Търсене

Стоян Николов-Торлака

Литература, литература, литература… а, забравих – литература

месец

януари 2013

Последвайте Сергей Игнатов, г-н Цветанов!

Тази сутрин Златомир Иванов, известен като Златко Баретата, бе прострелян с четири куршума в корема и краката пред Съдебната палата. На пъпа на София… Само десетина дни след като атентатор (или не?) размахваше негоден за нищо газов пистолет в Националния дворец на културата (отново в центъра на столицата), а после бе пребит от озверели депесари. Само два дни след като министърът на вътрешните работи на Република България Цветан Цветанов обяви, че реализирането на първия в посткомунистическата ни история референдум бил напразно пилеене на пари…

449px-Zvetanov_01

Не, че през предишните години липсваха поводи да се иска оставката на вътрешния министър. Не, че нямаше основания. Но ако и сега Цветанов остане на поста си, това чисто и просто би показало, че Бойко Борисов е министър-председател на България само проформа и не той дърпа конците във върешния сектор.

Защото вместо с ареста и вкарването в затвора на закоравели престъпници и корумпирани политици, страната ни отново попадна в центъра на световните медийни прожектори със стрелбата срещу един от безспорните лидери на подземния свят и размахването на пистолет пред лицето на лидера на политическа партия. Защото никой не може да казва, че не е трябвало да се проведе референдум след като 700 000 българи са поискали такъв. Защото повторените стотици пъти двадесетина милиона похарчени лева са пари на данъкоплатците и те решават дали да бъдат харчени за референдум или не. А не един министър, па бил той и вицепремиер. Един министър, чието ведомство харчи десетки пъти по двадесет милиона всяка година, а резултатите не се виждат.

По политически лидери от опозицията се стреля в едни други държави, които нямат място в Европейския съюз, г-н Цветанов. Никой не се интересува дали ДПС или охраната на НДК е трябвало да предотврати инцидента. Интересуваме се (както и останалата част от „демократичния” свят, колкото и условно да е това понятие), че такива инциденти са възможни у нас през XXI век. Не ни харесва и да гледаме как десетина човека ритат и удрят някого, без да има кой да ги усмири. Не сме съгласни, когато някой ни казва, че не трябва да се дават парите ни за нещо, за което ние сме решили да ги дадем. Не искаме и да се връщаме към началото на деветдесетте години на миналия век, когато престъпниците се стреляха където и както си поискат. И държим вие, господин Цветанов, да понесете политическата отговорност за всичко случило се.

Защото ние искаме да живеем в правова и развиваща се държава, а натам не ни водят нито показните акции с откровено идиотски имена и пребити невинни, нито стрелбите из центъра на столицата, нито пък изказването на противодемократични мнения от човека, който уж трябва да е най-сигурният гарант на демокрацията и правата на гражданите в страната.

Може би ще попитате кой съм аз, че да говоря от името на целия народ, господин Цветанов? Просто един човек, който следи изявите ви, липсата на такива от ваша страна и рейтингите ви. Това е напълно достатъчно.

Атентат ли бе да го опишеш… Или десет стъпки към легендарността

Всеки иска да е идол на поколения и народи. Или поне емблематична фигура за десетилетие-две, в някоя държавица, на някоя етническа група. Не всеки обаче знае как да го постигне. Ето няколко съвета от един от най-добрите, пожелал да остане анонимен…

398px-Ahmed_Dogan

 

1.Станете агент на Държавна сигурност. Опа, вече няма Държавна сигурност… Ами, тогава на някоя друга банда деспотични комплексари, която взема неограничено количество пари от бюджета на страната (разбирай от джоба на няколкото милиона глупаци). Ако ти разрешат да си избереш агентурно име, за предпочитане е то да е Сава, Сергей или Ангелов. А защо не и трите? На мен поне ми донесоха късмет. Ползи от подобна стъпка? Многобройни, предимно в сферата на свободния достъп и разпространението на информация. А информацията в днешно време е всичко, нали?

