хълм да се виждаше дирницата на разгонена кошута, предизвикателно белнала се на средата на голяма поляна. Чух и елена, мучеше мощно, и някак неусетно легнах по корем на каменната маса, сипах си, разредих си, запалих, притворих очи срещу слънцето и отпих. Дълга глътка. После се заслушах в грухтенето на елена, кошутата вече не беше на поляната, рогатият любовник я беше приласкал в царството си.

Моят мил домакин се събуди в ранния следобед. Аз все така си лежах на огромната каменна плоча, с размери, с каквито няма и матраци на Черния петък. Слънцето я беше напекло повърхностно, но от устата ми излизаше пара и аз се радвах на студа по начина, по който само аз мога да се радвам на студа. Свеж. Силен. Здрав. Чист. Пълен с енергия. Лишен от посредственост. Девет месеца в годината чакам точно този сезон.

Лежах на цепения камък, пиех, пушех, разреждах с вода, мислех и зяпах околовръст. Ето, че и кошутата грациозно излезе от гората. Беше свалила опашката ниско и започна да пасе на ливадата кротичко, доволна от живота, свела глава послушно. Явно рогатият любовник се беше представил на ниво, няма какво да се залъгваме.

– Мараба!

– Добрутро! – не останах длъжен.

– Ще ходя до долу с колата, че много ме цепи главата… Искам аспирин.

– И мен ме боли. – отговорих чистосърдечно – Случва ми се по веднъж на година.

– Е, то след толкова ракия…

– Де да беше от ракията! – надигнах се от масата и станах, за да разкърша кокали – Пил съм повече поне петдесетина пъти за последните три месеца.

– И?

– Димът от камината ни еба майката.

– Да бе, димът от камината! – засмя се моят приятел – Хайде да идем до Трявна за аспирин.

– Иди ти – отвърнах – Вземи ми и цигари, че вчера изпуших света. И ми дай косата, и аз да свърша някаква работа.

– С най-голямо удоволствие! – засмя се той – Коси на воля, девет декара са.

Търсихме косата в стаята за инструменти поне десет минути. Така е, когато не живееш някъде. Трупаш, трупаш, трупаш… Едно върху друго… Романтично, но и дразнещо някак си.

Ние обаче хич не се ядосахме. Бяхме в приповдигнато настроение. Тишината, липсата на ангажименти и безвремието си казаха думата. Нямаше брус. За тези, които не знаят, това е камък за точене на коса. Абразивен. „Абразивен“ е ключовата дума, защото бяхме на място, на което само абразивни камъни да искаш.

Ако мога нещо добре, то това е да кося и да цепя дърва. Знам го откакто се помня. Това са стихиите ми, изключвайки няколко други, с които се гордея само в тесен приятелски кръг. Намокрих си бруса, когато колата на приятеля ми се спусна стремглаво по покрития с пръст калдъръм. После наточих косата. Първо на ситно, после на дълги махове, накрая с особено внимание към върха й. Бих я и наклепал, но нямах чукче и наковалня.

Както и да е, свърши перфектна работа. Последните есенни лъчи на слънцето, димът в дъха ми, камъните, в които нямаше как да не забива косата, брусът, звукът… Хръс… Хръс… Хръс… равномерното, отмерено движение… Честно, щях да опукам цялото землище, ако бях сам. За щастие обаче не бях и ми стигна време само да очовеча близката околност на къщата.

– Хайде да се поразмърдаме до хълма, че искам да видя нещо по работа… – приятелят ми се беше върнал неусетно.

Няма и двеста метра. Да, сравнително стръмно, но няма и двеста метра. Това беше най-сериозната ни денивелация за величавото ни приключение в планината. Пълен провал за двама планинари, единият от които с няколко“ Ком – Емине“, а другият – планински спасител и многократен победител на състезания по ориентиране.

На връщане пак приседнахме на каменната маса и наобиколихме чашите.

– Да занесем дърва, а?

– Хайде! И да подготвим маринатата за пържолите.

Тази вечер си говорихме по-малко, но разбрахме повече един за друг. Или поне така ми се стори. И камината не пушеше толкова. Дори почти хич. Месата станаха по-крехки, а ракията сякаш не се точеше толкова бездънно. Навън беше свежо и красиво, в стаята звучеше стар български пънк, а женски и детски гласове се чуваха само по телефоните, и то рядко.

Заспахме към три, пак без да се предупреждаваме или да обръщаме внимание на денталния си статус. Хъркането на приятеля ми ме събуди около четири. Тъкмо навреме, за да сложа още дърва в тлеещата жар. Моето го събуди към девет. Тъкмо навреме, за да сложим още дърва в камината и да си напълним чашите. Аз допивах остатъците от ракията, а той мина на бира. Все пак трябваше да шофира, за да се върнем към цивилизацията и ангажиментите си.

Все пак ни оставаха няколко часа безвремие…

Към „Алкохолният туризъм като крепител на семейните ценности, Част 1“

Блог в WordPress.com.

Up ↑