Гроздобер

Я съм се родил по гроздобер. Мое и зарди тва толко да се плашим да не би да земе да ми остане празна чашата, немам представа, мое и зарди друго да е, ама ми не е тва приказката. Коги е забременела с мене, макье ми е била осенмаесегодишна , тамън оженила се за дивио торлак, допълнително закален у минно-геоложкио техникум у Перник и у тамошната боксьорска школа, къде по настоящем ми е баща, и ич й не е било лесно. Он й казал (предполагам, че на майтап, ама оно с ньего никогиж се не знае), че ако не роди до една годин, й сбира багажо и тъпъра, тъпъра, та у тех.
Женицата прифанала, кво да праи? И почнала да язди магарета по ливади с ебем ти наклоно, да се кикерчи по ябълки и да рипа от тех, да пада по мерденьо… Кво се сетиш, само и само да ме пробва дали съм със здрава семка. Я обаче не съм се дал и съм се родил три дена след годежо им, дека у Северозападо му се вика пристануша и, кой знае що, се тачи повече и от сватбата. Я си имам теория и за тва, кък за сичко на тоа свет, ама айде да се не отплесваме, кво ше каете, а?
И те. Навремило да се пръквам на тоа сбръкан свет и, понеже се очертавало да съм пръвио унук на деда ми Кольо, баща ми оишел при ньего и му казал, че сака да ме кръсти на ньего.
– Ооо, нема! Мойто име е дръто и грозно! – казал дедо Никола. Бог да го прости, дано е добре там, къде е, оти я по-таферен човек мое и да не съм срещал.
– Добре тогава… – рекъл Старшията и заминал за Градо да ме чека.
Почекал бая. С таа голема глава и макя пръвескиня съм излазал триесе и седам часа, ако се не лъжем. Закарали ме у Говежда да ме покаат на боба ми и деда ми. Они ги нема дом. Старшията веднъга се сетил къде са. Ние у Балканьо си береме грозгьето по-късно от доле у Пойето. Де, ако мое да сбере повечко слънце, да натрупа още некой градус захарнус, те така, за упойка по-силна.

Лозето ни беше на един сипавичав баир с южно изложенее. Големо, убаво лозе, да ти се прекине кръсто, додек го обереш. С едно убаво дръво у среди, да се скуташ, та да те не прекине слънцето, додек го окопваш летоска.
И те ме те мене. Още не знам на кой свет съм, увит у едно одеяло, та само носо ми се види (оно колко да е било нос ми кажете?). На гроздобер.
– Айде, честит ти унук, татко! – рекъл Старшията.
Деда ми се изпраил изподи гижата, къде сбирал непокорните зръна бел отел и очите му светнали, като видел вързопо. Собствено, я.
– О, да е живо и здраво, да ияди! – очите му кък си светели, така и текнали – Кво е?
– Мъжко…
– А кък го кръстихте?
– Стоян. На майка.
– Да бе! – освен светък и влага, у очите му се появила и неква доза учудванье.
– Е, те! – Старшията див на кукуружянка, отишел до деда ми и му показал акто за ражданье. Стоян Петров Николов.
У очите на дедо вече немало нищо. Изпразнили се и он се облегнал на колецо на гижата, та да се не срине наземи. Понекогиж, като се праиш на ощипана мома, така се получава. Ората приемат буквално думите ти и не кръщават пръвороднио ти унук на тебе.
У другио край на лозето на боба ми Стоянка очите светнали и текнали. Та така.

Я съм роден по гроздобер. Името се не затри. Чича ми кръсти братовчед ми Николай.
А деда ми Кольо и боба ми Стоянка ме учуваа през пръвите пет години от живото ми. Най-влъшебните ми години. И съм сигурен, че не са обичали никой друг повече от мене. И я не съм обичал никой друг повече от тех, преди да ми се родат моите сътвере, дзверове, вепъре, животни. Петър, Никола и Боян. Забележете средното име. Старомодно ли е дедо? Триесе години по-късно на мене не ми се виде старомодно. Бог да ви прости с баба Стоянка, а я съм роден по гроздобер…

Гняв с най-висок карат, дами и господа!