2. Завършете философия, антропология, история или друга хуманитарна дисциплина. Това ще накара всички околни да гледат на вас с пренебрежение ала „виШистА нема пари да се обръсне”, което означава да ви подценяват. Така можете да реализирате плановете си по-лесно.

3. Имайте планове. Без тях нито агентурното минало, нито хуманитаристиката ще ви помогнат. Трябва да знаете какво или какъв искате да станете, а след като постигнете целта си, можете да се разпрострете нашироко. Примерно можете да бъдете едновременно философ, дисидент-затворник, ръководител на съпротивително движение срещу диктатура, водач на партия, център на обръч от фирми, специалист по строежа на язовири с отлични доходи и не на последно място – балканския Чък Норис, способен да обезвреди въоръжен човек, който е два пъти по-голям от вас и държи пистолет на половин метър от главата ви. Всяко от тези неща може да ви се струва маловажно, но съвкупността от тях ще ви направи кукловод на цяла политическа система за поне двадесетина години.

4. Не ходете на работа. За целта ви е необходимо работно място в държавните структури, на възможно най-висок пост. Така работодателят ви ще е народът. Тоест, всички. Тоест, никой. Да вземем един прост пример. Според Трудовия кодекс всеки служител може да бъде уволнен дисциплинарно, ако не се яви три дни на работа. Е, там, където се трудя с пот на чело аз, можеш да не стъпваш и с месеци… Никой няма да те уволни. Вярвайте ми, говоря от собствен опит. Отсъствието от работа ще ви създаде ореол на загадъчност. Нали знаете старата московска легенда, според която кабинентът на Йосиф Висарионович светел всяка нощ до сутринта и хората си мислели, че той неуморно работи за добруването на СССР? А Сталин всъщност пиел. До безпаметност. Във всяка легенда има голяма доза истина. ВЕрвайте ми. ВЕрвайте и на него, вЕрвайте и на Станишев.

5. Като казах „безпаметност”… Няма как да станете идол, кумир, звезда или каквото и да било там, ако си нямате почитатели. А почитатели се печелят трудно. Понякога се налага да ги лъжеш, че ти пука за тях, друг път трябва да ги плашиш, че ако не си ти, едни лоши хора ще ги стъпчат, ограбят, изнасилят и ще им сменят имената и вярата. Понякога се случва да се наложи и да внесеш някой почитател от чужбина, но дори и това излиза сравнително евтино, защото „екскурзията” е веднъж на две или четири години. И е с рейсове, а не със самолети или круизни кораби… Най-важното е обаче да успееш да държиш почитателите си в състояние на полубезпаметност. Ако ги накараш да се страхуват и да мразят достатъчно силно някого, те няма да забележат какви свинщини вършиш и колко по-дълбоко в калта ги заравяш година след година. Почитателите са за това – да се мачкат с усмивка на уста. Нима Мадона идва всеки ден да ви пее на ушенце, когато си купите неин албум?

6. Шоубизнесът работи по следния начин: и най-добрия да си, с времето медиите и хората се уморяват от физиономията ти и започват да говорят за теб по-малко. И тогава, ако искаш да си останеш звезда и да възродиш харизмата си пред електората, опа, почитателите, трябва да привлечеш вниманието. Дългогодишният опит е показал, че това става най-лесно с някой скандал. Или духаш бездарно, случайно поглеждайки към камерата (която не знаеш, че те снима) и качваш клипчето в YouTube, или си признаваш, че си гей, или ставаш “жертва” на някой луд атентатор.

