Търсене

Стоян Николов-Торлака

Литература, литература, литература… а, забравих – литература

месец

май 2014

Аз ли съм или съм Местан?

Image_3631387_126

Лежим си я оня ден като шебек у кревато и се мъчим да дофанем кутиата с цигарите, та да смукнем един фас, преди да се надигнем. Но ми е едно сбръкано у главата, що а станало два часо следобед, а я ни съм давал на добичетата да пиат, ни съм нги давал да едат. “Е така а, като седиш цела нош да се дзвериш у телевизоро! И, мани другото, а изпи и едно кило рикиа, смрад нефелен!”. Я тикива работи си мислим секи път, коги се събудим, нема да си го турате на душа. Ама после стана нещо, къде ми доказа, че старите ора са прави като викат, че не е убаво да си падаш млого пъти на главата и да не спираш да пиаш. Що мисълта ми изеднъж потече те така:
Бидейки молекула от темпоралната безконечност в една екзактна част от времевия континуум, бих искал от тази висока трибуна да направя някои въпиющо индиферентни екстрапулации относно по-последващото еволюционно бъдеще на живота, Вселената и всичко останало. Нека имагинерно прегърнем тази визулистично импосибилна опция с горните си крайници и да впрегнем мисловния си процес в една посока, тъй неприсъща за пренебрежително ниския ни интелект, при все, че сме наследници на хоминидни креатури, обитавали скални ниши, предимно ситуирани във формации от бунзандщайн, станали жертва на неведомите сили на природата като вятър, дъжд и слънцегреене в продължение на милиони и милиони години. Ерго, иде реч за бунзандщайновите формации, а не за хоминидните ни предци.
Властовият ресурс на звездата в нашата галактика, позната на по-простеющата част от социума като Слънце, ще се изчерпи след около 4 милиарда години, артикулират водещи светила в сциентичната общност. Неотменимо насочвайки я към колапс, ядреното й гориво ще гравитира към екзистенц минимума, връзките между атомите ще стават все по-невзрачни, като тези между европейските либерали и европейските социалисти в балкански и по-специално в български контекст, ако бих могъл да си позволя волността да изразя гледището си метафорично. И нашата звезда ще започне да едрее, заемайки с времето пространства, дори невъобразими в днескашния ден.
Първата жертва на това по своя характер едновременно суицидно и асасиноидно поведение, твърдят учените, щяла да стане планетата, всъщност просто един по-голям астероид като абсолютна категория, Меркурий. Тя първо ще бъде изпепелена от гигантските термални величини, които ще станат необорим факт вследствие на раздуването на слънцето в продължение на стотици милиони години, а в малко по-далечна перспектива направо ще бъде всмукана и окончателно изпарена под формата на газове. Сублимирана, тъй да се каже.
После идва ред и на Венера. Далата толкова много за развитието на неолитния хомо сапиенс под формата на въображение, впрегнато в ценни от културноантропологическо гледище митове планета, ще последва орисията на смятания в едни далечни епохи за крилат Меркурий. Процесът на раздуване на Слънцето, между впрочем екзактно представляващо кълбо от газове, обаче няма да спре дотук. Следващата жертва на неговата соларна бруталитетност ще е невзрачната от астрофизична, но приоритетно незаменима за нашия биологичен вид прашинка в субдоминантната елиптичност, наричана от нас Млечен път. Съвсем основателно сте направили допущение, че се осмелявам да насоча вниманието ви към Земята…

Те тук те вече се събудих. Не беше минала и минута от кво бех погледнал часовнико предишнио път, а се бех препотил и зади ушите от напреженее. Фасо ми висеше у ръката. “Май съм задремал пак, да се еба”, си помислих. После си помислих и нещо друго, млого по-смислено “Вече никогиж, ама никогиж нема да гледам “Космос“ с Нийл Деграс Тайсън, а след тва да си пущам пресконференция на лидера на Движенеето за права и свободи, да го задвижат и ньего къде Анадолу”. Накраю и простотия си помислих, та разбрах, че пак съм си я: “Абе тоа Нийл Деграс Тайсън да не е брат на Майк Тайсън…”. И те така, успокоих се…

Кучетата си лаят, търгашеството с вот си върви…

barekov-peche-kebapcheta-mirishe-na-skara-i-izbori

По всеобщо мнение търговията с гласове взема все по-сериозни размери с всеки следващ вот. Десетки обвинения, много от които основателни и подплатени с факти, се появиха и преди, по време и след последните избори за Европейски парламент, които се състояха само преди дни. Положението наистина изглежда стряскащо, а нещата отдавна са излезли от контрол. Ето и някои изводи, които се набиват на очи.

Всички партии са нагазили в калта
От дълбоката локва, наречена “търгашество с вот”, излизат множество кални следи, които водят до всички партийни централи, а оттам до няколко корпорации. На практика почти няма голяма партия, участвала във властта през последните години или намесила се успешно в последните евроизбори, за която да няма убедителни доказателства (често подплатени със свидетелски показания и видеозаписи), че се е включила в пазаруването на гласове. Разбира се, активността изглежда е различна, според вътрешната мотивация на партиите и моментното състояние на касите им. Например нови политически субекти, които трябва да се наместят на сцената и да изпълняват определени задачи, плащат повече. И за глас, и бройки. Това се отнася и до основните играчи на политическата сцена, за които залогът на евентуална загуба е прекалено голям.

Зад основните политически сили стои огромен финансов ресурс
Незасисимо дали милионите идват от корпорации майки, обръчи от фирми, партийни каси, митници, контрабанда, акцизи, пране на пари или (което е по-вероятно) от всички тези извори едновременно, през последните години партиите станаха изключително могъщи във финансово отношение. Наличието на огромни капитали е не само важно, но и определящо съдбините им. Една от основните причини е именно пазаруването на вот. Защото всяка от водещите политически сили знае колко е компрометирана и до каква степен избирателят е отвратен от нея, така че не може да се надява на стабилни изборни резултати, ако разчита единствено на честни методи. Същевременно властта, или поне близостта до нея, е жизненоважна за политиците, защото те трябва да изпълняват определени задкулисни ангажименти, без които за тях и за тези, които стоят зад тях, загубите ще са огромни. Във всяко едно отношение…

Изборната търгащина е добре смазан механизъм
От клиповете, които се появяват по медиите и социалните мрежи, можем да останем с грешното впечатление, че някакви там цигани носят кебапчета из гетата и ги раздават, а мургавите им събратя гласуват “правилно”. Да, на най-ниско ниво нещата може и да стоят така. Но пирамидата е много по-могъща и прецизно построена, отколкото изглежда на пръв поглед. Така наречените ромски барони не работят на посоки. Напротив. Те имат определени поръчки, за определен брой гласове, срещу определен комисион. Това върви в пакет с привилегии и чадъри над широк кръг престъпни или поне незаконни дейности. Нещо повече, октоподът на купуването на вот отдавна е разпънал пипалата си извън ромските махали. Той обхваща определени социални, професионални и субкултурни групи, нямащи нищо общо с етнически произход. Най-класическият пример в това отношение са футболните агитки, които вършат мръсни политически поръчки не само по изборно време. Спомнете си протестите от миналото лято… Нагоре по пирамидата са подредени множество тухлички, всяка от които има строго определена роля, бюджет, задачи и задължения. Та така до върха. И лично отговаря за свършеното или несвършеното.

