Заповядайте на новия ми сайт torlaka.com. Там ще откриете всички разкази, откъси от книгите ми и статии, публикувани до момента. Там ще качвам и новите си неща.
Има и раздел МАГАЗИН, където може да поръчате „Северозападен романь“, „Автономията????“, „Май ше ни бъде…“ и „Иваил цар“.
Благодаря за интереса!
Заповядайте в новия ми сайт: www.torlaka.com 
септември 28, 2012 at 5:28 pm
„Литературата е дело лично“ 🙂 Успех ти пожелавам в начинанието и дано събереш добра аудитория!
ноември 4, 2012 at 7:34 am
Благодаря ти много, Гоше! Сега в средата на ноември чакам да видя дали съм спечелил един конкурс, за да ми публикуват първия роман… Иначе за това, което ти казвах за Северозападния роман, напредвам, макар и бавно. Като има някакви резултати, ще се разбере:)
септември 25, 2013 at 11:42 am
Поздравления за „Таралясник до таралясника, мила моя майно льо“. Уникален разказ, точно от какъвто имах нужда. Продължавай в същия дух! Имаш голям талант.
септември 25, 2013 at 11:44 am
Благодаря, Йордане! От „Таралясник“-а ще има поне още трийсетина глави, така че се надявам да те радвам още много:)
септември 25, 2013 at 12:39 pm
Прочетох някои неща,продължавам да чета останалите!Впечатлен съм,доволен съм,харесват ми.
Така а баце-кой мое,мое-като тебе.Кой не мое -рупа от страни и се дзвери! :)))
септември 25, 2013 at 12:48 pm
Мерси, баце! Ше се постараам да продължавам у същио дух, да го еба:)))
май 7, 2014 at 1:56 pm
Здрасти, Стояне 🙂 Жоро ти пише от Монтана, дето живеех в 3-ти блок в Студентски град по времето, когато вие бяхте на квартира на Петте кюшета 🙂 Та понеже сме си изгубили контактите а случайно попаднах на теб в нета, дай някакъв GSM или Skype за връзка.
май 7, 2014 at 2:11 pm
Здрасти, Жоро:) Аз скайп ползвам само в краен случай и то по работа, така че мога да ти кажа телефон – 0896 953 681. Даже мислех, че съм го публикувал някъде из блога, но май не съм:) Иначе можеш да ме намериш и в Клюкарника. Там съм си Стоян Николов:)
октомври 2, 2013 at 9:39 pm
Стояне, ръка ти цалувам и шапка ти сва’ям, мааму стара! 🙂
октомври 10, 2013 at 1:10 pm
Откъде си, бе редка плетко – да не сме рода? За таралясника бравус, връщаш мъ на село!
октомври 10, 2013 at 3:00 pm
Ей, я живеем у Търново, иначе съм от Градо, ама пъпо ми е фрълен у Говежда, откъде е родата на баща ми. Мерси, баце, радвам се, че ти арексва. А наздраве!
октомври 10, 2013 at 9:50 pm
врло съм возрадван от тоо Тараляснишкия роман –
наздраве и успех на афтора
определено добре познаваш много тънката нишка на смисъла на СЗ като кауза
толко СЗ есенциа не бех срещал никде дорсага , четем и се едно го гледам на кино …
октомври 10, 2013 at 10:38 pm
Наздраве, баце! Ма направо ше се надуам като парена въшка от тиа комплименте:))) Продлъжавам с писаньето и се радвам, че се кефиш и (надевам се) се забавлеваш.
октомври 24, 2013 at 6:10 pm
Изчетох Северозападния роман на един дъх, при все че постоянно препрочитах определени пасажи, а и ми се налагаха паузи за неистов смях… От „Шопия“ съм и нямам връзка със Северозапада, но езикът, както и стилът на автора са нечовешки, с нетърпение чакам следващите глави.
октомври 24, 2013 at 6:21 pm
Благодаря за оценката:) А съга сириозно – я се забатачих нещо, що имам млого работа напоследък, ама ше турим душа на мъка и ше пишем поне по две глави на недя, що си е ебало капаците. Млого читателска юбов, млого нещо:) А наздраве!
