- Стоян Николов-Торлака твърди, че „Май ше ни бъде…“ – интервю за телевизия In Life, декември 2016
- „Философията на Северозапада в трилогията от романи на Торлака“, интервю за пловдивската телевизия „Натурал А“, ноември 2016
(Интервюто е към 8-та минута от предаването)
- „Читателският дневник на… Стоян Николов-Торлака“, интервю, Vibes.bg, ноември 2016
„Има ли книга, която, според теб, всеки трябва да прочете?
Библията, Корана, Рамаяна, Махабхарата, исландските еди, египетската Книга за мъртвите, шумерските предания и изобщо всички религиозни и особено митологични книги, до които може да се докопа, без съвременните интерпретации и фалшификации, разбира се. Бързам да подчертая, че съм яростен противник на религията във всичките й форми. Това на пръв поглед може да е шизофрения в най-чистия й вид, но не е. Ни най-малко.
Историческата литература е изключително ценна особено, когато е сериозна и се базира на сигурни извори и археологически данни. Тя обаче в никакъв случай не може да се сравнява с дълбочината на познанието за самото формиране на цивилизациите, на човешките общества изобщо, за изначалните им устои и трансформациите им, която можем да получим от така наречените свещени книги.„
-
„Торлака за най-новата си книга: „От нас зависи ще ни бъде ли, няма ли да ни бъде” – интервю, Общинско радио Велико Търново, октомври 2016
„От нас зависи ще ни бъде ли, няма ли да ни бъде. Зависи от силата на характерите ни, от това как приемаме нещата, които са ни оставили предците, а и тези, които трябва да завещаем на децата си”
- „Май ше ги бъде пустиняците на Торлака“ – рецензия в Книголандия, блог за литература на Христо Блажев, октомври 2016
“Май ше ни бъде…” е триумфалният завършек на навярно най-изненадващия хит на българския пазар в последните години. Не се шегувам. Кой би предположил (аз не можах), че поредица, издържана на северозападен диалект, пълна с изчепатени герои, бурни свади между тях, любов и омраза в промишлени количества, всичко това – сред дивите пущинаци на забравен от бог и държава край на България, ще стигне до хиляди и хиляди читатели? Ами може, когато написаното е добро, вложена е не само основата – талант – но и дяволски много труд и целеустременост, пред които и скалата ще се помести.„
- „Май ше ни бъде…“ – през погледа на Странник.бг, октомври 2016
Книгата е представена чрез цитати, подбрани от автора на статията. Като например:
„Има некои съдби, дека свръшват трагично, некои, къде остават с отворен край, а па други са пример за тва кък мое да си изживееш живото с ебати кефо.“
„Коги нещо е изначално втъкано у секи един атом на телото и душата ти, по-добре да му се радваш, а не да го бутурньосваш.“
- „Северозападен романь“ – Стоян Николов-Торлака – рецензия за блога Seasons of Aya, май 2016
Из рецензията: „Северозападен романь“ е цветен, искрен и истински. В него много добре е описан тоя захвърлен и забравен от всички български край – той е див, шокиращ и безскрупулен. Той е колоритен, пълен с „изчепено“ чувство за хумор и псувни.“
- „За Северозапада, първите две книги и новите планове“ – интервю за сайта Vibes.bg, април.2016 г.