Търгашеството с вот е напълно безнаказано
Макар и наказуема по закон, покупко-продажбата на гласове не носи никакво реално възмездие на никой от участниците в сделката. Да, имаше няколко присъди за подобно престъпление, но те бяха символични и направо смешни. И, разбира се, засягаха само най-ниските нива на гореспоменатата пирамида. Затова и на практика никой човек в страната не вярва, че някой продаващ или купуващ глас може да получи реално възмездие за постъпката си. А от това схващане едва ли има по-страшно, защото създава комфорт на всички по веригата да “работят” съвсем спокойно, а хората несъзнателно започват да мислят “всички го правят, защо не и аз?”. Макар и официалната версия, размахвана от съда и прокуратурата, да е, че подобен род престъпления се доказват много трудно, едва ли някой здравомислещ човек вярва в това, особено в епохата на нови технологии, с които един внедрен полицай би могъл да разкрие и докаже схема за купуване на гласове в размер на милиони левове. По-скоро истината е, че политическите партии оказват натиск върху съдебната система и тя “издиша”. А престъпниците си остават на свобода, за да купуват вот и на следващите избори… Тази практика изглежда непоклатима за момента…

Купуването на гласове е възможно само във феодална държава
Примерите от Бобов дол, Тетевен, Северозападна България, гетата и къде ли още не показват едно-единствено нещо – купеният вот е функция на неофеодализма. Местните дерибеи, ромските барони, новите феодали, буквално притежаващи всички предприятия, магазини, заведения в дадено населено място, поемат определени ангажименти да осигурят еди-колко-си гласа по изборите. Срещу това получават възможност да безчинстват, самооправстват, не плащат заплати, колят и бесят… А местните живеят като крепостни селяни и не смеят дори да се оплачат, за да не загубят работата, а понякога и много по-ценни неща. Поне до следващите избори.

Напазаруваният вот решава съдбите ни
Едва ли за някого ще е изненада, ако спомена, че всяка от водещите политически сили си има своя твърд електорат. На БСП са възрастните хора, на ДПС етническите турци и част от ромите, на ГЕРБ сравнително младите, които просто не искат да се оставят в ръцете на Станишев и компания. И Атака до скоро имаше твърд електорат, но той най-после се осъзна, слава Богу. Твърдият електорат отива до урните като под строй на всеки едни избори и пуска “правилната” бюлетина, без много да му мисли. Всеки си има аргументи за това, не е предмет на този текст да ги анализираме. На фона на все по-големия скептицизъм на масовия българин относно смислеността на гласуването като средство за промяна и намаляващата избирателна активност, твърдият електорат и купените гласове имат все по-голяма тежест. Затова и често повтаряният призив “Гласувайте, за да не решават заради вас!”съвсем не е лишен от смисъл…

Системата за купуване на гласове може да рухне по-лесно, отколкото си мислим
Макар и да изглежда непоклатима и безнаказана, пирамидата за търговия с вот е колос на глинени крака, както всяка подобна структура, крепяща се на страхове и зависимости. Достатъчно е негласуващите да осъзнаят, че само отиването до урните може да обезсмисли изборната търговия. Достатъчно е продаващите гласовете си пък да разберат, че се обричат на бедност и социално изключане за няколко кебапчета, бира и дребна сума пари. Достатъчно е суверенните български граждани, с които неофеодалите се държат като с работен добитък, да се опълчат и да отстояват позициите си смело. И ще завалят стотици сигнали за злоупотреби, които нито съдът, нито прокуратурата ще могат да потулят или неглижират. Вотът пък ще стане непредвидим и ще девалвира стойността на купените гласове, което автоматично ще ги изключи от уравнението.

Единствено чрез гражданско отговорно мислене и солидарност можем да се измъкнем от клещите на купения вот. Защото, ако продължим да сме безучастни, всички, които казват, че народът заслужава управниците си, ще продължат да са безмилостно прави. А ние ще продължим да тъпчем на едно място в страна, пълна с абсурди…

Има ли нещо за пиенье?

images

Мене ми писна на дедовио, я ви каам! Некъв смрад гледам миналата недя по телевизоро, фали се, че бил дофтур и разбирал от зависимости. Ако човек, мъж на средна възрас у силата си, употребевал повече от 450 грама пиенье на недя, значи бил зависим от алкохоло. Абе ей, жмую, ти не знааш колко уши имаш на главата бе! 450 грама пиенье на мъжете у наше село нги не стигат за един зъб на недя, бе! Но ли ше почне Световното след неко день!? Я половинка рикия си пиам за едно полувреме бе, изкуфелняк разпорен! Нема да седим на празни ясли, да го еба…
И те така те. Я тва изказванье го приех като лична обида, каам ви. Се едно некой е улезнал у назе и ми е казал у очите “Еба те у пияницата, нищо не става от тебе!”. Но у назе никой случаен не мое да улезне, що палашо ми, Чарли Харпър съм го кръстил, обикая из дворо като маанат горски, а е колко мининко теле, ама те… Да предположиме… И рекох да си фанем ую подмишка, да си закачим мъдуряцете зади ушите да ми висат като пелешки и да напраим едно социологическо проучванье из село. Бръза анкета, един вид.

– Абе, слекшо, кво ги тесаш тиа компире? Но с трева, простотия и силен ветър преборванье нема! – викам я на Райко Блъарнико, дека живеа манко по-надоле. Те там у трекята къща нади орницата, не мое да не сте се сетили. Ама седим отвънка, та мрежата да ни дели, що он е сто литра само мускул да го еба, и ако ме дофане нищо чудно да ми останат гумениците сираци. – Де ела те тук те да те питам нещо!
Он остаи матичката и дойде. “Добър човек е, да го еба… – мислим си я. – що се така се ебавам с ньего не знам…”.
– Има ли нещо за пиенье?
– Е, останала ми е рикиа колко за комканье… – вика он, ама я видим, че ме лъже. – Нема и дваасе кила.
– Де донеси една полвинка, да те еба! Така ли ше си приказваме на суо гръло, да еба!?
Донесе човеко, кво да праи. Ли си е душица, па и я съм нахален, коги почнем да изтрезневам, да си го намаам у глезеньо. Подаде ми котленкята нади мрежата, па вика:
– Те ти, да те отруе къв си…
Я отпих и почнах по същество:
– Райко, кажи съга, ама чесно, колко пиаш ти на день?
– Колко и да пиам, мойто си пиам! – сопна се он и се пресегна да ми земе рикиата, ама я стискам като умрел дуня.
– Не бе, я те питам от чисто научен интерес- усетих се я, че длъжим доуточненее. – Един каза така и така, ти кво мислиш?
– Мислим, че е умен колко пръжен мреньок! – отсече Блъарнико. – Я с полвин кило на недя за един месец ше загубим секва мотивацеа да живеам. Айде, заминави, че съм се изпотил и ше настинем на тва теченее, ако не работим.
– Да те ебем и тебе! – рекох и му подадох котленкята. Вече я бех поприкарал.
– Ше ебеш на макье си сино ни, чикиджио недоклатен! Връви заглава!
И те така те.

Обиколих я полвин село. И се те тва – “Има ли нещо за пиенье?”; “Ти колко пиаш?”; “Един по телевизоро каза…”; “Айде, майняй се отука!”…
Не мом да ви каем кък съм се прибрал, ама се бех омазал до плешките. Неколко човека ми разпраяя после, но е било верно страотило. Така съм се бил наюял у името на науката и по-специално на социологиата, и йоще по-специално на социологическите иследванеа, че съм заспал на сред пъто. Кък съм си одил, те така съм груанал и толко. Сандо Американецо за манко да ме сгази с жигулата, излезнал, завлекъл ме за един крак до шибликите и ме метнал там. Добре а напраил човеко, иначе некой моеше и да мине през мене като стой та гледи. Събудих се къде три часо нощеска, окостен от студ, ви каам. И носо бех обелил, явно додек съм падал у името на науката.
И така, с риск за здравето и живото си, сбрах следните емпирични данни, да им го нафукам у статистиката аз. У наше село средно се пиа по кило, канче и бурканче на день и те тва а! От Вачо кмето до Ико пъдаро сичко буа горе-доле толко. Пюс минус неко чашка, ама но тва а пренебрежимо отклоненее от нормата.
Напраих и един извод. Не половин кило на недя, а кило на ден изобщо не вредат на човешкио организъм. Те, я олюсках близо две кила, ама почнах да губим връзка с главнио мозък чък накраю. Значи, пий си ти кило рикийца на день, па специалистете по зависимости да си приказват кво сакат. Мое да фанат и да ме разведат! Он на мене ше ми кае, че съм зависим от алкохоло! Не е верно! Он, алкохоло, е зависим от мене. Що, ако затрием кючо от магазата така и ше си отседи у дамаджаните и никой нема да го погледне. Я обаче кючо от магазата нема да затрием, що ми виси връзан с объл ластик на врато.
А вие кво, има ли нещо за пиенье?