октомври 26, 2013 at 8:21 pm
Длибоко съм фпечатлен от ромАно,къ го тва Измисли,бе,гад чучуята?
Бравос!Тава си е напра’о един ми’айлоградски Гогол.Макье ми е от ВълчЕдръм-връъна се па’ на село,докъде чЕто тиа шъшкънии.Благодарско.Че пиеме по едно пиенье,кат’ се видиме.
октомври 27, 2013 at 5:58 am
Мерси, баце и наздраве! Е, кък съм го измислил… Но човек като го не слуша шашавицата, само те тикива дивотии мисли, да го еба:))) Дано да ти арекса и по-нанатама:)
октомври 28, 2013 at 5:03 am
Ей, човек, ти ме върна в детството ми! А съм на 55 ;-).
Роден съм у Враца, живеехме по гарнизоните на България (баща ми беше военен), но всяко лято изкарвах на Вършец при баба ми и дядо ми. Винаги ми трябваха по 2-3 дни да проговоря на „другия“ език. През септември -обратния преход -от вършечки на български. До нас живееха торлаци от Дружево (село между Лакатник и Вършец). Всичко ти разбирам, на другия етнограф от Мездра – също. Зачетох северозападния ти роман и многу ми арекса̀.
Определено „регионалните“ автори имат своята ниша и читатели. Заради Радичков миналото лято специално ходихме до Черкаски със синовете ми.
И едно питане – не намерих главите преди Девета на Северозападния роман. Може ли да се подредят или да се обясни кое откъде се взема?
Хайде със здраве и давай по нанататик с романо! Чекаме.
октомври 28, 2013 at 6:42 am
Радвам се, че ти е харесало, приятелю:) И според мен регионалните автори имат място под слънцето, защото е изключително тъпо да се унифицираме и да заличаваме специфичните си особености в името на това да се правим на другите. Особено в Северозапада, където имаме толкова богата култура и душевност, а всички се държат с нас с пренебрежение, все едно сме някакви аборигени, само защото сме различни:) Нямам представа защо не можеш да отктиеш главите преди девета – всички са публикувани тук, на блога ми… Просто, на която и глава да влезеш, можеш да влезеш и на първа, защото предишните публикации са до текста. Имам предложение да издавам Северозападния роман на хартия, а това за съжаление означава, че ще трябва да публикувам следващите му глави в електронен вариант на книга, с някакво минимално заплащане. Така искат издателите. Но, все пак ще се радвам, ако продължиш да ме четеш:)
Поздрави и в никакъв случай не я карай „умната“. Опитвал съм, скучно е:)
октомври 28, 2013 at 8:31 am
Ще потърся тогава и началните глави по-внимателно, а за заплащането на книга – не се притеснявай. Кое си сака, оно си требе. Оня ден си купих от Хеликон електронната книга за котарака Боб-първата. Електронна -8лв. Хартиена -12.
октомври 28, 2013 at 10:08 am
намерих всички глави в септември и октомври, с изключение на първа. Знаеш ли къде я има?
октомври 28, 2013 at 11:21 am
Ето линк към нея, приятелю:)
https://stantorlak.wordpress.com/2013/09/13/%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8F%D1%81%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%B4%D0%BE-%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8F%D1%81%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B0-%D0%BC%D0%BE%D1%8F-%D0%BC%D0%B0/
октомври 28, 2013 at 11:44 am
Благодаря!
октомври 28, 2013 at 11:59 am
О, пак заповядай:)))
ноември 5, 2013 at 4:05 pm
Благодаря ти Стояне,ти ми върна спомените от детсвото и младоста.На 62 години съм и за кой ли път се убеждавам,че живота си е същия.Аз съм от Лехчево близко до Монтана,от поречието на Огоста.От десетина години живея в Русе и не мога да свикна и те таваа.