7. Успехът в живота е като слуката в лова. Зависи от правилния избор на оръжие. Ако ви се струва, че говоря с недомлъвки, нека бъда по-конкретен. Трябва да помагате на хората. Важно е да знаете на кого какво оръжие да дадете. Когато например някой реши да се самоубива по ваше усмотрение, снабдете го с оръжие, което никога няма да засече. И го поканете на гости. Внимавайте! Важно е да сте прецизни, защото ако случайно самоубийството не успее, кой знае какви кирливи ризи ще ви навлекат на гърба! Ако ли пък някой случайно е взел съвсем самостоятелното решение да направи атентат срещу вас, дайте му пистолет, който струва колкото десетина конфети. Наслагайте в пълнителя два-три патрона, не по-опасни от конфети. И тогава вече ще надминете и Чък Норис. Когато дулото е насочено срещу Чъки, пистолетът засича само веднъж нали? А и пълнителят му рядко изпада…

8. Славата изисква от вас жертвоготовност и героични постъпки. Излезе ли ви човек с пистолет насреща, скачайте върху него без да му мислите! Блъснете оръжието и му забийте един юмрук в корема, пък каквото ще да става! Нищо, че е два пъти по-едър от вас и има медали по бокс, а вие сте един скромен философ на горната граница на средната възраст. Ако сте си опекли работата предварително, ако сте се заобиколили с няколко хиляди почитатели, безсмъртието ви е в кърпа вързано. Все ще се намери кой да вкара някой шут в главата на нападателя, след като вие се подхлъзнете в жестоката схватка.

9. Камери! Нищо не става без камери! Колкото и брилянтно да си организирате атентата, няма да има никаква полза, ако медиите не го отразят подобаващо. Защо да рискувате да се преструват, че искат да стрелят по вас, щом не сте под светлините на прожекторите? Затова свикайте някоя (прес)конференция (например осма; осем е свещено число за повечето народи) и предварително подшушнете, че възнамерявате да се оттеглите, за да е сигурно, че ще се дотътрят повече тъпаци с камери и диктофони. Това ви гарантира не пет минути, а петилетка-две слава.

10. Холивуд и модната индустрия са доказали, че за да си звезда, е хубаво да познаваш поне няколко отявлени хомусексуалиста. Хем показваш, че си широко скроен и си загърбил сковаващите рамки на снобарията, хем печелиш покрепата на гей обществото. Честно казано, в кариерата си досега не бях обръщал внимание на този инструмент за печелене на популярност. Гледайки записите от покушението срещу мен обаче, разбрах, че хомосексуалисти (по-скоро чисти педераСи) в обкръжението ми не липсват. Видяхте ли само как, докато някои биеха здраво пишман атентатора, един човек (няма да му споменавам името), неистово се опитваше да му свали панталона? И успя. Какво ли щеше да му направи, ако не беше НСО!? Каквото иска да му прави. Аз съм платил достатъчно…

Сега отивам да пийна, защото съм само на 400 грама 12-годишно днес. А вие четете и препрочитайте. Може би някога ще успеете да станете крепител на етническия мир. Като мен.

Пак ше дигат токо, от ЕС напляскАха калъфа Дянков, а он лъже, че родителете у нас са си добре

Годин’ пръва, ден четвръти, брой трети

Тоа път ше остаиме посетителете на „При йейа ви Дзика” да праат к’во знаат и ше муанеме един кратък обзор на най-смотаните и педераски новини от последните къде дваасе и четери часа:

1. Ония изсипани травестити от ЧЕЗ сакат пак да се увеличават цените на токо. К’во да праиш, за разлика от наш’те, чешките пенсионере са уцелили на кой да дадат да работи с париците им, та да им носи по некой лев (у тоа случай крона или още по- точно евро) дивиедент, кък се вика… Они ‘ли са долняги и изтръбушяци като сички енергота, топлофикации и ВиК дружества, сега само мрънкят, та да ви’ат кък ше реагираме. Щели да каат с колко сакат да увеличат токо у краю на февруари. Ние от екипо на „Северозападен фронт” (демек я) ше ви кааме кво ше стане още от сега. Още неколко дена ше има те такива като назе, къде ше дигнат немощен гласец срещу пореднио бъзик на оголелио ни гъз. После ше се замлъкне се едно нищо не е било (по стара традиция от османско и комунистическо време), а у краю на февруари къде урапяците от ЧЕЗ ше се присъединат и таралясниците от другите две рекеторазпределителни дружества и ше каат „сакаме 8% (пюс минус 2) увеличение”. Един от най-големите национални предателе у последните гОдини, Ангел Семерджиев (да му го намаат подрастващете анадолчета да му го намаат), ше се излети като чикия на мокър песък и ше изреве колко моа „Не! Я съм тука да защитавам интересо на народо (разбирай да се слагам на кой требе). Ник’ви 8%. Нема основания за толко големо повишение (разбирай за никакво). Най-много 5% и те тва а!”. После ония ше склонат на 7, а нашио Робин Худ ше тропне по масата и ше отсече: „Шес процента и толко! Нема да гръбите народо!”. И така сички ше са доволни. Рекетьорете ше си прибират по некой и друг милионец от съдранио чувал, наречен български народ; он (съдранио чувал, българскио народ, стадото шилета; кък и да го каате, се ще сте прави) ше си рече „Абе, по-добре шес, отколко осам”; а бая ви Ангелчо ше заглади още мазната муцунка с новио комисион.

