Търсене

Стоян Николов-Торлака

Литература, литература, литература… а, забравих – литература

месец

юни 2013

Северозападният човек и езикът

През XIX век идеолозите на Великосърбизмът като Вук Караджич например твърдели, че границата между българските и сръбските говори е река Искър. Разбира се, както често се случва в новата балканска история, претенциите на съседите ни към територии в периферията (а и във вътрешността) на България обикновено са абсолютно неоснователни, а често дори и смехотворни. Но, за да не се впускаме в прекалено задълбочени научни спорове, нека се позовем на мнението на почти всички (особено на неутралните) съвременни филолози и лингвисти относно една подобна теза.

Учените, чиито трудове почиват на обективната истина, са категорични, че говорите между река Искър на изток и българо-сръбската граница на запад в никакъв случай не са сръбски по своя характер. Напротив. Дори някога приеманите като „преходни” между двата езика торлашки наречия, които се употребяват в най-западната планинска част на Северозападна България и в цяла Източна Сърбия (Пиротско, Босилеградско, Нишко, Лесковацко, Вранско, та чак до Крушевац), граматически носят основните характеристики на българския език, макар и да имат значителен като количество нехарактерен за него лексикален състав.

Най-странното е, че аргументацията на някогашните великосърби до голяма степен съвпада с тази на голяма част от населението на днешна Източна България (включително и аз, преди да попадна в Северозападна България), което е убедено, че homo borealiocidenensis говори на сръбски език. Това основно се дължи имено на сходната, или поне сходно звучащата лексика. Тук обаче обаче може да изпаднем в още една заблуда, която да преекспонира сръбското влияние в северозападния регион, а именно, че основната част от речниковия състав на homo borealiocidenensis е от сръбски произход.

Естествено, че обективността ни задължава да отбележим, че, да, разбира се, имало е, има и ще има движение на думи и в двете посоки, което е характерно за всеки граничен между две култури или народи район. Те обаче са в рамките на нормалното. Англичаните от Стоук ън Трент например със сигурност поназнайват някоя келтска думичка от речника на съседите си уелсци. В Южните щати на САЩ мексиканският испански навлязъл далеч преди големите емигрантски вълни през границата, които скандализират американското общество през последните десетилетия (доколкото знам и индианците не са били очровани от пристигането на пилигримите преди няколко века, но никой не ги е питал за мнението им). Судетските чехи пък знаят немски… В цял свят културните и търговски връзки между съседи неминуемо носят и взаимно речниково обогатяване.

При северозападния човек и източния сърбин подобна „дифузия” е още по-лесно обяснима в контекста на многовековните търговски и културни връзки в рамките на Османската империя. Както и заради куфарната търговия по време на югоембаргото от преди двадесетина години, между другото, но това е съвсем друга тема.

Основната причина между северозападните диалекти и сръбския език в лексикално отношение е съвсем друга и трябва да се търси в исторически план. По време на османската власт по българските земи турското влияние е в пъти по-силно и осезаемо във всички други региони на днешна България, в сравнение със Северозапада. По една или друга причина (близост до границата с големия враг Австро-Унгария, отдалеченост от Цариград, отдалеченост от пристанища…) мирното турскоговорящо население така и не се настанява трайно и масирано в този край, което, освен върху всичко друго, дава отражение и върху езика. Съвсем отговорно мога да твърдя, че в северозападните говори са навлезли само най-популярните турцизми, като това важи основно за диалектите от равнинната част. В граничните части на Стара планина дори и те са почти непознати. За сметка на това homo borealiocidenensis говори на доста архаичен български език, изпъстрен с отдавна забравени в другите части на страната думи и полупадежни остатъци. Тъй като сръбският, западнобалканските славянски езици и руският да речем, са по-нединамични и бавнопроменящи се езици от книжновният български и са били подложени на по-малко външни влияния в сравнение с него, в северозападните диалекти страничният наблюдател лесно би могъл да открие „успоредици” със сръбския, а дори и с руския език.

Напук на всеобщата взаимна подигравка в България на тема диалекти и изтъкването на аргументи ала „ний говориме най-правилну” homo borealiocidenensis изключително много държи на речта си и я възприема като неразривна част от идентичността си. Разбира се, на регионалните особености в говора си държат и в други краища на България (например Граовско, Трънско, Хасковско), но на Северозапад това е масова тенденция, която в последните години, вместо да затихва, придобива лавинообразни размери.

Северозападният човек едва ли не приема присърце мисията да опази говора не дедите си от неминуемата победа на книжновния език и с охота се превръща в краевед – етнограф. В Интернет се нароиха няколко сайта, форуми и групи в социалните мрежи, където се събират северозападни хора, публикуват думи, изрази, поговорки, предания, текстове на песни, наименования от родния си край и дискутират темите, които ги вълнуват с други северозападни хора със сходни интереси. В интерес на истината, макар и твърде често обсъжданията да минават в духа на пиперливия, опошляващ и сексуализиращ всичко северозападен хумор, често могат да се открият публикации и изказвания, далеч по-ценни от редица реферати и „научни” трудове в областта на етнографията на региона.

Макар и в много случаи твърдоглавието и често доброволната изолация, в която се поставя северозападният човек да заслужават унищожителна критика, вече споменатата в по-раншната публикация Северозападният човек и родният край ревнива гордост към всичко, с което е отрасъл, заслужава само адмирации. Напук на обидите и пренебрежителното отношение на останалата част от България, северозападният човек решително отказва да замени традиционния си говор с книжовния български език. Не защото не го разбира, не го приема или не се чувства българин. Ни най-малко.  Нomo borealiocidenensis е изключително схватлив и е като цяло е голям патриот.

Дори средноинтелигентният представител на вида без никакви затруднения разбира висок, дори академичен стил на изразяване на български книжовен език. Въпреки това той няма никакво намерение да си „пречупи” езика и говори на родния си диалект (разбира се, избягвайки някои непреводими лексикални издевателства, на които ще се спрем допълнително) дори и при официални, тържествени поводи. Макар и да се „сдържат” в по-голяма степен, това важи и за официалните лица на най-високо ниво (кметове, областни управители и т.н.), които почти без изключение запазват (поне) „етовия” си говор, независимо от значимостта на изказването си.

Може би в определена степен това поведение на homo borealiocidenensis трябва да бъде обяснено с прословутата му непреклонност пред обстоятелствата ала „Ти ли ше ми ка’еш на мене къ’ да прика’ам!?” и „Я съм я!”, но моите наблюдения сочат, че в огромната степен причината е неговата странна и безгранична обич към родния край. Нека се спрем за кратко и на отношението му към говора на другите, несеверозападни хора. Както вече споменахме в публикацията „Северозападният човек и другите” нашият главен герой има твърде развито чувство за общност, градиращо в следната последователност: семейство – род – махала – населено място – поречие и т.н. Това в пълна степен важи и за езика.