ноември 5, 2013 at 4:09 pm
Благодаря и аз за хубавите думи. Аз също съм от вече 15 години първо в Търново, после в София, сега пак в Търново, но пъпа си ми е там. Чувствам се истински жив единствено като съм в нашия край и то не в Монтана, където съм израсъл, а в Говежда, където прекарвах летата си:) Благодаря още веднъж и наздраве!
декември 10, 2013 at 4:34 pm
Браво за „Таралясника“, много ме разсмива защото си е на наш диалект. Препоръчах го на няколко човека да го прочетат!
декември 10, 2013 at 4:37 pm
Благодаря!
Да е живот и здраве другата пролет ще излиза в печатен вариант, така че ще можеш да го имаш на Ратиа, па и афтуграф ше ти шибнем един, ако сакаш, Менчо:)
декември 30, 2013 at 5:49 pm
Баце, голем си! Я не съм от Северозапада, ама поназнайвам това-онова от фолклора като цело и моем ‘ти кажем, че ше го чекаме тоа Северозападен роман да излезе на книжен носител, връъ му гу! 🙂
декември 30, 2013 at 8:43 pm
Баце, млого ми е важно да знам ти шампанско „Искра“ купи ли си, що ютре оно е задлъжително:))) Радвам се, че мойто чудовище ти е арексало, ше ти го подпишем и ше сложим лично пожеланее къде тебе, коги излезне:) Жив и здрав да си и да бъдеш обичан от тиа, къде ти обичаш, баце:)
декември 31, 2013 at 12:35 pm
„Искра“-та са я ‘зеле други ‘ора вече, я съм по готвеньето 😉
Тръсих та и из Facebook ‘ти ка’ем баш колко голем пустиняк си, че оста’и историята недовръшена и не можех да жмим барем два деня 😀 Ше чекаме книжнио носител барабар с пожеланьеете коги му е време, ‘щото оно си требе 🙂
Живи и здрави да сме сви, баце, да ти се връщат пожеланията! Приятно прекарванье довечерка 🙂
декември 31, 2013 at 5:40 pm
Приятно и на тебе, бако! Жив и здрав, обичан от сички, къде обичаш, през новата годин’! У Клюкарнико съм Стоян Николов, кък са ме крстили наште, у моменто на профилната ми снимкя има една бая голема прълена свиня макя, къде на ньеа пише „Орешарски“. И я не съм с „Искра“, да го еба. Жената каза, че е обиколила пол’вин Тръново ама нема и се по нема… Та а зела некво „Еуфория“. Но я шампаско пиам по един глъток на годин’, та ми а през дедовио, ама се праим на интересен:))) Наздраве, Илияне!
януари 8, 2014 at 8:41 pm
Поздравления и от мен за чудесния роман, а и за другите произведения в сайта! 🙂 Романът наистина разсмива, но отвъд смешната страна разкрива и наболелите проблеми в този прекрасен и незаслужено пренебрегван край.
Продължавай все така и бъди сигурен, че вече имаш фен клуб. 🙂 Ай наздраве!
януари 8, 2014 at 11:22 pm
Благодаря за хубавите думи, Христианна:) Вече съм на финалната права и до края на месеца ще съм довършил ръкописа и ще го имам редактиран в електронен вариант. Така че, надявам се, до края на пролетта или началото на лятото, да излезе на хартия.
Наздраве!
януари 29, 2014 at 12:54 pm
Браво!!!
януари 29, 2014 at 12:56 pm
Давай го тоа руман, да го разкина коту преварена кокошка от четеньие:)
март 20, 2014 at 8:57 am
Бако, пролецка ше го печатаме, па ше го пущиме на пазаро некъде септември месец. Па тогава, ако сакаш, и афтуграф ше ти дадем 🙂
февруари 11, 2014 at 2:59 pm
Поздравления и от мен! С нетърпение чакам романа да се появи и на хартия. Отраснала съм на село Търнава, Белослатинско, при баба и дядо. Направо ми напълни душата! Всичко това което го описвате е точно!
