Търсене

Стоян Николов-Торлака

Литература, литература, литература… а, забравих – литература

месец

октомври 2014

Речник на думите „Северозападен романь“

абен – захабен, изхабен, тъп

абич – неспособен, неумел човек, неудачниик

ала – хала; в преносен смисъл луд, див, неконтролируем човек

балдър – бедро; обикновено се използва за въздебело бедро

бадива – напразно; бам бадива – безвъзмездно, без да искам нищо в замяна

бапка – дупка, трап, пещера

бара – река

барабиняк – мравка

бадънь – бидон

батисал – съсипал

бафнем – разкажа, издам някого; изклюкаря

башка – различен от другите, асоциален; отделен, обособен

бекярин – мъж, изоставен от жена си

беломуняв – с прекалено блед цвят на кожата; обикновено и с мно­го светла коса

беневреци – белодрешните панталони на западната народна но­сия; богато украсени с шевици по кантовете

бибе – пате

бибиткам – надувам клаксона

битанка – побойник, нехранимайко

близним – раждам близнаци

биковит – здрав, силен, първосигнален, отстояващ позициите си

ботор – пън

брез – бял

бреца – звук, издаван от коза; в преносен смисъл Жено стига си брецала!„

буедак – запусната, обрасла с треви и храсталаци местност

бутурньоствам – подбутвам, унижавам, неглижирам

буче(а)вица – висок шум

буцуняк – надут, нацупен, неприятен човек296

бътвам се – падам, спъвам се

бювам – бълвам; в определени случаи се използва в смисъл на повръщам

вангълци – сплъстени косми покрай ануса със засъхнали по тях нечистотии

видело – светлата част на деня

вепър – глиган, мъжко диво прасе

влакà – род

врабчово сръце – страхливец

вратница – дворна врата на къща

вратняк – врат; в определен контекст се използва и за удар с от­ворена длан (шамар) по врата

връло – стръмен склон

гижа – лоза

гламав – човек, който се е отдал на нещо до самозабрава; дебил, идиот

глис – червей

глъчим – говоря с някого; глъчим го – карам му се

гнявим – мачкам, бия

гнясанье – необуздан секс

граваям – търкалям, боря се, бие се с някого

грездей – пирон, чвор, мъжки полов орган

гръджав – слаб, жилав

гръцмунь – гръклян

гьоджаво – кльощаво, болнаво слабо

дебре – най-вече, още повече

дедовия – половият орган на дядо ми; питам си дедовия – все ми е едно, безгрижен съм, изобщо не ми пука

джанарка – джанка

джапам – стъпвам, ходя, ходя през блато или тресавище

джваньок – нещо сдъвкано и изплюто

дживгар – врабче

джуруяк – муцуна на прасе; в обиден смисъл човешко лице297

дзвръкла – дупка, пещера, използва се метафорично за долната част на правото черво, ректума, ануса и вагината

дзръкеле – очила

донаюя – доналюлее – висша форма на напиване

дуня – дюля

ендък – трап, дупка, пропаст, пропастна пещера

ечанка – булка гъба

живодерняк – тиранин, човек, който ти сваля кожата от гърба

жмуьо – обидно, унизително обръщение

жуленье – пиене

забъкнем – задавя

заврътнячим – ударя по врата с отворена длан

за глава – зад билото на планината; колкото се може по-надалеч

загрезва– разхвърчава се на всички посоки

затиской – саморъчно направена тапа за дамаджана или за друг стъклен съд за течности; обикновено е от вестник, какалашка или дървесни листа (най-често орехови)

изврънат – много дебел човек; мъж с огромен корем

изгъгвам; гъгнем – говоря прегракнало

изкилиферчил – изкривил, извратил, взел неприятна посока

изклесяк – пренебрежително обръщение към човек, изразяващо предположение, че за родителите си бременността с него е била непланирана

изкорубен – счупен, разбит; в преносен смисъл негоден, неиз­ползваем

изокам – извикам

изрепчвам – пъча се; правя се на силен; показвам колко съм силен

изтресквам (се) – правя секс с някого

ияк (ияковина) – люляково дърво

казма – права лопата

камара – много; прекалено много

какаяшка – царевичен кочан без зърната

кандилкя – клати, разклаща; в смисъл за чаша с алкохол – отпива едва-едва298

караконяк – митично кръвопиещо същество; вампир

кикерчим – катеря, изкачвам се

кимвам – освен за обичайния поздрав с поклащане на глава се използва и като удрям някого

киселица – дива ябълка (Malus sylvestris)

кияк – хлапе, малко дете; използва се като пренебрежително об­ръщение

клес, клесовиня – сперма

клефунь – твърдо изпражнение

клецам – чукам, правя секс

климбуцам – клатя се

колик!, коликав! – колко голям!

компире – картофи

конощип – попово прасе (Gryllotalpa gryllotalpa)

костеница – костенурка, дрът на костеница – стар като костенур­ка

котленкя (котленка) – меден, калайдисан съд, обикновено из­ползван за доене на домашен чифтокопитен добитък (овце или кози)

кощрамба – лека жена, курва

креотим (се) – смея се високо, без да се съобразявам с околните

кротушка – риба малка кротуша (Romanogobio uranoscopus)