Преди няколко седмици Сава Павлов, нарекъл себе си „Проповедникът с картечницата“, качи в Клюкарника изключително любопитно четиво, кръстено „МРЪНКАЩИЯ СЕВЕРОЗАПАД, ПАЛЕЖИ ПОЖАРИ И ПЪТИЩА“*. Честно си признавам, че нямам никаква представа кой е този проповедник и колко често вдига картечницата, но съм бесен на думите му. Ще се опитам да направя разбор на малоумното му писание.

Първо, когато пишеш, трябва да си поне сравнително грамотен. МРЪНКАЩИЯ??? Пич, да си чул нещо за пълен член? Не чрез виагра да се напълни с кръвчица и да го сложиш на някоя заблудена шунда, а за пълен член в чисто граматически смисъл. МРЪНКАЩИЯ СЕВЕРОЗАПАД Е ВЪРШИТЕЛ НА ДЕЙСТВИЕТО. Тоест, трябва да се напише „Мрънкащият“ май… Дотук се търпи все някак. Но тепърва започва интересното.

Сава Павлов трябвало да пътува до Видинско, пък отдавна „не бях пътувал из България“. Типично по шопски господин Павлов дели България на София и „из България“, сиреч провинцията. Само искам да обясня на подобни на въпросния умник „кореняци“, че по време на първото преброяване на населението на България след Освобождението, извършено през 1880 година, населението на сегашната ни столица е 20 501 човека и градът е на пето място по население в страната след Русе, Варна, Пловдив и Шумен.

Още по-любопитно за кореняците софиянци, които сега са почти два милиона е, че населението е разпределено по следния начин в етнически план – 56% са българи, 30% евреи, 7% турци и 6% цигани. Е, господин Павлов, вие говорите за „из България“, тоест смятате, че сте извън България и сте продукт на семето на ония приблизително 10 000 българи, които са живели в столицата ни малко след Освободителната война? Твърде оптимистично, аристократе, твърде оптимистично! Защо съм толкова ядосан ли?

Защото „проповедникът с картечницата“ по-надолу ударно обяснява как в Северозапада се строели пътища, и то бързо. Заприличвали сме на европейска държава. Само си спомнете, че той не беше ходил „из България“ не знам колко си време. Няма да ви го пиша, но такава северозападна псувня бих ви дръпнал, проповеднико, ако имам неудоволствието да ви срещна на живо, че ще идете на ма..а си в дивия! Вие, столичаните, си построихте пътища до Южното Черноморие и Гърция. За друго не ви ебе. Магистрала „Хемус“ се строи от 1971 година. Това колко прави? 45 май. И е до никъде. И идва да покаже, че не само Северозападна, а цяла Северна България е оставена на самотек от централната власт, дето вие си я къткате в София.

За разлика от вас, господин Павлов, аз пътувам по няколко десетки пъти годишно из Северозападна България. И ви казвам съвсем отговорно, че не е възможно да сте пътувал до Видин и да хвалите пътищата. Освен, ако не сте се придвижил с хеликоптер. Или не сте малоумен. Пътищата оправихме, стигнахме до хората.

„Що за хора хора живеят тук, бе!?!?!?“, пита ни Сава. Българският шофьор не знаел да кара вдясно. В същото време пътищата били хубави. Ако сте от Северозапада или някоя от другите изоставени от централната власт области на България, много добре знаете защо шофьорите се движат близо до „осевата линия“. За да не тропкат в дълбоките по една педя дупки по бързо строящата се инфраструктура, плод на развинтеното въображение на Сава.

„Мога да кажа и къде е границата на мързела. Село Бързия. След него е пълна идиотщина. До с. Бързия пред всяка къща е изнесено мляко, сирене, малини, ябълки. Или има табелка, че се продава. Спираш, пазариш се, купуваш. Дребен бизнес, но бизнес. Има го. След това има тъпотия, мрънкане и „държавата да даде“. Малоумнико долен Сава Павлов, ти мислиш, че всички хора „из България“ трябва да те посрещат като Господ, софиянецо ли!? Какъв дребен бизнес, бе!? Явно си минал през Петрохан, щом говориш за Бързия. Познавам региона отлично. И знам, че държавата отдавна го е забравила.

