А
Ако ще пръч на оранье да е – каквото и да стане; при всяка ситуация; независимо от нищо
Б
Без да съм убол куче у гъз – без да съм направил нищо лошо на никого
Берберски каиш – здраво опъната кожена лента, на която бръснарите острят бръсначите си
В
Г
Гледа като брез бивол – гледа втренчено, досадно, натрапчиво
Гледа като пресисал – неадекватен е; изразът идва от агнетата и яретата, които са бозали прекалено много, преди пастирът да ги отдели от майките им
Д
Да бием катеричоко – правя разкрепостен, необуздан секс (използва се за жена)
Да видиш на бла окото – (бла – бълха) – да преминеш през големи затруднения
Да еба таа крива нива, да еба! – възклицание на фундаментално отвращение и разочарование от света
Да не съм се ебал с лудио? – да не ме мислиш за толкова наивен?
Да опалееш къв си! – (опалееш – изгориш) – клетва
Да си скинем дреите – да се оплача от някого; да се чувствам безпомощен
Да ти скроим капата – да те оправя; да ти покажа правилната посока
Да те занеми! – Да онемееш дано!
Да ударим като маче у дирек – удрям някого/нещо като коте в стълб (убивам беззащитен човек или животно); преносно – показвам доминантна, безпрекословна сила
Думам думи без закони – изпаднал съм в ярост, не ми пука от нищо
Е
Ежиш се като петел на жежки лайна – имаш неоправдано високо самочувствие и (или) претенции
Ж
Жено мининка! – обръщение както към мъж, така към жена или дете; императивно, в смисъл – “Ти си по-ниско в йерархията от мен и ще изпълняваш каквото ти кажа“
З
И
Излатам се като бекярин на оро – затичвам се ентусиазиран, за да се хвана при момите на хорото (от „бекярин“ – мъж, когото го е изоставила жена му)
Изприквам като младо яре – заигравам се приятелски; шегувам се; държа се като жизнерадостно дете
Й
К
Каниш ме като с конско месо – предлагаш ми настойчиво нещо, което не искам и не харесвам
Като гньил ботор у вода – нещо, което потъва бързо; в преносен смисъл много пиян човек
Като маанат горски – човек, който къстосва цял ден из улиците сякаш е уволнен лесничей и не знае как да изразходва енергията си
Като плъй у брашно – (гледам като плъх в брашно) – не знам къде се намирам
Кво завръне – каквото намери; каквото му попадне
Кога пръдне гугутка у кипела вода – нещо, което никога няма да се случи
Къде загрезне – където свари, накъдето се разхвърчи (нещо счупено)
Къща, къде и с трънь да минеш, нема кво да закачиш – много бедна къща, в която няма нищо
Л
М
Маам гащи – ходя спокойно, разхождам се, без да се притеснявам от нищо
“Мечка лиже сол” – Грубовата игра, при която по-възрастни роднини от мъжки пол (бащи, дядовци, чичовци) разтъркват наболата си брада в бузата на дете, все едно използват грапав мечешки език
Малее ми се – нещо ми се струва по-малко, отколкото съм си мислил; в преносен смисъл “малееш ми се” – падаш ми в очите
Мигам като плъй у брашно – трепкам с очи, все едно са ме сгащили в неприемлива ситуация
Н
На куче у гъз – в небитието; на най-неприятното и противно място на света; обикновено се използва като закана – „ше те изпратим на…“
Напил се като тараба – някой е пиян до безпаметност
На празни ясли – без да има нищо на масата; на крак; на бързо
Начесва шугата – прави секс, след като много време е бил(а) на “сухо“; важи и за всички други страсти, които човек удовлетворява ненаситно, след дълго въздържание
Не бие на кво удара – много грозен; не прилича на нищо
Не го ебем за чръвива слива – изобщо не ми пука за него
Не е мал – Не е свестен, не е нормален, не може да се разчита на него
Ни вес, ни кос – Нито вест, нито кост – препратка към военни времена, коато близките на войниците оставали без никакви сведения за тях
Ни чуа, ни види – не се съобразява с никого
Ни се води, ни се кара – Не подлежи на никакво внушение; невменяем
обрàз – буза
О
Обика(л)я като настинал конь по връшитба – шляе се; върви без посока
Одим като по клисар – следвам някого неотлъчно
Он не знаа колко уши има на главата – Не е с всичкия си, недозрял, глупав; използва се и в шеговит смисъл – „глупчо“
П
През дедовия ми е – хич не се интересувам от нещо (нищо)
Р
С
Стиска нещо като умрел – дуня – според обичая в някои села в ръцете на покойниците се слага дюля. В преносен смисъл – държа нещо много здраво
Слуня се като глуа кучка – Ходи напосоки; няма представа какво и защо върша
Т
Трепка на пръцайе – Клепачите му треперят бързо; развълнуван или притеснен е от нещо
Толко бръже ли си се родил? – недей иска нещо да се случи прекалено бързо; не припирай; не бъди толкова настоятелен
У
У свет бели – надалеч; колкото се може по-надалеч
Ф
Фащам си ташаците поди мишница – тръгвам си, напускам място, на което съм прекарал много време; изоставям (ви)
Фащам си ую подмишка – заминавам си, махам се оттук
Х
Ц
Ч
Ш
Ше каеш „Уке Цветко”- (ще кажеш вуйчо Цветко) идиом, с който се има се предвид, че ще бъдеш бъде изправен пред големи трудности или поставен в много неблагоприятно положение
Ше ме клати като гладен циганин джанарка – Ще бъде много напорист в секса (към жена)
Щ
Ъ
Ь
Ю
Я
октомври 26, 2014 at 7:01 pm
fs
октомври 26, 2014 at 7:06 pm
Бако, ще ме извиниш, ама нямам никаква представа какво означава коментарът ти…
октомври 26, 2014 at 8:03 pm
Какво значи тази абревиатура или знам ли какво, Йоце?