кръжа – дълго натрупвала се мръсотия

кръндей – маргинал; човек, който е доста под нивото на околните

кръпей – цепеница, сцепено дърво за огрев

кукуруз – царевица

кукуржянка – стъбло от царевица

куртолисам – да бъда в мир със себе си; да се успокоя; да се от­пусна

лаасе – може би, като че ли, сякаш…

лендзя се – смея се, усмихвам се широко, смея се на глас

ливагье – градини в околността на селото

лигурище – дълго необработвана земя, която се „обръща„ с права 299

лопата и се оставя за угар

лис – плешив

лиска – слюдеста, люспеста скала

ломпар – разплут, много дебел човек

лундзим – бия или правя секс необуздано

льохав – не достатъчно разумен, бавноразвиващ се

лъчкам – хълцам

магаза – мазе, зимник, изба

маица – ръка от лакътя надолу

манарче – брадвичка; манара – брадва

мандрамуняк – грозна жена с леко поведение; курва

мандръсам – чукам, еба, правя доминантен секс

мачка – котка

мердень – вътрешно дървено стълбище

мечка – северозападен коктейл от вино и лимонада

мешина – корем

меям – меля, прен. – говоря, бъбря

мирва – мълчи

митията овца – овца, болна от чернодробна фасциолоза (болест, известна още като чернодробен метил)

мишка – използва се както за домашната мишка (mus musculus), така и за човешка мишница

млъзем – доя

мотовилкя – дървен уред за намотаване на вълнена прежда

мръзлица – много студено време

муанем – ударя; изпия на екс; изям наведнъж

музувирлък – злонамерена клюка; клевета: интрига

мундза – лице, физиономия

нагньитам – тъпча здраво

нагръчвам – натискам, притискам

наиа – от османската териториална единица „нахия“. Използва се в смисъл на близката околност, поречието

накокръжвам – възбуждам се, получавам мощна ерекция300

накостръжвам – наежвам

натрътил – навел се, надупил се

наюя – налюлее; в преносен смисъл – напие

непрекръшнячван – с непречупен гръбнак

неуметен – неграмотен, неможещ, неспособен

нефелен – негоден, неможещ, неспособен

ниел – зъл; ниел на жлът барабиняк – зъл, агресивен като дребна, жълта мравка

нога – крак

нужник – външна, дворна тоалетна в селска къща

обги – кори за тесто

окам – викам

окап(л)як – негоден за нищо човек; използва се за обида

окикерчил – покатерил

олам (холан на турски) – айде олам! – да се махаме, да вървим

олисветим – пребия, убия

олисел – оплешавял

опалия – орис, съдба, предначертание

опростил – отпуснал се, заспал, загубил съзнание

орей – орех

ореше (се) – викаше колкото има сила

оти – защото

паздерки (пъздерки) – дребни клечки, които остават след изчуква­нето на лен или коноп

палаш – непородисто, улично куче, пес

паприкаш – ястие със запържени домати, чушки и други зелен­чуци

пелешки – малки кожени израстъци, висящи от врата на яре или коза

пишлегар – хлапак, дете, досаден тийнейджър

пойдех – тръгнах; тръгнах си

пол(у)верняк – човек, който се е сменил вярата; не може да се раз­чита на него; достоен е за презрение301

поокръвям се – събирам сила, наддавам тегло, ставам по-силен

прерипам – крескачам

претрошвам – пречупвам

призне – покаже се

пристануша – годеж

проглобен – пробит, негоден за нищо, за изхвърляне

пръделник – задник, дупе; използва се в отрицателен контекст

пръйевина – изгорена, смръдлива животинска козина

пуанем – ударя силно

пьоска – керамичен съд с плоска форма, който обикновено се из­ползва за съхранение и употреба на алкохол

плюска – мазол, пришка

разклимбучкан – разклатен; обикновено се използва за течност в корема на човек

разплул (се) – огромен, безформен, заемащ пространството, в кое­то попадне

разпоретина – лека жена; курва

разпръчвам (се) – използва се основно в сексуален контекст (раз­гоня се); също така обаче има значение и в смисъл на „правя си каквото си искам, „забавлявам се, без да обръщам внимание на ничие неодобрение“

ребрим – удрям някого през ребрата, в преносен смисъл – правя секс (за мъж)

репчим – изпъчвам се, правя се на мъж, без да имам покритие

ручим – вдигам силен шум, бръмча

светлосур – светлосив

свинак – вид дребен габър с чепати, криви клони; се едно раждам свинаковина – изпитвам големи трудности

сгняви – натисне, смачка; в преносен смисъл се използва както за „смачках от бой …“, така и „правих доминиращ секс със …“

сгруяк – обида, буквално – грохнал човек

сгръчен – болезнена, напрегната мимика или гримаса; сгърчено тяло302

сисам – суча

склепаторен – събран от различни парчета, нееднороден, невзра­чен

скрибуцанье – скърцане

скоросмрътница – много силна домашна северозападна ракия

скутал – скрил

слуням – ходя напосоки, движа се безцелно

спареняк – съсухрен човек

спаружен – стар, съсухрен

спотурам – спъвам се

сприя – силен, буреносен вятър

стеня – мрънка, говори колебливо

стока – животни, животните в стопанството

стръчвам се – изтичвам колкото мога по-бързо

суросинкяв – сивосин

стъвиня се – стъмва се

сур – сив, светлосив

съвиня се – съмва се

съпикясвам – справям се, смогвам

сътвер – едро митологично същество; в прозаичен план обикно­вено се използва за огромен човек или друг вид бозайник

съглам – с ума си, трезвен

таралясник – стара, развалена кола; в преносен смисъл – лека жена, курва

теферич – прохладно, просторно, приятно място

тенчасам – превръщам се в тенец; вампирясвам

трескам (се) – в преносен смисъл – правя секс

тулуп – дебелак

тутма – полегато възвишение (обикновено с малко площадче) в рамките на населено място