Това не ти е Банско или Слънчака, това е прекрасно планинско кътче от Родината ни, където хората нямат почти никакъв поминък, трафикът е оскъден заради абдикацията на управниците от нея и не табели, а билбордове да сложиш пред къщата си, все тая. Няма кой да ти купи продукцията, та ако ще да е първо качество. Защото всички парици концентирахте у Шопето и ви е по-лесно да си седите на юг от Балкана, а нагоре каквото стане. А за тъпотията, мрънкането и „държавата да даде“, ще те държа лично отговорен, тъй като родното ми място е след Бързия, тоест след твоята въображаема граница на мързела. Ще те заведа само един работен ден да прекараш с баща ми и ще се насереш до плешките, драги ми изтънчен столичанино!

Та, по-нататък Сава става все по-умилително прост в непознаването на нещата, за които говори. Хората в Северозапада предпочитали да откраднат два лева, отколкото да заработят 25 кинта на ден, колкото била надницата за събиране на реколтата. Психопат сбъркан! 25 кинта в селскостопанска работа в Северозапада се изкарват максимум две седмици в годината, в усилните периоди, когато неофеодалите и латифундистите, разпределили си всички плодородни земи, са на зор покрай прибирането на реколтата. През другото време хората търсят и за два лева да работят нещо, ама няма. Вие инвестициите, колкото и рехави да са, извън София не ги пускате да излизат.

 „Не ви е виновен Борисов или което и да е правителство бе, тъпунгели!?!? В Монтана видяхме язовир. Голям, готин, гледка, природа, има си всички дадености. Но, няма кой да си замъкне задника и да направи една проста скара-бира. Няма кой да направи една дискотека, та да не вдигат джабала насред „велика Монтана“. Иде ми да предложа на правителството да предложи на созополчани да вземат тази местност под аренда. Да я направят на курорт. Нямате представа, колко е красиво.“

Тъпанарино Сава! Точно правителствата са ни виновни! Ако се беше поинтересувал малко, щеше да разбереш, че идиотският язовир, който виси като дамоклев меч над Монтана, е замърсен с арсен и други вредни вещества от мините, работили по време на комунизма по протежение на реките, вливащи се в него. И на практика е неизползваем за това, за което е създаден – да осигурява напояването на богатата и плодородна равнина. А заведения по брега му има колкото искаш. Някои от тях даже доста прилични.

Но теб те е мързяло да си мръднеш софийския си мързелив гъз и да минеш двеста-триста метра встрани, защото вие, богоизбраните, заслужавате всичко да ви се поднася на тепсия. Както стотината хиляди „мързеливи“, „тъпунгели“ и не знам още какво си северозападни хора, живеещи по неволя в София ви поднасят на тепсия наеми, принаден продукт и т.н., защото са прокудени от родните си места заради безхаберието на събраните в столицата държавници (мързели и тъпунгели).

„Пак същите мрънкалници реват за някакъв влак. Трябвал им, щото…. Абе за нещо им трябвал. И се влачи някаква съветска електричка…“. Тук вече губя ума и дума. Господин Сава е изпаднал в пълен аристокатичен амок и не схваща, че това, че държавата хвърля милиарди за лъскаво метро в София и пуска луксозни влакове по „правилните“ линии, не означава, че „мрънкалниците“ нямат нужда да се придвижват от точка А до точка Б с железопътен транспорт. Да, в София живеят повече хора, безспорно. Но това означава ли, че останалите трябва да мрат и да ходят тук и там с конски каруци по раздрънкани пътища?

„И на финала. Панаир в Кула. Цигания. ЦИГАНИЯ!“. Това пише многоуважаваният от мен самозабравил се олигофрен Сава Павлов, когото нямам нещастието да познавам, нито пък желанието да познавам. Ами, ходи на Женския пазар, като ти е цигания в Кула бе, лайнар долен! Там критериите са много по-изтънчени, ще се почувстваш като в Париж.

