Търсене

Стоян Николов-Торлака

Литература, литература, литература… а, забравих – литература

месец

февруари 2012

Задругата на капитала

От време на време някои мои колеги журналисти се опитват да всяват смут в хармоничното ни, балансирано и преуспяващо общество. Тъй като една от основните цели на професията, която съм си избрал, е да информира хората и да им представя нещата по начина, по който те се случват в действителност, а не да им „замазва“ очите с разни лъжи и полуистини, реших да се намеся и да предотвратя всякакви спекулации по една от най-разискваните теми. А именно тази за нивата на цените на почти всичко в България и за неоснователните притеснения на част от сънародниците ни, че плащат прекалено много, печелят прекалено малко и живеят по-зле, отколкото би могло.

Наскоро пак започнаха поредица от досадни за най-трудолюбивите и най-успелите ни сънародници въпроси. Например, надигна се глас срещу цената на хляба. Преди производителите на насъщния оправдавали увеличението със слабата реколта и затова през миналата година, когато природата отрупа нивите с натежали от зърно житни класове, трябвало да се съобразят с моментната ситуация и да зарадват редовия българин с някоя и друга стотинка намаление. Да, но ние, лаиците, ли знаем по-добре, или вездесъщият производител!? Ами, разбира се, че той! А цените на житото на борсите в Южна и Северна Америка? А тези в Югоизточна Азия?

Добруджа, Мизия и Тракия може и да са народили за два български народа, но какво разбира обикновеният нашенски потребител от световната търговия на зърно? Нищо, разбира се! Също както и зърнопроизводителите, които недоумяват защо всяка година продават все повече и по-качествено зърно, а едва оцеляват. А знае ли той, че се увеличиха цените на горивата и това влияе на себестойността на продукта, който за него е просто „насъщен“?

Българинът обаче си е инат човек. Нали постоянно се хвали, че е оцелял 500 години под чужда власт… Е, за това наистина е трябвало инат, но сега той не е нужен, ако искаш да живееш добре. Някои хора обаче не осъзнават тази проста истина и биха продължили да упорстват. Та защо се качват цените на горивата, след като на същите тия световни борси напоследък стойността на барел петрол намалява, и то доста осезаемо!? На всеки специалист би му дошло до гуша да обяснява. На световните борси цената на петрола намалява, но какво общо има това с нашия регион!? Ние трябва да си гледаме в собствената паничка. Част от Европейския съюз сме, а еврото сега е с много по-слаби позиции спрямо долара, отколкото когато петролът беше скъп. Затова горивата се покачиха и тогава, покачват се и сега. Първият път заради силното, а вторият – заради слабото евро…

Нахалниците обаче биха дали примери с някои страни, също членки на ЕС и при това с доста по-висок стандарт от българския, в които цените на горивата са по-ниски от родните. Ами мисля, че го обяснихме достатъчно ясно – ако ли не, всеки е свободен да замине за някоя от посочените държави и да си зарежда там автомобила с евтино гориво. И аклиматизацията му няма да е трудна, защото със сигурност ще намери в дадената страна свой роднина, приятел или поне бивш съученик…

Особено неоснователни са обвиненията, че цените на лекарствата, произведени в България, са значително по-скъпи у нас, отколкото в някои съседни страни. Това би могъл да твърди само човек, който нищо не разбира от свободния пазар, конкуренцията и стратегическите планове на производителите за увеличаване на износа. А и, в крайна сметка, нали и по-евтини да бъдат медикаментите в аптекарската мрежа, парите пак ще бъдат измъкнати от джоба на българина, но индиректно – чрез скъпи лекарства по клиничните пътеки. Мислете модерно и гледайте малко по-далеч от носа си – кое е по-добре, в реалната икономика ли да се вливат левовете ви или в държавната администрация, където корупцията ще ги стопи като южнякът – снежен човек. А и ако не се тормозите с излишни въпроси, най-вероятно няма и да се поболеете, което означава, че няма да ви трябват лекарства.