тъпкач – северозападен мачо, плейбой, голям сексуален субект

удевам – буквално вдявам игла; в преносен смисъл -подразбирам, схващам303

улав – неразвит умствено индивид

уруглица – знаме

уяндзвам се – покатервам се, качвам се

циция – стиснат човек; скъперник

удзерепил – опулил, втренчил

улендзим – усмихвам се широко

умулузвам – ставам по-мързелив

урап(л)як – изгризана ябълка; в преносен смисъл – обида

урбулешката – грубо, рязко, стремглаво, без да се съобразявам с когото и да било

урунгел – кръвопиещ вампир: в преносен смисъл – лош човек

уруспия – от турското руспу – лека жена; курва

уръф(л)як – буквално – човек със скъсани дрехи; прен. смисъл – неудачник

учуван – отгледан съм

челенкя – цицина; оток на челото

чмим – спя

чръв – червей

чудо-чучуято – нещо страхотно; в отриц. смисъл – огромен хаос

цинка – ръми леко и продължително

циу – нещо, което е свършило до дъно

шака – длан

шашав – луд, ненормален

шашавица – глава

швикам – свиря с уста

шишим – еба

шмундел – неопределена като значение обидна дума

шугавелняк – човек, страдащ от шуга; обидна дума

шунда – путка; женски полов орган в обиден контекст

шуштава – девствена, „тилилейска“ гора

шушумига – човек, който не е за освидетелстване, но не е съвсем наред

юрвам (се) – рязко забързвам ход

Селският въздух прави човека свободен

zalozhna-kushta

Нали съм северозападен мислител уж, та съм излезнал на баира над село и размишлявам. Всъщност, ако требва да съм откровен, жената ме напъди от дом, щото съм бил забравил да платим тока и са ни го спрели. Верно е, забравих. Ама можеше малко по-деликатно да подходи, а тя вика колко й дръжи гърло:

– Непрокопсаник! Как па нема едно нещо, къде да ставаш за него, бе!?

– Е, да, седнахме с Джони Черепа у тех и от приказка на приказка… – пробвах първо с добро.

– Кви приказки бе!? Жена му ми вика, че сте изпили литър, канче и бурканче ракия! Ходим на работа, занимавам се с децата, пазарувам, чистим, готвим, перем… Едно нещо те бех помолила да свръшиш и ти не го свръши!

– Ама, то сички дръвени философи са като мене! – ударих по масата – Не можеме да се справяме с битийните неща!

– Къв философ си ти бе, льольо!? – май не бех успел да съм достатъчно убедителен, що тя ме изгледа изподи вежди – Виж, че си дръво, съм съгласна! Айде, заминавай при другите дървета у гората тогава!

Станах си решително от местото, как си се полага на една глава на семейство, и тръгнах. Връзвах си обувките барем пет минути, дано размисли и ми каже да се върнем, ама тя мие чиниите и диша на пресекулки от яд. Кво да правим, излезнах. А то един ветър и студ… Качих се на баира и се насадих под един вековен дъб, да ми варди завет. И почнах да размишлявам. Мина ми първоначалното вцепенение ала „А сега кво ше праим?“ и рекох да го избием на позитивизъм.

Има и по-зле от мене – мислим си. – Е го, преди не знам колко си века, казвали, че градският въздух правел човека свободен. Може и верно да е било, ама за тогава. Сега не е баш така. Ама хич даже не е така…

Нали ги гледам ония по градовете. Ама те са се скапали до немай къде! Одих оня ден с мою баджанак до Градо (така викаме на един от областните центрове у Северозападо). Той човекът е паралия, има два апартамента и един магазин там и ги дава под наем. Реститут, един вид. Там е израснал, ма после се ожени за на мойта сестра й и след некоя и друга година се заселиха у село. Не знам що, не съм питал, аз съм деликатен човек.

– Убаво си им е на тия тука… – казах, докъде подминавахме табелата, а Градо се ширна със сивите си блокове под язовирната стена. – Имат си работа, изкарат некой лев, вечер климатика включат и всичко им е наред.

– Баджанаак, баджанак! – разсме се той, та чак шкембето му се разтръси до кормилото на джипа – Добре ти се струва тва, къде го немаш! Кой е с работа тука, масово е на минимална заплата. Ипотекирал е апартамента, колата му е или пред разпадане, или е на лизинг и всеки месец киха пари на разни изедници като мене. Ама не как ти – тока и водата и си готов…

– И телевизията… – намесих се, та да си запазим мъжкото достойнство.

– Добре, и телевизията. А тука, ако взимаш неква мижава заплатка и требва да плащаш кредит, наем, ипотека, лизинг, да си пратиш децата на училище… Знаеш ли кво е? Ти, баджанак, си имаш градинката, кокошките, овците, Гуджо те чека за Коледа. Грееш се на дръва, та ти не пука за „Газпром“ и украинската криза; ако НЕК фалира, ше караш на свещи, ама нема да дзиндзирикаш. Не е те страх, че ше те уволнат от работа, щото немаш такава. Напълнили сте мазето със зимнина, ще обикаляте покрай печката от пръвия снег до пролецка… И въздухът чист, и водата чиста. Балкано на две крачки… И си имаш твой дом… Щастливец си ти, баджанак, ама не го осъзнаваш!

Баджанакът зави по главната улица и спре да си вземе наемите. Аз се загледах у витрините: „GSM втора употреба“; „Бързи кредити“; „Дрехи втора употреба“; банка; заложна къща; офис на фирма, къде набира работници за бране на ягоди у Англия…

„У село си ми е по-широко покрай врата“ – помислих си и само изчаках да си ме връне баджанакът, та да заседнеме с Джони Черепа.