„От Проповедника с картечницата, който му идва да я замени с гьостерица и да започне…“

Само да те докопам, ще видиш и картечница, и гьостерица, и вазелин! Защото такива олигофрени като теб, с незаслужено и измислено самочувствие, които се мислят за на света цвета създават измислените разделения между София и провинция, север и юг, изток и запад. Тъй като ги мързи да гледат и мислят, че могат да съдят другите ала „бедните да го духат“. Ама ти не знаеш какви четвъртити патерици с разширени вени има в Северозапада, мили Сава. Съветвам те да не ходиш „из България“ или поне из тази и част още дълго време, за да не гледаш нашата цигания. А и да не се видиш У чудо, господин Павлов.

 

*P.S. Ето и цялата мила публикация на това недоразумение на природата:

„МРЪНКАЩИЯ СЕВЕРОЗАПАД, ПАЛЕЖИ, ПОЖАРИ И ПЪТИЩА
Трябваше да попътувам до Видинско за да видя с очите си разни нещица. Отдавна не бях пътувал из България. Наистина, отдавна. Ами, строят се пътища. Бързо се строят. Започваме да приличаме на европейска държава. Но….. хората, хоратаааааа. Ебало си е мамата! Що за хора хора живеят тук, бе!?!?!? Първото, което ми направи впечатление е, че българския шофьор не знае да кара в дясно. Перка до осевата линия с явното желание да покаже, че пътя е негова собственост. Или че е сам на планетата.
Мога да кажа и къде е границата на мързела. Село Бързия. След него е пълна идиотщина. До с. Бързия пред всяка къща е изнесено мляко, сирене, малини, ябълки. Или има табелка, че се продава. Спираш, пазариш се, купуваш. Дребен бизнес, но бизнес. Има го. След това има тъпотия, мрънкане и „държавата да даде“. К`во да ви даде, бе? Да го профукате ли? Да го пропиете ли? Да го откраднете ли? Път като слънце, прав, нов, спокойно караш със 130-140, не се усеща. Дааа, ама искате магистрала. При този колосален трафик /я видиш 10-12 коли, я не/, магистрала. Да се е сетил някой да направи гумаджийница, сервиз или бензинджийница на международен път? Да бе, нали требе да се работи. „Я, да си ебат майката, че им работим аз на теа!!! По добре е да откраднем 2 лв, вместо да заработим 20-25 лв.“ Не се хилете, надницата на прост мунчо, който събира реколтата е 20-25 кинта на ден. Храната отделно. И няма хора. Т.е. няма работници. Има скърбящи за „държавата“ пияници по кръчмите. Пълна липса на бизнес инициатива на всякакво ниво. От местно, та до управленско. Не ви е виновен Борисов или което и да е правителство бе, тъпунгели!?!? В Монтана видяхме язовир. Голям, готин, гледка, природа, има си всички дадености. Но, няма кой да си замъкне задника и да направи една проста скара-бира. Няма кой да направи една дискотека, та да не вдигат джабала насред „велика Монтана“. Иде ми да предложа на правителството да предложи на созополчани да вземат тази местност под аренда. Да я направят на курорт. Нямате представа, колко е красиво.
Пак същите мрънкалници реват за някакъв влак. Трябвал им, щото…. Абе за нещо им трябвал. И се влачи някаква съветска електричка претъпкана с хора. Преброихме към 12-15 човека в нея. Един широкорелсов трамвай ще свърши същата работа. Нещо, което в Германия са го постигнали още през 30-те години на 20 в.
Сега за пожарите и палежите. Пловдивските тютюневи складове се самоподпалиха спонтанно, без да искат и навреме. Плува ли в окото ми корабче? Не плува, ама ми се струва, че и да хванат някой мангал или бездомник, до него ще спрат. Също както с купувачите на гласове по изборите.
Искам да ви попитам нещо. Много ми е важно да получа отговор. Кажете ми, след колко века, на свръхсупернайпо интелигентен българин ще му влезе в кратуната, че стърнищата не се палят?
И на финала. Панаир в Кула. Цигания. ЦИГАНИЯ!
От Проповедника с картечницата, който му идва да я замени с гьостерица и да започне“