Жителите на Горната махала на село Г. демонстрират явно превъзходство пред тези на Долната, по чиито говор личало „колко са прости”. Едно село се подиграва на друго (и обратното), поречие на поречие… Особено силна е ненавистта на тема „реч” между планинците и хората от равнината. Нищо обаче не може да се сравни с това, което северозападният човек мисли за говорите на останалите българи, най-вече на тези от източната част на страната.

Нomo borealiocidenensis понася стоически книжовния български език, но когато се отнася до източните диалекти, върху чиято основа той е изграден, е безсмилостен. За него целокупното човечество между приблизителната линия Плевен – Пазарджик на запад и Черно море на изток заслужава пренебрежението му само защото „мьекат като ярета” и „прика’ат като дупедавци”. Северозападният човек е категоричен, че използването на ятовите говори и характерното за Варненско, Русенско, Великотърновско, Старозагорско и някои други региони на Източна България омекотяване на гласните, са равносилни на обида или дори ругатня, отправена към събеседника. Той смята, че източнобългарското произношение е достатъчно условие, за да приема другия като по-нисш от себе си. Впрочем и обитателите на Източна България смятат homo borealiocidenensis за човек втора категория, така че всичко изглежда хармонично…

Да се върнем обаче към северозападния говор, за да не нагнетяваме допълнително и без това не много ниското напрежение в българското общество. Сам по себе си той не съществува като целопкупно цяло. Това е сборно понятие, обхващащо множество повече или по-малко сходни помежду си диалекти. Разбира се подобно твърдение е адекватно и за цялата територия на България и идва да покаже на какво езиково богатство можем да се радваме. В конкретния случай обаче го споменавам, за да илюстрирам гореспоменатото вътрешно противоборство на северозападните хора.

Ако в едно село вместо „ще” се използва „ше”, а в съседното – „че”, това е достатъчен повод за нескончаеми спорове, обиди и самоизтъкване. Измислят се най-разнообразни и хитроумни предания за чуждото произношение, кой от кой по-смайващи с детайлите и подробностите си. може и да си мислите, че препирните по толкова незначителни поводи са излишно пилеене на енергия, но аз съвсем не съм убеден, че е така. В повечето случаи става въпрос за нещо като странна игра, „ежене на петли”, както биха казали в Северозапада, която сама по себе си е безобидна и в повечето случаи е скрит под сериозна маска начин за измисляне и популяризиране на остроумни шеги и закачки.

За съжаление темпераментът на homo borealiocidenensis е такъв, че понякога шегите и закачките неусетно прерастват във физическа саморазправа, но престоят ми в Северозападна България ме убеди, че там боят съвсем не е това, което мислят хората в останалата част на цивилизования свят. Той може да бъде средство за нараняване на някого, но също така познаваме „бой за забавление”, „бой от скука”, „бой, за да се реши по-бързо спор” и т.н., но така или иначе възнамеряваме да отделим специална публикация на този северозападен феномен, така че да се върнем към езика. Ще го направим обаче плавно…

По време на престоя си в Северозападна България преброих повече от двадесет синонима на глаголите „бия” и „удрям”, което е направо смайващо. Нека изброим само няколко: пуанем, гнякнем, треснем, муанем, рапнем, изповрътим, сгнявим, ковнем, вейнем, лупнем, изрежем, юснем, сплатим…

Примерът, който току-що дадох, може да бъде показателен както за агресивната природа на северозападния човек, така и за изключителното лексикално богатство на диалекта му. Както виждате поне половината (всъщност, много повече) от изброените глаголи или са транскрибирани до неузнаваемост, или изобщо не присъстват в речниковия фонд на книжовния български език.

По време на престоя си в Северозападна България аз реших да съставя речник на думите, както и речник на поговорките в региона, но се захванах с тази задача прекалено късно, тъй като в началото нямах никакво самочувствие, че мога да се справя с подобно предизвикателство, а и, между нас казано, направо бях в шок от сполетелите ме събития, част от които описах в предишните си публикации. Мислех си, че недостатъчната ми филологическа подготовка (заключаваща се в „каквото помня от гимназията”) ще се окаже непреодолима пречка, а пък и не това бе целта на пребиваването ми на Северозапад.

Впоследствие обаче реших, че такова словесно богатство не трябва да се оставя в ръцете на самозваните краеведи и е по-добре да си записвам всичко специфично, та дори и работата ми да спаси за поколенията само едничък нюанс в произношението на дума или значението на поговорка. Но дотук!

Публикувам и речниците си, които, заради първоначалните ми колебания обхващат само част от пътуването ми и то единствено в Торлашкия регион, но, противно на мисленето на местните, нещата до голяма степен се припокриват. Разбира се, речниците са крайно незадоволителни като обем, но се опитвам да ги допълвам в процеса на работа.

Ето и линкове към тях:

Торлашки речник

Торлашки поговорки, пословици и изрази

Торлашки пословици, поговорки и изрази

book

А

Ако ще пръч на оранье да е – каквото и да стане; при всяка ситуация; независимо от нищо

Б

Без да съм убол куче у гъз – без да съм направил нищо лошо на никого
Берберски каиш – здраво опъната кожена лента, на която бръснарите острят бръсначите си

В

 

Г

Гледа като брез бивол – гледа втренчено, досадно, натрапчиво
Гледа като пресисал – неадекватен е; изразът идва от агнетата и яретата, които са бозали прекалено много, преди пастирът да ги отдели от майките им

Д

Да бием катеричоко – правя разкрепостен, необуздан секс (използва се за жена)
Да видиш на бла окото – (бла – бълха) – да преминеш през големи затруднения
Да еба таа крива нива, да еба! – възклицание на фундаментално отвращение и разочарование от света
Да не съм се ебал с лудио? – да не ме мислиш за толкова наивен?
Да опалееш къв си! – (опалееш – изгориш) – клетва

Да си скинем дреите – да се оплача от някого; да се чувствам безпомощен
Да ти скроим капата – да те оправя; да ти покажа правилната посока
Да те занеми! – Да онемееш дано!
Да ударим като маче у дирек – удрям някого/нещо като коте в стълб (убивам беззащитен човек или животно); преносно – показвам доминантна, безпрекословна сила
Думам думи без закони – изпаднал съм в ярост, не ми пука от нищо