Да, ама сега съм се свил до дъба и зъзнем от тоа ветър, къде ме реже през бъбреците като с нож. Ще пробвам да се приберем у назе и да се извиним на жената. Немам друг шанс. Иначе ме чекат пазарът на труда у Градо, ипотеки, бързи кредити, заложни къщи, дрехи, къде некой германец ги е носил, „Газпром“, НЕК… А сигурно и бране на ягоди у Великобритания.

Погледнах още веднъж от високото къде сгушеното ни у хубавата долина селце, погледнах и къде шарената есенна гора и ми се сви сърцето. Ами, ако мойта ме прокуди? Кво ще праим у тоа градски неофеодализъм? И тръгнах надоле със свито сръце. Стискайте палци!

Ще му извиват ръцете, тия къде се намират!?

Boiko-Borisov-syrdit

Седнах оня ден да мислим. Не ми се получава добре, знаете, ама пък за сметка на тва пък имам много свободно време и си мислим най-редовно. Обикновено за пълни тъпотии, щото ми е толкова акъла. И тоя път не беше изключение.

Присетих се за един убавец от едно друго друго село, там у Шоплука. То и немаше как да се не сетим за него, щото съм получил персеверация от постоянното гледане на мутрата му по телевизора, неизменното слушане на мъжественото му гласче, дето дъни от радиоточката и тва, че на първите страници на половината вестници се мъдрат велики негови слова. Чутовни, с несъмнен принос за човешката цивилизация и развитието на Млечния път, барем с най-малко две-три мъглявини у периферията му. По-несъмнен даже и от приноса на Карл Май за образоването на българската нация и нейните охранители, пожарникари, вождове и супер герои.

Та, си мислим и се чудим. Дават го човека, седнал на една маса, покрай него се наредили като аптекарски шишета секви симпатяги, кой от кой по-недоучен и недоказан, ама па за сметка на тва хората умели да се наместат, да се намърдат кога требва и къде требва и сега ги дават на пресконференции, а аз си седим поди сейванто, пием скоросмрътница, пушим цигари без бандерол и само си мислим. Иначе съм тотален гольо и никой не му е минавало у през акъла да ме покани на пресконференция. Световно неизвестен съм един вид.

Гледам го, голем човек, с рамене колкото да не може да мине през вратницата, къде укарваме каруцата със сеното през нея, барем стои и десетина оки живо тегло, а приказва некви глупости. Немало да позволи да му извиват ръцете. Е, как ше позволиш, бе, баце!? Та, кой си мисли, че може да се случи такова нещо, при положение, че сумарната обиколка на бицепсите на всички водачи на оная сбирщина, Реформаторския блок, е по-малка от единия твой!?

След като си формулирах подобна мисъл у кухата глава, ме обвзе некъв безпрецедентен оптимизъм. Викам си „На кой му пука какво си дрънкат някакви хорица с малки мускулчета, щом народът си е казал тежката дума? 9/9 и те това е! Щом Винету от Банкя тропне по масата, значи подкрепяте го! Няма ама тоя не го искаме за премиер! Кой да е премиер, бе, заблудени душици!?“

Та то егото на Бойко е единственото нещо, което се разширява по-бързо от Вселената, май не гледате „Дискавъри“!? Да де, всъщност, те само по „Дискавъри“ не го дават, ама така е думата. Нима не осъзнавате, че Бойко е официален представител на Чък Норис за Балканите и е единственият човек на полуострова, който е успял да убеди баба си, че не е гладен? Ама въпреки това е папкал и е пораснал голям, затова сега ще го слушкате!

След тия мисли ми падна камик от сърцето. Ще извиват те! Той Бойко според мене требва да е едновременно премиер, президент и патриарх на Българската православна църква. Триумвират един вид, ама у ръцете на един човек. Свръхчовек, как вика оня психопат Ницше.

Щом Бойко е казал, тва е! Къде ги дават такива, малките партии да поставят условия! Едно време имаше по една-две десети от процента и за земеделците, ама БКП ли командваше? БКП! Земеделците условия поставяха ли? Ще поставят, ама „Белене“!

Така че реформаторите да си зимат поуки, щото Бойко нали знаете, че стоеше зад гърба на Тошо от Правец и лично от него се е учил на много неща. Човекът каза, че ако не клекнете, заминаваме на предсрочни избори. Без правителство можеме, е, го некви смешни белгийци изкараха сума ти време така. А те си немат Бойко да ги обгрижва!

Ако закъсаме зимаска и държавата тръгне накъде умирачка, нема проблеми, Бойко ще измисли как да тегли неколко милиарда външен заем, та да стабилизира нещата. И оня Костов да си седи у Драгалевци и да не се обажда! За неколкостотин милиона немало яснота къде ще идат. Нема яснота за вазе, господин Костов, не и за Бойко!

Целокупният български народ си иска Бойко по телевизията! Нема друг подходящ за медиен герой и месия, опа, извинете, за премиер. Или Бойко, или никой! Защото дори и България да загине, требва Бойко да пререже лентичка под светкавиците на фотоапаратите и да обяви официалното й закриване.

Още у понеделник да сте отишли на крак у Банкя всичките лидери на Реформаторския блок и да помолите групово за извинение, а той после ще се закълне, че не сте били там! Радан Кънев, къде се ежеше много, вече почна да влиза у обяснителни режими. Иначе ще стане като у оная поговорка, че никой не е пророк у собствената си държава. Имаме си ние супермена от Банкя и ще си търсиме премиер! Да не сме луди!