февруари 11, 2014 at 3:52 pm
Благодаря ви за хубавите думи! Радвам се, че Северозападнио романь ви харесва и ще пиша веднага, щом имам повече информация кога ще се появи в книжен вариант:)
март 20, 2014 at 2:37 am
торлак, искам нещо да ти кжем, ама не знам кво. само е много. а, и да те питам, кък пишеш на клавиатурката тая запетайка горе у лево?
март 20, 2014 at 8:53 am
Пламене, мислим, че ако вкючиш на Bulgarian Phonetic, и натиснеш клавишо поди „Ш“-то, сметам, че ш’се получи. С други думи, апострофо (т’ва, къде му викаш „запетайка горе у лево“) е на същия клавиш, дека са и кавичките 🙂 Радвам се, че ти бех полезен 🙂 Па, ако нещо друго те тормози, обаждай се 🙂
май 16, 2014 at 12:55 pm
Не бях влизала от февруари. не знам от къде черпиш идеите си, но нямаш равен. особено баса за сблъсъка между ветеринаря и овена, дето не седел мирен:)))) нямам думи…… просто чакам с нетърпение и хартиените носители.
не спирай да пишеш – удоволствие е се чете
май 16, 2014 at 4:19 pm
Благодаря ти, много! До голяма степен черпя вдъхновение от това, че съм далеч от родния си край. Това ме натъжава, а мозъкът ми е така устроен, че обръща тъгата в сарказъм. Другото е просто случка и сюжет. Не е особено трудно, защото аз пиша от доста време, а писането е занаят, така че колкото повече упорстваш, толкова по-добре се получава. Благодаря отново! Подобни оценки също ме вдъхновяват много. Септември-октомври „Северозападен романь“ трябва да е на пазара живот и здраве. Тъкмо се прибирам от художника, който ми показваше вариантите си за корица. Голям кеф, справил се е отлично! Ама това после:))) Наздраве!
октомври 3, 2014 at 3:51 pm
Торлаче, като сравнявам твоите nord-west бисери с моя шопски тюрлю гювеч, направо ме отказваш да поддържам повече собствен блог, да го еб@…
Имаш невероятно чувство за хумор и ако ми се случи път към Велико Търново, непременно бих искал да се запозная с теб.
Продължавай да пишеш все така! Юрууш!!!
Чичо ти Омбре
октомври 3, 2014 at 7:22 pm
Хаха, бако, не-се отказвай! Нещата ти са супер:)
октомври 3, 2014 at 9:36 pm
Абе я тука сиги очем да та питам виа у тааа говежда оратите или глъчите оти ниа у дива слатина глъчиме :))
октомври 4, 2014 at 1:30 am
О, жено мининка:) Я глъчуйем, па другите си оратуят:) От Дива Слатина ли си, бако? Жив и здрав да си, че манко останааме! И да знааш, само я от Говежда викам „аз“:) А наздраве!
октомври 14, 2014 at 6:11 am
намери ме у ФБ да поглъчиме 🙂 Mupko Kostov
октомври 16, 2014 at 12:26 pm
Те съг те пишуейм, па коги остане време ше си сипеме по нещо и си пишеме, баце:)
октомври 16, 2014 at 12:33 pm
https://www.facebook.com/stojantorlaka тва съм я, да знааш:)
октомври 21, 2014 at 12:59 pm
Не съм писала отдавна но по спомени трябваше романа да излезе септември октомври. Дали има развитие по въпроса? Другия месец имаме среща на част от родата и ако е излязъл бих искала да го купя и да им подаря по един екзмеляр. Инфо, моля:)
октомври 21, 2014 at 1:26 pm
Тъкмо вчера споделих дългоочакваната вест, че в понеделник влизаме в печатница и другия понеделник (3 ноември) книгата вече ще е на разположение за купуване онлайн, както и с наложен платеж, което ще е по-скъпичко малко, но за сметка на това ще има автографи, пожелания и т.н. Ако искате да получавате актуална информация, следете страницата на „Северозападен романь“ във Фейсбук. Там качваме новините за това как се развиват нещата, защото и двамата с издателя ми бяхме полудели от други ангажименти и се забавихме, при положение, че книгата е готова от май месец… Благодаря Ви за интереса, поласкан съм:)
октомври 22, 2014 at 8:36 am
ами аз нямам фейсбук и не мисля да имам:)) затова ще те притеснявам тук:))) срещата е 15.11 така че смятам че ще успеем във времето. Задължително ще искам автограф поне на един екземпляр, който ще си е за мен. На останалите – по твоя преценка:))) така че пиши тук щом стане възможно закупуването с наложен платеж. Вчера пропуснах да те поздравя и за новите публикувани неща. Неизчерпаем си! Бъди все такъв!
