Търсене

Стоян Николов-Торлака

Литература, литература, литература… а, забравих – литература

месец

януари 2016

Е сега вече се възродихме!

Оня скулестио, с единичната гуша и осемте плочки на коремо, бил купил „Химко“. За некви си единаесе-дванаесе милиона. Оно за ньего тва са пари за семки, ама за назе, северозападните ора, не са, та мое и да очоплиме нещо от таа далавера, знаа ли човек? Те сега те ше видите къв небивал цъфтеж ше настане от Балканьо чък до Дунав и от Искъро та до Връшка чука! Само ме е яд, че пак врачанье ше облажат най-млого, ама кво да се праи, требва да сме солидарни, се некога слънцето ше огрее и нашио монтански кучи гъз.

peevski-himko
снимка: в. Капитал

Па като почне йоще ютре едно резанье на „Химко“-то за скраб… Па като наеме шопаро, дека само един опел имал на ньегово име, камара народ от етносете… Ше ошушкат целио комбинат за нема и година, гаранцеа ви давам. И парите ше влезнат у икономиката на Северозападо, следователно у наште джебевци. С дребната подробнус, че та да стане тва требва да прекинеме Свиньо и макье му, иначе и лев нема да се завръти у нашио край от „Химко“. Осен за надници на ония, къде ше го опоскат като комсомолец на летен лагер – консерва „Ропотамо“, ама оно тва ше са най-млого по дваесе лева на ден, нема и колко платата за изборно подкупче.

Седим си и се чудим що се на назе така, да го еба и животецо проглобен да го еба у ДНК-то нефелно!? Пъто до Дунав мосто щеа да праат, биа се у гръдите, клеа се у макьите си, та да ги избереме. Избрааме ги, нема път, нема уюва гла́ва. Милиарди у икономиката на Северозападо щеа да вливат, да нги влее некой прокиснала клес у носоглътката дано. Линията на трено щеа да ремонтират, ама парите нги требали за от Калотина до Филибето. А ние се на най-четвъртитио седаме. И я докъде седим и се чудим май некво четвъртито усещанье имам…

И друго усещанье също така имам. Едно такова ми е хармонично. Фидоската изсече къде кво имаше гора у Монтанско. МихаиУ Миковио секи ден кара ората от Видинско да се чръват от срам с простотиите, къде прикаа и връши на сека крачка. Сега като Плондер – джуниър докопа врачанското „Химко“ Северозападо пак ше е едно неделимо цело, запофичено нанадоле по магистралата. Ама не онаа за „Дунав мост 2“, а другата –highway to hell. А да ни е честито!

Доле ръцете от Кобилкина!

Обикновено я съм сред обичайните заподозрени, коги е да се пишат некви простотии по адрес на публични личнусти. Кой ли не съм наранил – оно са политици, общественици, ора на изкуството, секви пишман специалисте у знайни и незнайни  областе на живото… Ама тоа път ше се изпраим като Матросов на амбразурата и ше изревем с плъни гръди „За Наталия Кобилкина или добро, или нищо!“.

nataliya-kobilkina

Е, оно ми писна на дедовио значи! Жената само таферни работи прикаа, отпрая недвусмислени посланеа за либоф, безразборно мандръсанье у сички отверстеа и йоще нещо, а вие я напраихте на пет стотинки. Айде олам!

От камара време се дразним на простотиите, къде четем по ньйон адрес, ама вече не издръжах. Днеска издзаранка се дигам и по стар навик след къпаньето и пръвата рикиа, улатам у Клюкарнико. И кво да видим? Пак подета злостна кампанеа срещу таа мома. Она била казала, че ако секи мъж се буди (я го разбирам бива събуждан) със свирка, свето ше бъде млого по-убаво место с млого по-малко агресеа. И тия гадове хиените, дека не получават нужната доза сутрешни орални ласки, веднъга се нафрълили връз ньеа като гладен циганин на джанарка.

Да била дошла да поработи за спаданьето на агресеата нги. Лично на тех, видите ли, що не моат самечки да си намерат некоя сгодна мома да нги връти минети. Да не знаа млого, оти не било прилично да се прикаа с плъни уста. Да почне да води курсове за начинаещи свиркаджиики и кво ли йоще не. Абе, секви думи без закони са й думали на таа светиня на разкрепостеното гнявенье.

Ей, кавали, да остаите женицата на мира, че не знам дали ме разбирате! Нема по-добър старт на деньо от една тромпетчица. Показва емпатия, грижа за партньоро, либоф и лично отношенее. Затва и води до хармонеа. И у отношенеата, и у личнустен, ако щете душевен план.