Отворено писмо до другарите от експертното правителство на Пламен Орешарски…

kosachka

Сбрали сме се у хоремага дваесе човека, така че сме представителна извадкана наше село. Викнали сме и библиотекарката Веска, та да ни озаптява, що иначе всека трета дума ще е псувня, гаранция ви давам. Толко много ви обичаме. Не, че щехте много да се трогнете де, ама…

Като бутнахте правителството на Боко Банкенски, плъзнахте от БСП-то по градове, села и паланки да ни овещавате да гласуваме за вазе. Ще кажете, че сте били експертно правителство и немате нищо общо със Столетницата, ама чак па толко прости не сме. Кажи-речи целия Северозапад обиколихте. Ония усмивки, ония ръкостискания, ония прегръдки, оная загриженост, ум да ти зайде.
Най-забавно обаче беха обещанията. Лелей! То човек ше си помисли, че сте се сбрали от оня филм “Лигата на необикновените”! Щехте да накарате Северозападо да цъфне и да завръже. Пътища, мостове, туризъм, селско стопанство, държавни и чужди инвестиции, специален статут, спиране на обезлюдяването, университети, квото се сетиш… Само космодрум не ни обещахте, ама тва е щото не сте се сетили.
Криво-лево изврътехте работите, та да направите тва недъгаво правителство и всичко си продължи по старому. Ние си мизерстваме, вие се хилите пред камерите като улави, а “Дързост и красота” е единствена утеха на бабичките. Не се учудихме, че сте забравили гръмките си думи. Отдавна сме наясно, че обещанията на политика са като главата на Сара Пейлин – красиви, ама абсолютно празни. Подкарахме си го както винаги. Сезонна работица, градинката, по некоя кокошка, биеме на пироня у магазина… И си ви псуваме до девето колено на легане и на ставане. Тва е Обществения договор у български вариант. Ние ви ругаеме, вие краднете и с двете ръце.
Добре, ама по едно време другаря Орешарски започна да се бие у гръдите, че щели да дойдат милиарди от еврофондовете у Северозапада до 2020 година. Като бибе из джеб му пригласаше и принцесата воин Зинаида. Европата обещала, че се некой лев ше налеат тука, белким се отворат работни места и да се построи нещо, че целият ни край е заприличал на останките на град Припят.
Тоа път повервахме, щото все пак от Европата сме видели нещо, а наште правителства ни дават един среден пръст, да си го ползваме със здраве. И те, и тая надеждица ни отнехте, драги ми експерти. Вачо Жаблето разбира от Интернет и сутринта иде с лаптопа у кръчмата, та ни показва кво пише.
Нема целеви инвестиции, нема… Сещате се. То второто господ дал, ама как да се добереме до вазе, та да ви го поставиме където требва, е въпросът? И друг въпрос си зададохме посърнали. Е, що са ги спрели? И Жаблето ни разясни, то си писало, ама кой да чете…
На пръво место, не сте изготвили и одобрили стратегията за Северозапада овреме. Тва е разбираемо. Яд ни е, ама ви разбираме. Вие верно немахте време. Още от началото на всички им стана ясно, че сте дошли само да краднете и да разчиствате сметки, та требваше да побързате, докъде ви свалат от власт. Кога и за назе да мислите? Втората причина пак ни е позната. Знаеме отлично и знаеме, че тва ви е у природата. У натюрела, така да се каже, да си не помислите, че ние не сме прости и не владееме купешки думи? Решили сте да нарушите правилата и да направите два центъра на Северозапада. Видин и Враца. Много ясно, повече администрация, повече наши хора на топли местенца, повече далаверки, таман като за вас…
Ама последното направо ни изуми. Не сте успели да убедите Брюксел, че нашият регион има нужда от подпомагане! Тва вече е майсторлък, другари експертни министри! Па, да бехте отишли от София до Белгия с автомобил и само да снимате като минавате през нашия край! Ама и табелите требваше да фотографирате, та да докажете, че не сте били у Афганистан.
Как не успехте да докажете, бе!? Та ние сме с най-висока смрътност, най-много ора бегат оттука и приемаме термина “работещ беден” като комплимент! Официално ви признаваме за специалисти! И дете (то вече у нашия край децата требва да се впишат у Червената книга, ама айде) би доказало с лекота, че срещу назе поне от четвърт век политиците упражняват геноцид и имаме отчаяна нужда от помощ.
А може и друго да е станало. Да сте надушили, че си заминавате от власт и нема да може да лапкате от париците на Европа за Северозапада, та да сте ни саботирали. Що се отнаса до назе, не се притеснявайте, ще се оправиме – сезонна работица, градинката, кокошка, биеме на пироня… И ви псуваме…

С искрено пренебрежение:
Наше село

Геноцидът спрямо Северозапада: стъпка хиляда и първа

 

Сега чакаме да стане безопасно за спасителите, за да влязат на територията на взривения завод за утилизация на боеприпаси в Горни Лом. Изреждат се гений след гений, държавен мъж след държавен мъж да ни обясняват как мястото е инспектирано само преди няколко дни. Имало нарушения, но, видиш ли, те били отстранени… Сега чакаме. И близките чакат. Чакат чудо. „Живот и под ноктец се закрепя“, както се казва в оня, нашия край, там, където е заводът. Може и да е грозно и дори жестоко, но ще използвам още една поговорка от нашия край „Чекай, че си немаш работа“…

Защото оцелели няма и това е ясно на всички. Няма как да има. След като на километри от завода, в селото, са изпопадали стъклата от ударната вълна, как мислите, дали в оня кратер, дето е на мястото на завода, има оцелели? Да, грозно и жестоко звучи, но това е истината. Ако случайно всички работещи там не са били терминатори, оцелели няма. А чакането не е заради безопасността на спасителите. И това го знаем всички. Чакането е, за да се измисли правдоподобна версия, която да прикрива истинските виновници за станалото. И да се покрият някои следи, водещи в правилната посока…

Само преди месец и половина се видях с един много добър приятел, с когото не се бяхме срещали от поне петнадесет години. Знаете, от ония приятели, дето времето и разстоянието изчезват в момента, в който се видите отново. Все едно нищо не се е променило. Някое кило отгоре, някой бял косъм, но толкова. Разговорът си върви сякаш сте се разделили за последно снощи.