октомври 22, 2014 at 10:00 am
Благодаря ти!
Разбира се, че ще сложа автографи, няма никакъв проблем. Ако всичко е наред, на 4-и или 5-и ноември издателят трябва да ми е изпратил бройки в Търново и ще мога да ти пусна колкото искаш, няма никакъв проблем. Пак ти благодаря за интереса, няма проблем да пишеш колкото искаш често тук, евала за Фейсбука, добре правиш:)
октомври 22, 2014 at 11:16 am
супер. ще стане точно. Заплювам си шест бройки веднага. Ще следя когато имаш готовност, веднага ти давам адрес за доставка.
октомври 22, 2014 at 1:15 pm
Само трябва да имаш предвид, че са по 15 лева едната. Защото някои хора се учудват… И да ми кажеш първото си име, ако искаш твоята книга да е с посвещение, освен с автограф. Иначе ги имаш без проблем:)
октомври 23, 2014 at 5:46 am
Добро утро. Ами нормална е цената. Но не можеш да угодиш на секи:))) Само бих предпочела адреса все пак да ти го изпратя на мейл или по тел. ако е удобно. И естествено името ми ще е най-отгоре. И да питам: „Алманаха“ го представяха в различни градове и беше много приятно. Замисляш ли нещо такова и за романа или за сега имаш други грижи?
октомври 25, 2014 at 5:15 pm
Здрасти,баце.Скоро не съм ти писа̀л, ама слѐдим кво стая. Като излезне книжицата, на̀пиши тук как да става сдобиваньето, плащането, автографо и т.н. Абе – ПУЦ. 15 лева не са проблем. Чекаме и със здраве!
октомври 26, 2014 at 2:34 pm
Нема грижи, бако! Пръвите неколко дена на ноември вече ше е при мене и ше мом да я пращам.
октомври 29, 2014 at 2:33 pm
Видях в сайта на „Резервата“ че вече събират поръчките. Да не пропусна:) моята си остава за 6 бройки, само адреса може един мейл да го изпратя?
октомври 30, 2014 at 7:25 am
Ето това е мейлът ми: stojan.nik@gmail.com. В „Резервата“ могат да се поръчват предварително от около седмица, оттам ще ги продава Фенерски, издателят и. Отделно в събота или най-късно в понеделник и при мен трябва да пристигнат бройки, така че ще мога да разписам и да пускам на воля. Пиши ми и дали предпочиташ със „Спиди“, „Еконт“ или пощата да ти пусна пратката:)
май 7, 2015 at 8:42 pm
Поздрави от Австрия! Тръгнах си от България обаче с вашата книга. Да накараш някого да се почувства по-жив, точно това прави тоя романь.И пишете още! Ваша почитателка от сърце!
май 9, 2015 at 5:29 am
Покорно благодаря за хубавите думи! О, нямам никакво намерение да се отказвам от писането, това е извън всякакво съмнение. Още наесен идва „Афтуномеата????“ 🙂
септември 7, 2015 at 1:14 pm
има няма известно време не сме се „чували“:) но не сме се забравили:) та ще има ли втори том на романа, защото отново наближава родова среща и аз мисля пак да изненадам родата:) обикновено срещите са средата на ноември, така че давай инфо да видим ще успеем ли и в това начинание:)))
септември 12, 2015 at 9:09 am
еееееееееееееееееееее, пъкни да те вида де:)