Е

Ежиш се като петел на жежки лайна – имаш неоправдано високо самочувствие и (или) претенции

Ж

Жено мининка! – обръщение както към мъж, така към жена или дете; императивно, в смисъл – “Ти си по-ниско в йерархията от мен и ще изпълняваш каквото ти кажа“

З

И

Излатам се като бекярин на оро – затичвам се ентусиазиран, за да се хвана при момите на хорото (от „бекярин“ – мъж, когото го е изоставила жена му)

Изприквам като младо яре – заигравам се приятелски; шегувам се; държа се като жизнерадостно дете

Й

К

Каниш ме като с конско месо – предлагаш ми настойчиво нещо, което не искам и не харесвам
Като гньил ботор у вода – нещо, което потъва бързо; в преносен смисъл много пиян човек
Като маанат горски – човек, който къстосва цял ден из улиците сякаш е уволнен лесничей и не знае как да изразходва енергията си
Като плъй у брашно – (гледам като плъх в брашно) – не знам къде се намирам
Кво завръне – каквото намери; каквото му попадне
Кога пръдне гугутка у кипела вода – нещо, което никога няма да се случи
Къде загрезне – където свари, накъдето се разхвърчи (нещо счупено)
Къща, къде и с трънь да минеш, нема кво да закачиш – много бедна къща, в която няма нищо

 

 

Л

М

Маам гащи – ходя спокойно, разхождам се, без да се притеснявам от нищо
“Мечка лиже сол” – Грубовата игра, при която по-възрастни роднини от мъжки пол (бащи, дядовци, чичовци) разтъркват наболата си брада в бузата на дете, все едно използват грапав мечешки език
Малее ми се – нещо ми се струва по-малко, отколкото съм си мислил; в преносен смисъл “малееш ми се” – падаш ми в очите
Мигам като плъй у брашно – трепкам с очи, все едно са ме сгащили в неприемлива ситуация

Н

На куче у гъз – в небитието; на най-неприятното и противно място на света; обикновено се използва като закана – „ше те изпратим на…“
Напил се като тараба – някой е пиян до безпаметност
На празни ясли – без да има нищо на масата; на крак; на бързо
Начесва шугата – прави секс, след като много време е бил(а) на “сухо“; важи и за всички други страсти, които човек удовлетворява ненаситно, след дълго въздържание
Не бие на кво удара – много грозен; не прилича на нищо
Не го ебем за чръвива слива – изобщо не ми пука за него
Не е мал – Не е свестен, не е нормален, не може да се разчита на него
Ни вес, ни кос – Нито вест, нито кост – препратка към военни времена, коато близките на войниците оставали без никакви сведения за тях
Ни чуа, ни види – не се съобразява с никого
Ни се води, ни се кара – Не подлежи на никакво внушение; невменяем
обрàз – буза

 

О

Обика(л)я като настинал конь по връшитба – шляе се; върви без посока
Одим като по клисар – следвам някого неотлъчно
Он не знаа колко уши има на главата – Не е с всичкия си, недозрял, глупав; използва се и в шеговит смисъл – „глупчо“

П

 През дедовия ми е – хич не се интересувам от нещо (нищо)

Р

С

Стиска нещо като умрел – дуня – според обичая в някои села в ръцете на покойниците се слага дюля. В преносен смисъл – държа нещо много здраво
Слуня се като глуа кучка – Ходи напосоки; няма представа какво и защо върша

Т

Трепка на пръцайе – Клепачите му треперят бързо; развълнуван или притеснен е от нещо
Толко бръже ли си се родил? – недей иска нещо да се случи прекалено бързо; не припирай; не бъди толкова настоятелен

У

У свет бели – надалеч; колкото се може по-надалеч

Ф

Фащам си ташаците поди мишница – тръгвам си, напускам място, на което съм прекарал много време; изоставям (ви)

Фащам си ую подмишка – заминавам си, махам се оттук

Х

Ц

Ч

Ш

Ше каеш „Уке Цветко”- (ще кажеш вуйчо Цветко) идиом, с който се има се предвид, че ще бъдеш бъде изправен пред големи трудности или поставен в много неблагоприятно положение
Ше ме клати като гладен циганин джанарка – Ще бъде много напорист в секса (към жена)

Щ

Ъ

Ь

Ю

Я

 

Торлашки речник

book

A
абен  – захабен, изхабен, тъп
абич – неспособен, неумел човек, неудачник
ала – хала; в преносен смисъл луд, див, неконтролируем човек
артиса – да ти остане нещо

Б
бадива – напразно
балдър – бедро; обикновено се използва за въздебело бедро
бам бадива – безвъзмездно, без да искам нищо в замяна
бапка – дупка, трап, пещера
бара – река

барабиняк – мравка
бадънь – бидон
батисал – съсипал, развалил
бафнем – разкажа, издам някого, изклюкаря
башка – различен от другите, асоциален
бекярин – мъж, изоставен от жена си
беломуняв – с прекалено блед цвят на кожата; обикновено и с много светла коса
беневреци – белодрешните панталони на западната народна носия, богато украсени с шевици по кантовете
бибе – пате
бибиткам – надувам клаксона
битанка – побойник, нехранимайко
близним – раждам близнаци
биковит – здрав, силен, първосигнален, отстояващ позициите си
бла – бълха
ботор – пън
брез – бял
бреца – звук, издаван от коза; в преносен смисъл някой, който досажда с постоянното си истерично говорене
буам – бия, удрям нещо или някого; в преносен смисъл трепя се от работа
буедак – запусната, обрасла с треви и храсталаци местност
бутурньоствам – подбутвам, унижавам, неглижирам
бучав – рошав
буче(а)вица – висок, силен шум
буцуняк – надут, нацупен, неприятен човек
бътвам се – падам, спъвам се; в някои случаи се използва и в смисъл на умирам
бювам – бълвам; в определени случаи се използва в смисъл на повръщам
бювоч – гадна храна; повръщано

В
вангълци – сплъстени косми покрай ануса със засъхнали по тях нечистотии
видело – светлата част на деня
вепър – глиган, мъжко диво прасе
влакà – род
врабчово сръце – страхливец
вратница – порта; дворна врата на къща
вратняк – врат; в определен контекст се използва и за удар с отворена длан (шамар) по врата
връло – стръмен склон
врътоглав – ненормален, луд човек
врътокав – човек, който се върти много; луд; хиперактивен

