Година пръва, месец пръви, брой пръви
У Пернишко се изпостре’я’а, Жерар Депардийо оди навам-натам като маанат горски, а португалците немат акъл за пет пари
Коги Вако улете у барчето „При йейа ви Дзика”, познато на сички у селото като „хоремаго”, Дако вече се беше умулузил на юбимата си маса у кюшето и замислено издишаше димо от цигарата си право у големата табела „Пушенето забранено”, къде висеше на стената нади главата му.
– Чу ли бе, уй сбръчкан? – Вако пътем сграби една бирка от рафто (Дзика ги не тураше у хладилнико; ли е зимаска, като не пуща печка у заведението, моеше да си стУди стоката без да ‘аби ток… Именно зар’ди т’ва и беше укачила до врАтата една зелена очукана ламарина, та да покаа, че „При йейа ви Дзика” е ебати екологичното кръчме) и като придръпа един плаСмасов стол, се просна срещу Дако.
– Кво да съм чул, изклесяк ниеден?
Двамата си чукнаа ломските пивота.
– Оня а умрел!
– Кой пак бе, да еба тва село залинело, да еба?
– Не бе, не е оттука… – побръзА да ‘земе пак думата Вако.
– Тогива ‘ич ми и не пука! Ако а некой от поречието…
– Не е. Млъкни да ти каам бе, улав!
– Ей, ше прерипим масата и ше ти опасем веждите докъде да виаш!
– Умрел е оня, ловджията от пернишкото село, къде го беа стре’яли… – Вако май се поуплаши от заканата на другио и смотолеви таа информация малко припрено.
– К’ъв е тоа бе!? – ‘ич си не личеше на Дако да му пука – Дзико, я си довлЕчи големио пръделник тука и ми донЕси едно пиенье ма!
– Нема да ми приказваш така, че ше ти приседне! – изръмжа Дзика, ама си личеше, че е свикнАла да а бутурньосват. ‘Се пак от триесе годин работеше се с пропаднАли пияници.
– ‘Ли сношка, коги пиаме тука за именнио ми ден, приказвааме за оня, председатело на ловната дружинка от некво пернишко село, къде го беа стре’яли у врато преди неколко дена…
– Е? – Дако май беше на път да пощръклеа – Я не помним, що съм се подкарал още от предишната заран. Ли на шести беше мою имен ден. Ама и не видим зак’во да ме бОли ую за таа работа, дека ми а оратиш.
– Ти казА, че тоа нема да умре, що на перничанете им били дебели глАвите…
-Е, не съм познал! – Дако ударИ празната чаша у масата – Беги у лево съга, че ми станА скомино от тебе!
– Требва да ме черпиш… – Вако се беше запнал като магаре на моС.
– Сва’яй панталонете и се надупи да те почерпим! – Дако се рипнА от местото си.
– СЕди си на гъзО бе, педераС оглозган! – Вако се дръпнА резко и беше готов да се стръча къде врАтата – ‘Ли се басирааме… Ти каза, че ако Умре, ше черпиш пет бири.
– Не вАжи! – отсече Дако – Не помним!
– Дзика помни! – Вако си сакаше пиеньето и т’ва си е.
– Верно е! – казА съдръжателката – Така беше!
Дако моа да си беше пустиняк, ама си дръжеше на приказката. Ос’ен т’ва нещо му се врътеше из главата, че верно беше спорИл за нек’ъв, къде го били стре’яли, що излезнАл от пусията и другио ловджор го помислИл за дивО прАсе. Тва обаче ‘ич му не попречИ коги отбрОи стотинките за пет бири на тезгяхо, да изсъска на Дзика:
– Да ти го заврем у джуруяко космати! Нищо не съм казАл, ама ти потвръждаваш, та да ти праим оборот…
– ‘Ем си казал, ‘ем по-добре го заври на жена ти Пена, щом толко ти се завира, що разпра’а, че я ландзиш само след изборе, и но ако са спечелИли комунягите.
– Я ше и строшим главата само да се прИбера!
– Ти си одиш сека вечер на врато и ако не е она да те завлече от вратнико до собата, така и да ти е замръзнала цифката сто пъти досега.