Homo borealioccidensis като любител на природата

original_landmarks_228_1

 

Те тук те да ви каам… Седим си я, кръцам си рикийца и гледам у телевизоро като дете у ламба. Ма, они нищо интересно не дават, да го ебеш у дното, само разни кифладжии. Кой от кой по-прос. Орхан сакал да се жени за Емине, па ньините я били обещали на Мурад; Болен ше изкоренева европедерастията, ама преди ли, след като спре амфетките ли, знаа ли ми душата; неква гадае на свещи дали Рангел от Чирпан ше си намери нова работа. Мамата си гняса, ви разпраам…
Та, ли нема нищо за гледанье, щракам по дистанционното и си мислим. Но у наше време тва да мислиш е най-опасно, да му ебеш макята мила родна. Те го те, викам си, ли съм чел млого, дай да си напраим самичък едно куиз шоу, да го мандръсам и ньего. “Знаате ли, че измерено от центъро на земното ядро, Джомолунгма, демек Еверес, е по-нисък от Аконкагуа?”. Знаате, ама ютре. Нищо не знаате вие, затва ви се чудим на акъло що не фанете да се образовате. Те го те, три мунчета улезнали у Великотърновскио университет, къде съм учил и я, да се пофалим, и се образовали.
Пошли наште по Балканьо. Ую ли ми са дирили там, не мом да ви каем. Връвели единаесе часа от Паниците къде хижа “Рай”, ама съшнус през целото време щрамбовали у грешна посока. Абе ей, мене ли ше праите на луд бе!? Но тоа маршрут нема обръкванье. Тва е се едно да сте у Шопето, да ръгнете по “Витошка” и у един момент да се окаже, че сте на Сточна гара. Кък да стане ми кажи!? Но па толко прос нема кък да си! И вода си не били зели убавците…
Като казах “вода”, да се врънем къде куизо. Те ви те един въпрос с понижена труднос: Кое е по-ценно за един човек – вода или нафта? Ше каате “вода”, ако имате поне манко акълец у тиквите. Що без вода не моеме да изкараме и една недя, ли така? Ама природата ни е дала вода колко сакаме. Те го – отодим на мининката шопка и пиам вода до насита. И е блага, нема кво да ми обясняват физиците, че немала цвет, мирис и вкус. Блага е, па ако предишната вечер съм се намлатил като ала (но май така си е сека вечер), е йоще по-блага. Се едно медец са турали у ньеа. Ем убаво, ем полезно, ем животоспасеващо, да му го сложим аз и на животецо, ама друг нема.
А без нафта кво ше ми стане? Нема да мое да идем до Градо? През дедовио ми е, чесно казано. Качим коньо и айде там. Нема да има ток? Па боба ми само на ток е плела калци… Ше се срине промишлеността и икономиката? Она икономиката се срина, та знаа ли се, а за промишлеността нема кво да ви прикаам. Баш па она е съсипала човешкото у човеко толко, колко и войната го не е направила. Ше оцелееме и без афтумубиле, и без икономика, и без прумишленус. А без вода нема да издаяниме и три деня, не една недя. Е, а тогива що нафтата е по-скъпа от водата, ше ми каате ли?
Що сме прости, та знаа ли се. Грозната истина е, че водата, балканьо, ветъро и слънцето са по-важни от сичко на тоа свет. Па и не е ич грозна. Па и на оньо, мислим я. Даже от пиеньето и ебаньето са по-важни, колко и да си ги мислим я за смисъло на живото. У ква връзка изврътех тоа недъгав текст у такава посока ли? У никва. Те така те…
Викам вчера на Вако Скинатио:
– Абе, ти разбра ли, че ониа тримата конощипе са ги намерили?
А он се поогледа дали немам некъде по масата цигари, па като виде, че и я съм го закръшил, само изпуфте и процеди през зъбевци:
– Е, они да не би да са се затривали, кък мислиш?
– Па, беа се затрили мунчетата. Слуняли са се като глуи кучки три деня из шуштавата…
– Ти у балканьо покрай Ботев одил ли си?
– Е па одил съм…
– Но там има повече пътеки, отколко у нашио Северозапад ора. Ако се затриеш или ше намериш пътека, или ше груанеш у неко пропас. Мене ми се види, че тиа са сакали да се напраат на тарзанчовци и беър-грилсовци и да ги дири целио свет, та да си увеличат приятелете у Клюкарнико и да нги пущат повече разпоретини…
И на мене така ми се види. Осен тва ми се види, че ние сички сме пошли като них. С рогите напреде, без пътека, без вода. И сакаме да го нагньетеме на природата, на планетата, на Вселената. Ама она ше ни го нагньете на назе. Те йоще един факт, къде тиа скучновати очилатковци, научнете работници, го размаинят като килотете на боба си пред очите ни, ама ние сме слепи като крътици. У моменто на Земята живеат по-манко от един процент от сички живи организме, къде некога са живели. Демек другото е изчезнало като стои та гледи. А ние мислиме, че дръжиме бого за рого и ше сме вечни. Дръжиме Муко за мъдата, мом да ви каем я. И вече го не галиме нежно по ташаците, а сме почнали да стискаме. А ньего като го заболи, ше ни шибне един чимбер и ше загрезнеме.
Та, нали сфанаате? Вода, слънце, ветър, дръвя, ебанье и пиенье. Без тех не моеме. Иначе без тикива, къде се праат, че са се затрили там, къде не мое да се затриеш, що у Южнио Джендем или одиш по пътека, или летиш вертикално у неко пропас, си моеме. Немам предвид да е станало нещо фатално с тех. Напротив. Да си живеат, ама да ги не размаават като… кво казах преди манко… а, като на боба си килотете по сички телевизии, че ми писна на дедовио…

“Нова Европа“ (Дунав мост 2) през призмата на арчарските предприемачи

Нещо съм се замислил да врътим некъв бизнес, да го еба. Нищо че по телевизоро казаа (у наше село кво се чуе по телевизоро, значи е истина и точка! Така си е йоще от коги новините ги водеше чичко Филипов), че през последните неколко години фалирали или минали у сивио сектор ебем ти фирми. На мене ми е през дедовио. И ше ви каам що. Що идеята ми е проста и гениална. Я нема да регистрирам фирма. Демек, нема да чекам да фалирам, та да минем у сивио сектор. Направо си улатам у ньего като песница у гнила тиква и ич нема да се бавим.
Да си признаам, бизнес плано ми мое да е гениален, ама ич не е оригинален, да сте наясно. Заимствал съм го, така да се кае. Заеби тва, не е важно. Що са го измислили плъни професионалисти, така че, надам се, ше почнем да печелим на моменто. И инвестиции не требват чък па толко. Неколко кофи студена вода, другото е просто ентусиазъм, дисцилина и постоянство от моя стръна.
Верно, проекто ми си има и недотатъце, признавам. Сезонен е. Мое само зимаска да се реализира, маменцето му начубръстено да ебем аз! Ли обаче народо е казал “День година рани”, та кво толко!?
Па и мене ми не требва кой знаа кво, да ви каам. Отръсим джанарките доле до слого с Ваньо Кривио, турим ги у бадънье! Оберем лозето горе нади мандрата, смачкам у цинковото корито и айде у бурето! Минем през овошките, къде едно време беа на ТКЗС-то, а съга са си лично мои, ама никой не знаа и те ти йоще три-четиристотин кила сливи! Сберем неко лев отук-отам и изкарам едно двеста и педесе кила рикиа, ич да не е! Извадим си компире, неко доматец откинем, боб си насадим, бечо квичи изподи къщата, що знаа, че Коледа наближава, неколко ягнета, неколко ярета… Турам сичко у бурканье и съм готов за зимаска. Летото се еде кво се намери, но се знаа.
Така, кък съм го сметал, мене ми требва суха пара за десет чифта чорапе, три чифта гащи и една официална карирана ризка годишно. Другото фръчи само за леб и цигари, да еба тоа тутун, да еба сгръчен… И дръва си краднем неколко кубика от гората да се топлим, нема да ме мислите. А, и крушки за осветленеето купувам, забраих. Ток и вода – кво се спогодиме тука с наште ора. Они и двамата инкасаторе живеат през две къщи от назе… Що съшнус са един човек, наел се с млого отговорности… Та мисълта ми беше, че нема кво да се прибивам от работа – и с манко ше минем.
Те и кък ми дойде идеята за тва да се префрълим от графата “трайно изфрълен от борсата порди недъгавус” у таа “я имам фирма, с мене не мое да се приказва вече”.