Г
гецко – нещо готино, яко
гижа – лоза
гламав – човек, който се е отдал на нещо до самозабрава; прекалено обсебен; кон с капаци
глис – червей
глъчим – говоря с някого; бърборя глъчим (някого) – карам му се
гнявим – мачкам, бия, прегръщам грубо
гнякне – звук, който издава тялото на човек или животно, когато падне от високо или се удари силно в нещо
гнясанье – необуздан секс
граваям – търкалям, боря се, бие се с някого
гребаска – дращи с нокти
грездей – пирон, чвор; в преносен смисъл мъжки полов орган
грома – тропа; създава силен шум
гръджав – слаб, хилав
гръцмунь – гръклян
гътне – да събори някого или нещо; бутне, търколи на земята
гьоджаво – кльощаво, болнаво слабо

Д
дебре – най-вече, още повече
дедовия – половият орган на дядо ми; питам си дедовия – все ми е едно, безгрижен съм, изобщо не ми пука
дека – къде
декам – карам се на някого, държа се назидателно
дудне – някой говори постоянно, досадно, без да спира
джанарка – джанка
джапам – стъпвам, ходя, прекосявам водно пространство
джваньок – нещо сдъвкано и изплюто
дживгар – врабче
джуруяк – муцуна на прасе; в обиден смисъл човешко лице
дзепам – отварям си устата, без да произнасям звуци; в преносен смисъл изненадан съм, оставен съм без думи
дзвръкла – дупка, пещера, използва се метафорично за долната част на правото черво, ректума, ануса и вагината
дзръкеле – очила
донаюя (доналюлее) – напива се до безпаметност
дръва – дърва за огрев
дръвя – дървета (растението)
дуд – черница
дуня – дюля

Е
ендък – трап, дупка, пропаст, пропастна пещера
ептем – наистина; много; превъзходна степен (най-)
ечанка – булка гъба

Ж
живодерняк – тиранин, човек, който ти сваля кожата от гърба
жмуьо – обидно, унизително обръщение
жояв – много слаб
жуленье – пиене, употреба на алкохол

З
забъкнем – задавя
заврътнячим – ударя по врата с отворена длан
за глава – зад билото на планината; колкото се може по-надалеч
загрезва- разхвърчава се на всички посоки
затиской – саморъчно направена тапа за дамаджана или за друг стъклен съд за течности; обикновено е от вестник, какалашка или дървесни листа (най-често орехови)
затра – отнесен човек, льольо

И
изврънат – много дебел човек; мъж с огромен корем
изгъгвам; гъгнем – говоря прегракнало
изкилиферчил – изкривил, извратил, взел неприятна посока
изклесяк – пренебрежително обръщение към човек, изразяващо предположение, че за родителите му той е нежелано дете
изкорубен – счупен, разбит; в преносен смисъл негоден, неизползваем
излундзи- удари; (да те излундзи) да бъдеш подложен на продължителното влияние на вятър или течение и да получиш мускулни схващания
изокам – извикам
изребрим – да ударя някого
изрепчвам – пъча се; правя се на силен; правя демонстрация колко съм силен
изтресквам (се) – ударя; правя секс с някого
ияк (ияковина) – люляково дърво

К

казма – права лопата
какаяшка – царевичен кочан без зърната
кам – къде
камара – много; прекалено много
кандилкя – клати, разклаща; в смисъл за чаша с алкохол – отпива едва едва
кандисам – да се съглася; да склоня да направя нещо против волята си
караконяк – митично кръвопиещо същество; вампир
кикерчим – катеря, изкачвам се
кимвам – освен за обичайния поздрав с поклащане на глава се използва и като удрям някого
кинем – късам
киселица – дива ябълка (Malus sylvestris)
кияк – хлапе, малко дете; използва се като пренебрежително обръщение
клапавци – чехли
клес, клесовиня – сперма
клефунь – твърдо изпражнение
клецам – чукам, правя секс
климбуцам – клатя се
ковнем – да ударя рязко, неочаквано
козиняк – тъкан, направена от козината на животно, обикновено коза
колик!; коликав! – колко голям!
компир – картоф
конощип – попово прасе (Gryllotalpa gryllotalpa)
коняк – гръдната кост на пиле или кокошка, заедно с месото по нея
костеница – костенурка
котленкя (котленка) – меден, калайдисан съд, обикновено използван за доене на домашен чифтокопитен добитък (овце или кози)
кощрамба – лека жена, курва
креотим (се) – смея се високо, без да се съобразявам с околните
кротушка – риба малка кротуша (Romanogobio uranoscopus)
кръжа – дълго натрупвала се мръсотия по тялото на човек
кръндей – маргинал; човек, който е доста под нивото на околните
кръпей – цепеница, сцепено дърво за огрев
кукуруз – царевица
кукуржянка – стъбло от царевица
кулен – царевичен кочан заедно със зърната и листата
куртулисам – да бъда в мир със себе си, да се успокоя, да се отпусна; в преносен смисъл да умра
кута – крие се, крие нещо
кьорав – сляп
кюца – кълве

Л
лаасе – може би, като като че ли, сякаш, пренебрежително „надявай се”
ландзим – бия
лендзя се – смея се, усмихвам се широко, смея се на глас
ливагье – градини в околността на населеното място
лигурище – дълго необработвана земя, която се ”обръща“ с права лопата и се оставя за угар
лизгам – пързалям се
лис – плешив
лиска – слюдеста, люспеста скала
ломпар – разплут, много дебел човек
лундзим – бия или правя секс необуздано, доминиращо
лупнем – ударя
льохав – не достатъчно разумен, бавноразвиващ се
лъчкам – хълцам

М
магаза – мазе, зимник, изба
маица – ръка от лакътя надолу
манара – брадва
мандрамуняк – грозна жена с леко поведение; курва
мандръсам – чукам, еба, правя доминантен секс
мачка – котка
мердень – вътрешно дървено стълбище
мертек – дълга и права дъска
мечка – северозападен коктейл от вино и лимонада
мешина – корем
меям – меля, прен. – говоря, бъбря
мирва – мълчи
митията овца – овца, болна от чернодробна фасциолоза (болест, известна още като чернодробен метил)
мишка – използва се както за домашната мишка (mus musculus), така и за човешка мишница
млъзе – дои
море – абе; изразява несъгласие или недоверие в изказаното мнение
мотовилкя – дървен уред за намотаване на вълнена прежда
мочам – пикая
мръзлица – много студено време
муанем – ударя; изпия на екс; изям наведнъж
музувирлък – злонамерена клюка; клевета, интрига
мундза – лице, физиономия