За разлика от мен, моят приятел беше останал да живее в Северозапада. От години имам комплекс, че съм ренегат заради напускането на родния си край в един от най-трудните моменти от историята му и поради тази причина искрено се възхищавам на всички упорити, силни хора, които пренебрегвайки себе си, стискат зъби и доброволно приемат мизерията, алиенацията и пейоративното отношение към Северозапада. И остават там, борейки се с откровения държавен геноцид срещу нашия край.

Разказа ми за всички битийни премеждия, които му се бяха струпали на главата през последните години. В романите на Юго и Зола ежедневната битка за оцеляване може и да ни се струва фикция, но днес, в XXI век, в Европейския съюз, Северозападът предлага не по-малко разтърсващи картини на оскотяване, живот ден за ден и издевателства върху самата същност на човешкото същество.

Обаче беше доволен. Защото най-после си намерил добре платена (няма да ви казвам колко „добре“, защото ще ви стане смешно, но за северозападните реалности наистина парите не бяха малко) работа. Да, познахте, в същия завод за утилизация край село Горни Лом, закътано в едно от най-красивите кътчета на Балкана, под първенеца на Западна Стара планина връх Миджур (2168 метра).

Загубил северозападните си инстинкти и прекалено префинен, или по-скоро наивен, аз започнах да се превъзнасям колко е хубаво, че си има стабилна работа, до която го карат всеки ден, че заводът се намира сред красивата природа…

– Каква ти природа, бе!? – в усмивката му имаше толкова горест, че чак ми се наежиха космите по тила – Никаква природа не забелязваш! През цялото време ти треперят коленете и се молиш да излезеш жив и след тази смяна…

– Добре, нали има правила за безопасност… – продължих аз в глуповато-наивната си стилистика.

Приятелят ми се смя дълго. Цялото му тяло се тресеше върху стола. Накрая чак изглеждаше все едно хлипа. Ето ви още една северозападна поговорка „Да не знаеш дали да се смееш или да ревеш“. После ми се извини, обясни ми деликатно, че явно нямам никаква редстава за какво иде реч и заговори.

В завода не се спазвали АБСОЛЮТНО НИКАКВИ ПРАВИЛА ЗА БЕЗОПАСНОСТ!!! Хората, които се занимавали с обезопасяването на боеприпасите, минавали някаква формална подготовка, колкото да знаят как да отхвърлят работа. Не се носели маски, ръкавици или каквито и да било други предпазни средства, макар и на всички да било ясно, че работят с изключително отровни вещества.

– Баща ми е там от няколко години, а се състари поне с трийсет. Буквално му опадаха зъбите, окапа му и косата. Боеприпасите се съхраняват навсякъде. Работи се с допотопни методи и машини…

– А проверки няма ли? Никой ли не санкционира собствениците?

– Санкционират ги. Идват проверки, затварят си очите за големите нарушения и правят предписания. После идват пак, слагат някакви смешни глоби и всичко си върви по старому.

– Значи има „чадър“ над завода?

– Има, и още как!

– А защо не подавате жалби срещу собствениците? Защо не излезете на стачка?

Това вече дойде в повече на моя приятел и той ми хвърли кос, мрачен поглед, в който беше събрана цялата болка на Вселената.

– Защото, ако затворят завода, ние оставаме на улицата. Няма откъде да изкараме пари за елементарни неща. Мислиш, че ми е кеф да рискувам живота си и да се тровя само, за да изкарам до следващата заплата? Да не ми спрат тока, водата и да имам какво да купя на дъщеря си? Не, не ми е кеф! Но избор няма. Губя здраве, всеки път тръгвам с мисълта, че може и да не се върна… За да преживея. И чакам по-добри времена, защото, за да се бориш, трябва да имаш някаква опора. Ако организираме стачка тук, няма да си намерим работа в целия Северозапад. Защото едни и същи феодали държат всичко. А те са свързани с мутрите, с администрацията, с кметовете, с общинските съвети, с всяка държавна, местна и „бизнес“ структура. Пият си пиенето заедно и се радват на парите, които изкарват на нашия гръб. Ако надигнеш глава срещу тях, си свършен. Буквално. Може и да не те ликвидират физически, но ще те държат в мизерия до последния ти ден…

Замълчах си. Чуствах се конфузно, защото несправедливостите и абсурдите в нашата мила рОдина, които се струпваха на моята глава, явно бяха смешни в сравнение с тези, които бяха принудени да търпят съкрайнениците ми. В оня ъгъл на милата ни рОдина…

Няколко дни по-късно се измъкнах. Прекарах пет вълшебни седмици със семейството си в родното село на баща ми и се измъкнах. „По търлъци“, както се казва в Северозапада. Видях как хората събират стотинки за хляб, чух разговорите им, целувах ръцете на бабичките, помагах на старците да пренесат това, да закрепят онова. Все опити да се преборят срещу геноцида над Северозапада. Аз в тая борба участвах само формално, колкото да си измия съвестта, а сега хич и не участвам. Това е истината. От която ме боли, защото всичкото е показател какъв страхливец съм. Защото нямам достатъчно големи топки и я гледам отстрани. Пиша, гневя се, псувам държава и управници, но не съм „на терен“. И ме е срам от себе си.