Вчера сме пошли с Ристо Глую да ставаме доброволци. Запиаме се у хоремаго и глеаме по новините, че по Видинско праат диги ората, да ги не отнесе барата. Но и при назе вали, ама одънък билото, у Сръбето, явно мамата си гняса. Но се издавил свет народ, залело камара работи, мани, мани… И тва све иде по Дунаво накъде назе…
– А да палнеме колата и да идеме да помогнеме на ората! – цепи се Ристо колко има сила. Ли си е глуй, не чуа другите, ама не чуа и ньего си. – Но ше доа таа вода по Дунаво, ше нги издави и стока, и све. Рипаме на камионо и айде у пойето!
Млого благороден е бил винагиж, таа жената. Они го биат сека вечер у кръчмата, он само повтара “Извинявай”. Кво се извиняваш бе, че са му омалели ръцете да ти маа шамари ли!? Кък и да е…
Я си викам “Що па да не помогнеме на ората? Гъзо ми се залепи за тоа стол! Само пием и праим вересии. Айде да се поразкръшиме манко. Па и свет да видим…”
Поидоаме. Он каза, че ше зареди бензин и ше черпи яденье и пиенье и те така те.

Додек наближиме Видин тоа ме съсипа, я ви каам. Ли е глуй, кък мислим, че ви споделих вече, надул тва сръбско по касетофоньо колко мое и, мани тва, пее с цело гръло. Мене ме заболе глава, нема да ви лъжем. Нищо че сръбската музика ми е по-мила от кладенчова вода. Колата (он му вика ”камионо“, ама си е Москвич дванаеска) се тресе от децибелете. Не се живее… И изеднъж! Ристо млъкна като мрътвец, пресегна се и изкючи касетофоньо. Ебахти кефо!

– Те тва видиш ли го те? – изока он, ама пак се тръпи, не е като да се надвиква с радиото. Развали ми икиндията тоа зеяч.
Погледнах на десно, накъде сочеше. Манко преди назе некви къщи почват, па пъто слаза у ниското, а они манко така на брег остават… Интересни къщи, да ви каам. Големи, с конь да тръчаш из них, ама иначе неизмазани. С едни лъскави блиндирани врати за по две ияди лева барем, пласмасова дограма натурали, а отвънка дечоро гол, само по едни омазани гащи, и ръшнье из калнио двор заедно с кокошките.
Я гледах къде къщите додек се слекохме по целио не млого стръмен, ама бая длъг склонь, па реко:
– Кое да видим бе, ръньо?
– Забелеза ли, че само вратите нги струват колко ти си изкарал откво си плънолетен!?
– Ше заврътим волано и ше се фрълиме у шибликите, ей, изклесяк! Нема да се ебаваш с мене! – знаех обаче, че Глую е прав, та донадих. – Е, кво? Откъде изкарват парици тия… Кое е тва село, бе?
– Арчар, баце! – изруча пак Ристо. И москвичо умре.

Но не е да каеш да е загинал на место, що ли знааш една дванаеска колко тегне? Кък си се беаме зафиркали чък до центъро стигнааме. Ама те. Двигатело отказа.
Изрипиаме ние йозвътре – накладки, свещи, масло, вода, кво се сетиш провериаме. Ама се оглеждаме, ли си наясно, че у чуждо село и керемидите биат. Па камо ли у северозападно село…
Постепенно (за една цигара време), се сбраа барем шеесе човека. Но Арчар село е у пойето, не е като наще, забити на майната си гъзина у Балканьо, секо с по една шака народ. Има си ора, сакам да каам. Един ръшнье у двигатело, друг опраа клемите на акумулатуру, трети бръника из жилото на съединитело. Па отсрани седи един голем циганин, къде сто и четиресе литра барем. Пуши и се подхилква поди Панайот-хитовски мустак.
– Кажи бе, Рангеле, къв е проблемо!? – емна го един от наште помошници, коги се задъъна да виси изотдоле и да дири нещо дали се е преебало по полуоската.
– Те го те… – Рангел пипна нещо (не разбрах баш кво), отвръте-завръте с една ръка и готово!
Коги Ристо пална “камионо”, он се форсира като ебем ти болидо. Маанааме им на орицата за “благодарим” и айде къде Видин да праиме диги, да им го спущим и на сон шон жмоно.

– Добри ора… Глеи кви пичове излезнаа! – викам я, додек йоще маам като изоглавен през джамо.
– Човек е добър понекогиж, друг път е чис плътеник – закючи философски Ристо. – Ти знааш ли от кви пари си купуват горе у маалата тиа врати и дограми?
– Знам я… Нищо не знам. За пръв път минувам оттука…
И Ристо Глую заразказва…

3_7
– Тоа баир покрай маалата го виде. Барем триста метра е длъг, с постоянен наклонь. Не е млого стръмен, ама от кво отвориха Дунав мос 2 и ТИР-овете минуват оттука те зимаска, требва да ти каам, че тоа баир е станал златна мина за тиа, дека живеат покрай ньего. Щом падне снежец, они цела нош го поливат с вода и утъпкват, та да замръзне. Но като стъкло стане, що ли го виде, че е на сенкя склоно. И коги мине натоварен ТИР, къде иде от Западо, танцува на ледо кък Мая Плисецкая…
– Она балерина беше лаасе…
– Не ме прекъсви! Ората като не са свикнали на пъто и мислат, че тука мое да издрапат лекечко, нема грижи. А па они са ТИР-аджии, виждали са све на свет… Ама не са виждали пръзалкя на шосе напраена… А и тоа склон е северен… Коги натиснат газта, та да издрапат плавно по ньего, а навам, а натам, а у шанецо! И тогива идат бащевете на те тиа, дека ги гледаше, че ринят из калищацете. ”Кво стана!?“; “Леле, кво ше праиме?”; “Де дай да помогнеме”… Носат лопатите и фръгат песък и сол поди точилата, та пушилкя се дига. Бутат ТИР-овете… Коги се наложи целата маала се наемват. И накраю шефиоро доволен, че се е отръвал леко, па они обикаят за неко лев. И отнасат, да ти каем… Ли виеш, но не са вратите и дограмите само. Е одънък на един баир са си напраили ебати луксозното гробище. Не, че нещо, що на мене ми е през ую дека ше ме сгрибат, ама са фрълили свет пари… Но е мрамор, но са гробници, но е бронз, бакъ, месинг… Они тука преди и от иманярство млого изкарваа…

Бизнесмено требва да си обязди идеата, я така знам. Затва, като чух за длъгио баир със северно изложенее и рекох да поивам и я. И баиро поди наща къща е барем триста метра и със северно изложенее. Верно, йозгоре нади ньего сме само пет къщи, у них све бабичкор живее и нема кък да изкарам неко лев от них, най-млого да си изпотрошат краката у лизгавицата зимаска. Ама поне кмето като минува на обиколка ше му се физга джипо, та ше му извивам ръките недъгави.
– Ако сакаш да не поивам, пак ме запиши у програмата за временнята заетус! – ше каам я и живото ми изново ше се нареди…