Н
нагньитам – тъпча здраво
нагръчвам – натискам, притискам
наиа – от османската териториална единица “нахия”. Използва се в смисъл на близката околност, поречието
накокръжвам – възбуждам се, получавам мощна ерекция
накостръжвам – наежвам се
налундзим – да нахлузя
натамия – много тежък предмет
натрътил – навел се, надупил се
наюя – налюлее; в преносен смисъл – напие
непрекръшнячван – с непречупен гръбнак, силен, отстояващ позициите си
неуметен – неграмотен, неможещ, неспособен
нефелен – негоден, неможещ, неспособен
ниел – зъл; ниел на жлът барабиняк – зъл, агресивен като дребна, жълта мравка
нога – крак
нужник – външна, дворна тоалетна в селска къща

О

обги – кори за тесто
огравазди – да се качи на нещо
огръйе- деколте; част от дрехата, разположена около врата
окам – викам
окап(л)як – негоден за нищо човек; използва се за обида
окикерчил – покатерил
олам (холан, от турски) – айде олам! – да се махаме, да вървим, прекаляваш, ядосваш ме
олисветим – пребия, убия
олисел – оплешавял
опалия – орис, съдба, предначертание
опростил – отпуснал се, заспал, загубил съзнание
ореше (се) – викаше колкото има сила
орей – орех
отваа – отива
отдънък – оттатък реката; от другата страна на определена граница между местности
оти – защо; защото
отма – отведнъж; от раз
отоди – отива
ояндзим – да се кача на нещо

П
па(ъ)здерки – дребни клечки, които остават след изчукването на лен или коноп
палаш – непородисто, улично куче, пес
паприкаш – ястие със запържени домати, чушки и други зеленчуци
пелешки – малки кожени израстъци, висящи от врата на яре или коза
перашка – великденско яйце
пишлегар – хлапак, дете, досаден тийнейджър
пойдех – тръгнах; тръгнах си
пол(у)верняк – човек, който се е сменил вярата; не може да се разчита на него; достоен е за презрение
поокръвям се – събирам сила, надавам тегло, ставам по-силен
послушах се – свърших си работата (обикновено за домакински задължение)
пребатам- премятам се, претъркулвам се
прекинем – да пречупя нещо или някого; да ударя много силно нещо или някого
прерипам – прескачам
претрошвам – пречупвам
призне – покаже се
пристануша – годеж
проглобен – пробит, негоден за нищо, за изхвърляне
просуане- да пропадне (за пръст, камъни);  да бъдеш подложен на продължителното влияние на вятър или течение (да те просуане)
пръделник – задник, дупе; използва се в отрицателен контекст
пръйевина – изгорена, смръдлива животинска козина; в преносен смисъл замириса лошо
пуанем – ударя силно
пупа – коремче; корем на малко животно или дете
пьоска – керамичен съд с плоска форма, който обикновено се използва за съхранение и употреба на алкохол
плюска – мазол, пришка
пюскам – ям неприлично; ям много; пия бързо

Р

разклимбучкан – разклатен; обикновено се използва за течност в корема на човек
разпарчетосам – да разглобя или да счупя нещо на съставните му части
рапнем- да ударя нещо или някого
разплул (се) – огромен, безформен, заемащ пространството, в което попадне
разпоретина – лека жена; курва
разпръчвам (се) – използва се основно в сексуален контекст (разгоня се); също така обаче има значение и в смисъл на “правя си каквото си искам”, “забавлявам се, без да обръщам внимание на ничие неодобрение”
разчепанка – пръчка, която в единия си край е разклонена, чатал
ребрим – удрям някого през ребрата, в преносен смисъл – правя секс (за мъж)
репчим – изпъчвам се, правя се на мъж, без да имам покритие
ресовачка – пръчка, която в единия си край е разклонена, чатал
ручим – вдигам силен шум, бръмча

С

саньи – дървена шейна с плазове
светлосур – светлосив
свинак – вид дребен габър с чепати, криви клони; „се едно раждам свинаковина“ – изпитвам големи трудности
сгняви – натисне, смачка; в преносен смисъл се използва както за “смачках от бой …”, така и “правих доминиращ секс със …”
сгруяк – обида, буквално – грохнал човек
сгръчен – болезнена, напрегната мимика или гримаса; сгърчено тяло
сисам – суча
склепаторен – събран от различни парчета, нееднороден, невзрачен
скрибуцанье – скърцане
скоросмрътница – много силна домашна северозападна ракия
скутам – скрия
слуням – ходя напосоки, движа се безцелно
спареняк – съсухрен човек
спаружен – стар, съсухрен
спотурам – спъвам се
сприя – силен, буреносен вятър
стеня – мрънка, говори колебливо
стока – животни, животните в стопанството
стръчвам се – изтичвам колкото мога по-бързо
суросинкяв – сивосин
стъвиня се – стъмва се
суек – малък; дребен (пренебрежително)
сур – сив, светлосив
сурвам – свличам, смъквам се
съвиня се – съмва се
съпикясвам – справям се, смогвам
сътвер – едро митологично същество; в прозаичен план обикновено се използва за огромен човек или друг вид бозайник
съглам – с ума си, трезвен

Т

тай се – мълчи (императивно)
таралясник – стара, развалена кола; в преносен смисъл – лека жена, курва
тенчасам – превръщам се в тенец; вампирясвам
теферич – прохладно, просторно, приятно място
трескам (се) – в преносен смисъл – правя секс
троним – отстранявам нещо; роня
тулуп – дебелак
турта – питка, погача
тутма – полегато възвишение (обикновено с малко площадче) в рамките на населено място
тъпкач – северозападен мачо, плейбой, субект, който има самочувствието на много желан и търсен мъж

У
удевам – буквално вдявам игла; в преносен смисъл -подразбирам, схващам
укьо – вуйчо (брат или братовчед на майката)
улав – човек с психически отклонения или умствена изостаналост
урбулешката – правя нещо грубо, без да мисля
уруглица – знаме
урунгел – грозник
уруспия – лека жена; курва (тур. руспу)
уяндзвам се – покатервам се, качвам се
удзерепил – опулил, втренчил
улендзим – усмихвам се широко
умулузвам – ставам по-мързелив
урап(л)як – изгризана ябълка; в преносен смисъл – обида
урбулешката – грубо, рязко, стремглаво, без да се съобразявам с когото и да било
урунгел – кръвопиещ вампир; в преносен смисъл – лош човек
урусрия – от турското „руспу“ – лека жена; курва
уръф(л)як – буквално – човек със скъсани дрехи; преносен смисъл – неудачник
учуван – отгледан съм