Защото моят приятел за щастие оцеля; бил е в предишната смяна. В тази, която е чукала с чукчета мини, за да ги утилизира през XXI век. Смяната преди онази, която вече я няма. Няма я физически. Има кратери, разкъсани тела и високопарни приказки на тъпанари след тъпанари, които се правят на гении и държавни мъже.

Никакъв контрол не е упражняван, не се подвеждайте по приказки на министри и главни секретари! Всичко е само по документи, нима не ви е ясно, нали живеем в тази държава, в която всеки си прави каквото иска, стига да е човек на някого!? А отговорността се прехвърля като горещ картоф… Докато изстине. И след това остава само пепел…

По време на наводнението в родното село на баща ми, Говежда, за което говорих преди малко, гениите и държавните мъже оправдаха бедствието с природната стихия. Срещу природата не можем да се борим, нали така? После ходиха да разнасят лопати, чисто нови ботуши и сериозни, загрижени физиономии за пред камерите. Уж помагали.

Тогава не беше виновен дъждът и всички местни хора го знаят. И го казват, но няма кой да ги чуе. Вината беше на ония, които с протекции от властимащите изрязаха гората в Балкана и на другите (от същата клика), които не почистиха коритата на реките след пролетните наводнения. Безхаберие, безотговорност, едните си пият пиенето с другите, както споменах…

Сега няма как да изкарате природата виновна, господа гении, господа държавни мъже! Лесните отговори можете да си ги заврете под опашките. И в Мизия, и в Говежда, и в Берковица, и в Горни Лом единствените виновни за случилото сте вие!

Да ви е честито! Вчера вашите действия и бездействия намалиха населението на Северозапада с петнадесетина човека. Оставиха майки без синове, деца без бащи, прекършиха семейства в един само миг. Планът ви да затъркате цял един регион процъфтява с пълна сила. Явно сте го структурирали добре. Това обаче не ми пречи да мисля за всички вас, гении, държавни мъже и други утрепки, че сте чисти боклуци… И е крайно време да ви утилизираме, за да не утилизирате вие нас!

Геноцидът спрямо Северозапада: стъпка хиляда и първа

gorni-lom

Сега чакаме да стане безопасно за спасителите, за да влязат на територията на взривения завод за утилизация на боеприпаси в Горни Лом. Изреждат се гений след гений, държавен мъж след държавен мъж да ни обясняват как мястото е инспектирано само преди няколко дни. Имало нарушения, но, видиш ли, те били отстранени… Сега чакаме. И близките чакат. Чакат чудо. „Живот и под ноктец се закрепя“, както се казва в оня, нашия край, там, където е заводът. Може и да е грозно и дори жестоко, но ще използвам още една поговорка от нашия край „Чекай, че си немаш работа“…

Защото оцелели няма и това е ясно на всички. Няма как да има. След като на километри от завода, в селото, са изпопадали стъклата от ударната вълна, как мислите, дали в оня кратер, дето е на мястото на завода, има оцелели? Да, грозно и жестоко звучи, но това е истината. Ако случайно всички работещи там не са били терминатори, оцелели няма. А чакането не е заради безопасността на спасителите. И това го знаем всички. Чакането е, за да се измисли правдоподобна версия, която да прикрива истинските виновници за станалото. И да се покрият някои следи, водещи в правилната посока…

Само преди месец и половина се видях с един много добър приятел, с когото не се бяхме срещали от поне петнадесет години. Знаете, от ония приятели, дето времето и разстоянието изчезват в момента, в който се видите отново. Все едно нищо не се е променило. Някое кило отгоре, някой бял косъм, но толкова. Разговорът си върви сякаш сте се разделили за последно снощи.

За разлика от мен, моят приятел беше останал да живее в Северозапада. От години имам комплекс, че съм ренегат заради напускането на родния си край в един от най-трудните моменти от историята му и поради тази причина искрено се възхищавам на всички упорити, силни хора, които пренебрегвайки себе си, стискат зъби и доброволно приемат мизерията, алиенацията и пейоративното отношение към Северозапада. И остават там, борейки се с откровения държавен геноцид срещу нашия край.

Разказа ми за всички битийни премеждия, които му се бяха струпали на главата през последните години. В романите на Юго и Зола ежедневната битка за оцеляване може и да ни се струва фикция, но днес, в XXI век, в Европейския съюз, Северозападът предлага не по-малко разтърсващи картини на оскотяване, живот ден за ден и издевателства върху самата същност на човешкото същество.

Обаче беше доволен. Защото най-после си намерил добре платена (няма да ви казвам колко „добре“, защото ще ви стане смешно, но за северозападните реалности наистина парите не бяха малко) работа. Да, познахте, в същия завод за утилизация край село Горни Лом, закътано в едно от най-красивите кътчета на Балкана, под първенеца на Западна Стара планина връх Миджур (2168 метра).

Загубил северозападните си инстинкти и прекалено префинен, или по-скоро наивен, аз започнах да се превъзнасям колко е хубаво, че си има стабилна работа, до която го карат всеки ден, че заводът се намира сред красивата природа…

– Каква ти природа, бе!? – в усмивката му имаше толкова горест, че чак ми се наежиха космите по тила – Никаква природа не забелязваш! През цялото време ти треперят коленете и се молиш да излезеш жив и след тази смяна…

– Добре, нали има правила за безопасност… – продължих аз в глуповато-наивната си стилистика.