Политическият елит като сексуален фетиш

118

Тва, драги мой читатею, е текст за ментални и сексуални извращенеа, та ти каам – беги далек, додека е време. Ако не щеш, стой си, я те не гоним с остеньо, само съм длъжен да те предупредим.
Пръво ше почнем с менталната смрад. Вчера у наше село дойде зелената линейка на БНТ. Я си знам, че съм здрав като камик, та ич и не ми беше у главата да одим да ме преглеждат. От казармата не съм бил на лекар, па йоще мръдам. Седим си у кръчмата, рупам си мухлясали фъстъци, покръцвам кисела рикия и гледам през джамо сеири. Щом линейката спре, но се исипа све бабичкор у селото, нареди се на опашка като за топъл леб и чека.
Я ли ви каам, седим си и покръцвам, пьощадо е срещу мене, на един уй место, и си гледам. Знам сека бабичка кво ше кае на лекаро. Они свите разбират от медицина повече от Авицена, да еба и Хипоркатовата клетва, да еба аз. Боба ви Пенка от Долнята Тутма вкара сто и шеесе литровите си телеса у линейката, амотрисьорете на манко да се обрънат, а она маа с ръце като ветърна мелница и ока колко има сила, та пюнка фръчи на сички стръни. Докторицата погледа срещу ньеа нади дзъркелете като строга господарка и да видиш ти кък боба ви Панка за има-нема две-три минути седна и се кротна…
Я им знам болежките на сичките. Они се диагностицират самички, маменцето им необразовано, и ни зелена, ни бембена линейка нги требват, ама те. Като се сберат на пейките до Мининката шопка, па като почнат:
– Я имам рак на дебелото чирво от триесе година, ама они дофторете не разбират! Сино ми ме кара у София, лекаро вика, че нищо ми нема, ама я си знам, че не е прав…
– Мани се ма, я сръцето ми не работи кък требе от кво родих големио ми син през педесе и трекя. Лекаро каза да пиам едни апчеторе, немало проблем. А они едни мининки! Кво да помогнат. И он само по едно на ден ми изписа. Я пиам по три, та белким се опраим…
– Они мъжо ми така умориа. Като получи третио инсулт и обясневат, че требало само да лежи и да се не ядосва. Е кък да лежи бе, но лозето непрекопано, компире требва да се вадат, я му дадо една мотичка и айде с мене. Мина нема и двеста метра по баиро, изреза грозгьето от две гижи и се сгръчи на земята като бито куче. И те така си отиде човеко зарди лекарска греша…
И после настава повсемесно цъканье с езици…

Те такъв е нашио бабичкор у село. До една си измориа мъжете и съга се чудат кой да тормозат из наиата. Ма я съм ги ебал у дупе ладно, кък се вика. Изеднъж ми просветна, че они ме дръжат под стрес с техните ежедневни простотии и мое и я да съм на умирачка. Колко ора така си отидоа. Паднат като отсечени и ги сгребат.
И като се дигнах от масата, но се разфръчеа пепелници, чаши, све на свет… “Ако я се не грижим за мене си, та кой!?” – помислих си и, като разфръгах бабичкоро с лакти, улетех у зеленеата линейка.
Онаа, докторицата, седи и ме гледа нади очилата, едни тикива, с тънки златни рамки, нема кък да ти се не прище да се изфрълиш на них, и вика:
– Следващият!
Я онемех, чесно ви каам. Таа ме не сефери за бъз.
– Кък така следващио, ма, госпожо!? А да си немаме ядове! Ли сички желаещи ора преглеждате по селиата…
– Така е, господине, но става въпрос за хора, а вие не сте човек…
– Кво не съм!? – падна ми пердето преди очите и само заопипвах с ръка да набарам нещо, та да я измаам меджу рогите. Место тва докопах обективо на камерата, къде операторо от БНТ ми я беше наврел у мундзата, та да придаде допълнителен драматизъм на ситуацеата.
– Правилно ме чухте! – онаа и гласецо й не трепна пред мойта демонстрацеа на сила – Вие не сте човек…
– А кво съм тогива? – я не съм се същисвал така от кво комшиата падна у кладенецо мрътво пиян. Извадиаме го, нищо му нема, нема да се тровите.
– Вие сте алтер его…
– Кво!? – за Валтер Самуел бех чувал,  ама тва, вервайте ми, немам представа кво е…
Докторицата май почна да губи търпенее, свали очилата, кръстоса крак връз крак (сгодна беше, да я еба) и изрецитира като шевна машина:
– Алтер его. Тоест, вие сте личност, която се е родила в главата на друг човек и не съществувате наистина. Най-вероятно ви е измислил някой писател, но, не се сърдете, като ви гледам не е имал особено голямо въобръжение и изискан вкус. Това, че не съществувате, автоматично прави безполезни всички опити да се погрижим за здравето ви по какъвто и да било начин. По-скоро има нужда да се вземат мерки за психичното равновесие на вашия сътворител, но това е друга тема, която не засяга вас. Следващият!
Я естествено имах йоще млого въпроси, ама си излезнах шашардисан. Мое ли да ми каат, че мене ме нема бе!? Значи я четиресе и неколко годин съм се слунял из улиците като некой плътеник, така ли излаза? И макье ми и баща ми са се радвали за бадива, и социални помощи ми дават у нарушенее на законодателството на Република България!? Толко се растроих, че направо сврънах къде железнио мос, та да се метнем от ньего главурешката и да се свръши.
Ама ли знаате – у живото има некви моменти, коги си пред срив, а у следващио миг връшиш най-великите дела, къде си могъл да си помислиш. Тамън да се покикерчим на перилата и те ти го те един лис от весник се носи по ветъро като коледарска песен и ми кацна баш у краката. Наведох се да го земем, ама он се разтвори, а вътре една голема, убава снимка кък Бюрека легнал на една лежанка и се пъне като родилкя с неква щангица нема и стотина кила. А Росен Нека Говорещио зади ньего и го варди да се не прекине.
Мозъко ми заработи на бръзи обороти, я ви каам. Български политици – позьори – слекшовци със самочувствее до небото – ебат ни секи ден – ебанье – а ако ги ебнеме ние – показна акция – затвор – поне да си изкараме ядо тогива – садо-мазо – белезници и кожени маски – секс шоп – надуваеми кукли – надуваеми кукли с физиономиите на български политици!
– Нема такава идея! – изревах с цело гръло – Богат съм!
– Стига си се цепил като орач бе! – стресна ме Весо Пергишино, къде беше клекнал поди мосто да свръши неко неотложна работа.
– Ама ти чуаш ли ме бе!?
– Па чуам те та! – издудня он – Ушите ми проглуши!
– А виаш ли ме?
– Виам ти млого добре кривогледата муцуна припикана…

Значи се пак си ме имаше… Имаше ме, бех измислил ебахти бизнес проекто, само требваше да се приберем дом и да уточним детайлете. И после да забогатеам и да си арчим парите за пиенье и курви додек ми издръжи дробецо.
Добре, ама йоще по пъто разбрах, че работите не са толко розави, колко си мислим. Пръво, проекто ми със сигурнос беше абсоютно незаконен. Второ, и законен да беше, щеше да засегне млого народ и нищо чудно да ми изпратеха некой да ме застрея. И трето, изискваше се голема инвестиция, я немам пари да се обръснем, па камо ли инвестиции да праим. Затва, те ви го те мою проект, бам бадива ви го давам, па белким некой измисли кък да го реализира, да го еба. Или ако ще да ми помогне с парици, па после ше връщам…
Идеята ми е следната. Сички знааме, че българскио политически елит гноясал ни мандръса ежедневно сичките. Целокупнио блъгарски народ, кък се вика. Крадненье, лъженье, мазанье, нема нужда да ви разпраам, ако не знаате за кво говорим, значи живеете у противоядрено укритие. Е, питам я, що да го не мандръсаме и ние ньего? Не укритието, а политическио елит, имам предвид. Ние фактически нема да ги ебеме на живо, що они имат големи охрани, не зарди друго, ама така индиректно ше ги мандръсаме.