Ф
фараж – малка лопата за смет
фейско – нещо готино, яко
физгам – пързалям се
фулиш – обиждаш

Ц
цинка –  ръми леко и продължително
циу – нещо, което е свършило до край; преносно оставам на изпарения

Ч
челенкя – цицина; оток на челото
чият – инатлив; твърдоглав
чмим – спя
чръв – червей
чудо-чучуято – нещо страхотно; в отрицателен смисъл огромен хаос

Ш
шака – длан
шашав – луд, ненормален
шашавица – глава
швикам – свиря с уста
шиблики – ниски храсти покрай път или пътека; не означава определен вид храсти, а съвкупността от тях
шибнем – да ударя някого или нещо
шийок – голяма глава; дървено приспособление за пробиване на дупки за разсад;
шпора – фурна на печка (понякога и като цяло за печка на дърва)
шуштава – дива местност; горски дебри; необитаемо пространство
шишим – правя секс, еба (за мъж)
шмундел – неопределена като значение обидна дума
шугавелняк – човек, страдащ от шуга; обидна дума
шунда – вагина; женски полов орган в обиден контекст
шуштава – девствена, “тилилейска” гора
шушумига – човек, който не е за освидетелстване, но не е съвсем наред; умерено луд, шматка

Щ
щрока – кир, мръсотия; щрокав – кирлив

Ю
юрвам (се) – рязко забързвам ход; да ходя бързо, без да обръщам внимание на нищо (тур. юруш)
юснем- удрям

Идва ли след Турската пролет Фундаменталистко лято?

Едва ли има здравомислещ човек, които да не подкрепя протестите, които започнаха преди почти две седмици от истанбулския площад „Таксим” и заляха всички големи градове в Турция, изразявайки дълго таения гняв на гражданското общество. За близо десетгодишното си управление Реджеп Тайип Ердоган успя да се превърне в символ на всичко, което в момента ненавиждат прогресивните хора по света.

Някой  би възразил, че в момента Турция се радва на небивал икономически растеж. Да, но на каква цена? Цифрите показват, че Партията на справедливостта и развитието е създала среда, в която социалните неравенства се засилват със страшна сила. С други думи шепа магнати, едри капиталисти и икономически мастодонти обират царския дял от благата, а за огромната част от турския народ остават огризките.

За задоволяване на лакомията на определени кръгове се използват всякакви методи – от буквално изселване на собствениците на пострадали от земетресението от 2009 година къщи, които не са ги застраховали и нямат пари да ги ремонтират, до сегашната бутафория за възстановяване на османски казарми в парка „Гези”. Турците знаят какво стои зад паравана на гръмките приказки за благоустрояване на Истанбул.

Всъщност, през 2009-а срасналата се политическа и икономическа олигахия просто изгони бедното население на столицата от апетитните терени, които то обитаваше, принуждавайки го да продава имотите си набързо на маститите предприемачи. Те пък построиха на мястото на схлупените къщурки големи, лъскави комплекси. Същото е замислено и за парк „Гези” – реставрацията ще създаде животно, което може да се роди само в поболяло се от алчност съзнание – османски казарми с мол в тях…

Гражданското общество в Турция ненавижда Ердоган и по много други причини. Под благовидния предлог да създаде ред в страната той забрани и ограничи на практика изконни за Кемалистка Турция граждански достижения. Свободата на словото май е достигнала равнищата у нас, младите срещат редица затруднения в ползването на Интернет, а напоследък не само, че бе ограничена продажбата на алкохол, но и върви масирана кампания срещу употребата му. Както каза една от протестиращите в интервю „Ердоган ни убеждава, че, ако изпием дори една бира месечно, сме алкохолици”.

Къде по-тайно, къде по-явно бе смазана и съпротивата на 11,5-те милиона кюрди, които сега са по-кротки откогато и да било, а Кюрдската работническа партия на практика е обезглавена. Обезглавена бе и традиционно силната в Турция съпротива на военните, които от времето на Ататюрк са гарант срещу проислямски залитания. Сега обаче водачите им са в затвора по обвинение за опит за държавен преврат и Ердоган сякаш е пълновластен господар на положението.

Да резюмираме: Реджеп Таийп Ердоган и водената от него Партия на справедливостта и развитието са се превърнали в символ на срастването на властта и едрия капитал, потъпкването на гражданските права в името на користни интереси и използването на твърде съмнителни методи за отърваване от политическите противници. И за капак на всичко президентът действа безцеремонно срещу протестиращите в парка „Гези” и на площад „Таксим”… Бой, сълзотворен газ, обвинения, че не се държат цивилизовано, че и открити обиди, че са „маргинали”.

Отгоре на това се закани, че търпението му се е изчерпало и ще изгони мирните демонстранти от „Гези”. Кротките, усмихнати, симпатични младежи, които седят пред палатките си, четат книги и всичко, което искат, е да спасят едва ли не последните няколко дървета в центъра на многомилионния си град…

Затова едва ли е учудващо, че социалните мрежи буквално се взривиха от публикации, споделяния и коментари на репортажи, статии, анализи за случващото се в Истанбул… Откакто започна т.нар. Световна финансова и икономическа криза, милиарди хора по света осъзнаха, че в цялата система, създадена от политици, икономисти и предприемачи, няма нищичко справедливо и тя е безкрайно цинична, насочена единствено към запазването на интересите и имотите на малцина. Що се отнася до мнозинството, то може да разчита единствено да плаща грешките на богатите от скъсания си джоб и да се чуди с какво да нахрани децата си, докато истинските виновници за положението подрънкват с кристални чаши…

Справедливият гняв на световното обществено мнение се изля, излива се и ще се излива върху главата на Ердоган. Защото той е еманация на пошлостта на в момента  управляващата цивилизацията класа – готова да мине през човек, звяр и природа, само и само да запази кокала.

Нека обаче помислим в един малко по-различен план за случващото се в Турция. Много световни анализатори нарекоха демонстрации от площад „Таксим” „Турската пролет” по аналогия със започналите през 2011 година събития, резонирали на практика в целия арабски свят в Северна Африка и Близкия Изток. Тази аналогия обаче е колкото очевидна, толкова и стряскаща. Защо ли?

Да си представим, че Арабската пролет обхване и Турция, което съвсем не е толкова невероятно, колкото може би се струва на някои на пръв поглед. Протестите в Тунис, Египет, Сирия, пък дори и в Либия започнаха като наглед кротки и крехки демонстрации на гражданското общество, които докато да видиш се разгоряха и взривиха като буре барут. А в останките на взрива почти във всички страни, обхванати от Арабската пролет, избуя зловещото, задушаващо всичко около себе си, цвете на фундаментализма.