А, за малко да забраим. Тия вепъре от ЧЕЗ сакали да увеличат токо, що имало инфлация, а и щели да праат бая инвестиции. У живото ‘сичко е кой кък си го напра’и. Или му помогнат да си го напра’и, ама кък и да е. Е го – за рекеторазпределителете две и тринааста е поредната годин’ с инфлация и они орицата сакат да си а компенсират. За нас па а поредната годин’ с намаление (или поне замразяване) на доходе, ако изобщо ги имаме, и си едеме уювете (кой нема, да заапе на най-близкостоящото другарче).

Педерасете не пропущиа и да се пофалат, че били инвестирали бая миналата годин’, ама сега имали амбиции за повече (да ги надупи педерас силов трибоец да ги надупи). Ние ‘сички видоаме колко инвестират. Но не беше села без ток, но не беше гръмеже на трафопостове, но не беше изгореле електроуреде зар’ди промена у подаденото напрежение. Да им го подадат… Ама айде стига толко’.

2. От Европейскио съюз се изрепчиа на най-трудноописуемата транссексуална кръстоска между мадагаскарски лемур и смок кръвопиец и й каза’а да спре да се оправдава, че не е дала коледни надбавки на пенсионерете зар’ди забавени плащания от нина стръна. Они напомниа на нашио орапан вицепремиер, че моа да си гле’а работата и да спре да рови у едни пари, та да ги дава за работи, къде они не са за них. У един по-справедлив свет некой народ, къде не е толко заухан колко нашио, веднъга би му рипнал на веждите и би използвал моменто та да го накара да оста’и поне парите за здравопазванье на мира и да не плаща к’во му падне с тех. Бах тоа смотаняк! Скина ми нервите четири гОдини!

3. И като сме зафанали тоа наш юбим Дянков, да го довръшиме. Ли знаате: такъв или го трепеш, или го не почваш. Нема пари за маките на дечоро и те тва а! Едно си откачалник знае, едно си откачалник бае. Сичко било супер за родителете у България, имАли сме длъго, добре плАтено майчинство, супер яка социална политика и те такива бръмбъзлъци. Требва да му верваме на тоа вепър. Он сичко знаа. Още дрътите ‘ора са казали, че младите са големи тъпанаре. Къ’ моа да са толко’ прости си немам на представа! Он човеко ‘сичко им усигурил да се мандръсат за стра’ и да се плодат, а они кво праат? Или фанат шуштавата за Испания, Англия, Щатете, Гръция, Италия и ебем ли ги още къде, или седат цела вечер и се чудат кък да си платат сметките, место да фанат и да се строшат от секс. Къ’ казА премиеро Бачо Бочо Цара „лош генетичен маТРиал”.

Айде, чао засега! Следобед моа и да напраим нек’ъв обзор на международните новини. Моа и да не напра’им, тоа весник си е мой… Със здраве и наздраве!

Откриванье на сесията на Народното събрание у „При йейа ви Дзика”

Годин’ пръва, ден втори, брой втори

Откри’а новата сесия на Народното събрание, Жерар Депардийо пиа оцет що нема друго, у Враца се извъди’а големи историци

– Къде одиш като те нема бе, куре фъркати?