Е ги и стъпките на бизнес плано, кък си го бех предвидил:
1. Регистрираме фирма;
2. Отвараме секс шоп и го зареждаме с най-разнообразни артикуле;
3. Изпращаме поръчка у Китай да ни напраат гумени кукли с образете на сички знакови политици на преходо и на тия, дека у момента се слунят из Народното събранее като глуи кучки;
4. Измисляме начин да съчетаеме рекламната кампания на секс шопо си с предизборната кампания за европейскио вот;
5. Праиме секс шопо денонощен, та да сме адекватни на млогократно увеличеното тръсене;
6. Затвараме магазино преди да са дошли данъчните, биеме си камшико през границата при Каца камик и се заселваме у Сръбско. Цел ден гньетеме плескавици, попинкваме си рикийца и слушаме Миле Китич.
7. Свръшваме парите. Почваме да мислиме нов бизнес проект.

boiko_0

Кък виате сичко бех измислил. Тва е златна мина, каам ви…
Само си представете! Надуваема секс кукла на Генерала. Пригодена да се ползва и от мъже, и от жени, що они лелките ли само примират по ньего и сакат да му пипат мускулите. Облечен с костумец, на муцуната му ньеговата си ехидна усмивчица с притворени очички, у едната ръка дръжи лента, а у другата – ножица. Неустоим! Чутовен! Я съм сигурен, че и Кончита Вурст би си купила такава кукла на моменто. И ли ви каам, и за лелките има чеп да се ландзат връз ньего, и за оскотелите от немотия наши сънародници е пригодено отверстие, та да излеат целио си гняв и негодувание там. Барем сто иляди бройки моеме да реализираме на пазаро от тоа артикул.

barekov_1

Ше има само йоще един, къде ше го приготвиме да има и мъжественос. Бюреко. Ама ше пущиме по-манко бройки, що он нищо, че се кани на журналиските колко е убав гол, я не мислим, че има нормален бозайник от женски пол, къде да му пристане. Ама те, ше му поверваме, ше пущиме неко екземпляр, ли вика, че бил изместил Бойко от стените на фризьорските салонье и сръцата на попрефрълилите каки. Обаче!!! Като се замислим, не съм прав! Бая бройки ше си се продадат и от ньего. Що мое и да е убавец само у очите на боба си, ама па за сметка на тва колко млого народ не мое да го трае и сака да го разпори злобно не е истина. Мислим, че и от ньего стотина ияди бройки ще щукнат за нула време, особено, ако куклата на Бюрека свири на кавал…

maia
И те ти го те кък неусетно стигнааме до кюстендилската дива на замесник-председателското место. Един милион отма ше идат и требва да се предупредат китайците да са готови секи момент да пращат нова партида. Та да дигнеме цената и да нахъсаме допълнително потребитело, таа кукла ше връви с Избирателен кодекс и пълен комплект приспособления за BDSM.
Ше каате “Е, да, ама символо на тва правителство нема да се котира високо на пазаро…”. Ше каате и кък винаги ше сбръкате, що немате и капка бизнес усет. Оня ден гледах некво предаване за странни секс мании. Имаше орица, къде арексват тикива тулупи, че господин “Лафка” е като фиданка пред них. Верно, не предвиждам млого продажби, ама едно педесе ияди ше идат като стой та гледай. Е, сигур ньеговата секс кукла ше излезне два пъти по-скъпо, що китайците ше изарчат млого материал, ама кво да праиме? Требва да се поддръжат и имиджови брандове, да ги нагръчим…
Давам само йоще един пример, та да си не изтресквам свите жокери като Гоко Стражаро. СърГей ше се продава у три варианта. За роднио пазар с кожено яке, на гръбо на което ше пише “Ако четеш тва, значи съм твой”. За анадолскио пазар куклата ше бъде оборудвана с мъничко касетофонче, къде ше повтара “Извиняваме се… Извиняваме се…”. За рускио пазар па лидеро на комунетата ше е облечен у униформа на Червената армия и ше глеа решително къде светлото бъдеще.
И така нанататъка, и така нанататъка, кък викаше бай Тошо. Виж, ньего нема да му праиме кукла. Не, че нема да се дири, ама целевата група е твърде специфична – бабички, къде немат една стотинка, що на същио тоа бай Тошо ората изнесоа пенсионните фондове, къде бабичките беа сбирали по три-читиресе години. Ама тва е друга тема.
Но е ясно, че ше се създадат йоще камара кукли. Па снаата на секретаро на ЦК-то, па Корнелия, па Дянковио, па кой ли не. Категорично отказвам да праим секс кукли само на двама човека. Мислим, че ше са голем пазарен провал, нищо че не е като да нема ора, къде да ги мразат. Мандръсаньето със злоба обаче също си има граници, що но ли се сещате, че човек се пак требва да го дигне, та да го напне… Та да се не обиди некой само ше каам, че единио от тех има инициали “Цв. Цв.” и слушка сички даже и у кенефо, а другио не изпуща шишето и не мое да казва “л”.
Е, айде, па дано се намери инвеститор за грандиознио ми проект, къде освен сичко друго е полезен и за социалнио ни мир, що тиа кукли мое и да се преврънат у банки за семе, ама знаате ли колко народно напреженее ше свалат? Ше се чисти карма кък се вика.  Катарзис ше се мине…
Кък е казал Фройд “редовното ебанье решава най-големите проблеми у семейството”. Чесно казано, не знам дали го е казал, ма и он не знаа кво е семейство, що си е лупкал прислужничките. Та, господа политици, молим ви се, не ми се сръдете, а се замислете за взаимоотношенеата меджу назе като тиа у некои семейства от модерен характер. Вие сте празноглавата съпруга, къде цел ден троши парите на мъжо си и за нищо друго не става. Освен за мандръсанье. И без тва ни го начуквате по сички параграфи, дайте да ви сложиме и ние неко път бе! Па кво като ше сте гумени, ние вече свикнааме на заместителе…

Феноменът Кончита Вурст през погледа на homo borealiocidenensis*

transseksualen-evrovizia1

Сношка ми викат колегите с проглобени чръни дробчета у хоремаго… И по-точно Стенли Заварката ми вика, а они само глеат:
– Напиши нещо за Кончита Вурст бе! Ти от гората ли си фанат!? Но целио свет само за ньеа.. ньего… абе, само за Вурстчето приказва, ти си мирваш! На къв писател се праиш, като не моеш ич да усетиш пулсо на времето, да ти го намаам у часовнико, дека е колко водомер!
Я Стенли съм го бил барем десетина пъти, ама що да е така? Рипнах се, сграбих го за врато. Но очите му искочиа като на настъпена жаба, от устата му потече пеня, а кожяко му си смени цвето и стана се един вид си го поливал с “Аче” (знам, че е продуктово позициониранье, ама ич не ме ебе; никой ми не плаща, просто не се сещам за името на ни една друга марка белина…).
Сграбих го, подръжах го, он почна да попреритва конвусливно, па го пущих. Додек Заварката се слачаше на паркето и се гръчеше като глис на буца, що не моеше да си земе въздуй, я разбрах, че не съм бил прав и место да го душим требва да съм му благодарен. Що он човеко ми дава идеи у кво направленее да реализирам беспорнио си летературен гений, да го еба и ньего, а я съм тръгнал да го морим. Пус пустиняк съм и те тва а.
Бих три-четри шамара на Стенли, та да се поосефери манко от манко, фрълих два лева, смачкани се едно ги е джвакала крава на баро и викнах на Дзика колко мом, що она вече е глуа като керемида:
– Коги тоа сгръченио се поопраи му сипи едно пиенье от мене!
– Ше му сипем я! А ти коги ше се платиш триесе и четири лева вересия бе, шашю шашави!?
Нека да си ока колко си сака. Я вече бех изденал през вратата и се носех къди дом на крилата на вдъхновенеето. Требеше да пишем текст за Кончита и да го публикувам, та да има кво да четат три-четиримата ми почитателе. До един улави, ама тва а друга тема…
Та да се оправдаам що толко време отлагах да зеем отношенее по казусо “Вурст” ше ви представим на две, на три житейската си философия у раздело й “Педераси, гейове, транссексуални, травестити и секви други дупедавци” (у тоа раздел не влазат лесбийките; они са съвсем друга тема на дръвенье).
За мене гореизброените са ора като сички ора. Трътката си е техна, да праат с ньеа кво знаат, нема я да им я мислим. Ни ги мразим, ни ги арексвам, ни нищо. Тотално не ме ебе за них. Верно, некой път като забраим, че е последнио вторник на месецо, пущим порно и ги виам кък са се заапали за уйевете, ми се догажда, ама щракам бръже на дистанционното, пием едно пиенье на екс и сичко се забраа, кво да праиш, живот, капанье има насекъде.
Сега, у дваасе и пръви век живеаме, кво па толко ше се скандализираме, че некви мъжленца се мандръсат помежду них си? Я съм чул, че Сашко Македонски ич и не пробирал кое е мъжко, кое е женско, па за Цезар (еба тоа човек, закво са кръстили половината казина на ньего бе!?) викали, че е мъж за сички жени и жена за сички мъже. И при добичетата се набюдава педерастия. Буат се мъжко с мъжко като за световно, даже цел филм гледах по “Дискавъри” (и тва не е продуктово позициониранье; просто се фалим, що съм един от манкото ора у наше село, дека има цифрова телевизия).