Из интервюто: „Дори на моменти преекспонирам нецензурното в текстовете си. Харесва ми да провокирам пуританите, няма да отричам. За мен обаче това, което наистина е важно, е да успея да прокарам скрити долни пластове под на пръв поглед твърде натуралистичния си изказ. И изключително много се радвам, че голяма от читателите ми са го прозрели. Когато чувам, че някой се е смял и плакал, докато е чел книгите, че се изумява как с такива грубовати думи могат да бъдат изразени толкова фини емоции и чувства, съм щастлив, че съм се захванал с това, с което съм се захванал.„
- „Автономията????“ или едно достойно продължение на „Северозападен романь“ – рецензия на „Автономията????“ от Константин Симидчийски за Vibes.bg, април 2016:
„Автономията????“ продължава купона оттам, откъдето „Северозападен романь“ приключи. И го продължава без каквото и да е „омекване“ от страна на Торлака, който остава все така цапнат в устата, че и втората му книга може да накара разни псевдоморалисти и самозвани естети да се изприщят, слушайки (пардон – четейки) произволен диалог между произволни герои от книгата. Стоян Николов отново проявява себе си като един хардкор автор, който грам, ама грам не се съобразява със спазването на каквито и да е литературни нрави, общо взето, правейки каквото си иска и говорейки каквото си иска, по всяко време, защото това е неговата си книга и вие нищо не можете да му кажете.“
- Интервю с Торлака за предаването „Приказки от делника“, Телевизия „Враца“, февруари 2016 (видео)
- „Роби на кого? Размислите на Торлака“ – интервю за предаването „Панорама“, Канал 1, февруари 2016 (видео)
-
„Четенето ви докосва до други вселени. Това го прави незаменимо.“ – интервю за сайта na „Пътуващите книги на Стара Загора“ Knigiteni.info, януари 2016
Из интервюто: „Да казват каквото си искат! Нито сме това, което ядем, нито това, което четем, нито това, което дишаме или мхм… по-добре да не продължавам. Ние сме неповторими и толкова. Харесвам диаметрално противоположни персонажи в литературата. Колкото и различен да е един образ от светоусещането ми, щом писателят го е създал пълнокръвен, вдъхновяващ, пълен с енергия, той ми спира дъха. „
- Интервю на Драгомир Симеонов с Торлака за „Следобедният блок“, предаване на Дарик радио, декември 2015
- „Приказка за пустиняците“ – рецензия на „Северозападен романь“ от Константин Симидчийски за сайта Vibes.bg
Из ревюто: „Не си спомням кога за последно съм се смял така, и на глас, четейки книга, но май беше на едно от произведенията на Тери Пратчет. Не съм сигурен обаче, че дори и тогава съм се смял в подобни промишлени количества. По-скоро не.“
- „Северозападът оцелява с насмешка към несгодите „ – интервю за сайта Peika.bg, декември 2015 г.
Из интервюто: Колкото повече пиша, толкова повече разбирам, че писането е занаят много повече, отколкото талант. За да си добър в това поприще, трябва да имаш силно въображение, богата обща култура и да прекараш безброй часове в размисъл и писане. Странно е, защото преди години си мислех, че е достатъчно да ти дойде идея, да я надраскаш надве – натри и готово. Така обаче не се създават силни образи, вдъхновяващи сюжети и запомнящи се творби.“
- „Литературата трябва да бъде част от реалността“ – интервю за сайта „Аз чета“, декември 2015
Из интервюто: „„Северозападен романь“ и „Автономията????“ не са книги за Северозапада. Те представят реалността в едно измислено село, което би могло да се намира навсякъде в маргинализираните региони на България. А те са много. Вече споменах, че освен София и градовете около двете магистрали всичко е ужас и безумие, създадено от централната власт. Е, ако изключим няколко курорта, разбира се.“
-
„Торлака продължава забавлението в “Автономията????” – рецензия на книгата от Христо Блажев за сайта „Книголандия“, декември 2015
Из ревюто: „Торлака продължава в същия дух да сипе лафове на северозападен диалект, на който и най-приятелският разговор се превръща в надпцуене (и надмерване на гордости, ама да не задълбавам в тая деликатна тема). Тия наглед груби ръбове всъщност са нормални хора, цапнати у устата – и забавлението извира от всяко изречение. В продължението обаче доминират различни тонове спрямо първата част, макар началото и краят му да са сходни по вложената в тях агресивна енергия.“
- „Автономията????“ през погледа на Стоян Николов-Торлака“, сайта Vibes.bg – статия за излизането на книгата, ноември 2015
Из статията: „Какво ни предлага Торлака в „Автономията????“. Най-просто казано – още от себе си. Торлака остава все така циничен, но проникновен, брутален, но смислен. „
- „Ние не сме „северозападнала“ България. Ние сме горди хора“, интервю за Радио Видин, рубрика „Новите приказки на Северозапада“, юни 2015
-
- „Трябва да принудим политиците да мислят за народа“, интервю за сайта „Форумът“, Част 2, март 2015
Из интервюто: „Това си мечтая да имаме в България. Отвратителната ни поговорка „Преклонена главица сабя не я сече“ безвъзвратно да остане някъде в небитието. Ако спрем да се цепим на всякакви фили и фоби, ако забравим за партийните си пристрастия (терминът „партия“ произлиза от латински и идва от глагола „разделям“) и всички станем българофили, следвайки националните си интереси, всичко ще се промени. Само за няколко години.“
- „Човекът съществува, за да руши граници“ – интервю за сайта „Форумът“, Част 1, март 2015
Из интервюто: „Винаги съм се смял, която някой несведущ ми каже „И кво, сядаш и пишеш, колко му е!“. Ами, опитай, друже!