Въпросо беше отпра’ен от Дако, сгодно седнАл на ньеговото си место у „При йейа ви Дзика”, къде Олимпи Гръбавия. Вторио тъмън улазаше през врАтата и види се, бая беше се запъхтел.

– Абе беги, че Ваклина рОди, да го еба… – Олимпи се пресегна през тезгяхо, а Дзика с добре заучен чалъм му подаде водна чаша и му я наплъни с ракия преди да а успел да фане пъто къде масите – Две ягънца, ама убави, цръни като ньеа. Та одих да викам ветеринарнио, па он се напил, та го заебах и сам си ги изрОдих.

– СЕди, сЕди, че ако не беше представител на управ’яващите, щеаме да подкараме диспуто без тебе… – избоботи Веско Срекмето, защитник на позициите на РЗС у месно парламент, демек у „При йейа ви Дзика”.

– Ама недей да седаш при ньего бе, Гръбав! – удАри със све сила по масата Вако – Вие да се не гласите да ставате коалиционне партньоре след изборете!? Колко пъти да се разбираме: сека парламентарно предста’ена партия си е на отделна маса. Ти, Гръбав, си те там те. Дако комунисто е у другио край на кръчмата, та да се не стрепете. Я, като изразител на интересите на Политическа партия АТАКА за наше село, седим на таа маса. Що ли? Що ми дава изглед къде сички вас, та да моа да реагирам, ако ми се нафрълите, родоотстъпници ниедни. Веско Срекмето го играа независим, нищо че жена му го бумбари през ден, а Кирчо Юсуфа е от Движението за права и свободи, да го ебем у дупе тесно.

– Я не щем да съм Юсуф…

– Никой те не пита, писна ми да повтарам! – окна авторитетно Вако – Пиеш ли ракия без пари?

– Е, пием… Ама не моа ли поне да се сменяме по некой път…

– Не моа! Секи требва да си дръжи на ньеговото си и да а готов да се сбие за интересете на партията си. Или ше си играаш ро’ята като ората, или ‘ем ш’те бием, ‘ем ш’те изфрълим от хоремаго…

– Гле’йте да ви не изфрълим я ‘сичките – намесИ се Дзика – Сека срЕда ше чистим като улава сички маси, що вие ми се пра’ите на депутате…

– Ше чистиш и ‘оро ше играаш! – отсече Олимпи – Ако не сме ние, цел ден ше ти е празен хоремаго и ше се чудиш у коя дупка да си бръкнеш… Да подкарваме заседанието.

– Къде а Гръга Посиньенио? Ли требеше да а от СДС-то – питА Олимпи.

– У болницата у градо. Ше му праат операция от апендицит ли, знам ли от к’во. Они и без т’ва нема да влезнат на другите изборе… – рече Дако и резко смЕни темата – А я сакам да знам още сега що ти, нахуйник мазен, се отметнА от позицията си по въпросо за АЕЦ „Бейенье”? КАжи на сички закво се менкаш като тест за бременноС? Ти курвата на селото ли си, к’во си? Ли беше „за”, жено миничка? К’во стАна?

– Дзико, намеси се ма! – изрева със се гръло независимио Веско Срекмето – Тва да не а ливагето!? Ли си председател на Народното събрание!? К’во се пцуват се едно делат лозе?

– Айде мирвайте бе, свинье блацки! – тропна по тезгяхо Дзика с големата си маица.

Сички замлъкнаа и се втренчи’а у Олимпи се едно са видели макье си.

– Но я не съм казвал, че съм за АЕЦ-о, да го еба – казА най-накраю Гръбавио, ама си личеше, че се едно си е срал у гащите.