transseksualen-evrovizia3
Та така и с Кончита. Видех я оня ден на кво се е напраила, помислих си кво ли ше си каат макье й и баща й, па си викам “Оти му не ебем макята?” и те така те. Да се чудиш да се смееш ли, да ревеш ли… После се присещах йоще неколко пъти за ньеа, що ли проглобените ни политици са малоумни по целите глави и глеат от сичко да напраат скандал, та зачекнаха и темата за ньеа. Оня слекшо, дека си не пие апчетата и само оди надрусан навам-натам по заведенеета да троши народна пара и да плаши ората, веднъга го докара до тва колко са извратени европейците. Волене, наркоманче долно, глеи си тебе си, че си станал за посмешище на цел свет, мани Кончита и Европейскио съюз. Като не ти изнаса, зими си подкупете от Путин и право при ньего да му ревеш на мъжествената гръд. Даже току-виж те завел на концерт на Филип Киркоров, та да видиш по-дрът двойник на Вурстката.
Па и оня недъгавелник къде се е самообявил за Расате и он се обажда като бибе из джеб. Но го не сефери никой за чръвива слива, ама те, да изкае гражданската си позиция, да му го намаам у фашизоидно-шизофреноидното съзнанее. Кончита била изрод! А ти къв си бе, шинел въшясал? Она поне се не крие, та да си знаат сички от пръв поглед. Айде, у лево!
И се почнаа по Клюкарнико секви простотии. “Леле майко, колко сме скандализирани!”; “Малииии! Тва ли е Европейскио съюз!”; “Беги да излазаме от тва свръталище на педофили и педераси и да се врънеме къде православните ценности!”; “У тва ли сакате да се преврънат дечоро ни!?” и се те тикива простотии.

transseksualen-evrovizia2
Абе, да ви питам я що Кончита ви бръка у дзвръклата, а иначе одите да се клъчите и да фръгате салфетки на виеньето на Васко от Костинброд? Значи он мое да оди с брада, обици, рокли и букли, а Вурстчето не мое, така ли? Що се не скандализираате, коги Азисчо ражда на сцената, уголемя си чурката и се влачеше от телевизиа у телевизиа да а показва? Па и, кое за къде си е, ако Кончита се обръсне мое и да фане окото, а костинбродскио тулуп си е костинбродски тулуп и с брада, и без брада. Дека се вика австрийскио травестит поне се е постарал, да му го намаат подрастващите анадолски манафчета.

transseksualen-evrovizia4
Нема кво да ми се праите на големите моралисти. Православни ценности дирете у Троянскио манастир. Баба Гуси и Палома мое да ви каат млого работи за вътрешнио мир на Кончита. Мое да идете и по-нагоре, у Светио синод. Почти сички митрополити знаат отлично кво е да имаш неколко самоличности и артистични псевдониме. Опа, при них беа агентурни имена. Ама вие за тикива работи си мирвате, ли? Вазе Кончита ви пречи… Що Азис мое и да е циганче с рокля и брада, ама си е наш. И Баба Гуси и Палома мое да се трескат колко сакат, що у светата обител тва се не брои. Па митрополитите кво като са снасали на Дръжавна сигурнос, други немаме, тва ше са ни носителите на православната вера, кво да праиме… И у партията на оня откаченяк, къде амфетамините ги нема за нищо, години наред се мъдреше онова недъгаво педофилче, ли го помните? Ама ние ше си го вкарваме зорлем у Народното събранее неколко мандата подред вече…
Що едно време си ви беше супер като некой е педерасче и го набутат у лудницата или у концлагеро, та да ви не смита преди очите. Те затва ви не арексва Европейскио съюз, що ако моеше сички да сме еднакви и да нема мръданье от браздата, щехте да си паднете на ую от кеф.
Чесно казано и на мене Кончита ми се не нрави млого. Па и не мое да пее даже колко Деян Икебаната, ама кво да праим? Я ни таа простотия “Евровизия” глеам, ни па гласувам за некой от изклесяците, къде участват у ньеа. Та, затва ви предлагам, ако толко па сте радетеле за патриархални ценности, дайте да разгониме сички брадясали травестити и курви с излезнал от огръйетата силикон от роднио музикален бизнес. Или поне да изревеме, че сакаме закон, къде забранява на кориците на ученическите тетрадки да се турат техните незабравими личности, да им заврем микрофоньете у на Кончита любимото отверстие. Да изфрълиме и сичката шлака от цръквата и тогива да се облегаме на ньеа у неравната борба.
Що, колко и да виете на умрело до телевизотере и социалнете мрежи, на Кончита Вурст й е точно през ую кво мислите за ньеа. Она съга кой знаа къде си пие пиеньето с йоще неколко откачалници, а после ше се нагръчат на ебанье. Кой кой дофане…

*homo borealiocidenensis – „северозападен човек“ в много, много свободен превод от (на) латински