Дако маана с рЪка, та да покаа, че му се не разпраа повече и се спущи къди масата, стиснАл една бира за Вако и една водна чаша ракия за ньего си.
– Значи умрел, а?
– Умрел… – потвръди Вако – Таа дзаран…
– От тия ‘ора нищо не става! Само се фалат „перничане т’ва, перничане онова”. А тоа го шибнали с една съчма у врато и ‘айде! Едно време мен ме стре’я’а у гръбината и я се прибра пешачката дом.
– Така де, ама те стре’я’а със сол, що беше прерипил оградата на комшията Ристо Жмуявиа. И ш’се прибЕреш, кък нема да се прибЕреш… Ли те гонИ чък до вратничката с двуцевката…
– Къде го чу т’ва? – на Дако днеска май му не беше ден, иначе досега да беше рипнал барем три пъти на бой.
– По радиоточката. Я телевизия не гле’ам. Не’ам им ник’ва вера. А и не мом да се доберем до телевизоро. Онаа мойта е зяпнала нек’ви турски сериале та знаа ли се. Седи и гле’а като теле у железница. Само виат ония зурни на умрело, ше маана да а прибиЯ некой ден, ама нема кой да ми готви и да ме пЕре.
– Маани я. Они синовете ти малко ли те биа есенеска, кога й беше посегнАл? – тоа път беше ред на Дако да изебе събеседнико си.
– Каза’А и за оня френски изклесяк, Жерар Депар… Депар… Абе, Жерар Депръдналио.
– Еба т’ва за изклесяк, баце! Он тоа ако не е два метра длъг и се е оял като свиня баберка. Я като го гле’ам има едно сто и педесе кила.
– Ебем ли го, моа и да има – съглАси се Вако – Сега бил у Швейцария. Он тоа като му каза’а, че ше му ‘дигнат данъцете с некой лев и се чуди накъде да фане… Но не беше белгийско гражданство, но не беше Путин, а съга с оня живодерняк Сеп Блатер се мъкне. Ония па, французете щели да го съдат, че бил паднАл с нек’ъв мотор, що се насмукАл. Я лично му влазам у положението. Он колик е като мечка, смеа ли да се кАчи на симсоняко, ако не е фукнал кило-две? И паднАл, паднАл, к’во толко’!? Ни е ударИл некой друг, ни нищо. ПаднАл, обелил колената, станАл, отупАл се и готово! Кък мо’а да го съдат, че е паднал!? Ебем т’ва за дръжава!
– Я кАжи още некоа новина, що таа циция Дзика не ще ни телевизор да пущи на обед за новините, ни радиоточка има… – Дако изпю тия работи бая силно, та да го чуа и кръчмарката.
– К’во друго…? – Вако си паднА на ую от кеф, че моа да играа ро’ята на медиатор у „При йейа ви Дзика” – А, каза’а, че тоа град, Порто, бил най-… абе, ебем ли му макята кък го каза’а баш, ама туристете най-сакали у ньего да одат миналата годин…
– Он дека е? – Дако скорострелно затри интерес къде таа новина.
– Кък дека!? – Вако беше видимо сръдит зар’ди неква ясна само за ньего несправедливоС – Порто у Португалия! Тия на запад за млого кухи бе! ‘Се едно ниа да си кръстиме дръжавата Чипровциалия примерно. Разпра’ат, че Порто имАл ‘убав исторически център. Па но и Чипровци има, да ги ебем у центъро, да ги ебем… Мани другото, а ос’ен дръжавата, кръстили и нек’во вино на Порто… Тиа сигурно само т’ва си имат и на ньего си кръщават ‘сичко… НИщо чудно и президенто им да е некой Порто…
– Абе, като казА вино, тебе останА ли ти нек’во винце покрай празниците?
– Макя! – Вако стАна, та да си ‘земе друга бира от тезгяхо – Но дванаасе деня у назе беше само яденье и пиенье. Немам вино за конканье, не да седнеш да се нафукаш. А турИх две бурета по двеста и педесе кила, да го еба…
Заповядайте в новия ми сайт: www.torlaka.com 