– Къ’ да не си, бе!? – изрева Вако – Но го пише у предизборната ти програма, да ти пикам на управлението, да ти пикам…

– Е, пише, ама но Дако го е написАл – изрепчи се Олимпи, така че гръбицата му почти изчезнА – Он и Тройната коалиция са виновни! Нема кой да а друг! И да знаате, че я ви призовавам да си живеаме като ‘ората поне до изборете, а на ньего само мозовирлъци са му у главата…

Тука Дако вече беше долетел до масата на Олимпи и, като замаана с плаСМасовио стол, без да сака шибнА Кирчо Юсуфа по шашавицата. Оня се едно само т’ва и чекаше, що се рипна и като се разока „Т’ва а насилие на расова и религиозна основа”, се юрна да тръча из целата кръчма, като фръгаше по едно окО дали има некой къде да си не надзирава чашата, та да я юсне на екс. Немаше.

Масовио бой, къде настана у тоа момент, по-приличаше на размена на пцувни с по некой шамар между них. Сички вече беа дръти на костеници и го немаше тоа плам, тоа заряд, къде се млатеа с ньего преди гОдини. След минута-две ‘сички се утрошиа и си седна’а по местата, а Дзика предвидливо на’я на секи ново пиенье.

 

– Мале, а гледаате ли преди една-две недии колко млого се би’а у парламенто у Украйна? – казА Веско, коги успе да си ‘земе въздух.

– Строши’а се направо! – сЪгласи се Кирчо Паздерката, познат като Юсуфа само на парламентарнио контрол у селото, къде се провеждаше у „При йейа ви Дзика” сека среда следобед – И оня ламер, единио Кличко, ли е депутат, само седи отстрана и ги гле’а. Ако беше улетел у мелето, щеше да ги отнесе като куцо пиле – домат…

– И на назе ни требва един като Кличко, та да ни развардва – казА замислено Дако, докъде си бръшеше челото с ръкаво на ватенката – Ние един път не сме провеле заседание като ‘ората. Минат – не минат неколко минути и сме се фанали за гушите…

– А ‘а ‘зе’еме Жерар Депръдналио – Вако се изпружи се едно е глътнал бастунь – Ли вчера ти разпра’ях за ньего… Днеска каза’а, че бил у Чръна гОра. ‘Оди навам-натам като настинал конь по връшитба. Що да го не поканиме и у село да доа?

– Он тоа да нема крИла, да го еба!? – констатирА Дако – И чий уй дири па у Чръна гОра?

– Има самолет, урапяк ниеден! – срезА го Олимпи, що сакаше да си отмъсти за нападението – Лети си човеко къде си му е кеф. Не е като тебе, да ‘оди на сбор с каруцата.

– Ама я като се нафукам и коню си ме кара дома, ли така? А ньего го съдат съга, че бил паднал с моторо… Пиян на дрЪво.

– Днеска он казА, че не бил пиян, а ял салата с повече оцетец… – намесИ се пак Вако, къде се гордееше, че е най-информиран у целио хоремаг.

– Ял е он! – озъби се Веско Срекмето – Ял е прокиснала клес! Но така тоа караконджуй сто и дваесе кила ше се напиа от оцет у салата…

– Некой вчера казА, че бил сто и педесе кила – обади се пак авторитетно Вако.

– Я така ти казАх – намесИ се Дако.

– А, верно, -сетИ се Вако – Значи не е сто и педесе, гаранция.

– Чу’те ли, че у некво училище у Враца били напра’или кабинет по история за шеесе ‘и’яди лева?

– Беги бе, они у Враца немат пет лева да се обръснат, ше ми пра’ат кабинет по история…

– Абе, ти знааш ли, че деда ми Въто от Враца е дошъл?

– Но сигурно зар’ди т’ва сте най-беди у целото поречие.

И те така те бою почнА наново. Ама но, ли ви разпраам, но не е бой като бой. Они свите дръти и немат сила да си носат гащите, ама иначе се ежат като петел на жежки лайна. СтароС – нерадоС…

Тема на брою: Кинопреглед на ловнио туризъм

Година пръва, месец пръви, брой пръви

У Пернишко се изпостре’я’а, Жерар Депардийо оди навам-натам като маанат горски, а португалците немат акъл за пет пари

Коги Вако улете у барчето „При йейа ви Дзика”, познато на сички у селото като „хоремаго”, Дако вече се беше умулузил на юбимата си маса у кюшето и замислено издишаше димо от цигарата си право у големата табела „Пушенето забранено”, къде висеше на стената нади главата му.

