Я съм голем тъпанар, ше знаате. Йоще есенеска обясневах на сеослушанее кък у главата ми голема и проста се е избистрила идеата за продлъженеето на романя. Обясневах, ядосвах се, че пръвата не е излезнала, маах гащи навам-натам по кръчмите и балканьете и не дофащах химикало и листо. Се едно беа прокажени, да нги го набиам четврътит. Оти съм специален, молим ви се! Я летература пишуйем само на лис и с химикалкя. И оно не ква да е химикалкя, а едни жлъти тикива разнасам навам-натам, пуфтим и пцуйем све на свет. Сбръкана работа, каам ви!

Та, на пети ноември миналата годин излезна „Северозападен романь“. Тръпенеето си струйеше, оти таа дивотия беше придобила манку човешки облик. Тва се длъжи на издатело Николай Фенерски, художнико Дамян Бумбалов и графичното оформленее на Мария Иванова. На мене се длъжи само тва, че сум напишуйел неква дивотия, додек се чудим кък да си тръкам нощите с кво се сетите. Време да минава, кък се вика.

После се намеси пиаркята на проекто Ана Кашкавалджиева, па и ората се раздивеа да сакат да си земат книжлето порди незнайно ква причина. Тва си е чиста проба мазохизъм да четеш ти триста страници само за пиенье, ебанье и бунт срещу институцеете, ама кък и да е. Поръчките почнаа да валат се един вид се продъни небото. И я почнах да подписвам. Ама не като ората, я сум си чис амалин. Нема „Бъдете здрави, приятно четене!“, дата и афтуграфец. Не! Уливам се като у сичко, дека се зафанем с ньего. Оно са едни пожеланеа, едни житейски мъдрусте, ум да ти зайде! Мани, че пишем по полвин страница най-манку, ама и го праим толко грозно, че едва ли некой си е разчел целото посвещенее.

11

Е, се пак па тва си ми беше извиненее. Обичам да си намира извиненеа, ич да не а. „Гньеска съм подписал триесе книги, нема да пишем текст“; „О, ше носим романи до спедиторете, немам време да драснем и ред“… Те тикива те.

После па дойдоа пръвите предстаяния на „Северозападен романь“ у Търново и Шопето (довлече се камара народ), па и коледно-новогодишните празници, да им го намаам и на тех. И пак извиненеа. И пак не изпущам чашата йоз ръка. А химикалкята не подфащам.

Еле, негде къде средата на януари месец се съпикясах да понапишем нещо. Уж бех измислил сичките сюжетни линии, завръзки, развръзки, ебем ли го кво си… Нема! Само седим и пцуйем по цела нош, пушим като кюмбе „Циганско чудо“, надигам шишето и мачкам тиа листеве, се едно са за един ден. Да сум написал има-нема една шеста от плануванио обем на „Афтуномеата????“ за къде месец.

Па ме грабна февруарското турне. Девет града за девет дена, я баш не сум по тва да се сбируйем с млого непознати ора, оти сум пълен смотаняк, дека само му дай да си е дом, у Балканьо, у фитнесо, кръчмата или библиотеката, та верно големио интерес на ората ме срина йоще повече. Ръки ми окапаа от подписванье, глава ми се задръсти от… Она си е задръстена, де… Турнето свръши благополучно на дваести с предстаянье у Кнежъ, ама после десет деня се „възстановевах“. Пак с чаша у ръка и пцуйенье наред, ако се не сещате, начи требе да сте улави.

И у един прекрасен день, коги вече се беше накачулил с мартеници, рече, че таа нема да я бъде така, че тексто връви мудно и изфръли сичко, къде беше написал досъг. У контейнеро за разделно сбиранье на ратиа, ако тва изобщо мое да ме оневини по некъв начин. Па почна йозначайе.

У интерес на истината, тоа път пак си не легах по цела нош, ама набадах по-манку на шишето и повек на химикало. И за кажи-речи дваасе деня отфрълих полвинята ръкопис на „Афтуномеата????“. Те такъв сбръканяк сум си и те тва а те! Ако ми не припари поди гъзо, ветър ме вее на бел конь. Се си намирам кък да си разпилевам енергеата. Оно не са блогове, оно не са медии, оно не е Клюкарник… Ама иначе си постаям безумно кратки срокове. Миналио го написах за четри месеци, тоа сакам за три. Ударник, кво да ви каам…

Йоз другя стрън, не мое да ми се отрече, че като се фанем, се фачам къ си требе. Се едно неква преграда у глупавицата ми е паднала и дъним като откачен. Ръката ми не сумева да стигне мисълта, ако мое да наречеме откачените ми идеи „мисли“. И те, „Афтуномеата????“ е преполовена, а не мене резултато ми арексва кво сум свръшил даже повече, отколко у „Северозападен романь“.

Бех си поставил цел да довръшим ръкописо до начайото на май месец и май ше смогнем. Ако не улетим у некоа от сатурновите си дупки, ама и летературно отношенее тва ми се не е случвало.

Па после ше го набирам и ше му праим пръва редакцеа до къде сборо на Говежда (пръвата събота и недя на юни) и летоска, като си идем тамока, ше обмислям варианте кък баш да го издадем, та да му е най-згодно на мене и на моите ора. Оти през жежките месеци издава книга само тоа, дека го е ебал лудио. Чека се до есенеска, ората да си приберат опечените дирници от морета, балканье и селски ниви.

Основните сюжетни линии от романя продлъжават и у втората час, ама са млого запофичени на ебем си стрън, та читателете ше се изненадат бая. Ако има тикива, оно се знаа. Па като гръбняк на истореата се явна и ново чудо чучуято, вие не знаате за кво ставиня на приказка, мое само да подозирате, ама нема да излеете прави, каам ви отсъг!

Та, да си знаате, има голема веруятнус къде октомври книжлето, наречено „Афтуномеата????“, да ви е у ръки, ако се преебете да си го купите. Па съм се заврел „у офисо си“, та да пием и да подписвам некви бройки „Северозападен романь“, ама нощеска ше докопам листевцете и ше почнем да скръцам по них с химикалкята. Откачалник, кво да прикаам? ПОнекогиж даже и на мене ми досадиня от акъйо ми….

Мое само дивотии да пишем, ама поне ги пишем бръже. По тоа начин сакам да успокоим два-тримата си фенове, че има изгледе да разчитат на продлъженее есенеска и ако са ча па толко запалени, да земат да прочетат „Северозападен романь“ пак, че си е ебало мамата, оно е такава кретения, че се забрая бръже, оти подсъзнанеето ти сака да се освободи от ньего…

Бегите ми се маиняйте йоз главу, сипете си нещо, или намерете некой бозайник, дека прилича що-годе на човек и се онодете с ньего!