Къде повече, къде по-малко радикални ислямисти се докопаха или се борят за властта в цяла Северна Африка и Близкия Изток. А това, дори да го гледаме през призмата на задушаващата несправедливост, обхванала западното общество през последните няколко години, си е връщане векове назад – в един свят на верска омраза, конфронтация и витаещ зад всеки ъгъл призрак на войната.

Най-кошмарният сценарий, до който може да бъдат докарани идейно чистите протести от площад „Таксим”, е да излязат от контрол. От контрола на здравомислещото гражданско общество, не от този на Ердоган. Чрез продължаващото насилие на властите един подобен сценарий става все по-лесно реализируем. Когато кликата на богаташи и властимащи се капсулира, забрави за хората и си помисли, че е всесилна, това неминуемо е началото на края й. Така е било в Римската империя, в Третия райх, в СССР…

Дано обаче в югоизточната ни съседка нещата не се разиграят по този начин. Да се надяваме, че Ердоган ще успее да се върне към здравия разум, защото съвсем скоро може да се окаже, че усмивките на миролюбивите младежи от „Таксим” и (все още) умереният ислямизъм на сегашното управление на Турция са пометени от онзи фундаментализъм, който избуя от Арабската пролет. И тогава ние, българите, ще сме не само външна граница на Европейския съюз, но и ръба на света, в който си заслужава да живееш. Заради все пак намиращите се тук-таме, между алчността и безсърдечието, зрънца толерантност, разбиране и подкрепа….

Северозападният човек и майката – Част 2

– Гошко!!! – възкликна жената и профуча край мен като торнадо в Оклахома – Абе, мамо, колко време ше те чекам да се прибЕреш домаска, бе Гошко!?

– Ама дрътия ли ми казА да връвим заглАва… – отговори Георги и подаде и лявата си буза за мляскаща целувка, след като отвърна на мечешката (но сърдечна) прегръдка на майка си.

– Абе, но баща ти си приказва на ушите. Он се е поболел от’к’во не си у нас… Брат ти е на антибиотици от стрес и он нема с кой да изпие едно пиенье със салатата отвечер. Мани го да си пра’и ветър на устата! Но апартаменто е на мое име. Ако требва ньего ше изгоним, ама ти се прибери, маминко…

– Нема да си доем, мамо! – Георги внезапно се освободи от прегръдката на майка си и отново хлътна в хола – Я съм ти казал: Ако брато доведе ньеговата, у назе ше стане страшно. Но толко’ народ у един апартамент… Ама, к’во да ти прика’ам – Ние ше требва да се пребатаме.

– Верно е, съгласна съм с тебе… – майката последва сина си в стаята и аз най-после успях да си поема въздух, след което закрачих притеснено след тях, изпълнен с любопитство – Ама но сега станА друго. На брат ти тъста и тъщата ше се местат на село. Они са от Песочница. И ше им остаат технио апартамент да живеат там.

– Они ше го накарат да ги гледа като одъртеат… Брат ми да стане зет на къща.

– Е, он казА, че му арексва тоа вариант, що верно да се не пребатаме у нас. А и они като се земат, ли ше требва манко да имат време да се усамотат. Я и унуче ше чекам вече от вазе. И двамата дръте пръчове стана’ате…

– Я съм на триесе годин’, има време – вече бях на вратата и видях, че Георги се усмихна самодоволно и посегна км цигарите си.

– Малеееееее, ГИоргииииииии!!!! Кво е станАло тука, бе!? Но ‘се едно бомба е паднАла! ‘Ма ти си у таа квартира от две недии и ше почнат да раснат гъби у холо!

– Но така си беше, мамо… Я нищо не съм правИл… – Георги се опита да се защити, но всички в стаята усетихме фалшът в гласа му.

– Абе, я да мирваш и да си до’еш у назе, че… Я за т’ва ли съм те гледАла… Да живеаш като скот… Но те тоа, къде ми се е у’илил от врАтата, те е подкокоросал, нема кой друг. Сигур’ те влачи по таралясници и те кара да пиете деноношно. И остаи другото – ти си станАл триесе кила бе, Гоше! К’во едеш, мамо? Нищо не едеш…

– Мани го тоа, тоа ми е приател от днеска. Дошол бил да види за к’во става на въпрос…

– Къде за к’во ста’а на въпрос?

– Те тука те… У нашио край…

– Абе тоа ше да е некой музувирин бе, Гоше. Кой до’е при назе или сака да ни ‘земе нещо, или ни лъже, че ше ни даде нещо. Ти си толко’ доверчив… ‘А’де мама да си те води у назе…

– Ама ше му ка’еш на дрътио да ми не мрънкя като пушим у холо…

– Ше му ка’ем кво сакаш, ГИорги, само си Ела…

– Ше си до’ем, ‘айде от мене да мине…

– А тоа тука ли ше го оста’иш? – каза майката, докато ме изблъскваше от вратата на хола, бидейки прегърната със сина си.

– Е к’во? Он ше се опраи…

Външната врата бе затворена с трясък и аз изведнъж усетих колко съм самотен. В този апартамент, в този Северозапад, в тази Вселена…

Северозападният човек и майката

Майката безспорно е най-уважаваното същество в света на homo borealioccidensis. Разбира се, той изпитва известен респект и дори обич към много други реални и свръхестествени персонажи – баща, братя, сестри, баби, дядовци, любовни партньори, богове и т.н., но за него никое от тях определено не може да се сравнява с майката. Сигурно в момента доста от вас се подсмихват самодоволно под мустак и поклащат глава, дали категоричната диагноза „Едипов комплекс”, но ще ми се наложи да разочаровам тази част от вас, които се възприемат като толкова изкусни специалисти, че да могат с лека ръка да поставят северозападния човек в рамките на някаква си наука като психологията.

Чувствата на homo borealioccidensis към майката в никакъв случай не се базират на фройдисткото (макар и според него дълбоко скрито, несъзнато) сексуално привличане към първия човек от противоположния пол, към когото сме били привързани. Скромното ми мнение е, че подобни противоестествени щения биха били характерни по-скоро за личности с профил именно като Зигмунд Фройд, отколкото за северозападния човек, отруден, оскотял от немотия, силно егоцентричен и често злоупотребяващ с алкохола, но все пак много здраво стъпил на земята, за разлика от бащата на психологията.