– Чу ли бе, уй сбръчкан? – Вако пътем сграби една бирка от рафто (Дзика ги не тураше у хладилнико; ли е зимаска, като не пуща печка у заведението, моеше да си стУди стоката без да ‘аби ток… Именно зар’ди т’ва и беше укачила до врАтата една зелена очукана ламарина, та да покаа, че „При йейа ви Дзика” е ебати екологичното кръчме) и като придръпа един плаСмасов стол, се просна срещу Дако.

– Кво да съм чул, изклесяк ниеден?

Двамата си чукнаа ломските пивота.

– Оня а умрел!

– Кой пак бе, да еба тва село залинело, да еба?

– Не бе, не е оттука… – побръзА да ‘земе пак думата Вако.

– Тогива ‘ич ми и не пука! Ако а некой от поречието…

– Не е. Млъкни да ти каам бе, улав!

– Ей, ше прерипим масата и ше ти опасем веждите докъде да виаш!

– Умрел е оня, ловджията от пернишкото село, къде го беа стре’яли… – Вако май се поуплаши от заканата на другио и смотолеви таа информация малко припрено.

– К’ъв е тоа бе!? – ‘ич си не личеше на Дако да му пука – Дзико, я си довлЕчи големио пръделник тука и ми донЕси едно пиенье ма!

– Нема да ми приказваш така, че ше ти приседне! – изръмжа Дзика, ама си личеше, че е свикнАла да а бутурньосват. ‘Се пак от триесе годин работеше се с пропаднАли пияници.

– ‘Ли сношка, коги пиаме тука за именнио ми ден, приказвааме за оня, председатело на ловната дружинка от некво пернишко село, къде го беа стре’яли у врато преди неколко дена…

– Е? – Дако май беше на път да пощръклеа – Я не помним, що съм се подкарал още от предишната заран. Ли на шести беше мою имен ден. Ама и не видим зак’во да ме бОли ую за таа работа, дека ми а оратиш.

– Ти казА, че тоа нема да умре, що на перничанете им били дебели глАвите…

-Е, не съм познал! – Дако ударИ празната чаша у масата – Беги у лево съга, че ми станА скомино от тебе!

– Требва да ме черпиш… – Вако се беше запнал като магаре на моС.

– Сва’яй панталонете и се надупи да те почерпим! – Дако се рипнА от местото си.

– СЕди си на гъзО бе, педераС оглозган! – Вако се дръпнА резко и беше готов да се стръча къде врАтата – ‘Ли се басирааме… Ти каза, че ако Умре, ше черпиш пет бири.

– Не вАжи! – отсече Дако – Не помним!

– Дзика помни! – Вако си сакаше пиеньето и т’ва си е.

– Верно е! – казА съдръжателката – Така беше!

Дако моа да си беше пустиняк, ама си дръжеше на приказката. Ос’ен т’ва нещо му се врътеше из главата, че верно беше спорИл за нек’ъв, къде го били стре’яли, що излезнАл от пусията и другио ловджор го помислИл за дивО прАсе. Тва обаче ‘ич му не попречИ коги отбрОи стотинките за пет бири на тезгяхо, да изсъска на Дзика:

– Да ти го заврем у джуруяко космати! Нищо не съм казАл, ама ти потвръждаваш, та да ти праим оборот…

– ‘Ем си казал, ‘ем по-добре го заври на жена ти Пена, щом толко ти се завира, що разпра’а, че я ландзиш само след изборе, и но ако са спечелИли комунягите.

– Я ше и строшим главата само да се прИбера!

– Ти си одиш сека вечер на врато и ако не е она да те завлече от вратнико до собата, така и да ти е замръзнала цифката сто пъти досега.