Некой ше кае „Ама оно същото важи и за лиз-близ, па и за доброто старо ебанье…“. Да, ама не е верно и Кобилкина йоще еднъж показва завидна ерудицеа и тънък усет къде сексуалнио живот. Лизаньето и ебаньето са млого по-интимни работи от една нищо и никаква свирка. Демек, изискват повече подготовка, определено настроенее, ухажванье, тинтири-минтири. При духаньето не е така. Единио подава, другата заапва и додек да виаш работата опечена.

Една талантлива мома с достатъчно опит и въображенее би могла да извръти тва начинанее за неколко минути, да изплакне усната кухина и да знаа, че е свръшила богоугодно дело, къде ше помогне макар и манку свето да стане по-добро место за живеенье. И нищо нема да й стане, никой нема да й вади око, така че дребните усилия си заслужават резултато. Та, да не съм чул нищо лошо за Кобилкина! Таа женица дава мило и драго за добруваньето на човешкио род, вия само я клепаторите! Она е истинска майка Тереза на дваесе и пръви век, у тва съм убеден. Ама некък по-вдъхновителна майка Тереза…

Ти кво работиш?

Най-обичам да си идем у Северозападо, я ви каем, па вие ако сакате ми вервайте. Само като преджапам Искъро, ако пътувам от изток на запад, или префрълим Балканьо у случай, че съм пошел от юг на север и едно такова ми затреперва сръчицето, та знаа ли се. Подобно изказванье нема кък да бъде сфанато от некой, дека не е изпитвал тва чуство, така че мислим да ви спестим подробности. Ако сте разбрали, разбрали, ако не – връвете за глава и те тва е! Преди месец и нещо бех пошел от Търново за Шопето да представям „Автономията ????“. Порди твърде силна либов къде пиеньето и некои други причини немам ни шефиорска книжка, ни кола, та си пътувам с влако и си ми е раат. Верно, секи път има закъсненеа, влачи се като зелен цифуняк и минава едни кирливи двеста и педесе километра за пе-шес часа, ама кво толко? Стоиш си на джамо у калидоро, гледаш навънка и ти е убаво. Поне природа ни дала Вселената, като забраила за акъл, убости колко сакаш. Добре, ама къде Червен брег рекох да седнем забръже у купето, та да почетем малко книжка и после пак да се паркирам на джамо, оти Искърскио пролом си е убав и обичам да си го зяпам. И БДЖ нема средно положенее. Или е педесе градуса, или ше ти замръзне носо. У тоа сючай беше сауна и половина, я ви казвам. Толко беше жежко, че още не бех префрълил една страница (оно и книгата, къде си бех зел, си беше тъпа, признавам си без бой), коги ми се додрема.
Да, ама пенсията, къде ми беше временен съсед у иначе празното купе ич и не се интересуваше от декемврийската ми следобедна дремка. Он имаше непреодолима нужда да осъществи социален контактец и я му бех попаднал под ръка. Кво да праиш, късмет…
– Момче, ти кво работиш? – он ми се сопна се едно му бех напраил нещо, ама на мене ми не напраи особено вчепатленее, оти ем ми е кеф да ми викат „момче“ откво префрълих средата на трийсетте и брадата ми стана бела като на дедо Мраз, ем си знам ората у нашио край. Они и коги ти дуднят ти показват лично отношенее, нема да се бръкате от тва, че се дръжат боторешката.
book-writing
– Писател съм – отврънах и се загледах през джамо. Немаше кък да съм по-юбезен. Ако му отврънех със същио въпрос, щеше да е тъпо, що си личеше, че е минал седемдесе и е пенционер, къде се чуди кък да си утрепе времето до опелото.
– Не бе, я не те питам кво праиш у свободното си време, а кво работиш.
– Нали ти казвам, писател съм…
– А, ти сигур си си самечък…
– Не, женен съм и имам трима сина.
– Е, кък ги издръжаш?
– Нали ти казвам, че съм писател.
– Аха… – у отговоро и израженеето му имаше толко ясно изразено недоверее, че некък чък се почуствах несгодно за момент. После ми мина, оти стигнааме Мездра и пенцията слете да си фаща друг влак. От некое от селията покрай Градо беше, сигурен съм. Надушвам ги такива веднъга, нали там съм роден? Додек гледах Искърскио пролом си мислих. Пръво ме беше малко яд, що още от времето на комунетата писаньето, кък и сички други видове творчество се приемат като бошлаф работа. Никой ги не сефери за цръвиви сливи. Интелектуален труд? Молим ти се, нема да ми се лиготиш! Фащай мотиката, гаечнио кюч или кормилото и ше видиш кво е работа! После ми стана некък смешно. През ую ми е кво си мисли тоа пенционер. Я съм пошел да се видим с ора, къде ми арексват писаньето и тва работим. А тва, че он със сигурнус и до днеска си мисли, че съм наркотрафикант (поне) си е ньегова работа. Айде, гасете фасо!

Create a free website or blog at WordPress.com.

Up ↑