Размислите на един северозападен вепър за джайнизма

Те ги те убавците...
Те ги те убавците…

Тва джайнизмо си е ебал пичката майчина, я ви каам, па виа ако сакате вервайте. Другите ако са на опако, они са на терсене, да им го напне разгонен нерез. Мое ли да имат две главни секти, като основнио спор меджу них е дали да се носат или да не се носат дреи, ми обяснете вие на мене?
Понеже, видиш ли, един правоверен джайнис на пръво место требва да внимава да не причини вреда на нищо и никой, половината от тех одат голи, та да не би некъде у дреите им да се завре неко буболечка или барабиняк и они да я смачкат… Кък кое да са толко улави ми кажете!? Ше ми мръзнат на мене ташаците ден и нош що могло некой паяк да липше… Да ме не ебал лудио!?
Другата половина па викат, че да одиш гол не било гаранция, че нема да прекинеш неко гад и затва си се облачат. Според тех, щом си се разпищолил, зимаска ше ти е студено и требва да палиш огин, та да се грееш. А щом запалиш огин нема никаква гаранция, мойто мунче джайниско, че у дръвята се не е завъдила нищо и никаква гъсеничка. И ако се е завъдила, ти ше си я умориш като стой та гледай. Па и неко ношна пеперуда мое да се фръли у пламниците и те го те – зарди едното оденье гол пак се връщаш ебем ти надзаде у спиралата на преражданеата и ше се мъчиш камара време като грешен гявол.
Лично мене ако питате, у тезата на те тиа те вторите има млого повече здрав разум. Ама кой ли ми сака мненеето? Они джайнистете си имат камара там тиртханкари, демек велики учителе, къде са измреле преди камара време, ама кво са казали, те тва е и друго нема. Да си нги верват ората, техна си работа, ама кък мое да клатиш мъда по улиците, та да не си бил размазал некой сътвер, я не щем и да знам. Само знам, че ако един джайнис мине през Северозападо ше бъде бит на леганье и на ставанье, що оно тва техното се не тръпи, да го еба.”Що си гол бе!? Ти срама немаш ли!?“; и айде зади врато. И ше са си прави ората. Ненасилие, не знам кво си… Е кък така? Чеки, че се присетих!
Тва с ненасилието верно е най-малоумната история у джайнизмо. Кажете ми кък да идем я у кръчмата, да се надеям като прасе и да не наплъним на некой врато с песници? Ама нема “не е виновен”, “що го биеш”, “мани човеко”. Само присвивам едното око, та да фокусирам и на пръвио, къде ми попадне у полезренеето, му откръшвам два шамара додек да видиш. Та ако ще Командо да е, ич не ме ебе. Я обикновено рипам на бой тогива, коги така съм се наклал, че и с клечки кибрит да ме горат, пак нема да разберем. Ама тва с ненасилието е неблагодарна работа. Чисто разхищение на пари, време и пиенье. Закво да изарчим камара левове у хоремаго, да утрепем свет време и да стръкам барем кило пиенье, коги после требва да си се приберем дом и да си легнем, без ни я да съм наплатисал некой, ни па он да ми е отпорил поне едно уше? Тиа джайнистите не мислат с главите си, я ви каам…
А па ненасилие у домашни условия? Мани не думай! Само си представете ква анархия ше настане у семейството, ако жената и децата знаат, че моат да си праат кво си сакат и ич не ги грози опасността да нги скръшиш кокаяцете кък си требе!? Не мом да го възприемнем тва. За мене си е наплъно у редо на нещата да се случи следната ситуация, примерно на вечера:
– Жено, кво е тва яденье ма!?
– Е, паприкаш…
– Я казах ли ти да не готвиш без месо ма?
– Е, каза ми…
А щом мъжо у къщата е казал нещо и некой се не е съобразил с ньего, става страшно. Не, требва, наложително е да стане страшно. Що иначе Вселената на къде отоди, ми кажете вие на мене? Пяс, трес, гром и те така те! После ред слъзи, ред цифки и закючванье у банята. Е така е, като ти е толко акъло и имаш памук у ушите… Така се получава по неко път.
Или па мининкио ти се връне от училище с некоя двойка у бележнико… Или па друго стане, йоще по-страшно – връне се коги не си на кеф. Малиии! Е и кво, ненасилие ли викате, бацета джайнисти!? Де елате да гледате, па да видите кво е ненасилие. Моментално му отвинтвам канчето и му трошим свите кокайе един по един и накуп. Ненасилие трънки!
Мале, а па Бечо… Е, кажете ми вие, драги джайнисти, кък Бечо, дека си грухти кротко у кочинята и одим по два пъти на день да му фрълим по една кофа помия и да му се порадвам… Чеките, че се размечтах… Та, кажете ми кък тоа Бечо ше се превърне у пихтийка, печени чривца, неко мръвчеца на жар, сланинка за рикиата, те така де, сещате се, кък ше се превръне у сички тиа кулинарни изкушения посредством ненасилие? Може би, драги джаинисти, вие си мислите, че Бечо ше си тегли ножо самичък? Ако си го мислите, драги джайнисти, сте си ебали капаците и не познавате ни Бечо, ни свинската природа като цело. Бечо си сака да го наобиградите барем четри-пет човека, па да му връжете срещуположните крака, па да го сгръваяте на земи, па да е остър ножо като за бръсненье, па да го порнеш у врътецо баш къде е артериата и те така те… Наш Бечо си е прос, признавам си. От мантри не разбира, знаа само да еде, да квичи и да чека Коледа.
Ма, нека изследваме джайнизмо и от некои други гледни точки. Например, пак зарди добруваньето на тиа буболечки, пусти да опустеат, джайнистите метат с едни метли преди тех си, коги одат. Е, бива ли така бе, мили ора!? Па иначе приказвате, че пръвио ви закон бил да не причинявате вреда на нищо и на никой! Та я ли съм у временната заетос и ше ми изедете лебецо додек мигнем бе!? Нека да си представиме следната случкя: я си седим поди орейо до Читалището, опнал съм се на сенкя, почесвам се изотдоле през сцепенио джеб на панталонете и се чудим от кво да умрем общо зето. Работното време си тече, на краю на месецо ше си зеем париците, мое да не са млого, ама са си сигурни, дръжавна работа, мама му да еба и те така те. Идилия. Или по-право да каем нирвана, вие ли сте джайнисти, да ви го намаам у хастаро!
Та, седим си я, лекечко позадремвам, що е време за пладнуванье, ама се пак поотварам едно око да не би да пъкне кмето отнегде и изеднъж! Те ти, примерно, трима джайнисти с по една метла. Одат по главната улица и метат, та пушилкя се дига. Не, че некой джайнис ше си строши краката да дое да се засели у наше село де, ама я да си каам. И минете вие навам, минете натам и те ти го те, целото село изметено, та муа да кацне на асфалто ше се разкикерчи. Дотук добре, ама кви ше са косвенете последствия, ше ми каате ли вие, драги джайнисти? Е, добре, щом мирвате като ботори, я ше ви каем. Ше мине оня смръделняк, кмето, ше загледа, че е чисто като никогиж преди и те го те! Я пак на борсата, вие назначени на мойто место. А на вазе мойта заплатка ше ви стига, та и йозгоре. Ли едете само разни тревояци, не пиате, не пушите, па и голи одите…
И ше ви дадем само йоще един пример що джайнизмо е най-големио враг на северозападнио сътвер, че вече почнах да досадиням и на мене си, па камо ли на вазе… Те го те, джайнистите не дават да се оди с кожени дреи. Що, видите ли, животните ги болело като нги дерат кожите. Е кък ше ги боли, като пръво ги кояме, не знам, ама да кааме, че тва е друга тема. Тва къде ме скандализира лично мене е млого по-важно от неколко милиона добичета, къде сека годин губат живото си, та да се преврънат у яки, палта, прашки (оня ден гледах по порното) и ботуши.
Кък ше се облачам я за вечеринките секи петък у горньото село бе, драги джайнисти!? Тамън посбрах парици, що продадох две ягнета за Гергьовден и мислех да си купим кожено яке, а вие нема да ми давате, така ли!? Да си не зеем един билет до Индия и да ви разкатаам фамилията? Ли като налундзим шпицарете, па червенио анцуг с бели кантове, па йозгоре коженото яке, па като загладим бретоно с вода и захар и ше сберем очите на све пичкор у барем три села бе, ей, драги джайнисти!?
Ма, но на вас и за пичкоро ви е през макарите, ама айде! Ли един от основните ви постулате е въздръжанее от ебанье… Мислим да завръшим тоа трогателен научен трактат с едно обобщенее и един призив. С обобщенеето мислим, че ше се съгласи секи нормален човек, къде знаа колко уши има на главата. Не пиете, не ебете, месо не едете, не пушите, не си носите не новите, а направо никви дреи… Е, закво живеете бе, драги джайнисти? Айде, нема нужда да ми отговарате…
А призиво ше го отправим къде секи северозападен сътвер, дека мое да чете. Бий таа гад мръсна дека свариш, бако! Удри през бъбреците, да еба техната джайниска семка, да еба аз! Но тва е проклето и у чирвата бе! Вие предстаате ли си тиа ако некогиж земат властта (но у България нема кьорав джайнис, ама примерно)??? Они ше ни скопат, ше затворат казаньете за варенье на рикиа и ше сме благодарни ако ни дават поне увити у по един чарфаф да скитосваме по улиците. Беги, мани се, че мамата си е ебало джайниска…

Create a free website or blog at WordPress.com.

Up ↑