Дако маана с рЪка, та да покаа, че му се не разпраа повече и се спущи къди масата, стиснАл една бира за Вако и една водна чаша ракия за ньего си.

– Значи умрел, а?

– Умрел… – потвръди Вако – Таа дзаран…

– От тия ‘ора нищо не става! Само се фалат „перничане т’ва, перничане онова”. А тоа го шибнали с една съчма у врато и ‘айде! Едно време мен ме стре’я’а у гръбината и я се прибра пешачката дом.

– Така де, ама те стре’я’а със сол, що беше прерипил оградата на комшията Ристо Жмуявиа. И ш’се прибЕреш, кък нема да се прибЕреш… Ли те гонИ чък до вратничката с двуцевката…

– Къде го чу т’ва? – на Дако днеска май му не беше ден, иначе досега да беше рипнал барем три пъти на бой.

– По радиоточката. Я телевизия не гле’ам. Не’ам им ник’ва вера. А и не мом да се доберем до телевизоро. Онаа мойта е зяпнала нек’ви турски сериале та знаа ли се. Седи и гле’а като теле у железница. Само виат ония зурни на умрело, ше маана да а прибиЯ некой ден, ама нема кой да ми готви и да ме пЕре.

– Маани я. Они синовете ти малко ли те биа есенеска, кога й беше посегнАл? – тоа път беше ред на Дако да изебе събеседнико си.

– Каза’А и за оня френски изклесяк, Жерар Депар… Депар… Абе, Жерар Депръдналио.

– Еба т’ва за изклесяк, баце! Он тоа ако не е два метра длъг и се е оял като свиня баберка. Я като го гле’ам има едно сто и педесе кила.

– Ебем ли го, моа и да има – съглАси се Вако – Сега бил у Швейцария. Он тоа като му каза’а, че ше му ‘дигнат данъцете с некой лев и се чуди накъде да фане… Но не беше белгийско гражданство, но не беше Путин, а съга с оня живодерняк Сеп Блатер се мъкне. Ония па, французете щели да го съдат, че бил паднАл с нек’ъв мотор, що се насмукАл. Я лично му влазам у положението. Он колик е като мечка, смеа ли да се кАчи на симсоняко, ако не е фукнал кило-две? И паднАл, паднАл, к’во толко’!? Ни е ударИл некой друг, ни нищо. ПаднАл, обелил колената, станАл, отупАл се и готово! Кък  мо’а да го съдат, че е паднал!? Ебем т’ва за дръжава!

– Я кАжи още некоа новина, що таа циция Дзика не ще ни телевизор да пущи на обед за новините, ни радиоточка има… – Дако изпю тия работи бая силно, та да го чуа и кръчмарката.

– К’во друго…? – Вако си паднА на ую от кеф, че моа да играа ро’ята на медиатор у „При йейа ви Дзика” – А, каза’а, че тоа град, Порто, бил най-… абе, ебем ли му макята кък го каза’а баш, ама туристете най-сакали у ньего да одат миналата годин…

– Он дека е? – Дако скорострелно затри интерес къде таа новина.

– Кък дека!? – Вако беше видимо сръдит зар’ди неква ясна само за ньего несправедливоС – Порто у Португалия! Тия на запад за млого кухи бе! ‘Се едно ниа да си кръстиме дръжавата Чипровциалия примерно. Разпра’ат, че Порто имАл ‘убав исторически център. Па но и Чипровци има, да ги ебем у центъро, да ги ебем… Мани другото, а ос’ен дръжавата, кръстили и нек’во вино на Порто… Тиа сигурно само т’ва си имат и на ньего си кръщават ‘сичко… НИщо чудно и президенто им да е некой Порто…

– Абе, като казА вино, тебе останА ли ти нек’во винце покрай празниците?

– Макя! – Вако стАна, та да си ‘земе друга бира от тезгяхо – Но дванаасе деня у назе беше само яденье и пиенье. Немам вино за конканье, не да седнеш да се нафукаш. А турИх две бурета по двеста и педесе кила, да го еба…

Блог в WordPress.com.

Up ↑