октомври 26, 2014 at 8:18 pm
?
декември 30, 2014 at 3:38 pm
Като бях малък, не бях чувал нищо за торлаци, но в селото, където прекарвах летата си (Ботево – между Хайредин и Липница), говореха точно така.
В Бела Слатина също, но там не използвахме Он, Она, Они… щото се смяташе за „селско“.
Сега чета романа ти.
Единствената „непозната“ дума беше „вепър“. Интересното е, че за първи път чух тази дума в Чехия „vepř (vepřové maso)“.
Бих записал някои от думите по различен начин, но това може би е по-скоро въпрос на вкус. Не знам дали някой, на който това не е майчиният му език може да прочете романа и да си „представи“ как звучи тази реч.
Ще се радвам някой ден да се видим на живо да ми се подпишеш на книгата. Съжалявам, че вчера не успяхме да се запознаем на живо.
декември 31, 2014 at 3:00 am
Краси, кодифицирането на тази реч е много трудоемко, тъй като не се базира на последователен процес в годините, а едва сега започва. Прекалено късно, за съжаление, защото обемът на работата е огромен. Затова и различните вариации в записаните думи от начина, по който ти ги познаваш, не трябва да те притеснява никак:) Що се отнася до това, че знаеш почти всички думи, това също е заради много усилен труд, в които включих жена си, приятели от други краища на България, издателя ми Кольо Фенерски, когото със сигурност познаваш и т.н., за да смекча текста и да го направя разбираем. Ако го бях написал изцяло на торлашки, би бил нечетим за почти всички хора, не само в България, но и в Северозапада. Както и да е, нещата изглежда се получиха отлично, защото лично съм изпращал „Северозападен романь“ до почти всички точки на България, в над 30 държави и на пет континента (Северна и Южна Америка, Австралия, Азия, Африка), което според мен го превръща в нещо не само над торлашко, но и над регионално или национално. Не искам да се величая, но и скромността не ми е присъща. Текстът е отличен, редакцията е отлична, корицата е отлична, ако се изразя с езика на мениджър продажби „продуктът е много конвертируем“. И това в крайна сметка е целта, не само за да се изкарват пари от труда, но и за да се представи северозападният светоглед пред повече хора. Колкото се може повече. Културата, мисленето, изобщо целият ни регион са крайно интересно и каузата ми е да запазя колкото мога повече от това в глобализиращия се свят. Що се отнася до запознаването ни, Вселената си знае работата, ще стане, когато му дойде времето и не само романЯ ще ти разпиша, а с удоволствие ще си побъбря с теб на по чаша:)
януари 11, 2015 at 3:51 pm
Дерзай! Искрено се надявам каузата да успява да се самоиздържа. Както сега викат да е „sustainable“ – икономически устойчива. Ние помагаме малко с малко като си купуваме романа и говорим за него.
януари 11, 2015 at 4:06 pm
За момента се получава, друже, за напред ще видим:) Подкрепата, моралната ви подкрепа, обаче ще ми е нужна винаги. Благодаря!
април 20, 2015 at 6:07 pm
С най-добри чувства искам да уточня, че „бекярин“ значи млад, неженен мъж. И тъй като хорото е давало една възможност за контакт с „девокьите“ от там се е получавало характерното „излатане“ 🙂
За горната колекция може да се добави и това:
К’во одиш като препикан бръбиняк?
За човек който се суети и върти насам-натам без да знае какво точно да прави. В селото на баща ми (Ярловица, Ломско/Видинско) „бръбиняк“ е с ъ. Може и да е било голяма носовка ама нейсе… Тури му пепел
април 20, 2015 at 11:25 pm
С още по-добри чувства и благодарности за бръбиняко;), искам да кажа, че в БалканЯ „бекярин“ е изоставен от жена си човек или вдовец. Ние па викаме „барабиняк“, секи с адето си. Ама ше проучим я на „бекярин“ етимологеата, благодарим пак. А, наздраве!