Лично за мен писането е правене на любов с изразните средства. Понякога мазохистична, понякога садистична, но никога скучна любов.“
- Интервю с Торлака в предаването „Тази събота“ по BTV, март 2015 (видео)
-
„Северозападният романь, който не оставя никого безразличен“ – рецензия на книгата от Милена Трендафилова за сайта за литература „Аз чета“
Из ревюто: „Историята в „Северозападен романь“ си е умело разказана отвсякъде, книгата определено носи смисъл. Дълбок смисъл, отвъд изобилстващото „пцуване“. Смисълът, наречен българщина. В книгата има много преплитащи се мотиви, все шарени, като шевиците на някоя българска носия.“
- Репортаж от представянето на „Северозападен романь“ във Видин, Новините на БНТ 2, (видео; начало на репортажа – 14 мин. – 30 сек.), 1 март 2015 г.
- Репортаж от представянето на „Северозападен романь“ във Видин, Радио Видин февруари 2015 (аудио файл)
- „Здравият ни корен все още ни държи“ – интервю за вестник „Зов Нюз“ – февруари 2015
Из интервюто: „Много хубаво рестартирахме Северозапада. Много хубаво направихме Дунав мост 2 за 30 години. Много хубаво е и че от Монтана до моста трябва да се стигне с хеликоптер, защото пътят е като пътека в планината. Всичко е много хубаво, което се прави в Северозапада. Благодаря и на Орешарски, и на Борисов, и на близките им роднини. От 120-хилядфен град, говоря за Видин през 80-те години, сега трите областни града в региона имат толкова население.“
- Интервю със Стоян Николов-Торлака и Николай Фенерски за „Арт зона“, предаване на Телевизия „Стара Загора“, февруари 2015
- „Торлака написал „Северозападен романь” на ръка“ – „Капана.бг“ – пловдивска онлайн медия, февруари 2015
- „Как четеш: Стоян Николов-Торлака“, интервю за сайта „Аз чета“, февруари 2015
Из интервюто: „Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла ? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си ?
Нека си позволя да не отговоря на този въпрос. Вместо това ще споделя с вас кои книги и кой автор ми дадоха сили да не се променям. …“
- „Стоян Николов-Торлака за различното в неговия „Северозападен романь” – интервю на Драгомир Симеонов с Торлака за „Следобедният блок“, предаване на Дарик радио, януари 2015
- Интервю с Торлака за „Денят започва с култура“, сутрешен блок на Канал 1, януари 2015 (видео)
- „Как се пише Северозападен романь“ – интервю за сайта Peika.bg, декември 2014
Из интервюто: „Когато в Северозапада срещнеш някого, който ти е бил много близък преди години, но животът ви е разделил за дълго, и му кажеш „Кво праиш, бе, ти йоще ли си жив!?“, това би прозвучало ужасно на човек от другите части на страната. При нас обаче подобен изказ изразява дълбока емпатия и най-висша форма на приятелство.“
- “Северозападен романь” – (не) само за пустиняци“ – ревю на книгата в блога за литература на Христо Блажев „Книголандия“
-
Из ревюто: “ Я ако ви думам ка си требе за тая ми ти книга, нивгаж веке нема да улезете у блого. Затуй нема
- „Северозападът и неговият роман“ – статия в сайта за литература „Словеса“
- Интервю със Стоян Николов-Торлака за онлайн медията BG Live (видео)
ноември 2014
- Стоян Николов-Торлака – интервю за телевизия „Евроком Царевец“
ноември 2014 (видео)
- „Стоян Николов – Торлака за съхраняването на родното и различното в неговия „Северозападен романь” – интервю за сайта за Централна Северна България „Север.бг“, 13.11. 2014
„Хората имат няколко начина да водят социален живот. За мъжете това основно са кръчмите. Когато си свършат работата през лятото, те са там. Зимата пък няма работа и прекарват повече време в кръчмата. Така се раждат много цветисти истории. В женския вариант социалното място са тлаките, на които бабите плетат, чистят боб или нещо друго и си говорят неща, които са много магични. Дядо ми беше кръчмар и понякога съм оставал при него, друг път съм оставал при баба ми. Токът спираше често и на светлината на печката съм слушал истории, които много са ме впечатлявали. Те са приказки, легенди, които не искам да се загубят.И да, има нещо лошо, че хората се събират по кръчмите и нямат друг социален отдушник, но това е грубата действителност в България в момента, затова бягат младите хора от там. …“