Приятелят ми се смя дълго. Цялото му тяло се тресеше върху стола. Накрая чак изглеждаше все едно хлипа. Ето ви още една северозападна поговорка „Да не знаеш дали да се смееш или да ревеш“. После ми се извини, обясни ми деликатно, че явно нямам никаква редстава за какво иде реч и заговори.

В завода не се спазвали АБСОЛЮТНО НИКАКВИ ПРАВИЛА ЗА БЕЗОПАСНОСТ!!! Хората, които се занимавали с обезопасяването на боеприпасите, минавали някаква формална подготовка, колкото да знаят как да отхвърлят работа. Не се носели маски, ръкавици или каквито и да било други предпазни средства, макар и на всички да било ясно, че работят с изключително отровни вещества.

– Баща ми е там от няколко години, а се състари поне с трийсет. Буквално му опадаха зъбите, окапа му и косата. Боеприпасите се съхраняват навсякъде. Работи се с допотопни методи и машини…

– А проверки няма ли? Никой ли не санкционира собствениците?

– Санкционират ги. Идват проверки, затварят си очите за големите нарушения и правят предписания. После идват пак, слагат някакви смешни глоби и всичко си върви по старому.

– Значи има „чадър“ над завода?

– Има, и още как!

– А защо не подавате жалби срещу собствениците? Защо не излезете на стачка?

Това вече дойде в повече на моя приятел и той ми хвърли кос, мрачен поглед, в който беше събрана цялата болка на Вселената.

Защото, ако затворят завода, ние оставаме на улицата. Няма откъде да изкараме пари за елементарни неща. Мислиш, че ми е кеф да рискувам живота си и да се тровя само, за да изкарам до следващата заплата? Да не ми спрат тока, водата и да имам какво да купя на дъщеря си? Не, не ми е кеф! Но избор няма. Губя здраве, всеки път тръгвам с мисълта, че може и да не се върна… За да преживея. И чакам по-добри времена, защото, за да се бориш, трябва да имаш някаква опора. Ако организираме стачка тук, няма да си намерим работа в целия Северозапад. Защото едни и същи феодали държат всичко. А те са свързани с мутрите, с администрацията, с кметовете, с общинските съвети, с всяка държавна, местна и „бизнес“ структура. Пият си пиенето заедно и се радват на парите, които изкарват на нашия гръб. Ако надигнеш глава срещу тях, си свършен. Буквално. Може и да не те ликвидират физически, но ще те държат в мизерия до последния ти ден…

Замълчах си. Чуствах се конфузно, защото несправедливостите и абсурдите в нашата мила рОдина, които се струпваха на моята глава, явно бяха смешни в сравнение с тези, които бяха принудени да търпят съкрайнениците ми. В оня ъгъл на милата ни рОдина…

Няколко дни по-късно се измъкнах. Прекарах пет вълшебни седмици със семейството си в родното село на баща ми и се измъкнах. „По търлъци“, както се казва в Северозапада. Видях как хората събират стотинки за хляб, чух разговорите им, целувах ръцете на бабичките, помагах на старците да пренесат това, да закрепят онова. Все опити да се преборят срещу геноцида над Северозапада. Аз в тая борба участвах само формално, колкото да си измия съвестта, а сега хич и не участвам. Това е истината. От която ме боли, защото всичкото е показател какъв страхливец съм. Защото нямам достатъчно големи топки и я гледам отстрани. Пиша, гневя се, псувам държава и управници, но не съм „на терен“. И ме е срам от себе си.

Защото моят приятел за щастие оцеля; бил е в предишната смяна. В тази, която е чукала с чукчета мини, за да ги утилизира през XXI век. Смяната преди онази, която вече я няма. Няма я физически. Има кратери, разкъсани тела и високопарни приказки на тъпанари след тъпанари, които се правят на гении и държавни мъже.

Никакъв контрол не е упражняван, не се подвеждайте по приказки на министри и главни секретари! Всичко е само по документи, нима не ви е ясно, нали живеем в тази държава, в която всеки си прави каквото иска, стига да е човек на някого!? А отговорността се прехвърля като горещ картоф… Докато изстине. И след това остава само пепел…

По време на наводнението в родното село на баща ми, Говежда, за което говорих преди малко, гениите и държавните мъже оправдаха бедствието с природната стихия. Срещу природата не можем да се борим, нали така? После ходиха да разнасят лопати, чисто нови ботуши и сериозни, загрижени физиономии за пред камерите. Уж помагали.

Тогава не беше виновен дъждът и всички местни хора го знаят. И го казват, но няма кой да ги чуе. Вината беше на ония, които с протекции от властимащите изрязаха гората в Балкана и на другите (от същата клика), които не почистиха коритата на реките след пролетните наводнения. Безхаберие, безотговорност, едните си пият пиенето с другите, както споменах…

Сега няма как да изкарате природата виновна, господа гении, господа държавни мъже! Лесните отговори можете да си ги заврете под опашките. И в Мизия, и в Говежда, и в Берковица, и в Горни Лом единствените виновни за случилото сте вие!

Да ви е честито! Вчера вашите действия и бездействия намалиха населението на Северозапада с петнадесетина човека. Оставиха майки без синове, деца без бащи, прекършиха семейства в един само миг. Планът ви да затъркате цял един регион процъфтява с пълна сила. Явно сте го структурирали добре. Това обаче не ми пречи да мисля за всички вас, гении, държавни мъже и други утрепки, че сте чисти боклуци… И е крайно време да ви утилизираме, за да не утилизирате вие нас!

Блог в WordPress.com.

Up ↑