Особено безочливите ни сънародници биха споменали също цените на храните, дрехите, услугите и за пореден път биха изтъкнали, че е цяло чудо как оцеляваме с толкова ниски доходи. Но това отново е повърхностно мислене. Световната финансова и икономическа криза не е отминала и повечето от нас оцеляват с теглене на кредити, очаквайки да дойдат по-добри времена. Вярно, лихвите са космически спрямо другите страни, но кой би могъл да обвинява банкерите? Те виждат, че можем да плащаме повече за всичко, значи не ни пречи да го правим и за кредитите. А и да не забравяме – световните борси или влияят, или не влияят на родната действителност. Според случая, а какъв е той, знаят само познайте кои? Експертите с костюмите, които обикалят телевизионните студия и се изразяват колкото се може по-неразбираемо. Но за това не са виновни те.

Те са експерти и говорят на експертен език. Когато напрегнете мозъчния си капацитет до краен предел и се опитате да вникнете в думите им, може и да ви се стори, че всеки от отговорите им противоречи на предходния и следващия, но това е защото нищо не разбирате от логиката на световния капиталов пазар. А и не ви е работа, така че захващайте се с това, за което ви плащат, че май идваше ред на увеличение на цените на тока, а щом не разбирате от фондова борса, сигурно не ви се ще да попаднете на трудовата такава.

Срещу Задругата на Капитала не трябва да се изправяте, даже и ако си мислите, че сте част от Задругата на Пръстена. Още в училище са ви казвали, че думите са по-силни от меча, нали така…