По-скоро в основата им стои едно недокрай конструирано и неосъзнато, но за сметка на това фундаментално заложено в светогледа на homo borealioccidensis убеждение. А именно, че семейството, родът, обществото като цяло, се крепят само и единствено на вездесъщата фигура на майката. Това по-скоро ни отпраща към дълбоката езическа древност, когато предците ни организирали мистерии и тържества в чест на градивната сила на женското начало, отколкото към теориите на един скучаещ, измъчван от комплекси, вечно пушещ и често съвокупляващ се с прислужничките си австриец. Допълнително доказателство за подобна теза е и наблюдението ми, че в Северозападна България това, което в този текст наричам условно „майка” може да бъде изпълнявано от друга жена с лидерски функции (баба, леля, съпруга), макар и това да се случава сравнително рядко.

Според северозападния човек майката е тази, която със своята жертвоготовност, усилия, лишения, способности и умения поддържа равновесието в структурата на социума, обречен без нейните плещи на бързо и безславно рухване. Дълбоко вкоренено в мисленето на въпросния субект е схващането, че колкото и „свестни” да са в момента баща му, дядо му, чичо му, братята му, че дори и самият той, то това се дължи само и единствено на осезаемото благотворно влияние, което оказва върху него или върху тях матриархът на семейството.

Ако поради някаква причина (смърт, продължително пътуване и т.н.) майката изчезне завинаги или за дълъг период от време от общата картинка, семейството е обречено на провал и разпад. Homo borealioccidensis е изконно убеден, че колкото и силно изразени положителни качества да са струпани в характера на даден мъж, като цяло той „не мо’е да не е пустиняк пропаднал”. Само за момент матриархалната хватка около врата му да се разхлаби, той веднага ще захвърли благовидната черупка на цивилизованост, която е надянал благодарение на вездесъщата фигура на майката и ще се върне към нормалното за всеки мъжки индивид състояние. А именно на „непрокопсаник” и „пълен пияндурник”.

В този смисъл, майката се явява единственият носител на реда и цивилизоваността във Вселената на homo borealioccidensis, като така е в естествен противовес на първичния хаос, стихийността, безредието, характеризиращи мъжката природа. Ако ми позволите да се изразя метафорично, майката играе ролята на богините пазителки на домашните огнища в елинската и римската митология (съответно Хестия и Веста).

При все, че мъжете с голяма доза положителност биват разпознавани като основния икономически двигател („тоа, къде носи парите”) и на тях се възлагат всички отговорности по построяването и физическото поддържане на дома, майката единодушно е приемана като душата на къщата. Тя трябва да подреди и разпредели правата и задълженията на всички в домакинството, въпреки очакваната яростна съпротива от страна на мъжете.

Именно тази колосална битка, която жената е принудена да води, за да създаде ред в семейството си (поне относителен), й осигурява нескрито одобрение и уважение в северозападното общество, в случай, че постигне определени успехи в тази посока. Според северозападния човек подобен матриарх е истински герой, защото неупражняването на контрол от нейна страна би довело единствено до отпушване на първичните мъжки инстинкти, заключаващи се в нескончаемо пиянство, побойща и разврат. Разбира се, ако сте чели предишни публикации от поредицата ни за homo borealioccidensis или сте имали макар и бегъл досег с обитателите на Северозапада, няма как да не сте наясно, че подобна мисия по усмиряването на гореспоменатите практики във въпросния регион би изисквала наистина гигантски усилия и в повечето случаи представлява чисто и просто сизифов труд, изначално обречен на неуспех.

По тази причина успешните крепителки на домашното огнище са едновременно лесно разпознаваеми и силно уважавани. Още повече, че върху раменете на жените се струпва на практика цялата отговорност както по отглеждането и възпитанието на децата, така и пълният набор домакински задължения. Това, разбира се, съвсем не са леки задачи и за майката представлява ежедневно огромно усилие да балансира между тях. Ако децата не се справят добре в училище или престоят им там е свързан с хулигански прояви, никой не си и помисля, че за това може да има друг виновник, освен майката. Да предположим например, че семейството има дъщеря с по-„фриволно” поведение, докато е „мома” или не покрива очакванията за създаване и поддържане на домакинство, след като се омъжи; наравно с нея, вината бива хвърляна и върху майка й. Ако ли пък мъжът се пропие или стане носител на друг вид асоциално поведение (което в Северозападна България почти винаги е свързано с пропиване), отговорността за това отново се струпва върху водещата женска фигура в семейството…

На фона на всичко изредено по-горе, както и имайки предвид много по-сериозните трудности, с които се сблъсква северозападната жена спрямо посестримата си от другите краища на страната (бедност, алиенация, специфично светоусещане на homo borealioccidensis…), едва ли би могло да ни учуди, че тя е възприемана като мъченица, героиня, а защо не и светица. Фактът, че поговорки като „Жената е с(ъз)дадена само, та да се мъчи” и „Мяка да се не ражда” се приемат едва ли не като аксиоми за съдбата на представителките на „нежния” пол, може би съдържа в себе си обяснението на един твърде любопитен северозападен феномен – тамошният човек се чувства не само безумно благодарен за нещата, които е направила майка му за него, но и изпитва ясно отчетливо чувство на вина спрямо нея.

Нomo borealioccidensis възприема грижите за възрастната си или болна майка като първостепенен и неотменим ангажимент и го поема с всички сили и възможности, които притежава. Трябва да отбележим и нещо колкото специфично, толкова и неприятно в отношението на северозападния човек към майка му. То обикновено не е на висотата на мисленето му за нея. Какво имам предвид? Когато двамата са далеч един от друг, homo borealioccidensis мисли за майка си буквално като за богиня или най-малкото я възприема като светица. Реалното демонстриране на тези възприятия обаче твърде често е възпрепятствано от една твърде прозаична спънка.

Може би от предишните ни публикации сте забелязали, че нещото, към което северозападният човек има най-голяма непоносимост, е това да му дават съвети. Той е болезнено решен да не допуска никой да се бърка в живота му и приема всеки опит за намеса като истинско посегателство върху личността си. Само по себе си това качество би могло да предизвика (и предизвиква) поредица от взривоопасни ситуации, но най-неблагоприятно е съчетанието му с една черта, която едва ли не е запазена марка на северозападната жена: неистовата й нужда да дава съвети непрестанно.

Едва ли е нужно да уточняваме, че искрената любов и преклонение към майката бързо прераства в нервност и скоро се стига до скандали, които биха стреснали истински всеки незапознат с обичайните взаимоотношения на Северозапад. Но нека вместо обяснения доразкажа историята на моето злополучно познанство с Гошо, с което започна престоя ми в този регион.

Очаквайте следващия текст скоро:)

Блог в WordPress.com.

Up ↑