http://sever.bg/

Ние, богатите българи с големи банкови влогове

Кой казва, че в България имало дефицит на водачи, които да вдъхновят народа и да му дадат духовни сили, за да се пребори с кризата и да стъпи здраво на пътя към благоденствието? Който и да го казва, а съм чувал много хора да го правят, не е прав и трябва да се засрами. За да не изглеждам голословен, ще дам пример със себе си. Наскоро аз лично се почувствах изключително мотивиран да се развивам и да направя всичко, за да постигна това, което ми се струваше почти невъзможно – да си направя банков влог. И цялото това въодушевление дължа безспорно на един-единствен човек – големия гуру на нашето съвремие, министър-председателя Бойко Борисов.
Оказа се, че години наред съм живял в тотална заблуда. И то защото гледам от собствената си камбанарийка и съдя за света по себе си и приятелите си. Мислех си аз до преди два-три дни, че банковият влог е нещо като снежния човек йети – всички сме чували за него, голяма част от нас вярват, че съществува, но малцина са избраните, които са го виждали или поне си въобразяват, че са го виждали. В приятелското ми обкръжение – все хора около тридесетте, произхождащи от така наречената „средна класа“, което в България май значи да можеш да си позволиш да ядеш три пъти дневно, за банков влог досега и думица не е ставало. Както вероятно и вие, и аз познавам всякакви образи – семейства с деца, семейства без деца, несемейни двойки, свободни елементи, но си мислех, че всички сме обединени от ежемесечното си поклонение в храма на бог Кредит, където оставяме съвсем „не“волните си жертвоприношения.
Но, както казах, господин Борисов (посредством своя сподвижник Симеон Дянков) оня ден ми отвори очите и ми показа, че влогът съвсем не е рядка птица. Напротив! Цели 800 000 домакинства в добрата ни стара родина притежавали такъв. Май просто средата, в която се движа, не се състои от хора от средната класа, а от маргинали, неспособни нито да се трудят всеотдайно, нито да печелят подобаващо, нито пък да спестят някой лев и да го сложат в банката, за да им покапва лихвичка. Както каза премиерът, всеки месец отиваш, теглиш си натрупаното, а твоите пачки си стоят на завет в трезора и никакъв световен или дори вселенски икономически ураган не може да ги отвее. Твърдо реших, че ще се променя и ще направя своето семейство част от клуба на спестовниците, оказали се достатъчно предвидливи, за да заделят нещо настрани.
Така де, прав е господин Борисов, че българите сме богати – 4 милиарда лева да внесем в банките само за една година не е шега работа, разсъждавах аз. А щом аз не съм внесъл и стотинка (грешка: внесъл съм, но не като влог), значи нещо ми е сбъркано. Изглежда всички около мен също са сбъркани. Както и тези, които незнайно защо са решили да бягат зад граница, за да си търсят късмета. Та късметът им е тук! Премиерът каза, че от 90-та година насам българите са си подменили цялата покъщнина, автомобилите и вече няма какво да си купуват, затова пълнят сейфовете. Е, щом си имаме всичко ново, къде да бягаме? Защо да слугувам на западняците, когато мога да живея достойно и тук? Щом го правят цели 800 000 семейства, което по данни на Дянков било около 60% от всички домакинства. Повече от половината ми сънародници са достатъчно предприемчиви, за да заделят нещо настрани, а аз, пройдохата и мързеливецът, си барам…
След като обаче ме напусна първоначалната еуфория от това, че според безспорен капацитет като премиера аз съм богат, на практика съм си купил всичко необходимо и си е лично моя грешка, че не спестявам като повечето си сънародници, се позамислих. 800 000 домакинства… Много бе! Я да се опитам да разгадая откъде са се извъдили. ОК, най-малко 200 000 имаме от онази каста, противна на всички провинциалисти, решили да търсят късмета си в София (какъвто до скоро бях и аз), отдаваща под наем  жилища, офиси, гаражи или спечелила някой и друг милион от продажбата на лозето си в Драгалеввци, Бояна или Симеоново. Дотук добре, но пак останаха 600 000. Ама, че съм глупав! Ами Пловдив, Варна, Бургас, изобщо Черноморието, там да не би да няма лозя на астрономически цени, да не би наемите да са ниски? Айде, за цялата страна да ги сложим още 200 000.
Преполових ги, но за съжаление нашето домакинство не се вписва в тази прослойка, която всички останали ненавиждат, но в която тайно искат да се влеят. Значи трябва да открия някакви други хора, с които имаме поне малко общо, за да разбера как спестяват те и ние да последваме примера им. Нямаме шанс и при ония 200 000 (примерно), на които неосъзнаващите финансовата мощ на народа ни избягали в чужбина роднини им изпращат пари, а те спестяват по нещо и го внасят в банката за още по-черни дни. За съжаление не можем да се впишем и в графата на малкото щастливци, които (дали с работа или по някакъв друг начин) наистина изкарват доста, спестяват много и живеят отлично. Ако приемем съвсем условно, че това са още 100 000 домакинства, остават последните 100 000, към които щем не щем трябва да се присламчим, за да придобием самочувствието на хора с нещо зад гърба си.
Хрумна ми, че за да знам към кого да се приобщим, трябва да уточним какво точно домакинство сме ние. Жена в майчинство, доходи – минимална работна заплата… Опа! Излъгах – 30 лева под минималната, защото не знам по какви си (със сигурност справедливи) доводи правителството реши, че тя се вдига, но майчинството не се вдига. Две деца – доходи 70 лева общо. Хммм… Все е нещо. И аз, да не конкретизирам, че съм подписал клауза за конфиденциалност в договора си, но приблизително там някъде на средата между 500 и 1000 лева. Ами да, сигурно и хората от последните 100 000 домакинства са с горе-долу подобни доходи. Но спестяват! Въодушевен, извадих лист и химикал и започнах да смятам колко пари ни се падат на ден като махнем сметките, таксите за детски градини и кухни, и храната. Вноските в банката изобщо не включвах, под достойнството ми е да се занимавам с тях, та нали ще ставам вложител! Ще минавам от другата страна на барикадата. Дълго оглеждах получилия се остатък и накрая все пак реших, че ако се лишим от едно-две нещица, все пак ще можем да отделяме едни 50 лева на месец, за да си имаме и ние влог в банката. Вярно, ще трябва да си стоим вкъщи като кукувици, кредиторите ще ни подпалят телефоните, но какво от това!? Та нали ще си имаме лихвичка! Всеки божи месец ще можем да си теглим по някой лев.
Хрумна ми обаче и че трябва да побързам със създаването  на влога, защото премиерът се разпореди на Дянков и другите министри до десетина дена да дадат идеи как да се изкарат от банките парите на мързеливия ни, свикнал да живее от лихви, презадоволен народ и да се влеят в реалната икономика. Както винаги премиерът даде и страхотна идея: да се убедят домакините във фризьорските салони, че трябва да санират панелките си. Е, моят влог за подобно нещо няма да стигне, но господин Борисов е прав – санирането е умно нещо, помага и на природата, и на сметките за отопление, така че ще се опитам да изкопча още един кредит и ще санирам щом той го препоръчва.
Трябва да споделя тези  прозрения и с приятелите си! Защо да не се влеем и ние в многобройната маса на мързеливите, непредприемчиви, но за сметка на това живеещи в охолство банкови вложители?

Create a free website or blog at WordPress.com.

Up ↑