Търсене

Заповядайте в новия ми сайт: www.torlaka.com

Етикет

торлашки говор

Торлакът и новите технологии

glavanovciДядо ми Стамен Велков от Говежда починал през 1978-а. Една година преди аз да се родя. На 97-годишна възраст. Младостта му била меко казано бурна, особено в контекста на много по-спокойното в сравнение с нашето съвремие начало на ХХ век.

През 1907 година заминал за Канада, където участвал в строителството на железниците на втората по големина страна в света. Винаги съм се шегувал, че си е останал пълнокръвен селянин. Не в днешния контекст на думата, използван от някои самозабравили се лигльовци, затворени в панелните си кутийки, за да обиждат тези, които пред фалшивата сигурност на службицата и заплатката предпочитат да имат малко, но да им е широко на душата. Казвал съм го, защото Говежда е най-вълшебното населено място, в което някога съм бил. Може и да съм пристрастен, но така мисля, така го чувствам и не ангажирам никого с мнението си. Казвал съм го и защото името Канада произхожда от дума на племето ирокези, която на латински приблизително се транскрибира като „kanataи означава… „село”.

Та, неспокойният дух на Стамен Велков го завел на няколко хиляди километра, в друго село. Огромно село, но все пак село. Работил здраво, живял здраво, не цепил басма на никого. Когато започнала Балканската война, зарязал всичко и се върнал в България, за да се бие за родината си. Воювал смело, страдал за разрушените ни мечти за национално обединение, хванал си багажа и пак заминал за Канада. За по-кратко. Защото започнала Първата световна война и той отново се върнал. Отново се бил, отново страдал… Но този път останал в Говежда. Завинаги.

Прибрал се с доста пари, спечелени с тежък труд. Купил стотици декари гори, купил стада, заживял добре.

Неспокойният му дух обаче не го напуснал. Все още се носят легенди за чепатия му характер, заради който на стари години децата му (седем на брой, някои от които починали сравнително рано) си го предавали като на щафета, защото не можели да изтърпят безпардонното му отношение. Имал си е причини обаче да се държи така. Особено на стари години…

Когато ОФ дошли на власт, един негов съселянин, новоизлюпен комунист, го предупредил да продаде горите си, защото иначе ще бъдат национализирани съвсем скоро. Той отговорил, че никога няма да го направи, тъй като е спечелил парите за тези гори с дълги години пот и лишения. И устоял на думата си. Когато Народната република му взела всичко, което притежавал, прадядо ми, Стамен Велков от Говежда, отишъл на една поляна. Негова поляна, в неговите гори, далеч от населените места. Легнал на нея и плакал три дена и три нощи. Без да сложи залък или капка в устата си. Казвали са ми, че се е върнал различен човек. С по-малко човещина в себе си…

На края на живота си прадядо ми се задържал в къщата на дядо ми, Никола Велков, повече отколкото в домовете на другите си деца. Не заради сантиментлано отношение, просто дядо и баба били по-търпеливи към държанието му. Седял на двора, режел на едро тютюн с нож, пушел, погледът му се реел по околните хълмове, където преди били горите му, и разказвал на баща ми и чичо ми вълнуващи истории за младостта си.

Стамен Велков не починал от естествена смърт. В последните години от живота му вкусовите му рецептори и тези за чувствителност сдали багажа. Той можел да бръкне в къкреща тенджера, да си извади парче месо и да го изяде. Без да усеща нито парене, нито вкус. Желанието му да яде, пие, пуши, да подмята пиперливи шеги към „невестите”, с една дума да е пълнокръвен, обаче никога не го напуснало.

Един ден влязъл в сумрачното мазе („магазата” на северозападен диалект). Взел една бутилка с червена течност и я изпил. Без да усеща какво има в нея, без вкус… Оказало се, че не е вино, а бензин.

Лекарите му дали няколко дни живот. Прадядо ми, Стамен Велков от Говежда, починал месеци по-късно. Година преди да се родя. Понякога мисля, че приличам повече на него, отколкото на когото и да било. Не знам, може и да се лаская… Стига, че започна да става много сериозно! Това е история за него. Една от многобройните, които дядо ми, баба ми, чичо ми и баща ми са ми разказвали.

 

Стамен Велков не беше самичък у Канада. Бе’а заминали със Станко на Ценините, дека живеат надоле, до големио завой. Заедно се и прибра’а за войната. Стамен беше по-чепат и не обичаше млого да се опуща у лакърдии, ама па за сметка на т’ва на Станко най-‘юбимото му беше да седне отвечер преди дома си, на ниската дръвена пекя, да изнесе юсчето с рикиа и да сбере ма’алата да нги разпра’а за она’а, големата дръжава зади йоще по-големото море.

– Станко, я кажи там за онаа машина – подфачаше некой.

– Я ви каза ‘и’ядо пъти – дръпнеше от свитата у вестник цигара он – У Канада има една такъва машина, къде като копне дръво, къде трима мъже като уруглици не мо’ат да го обифанат, и го изтръгнье с кореньете.

– Беги бе, Станко! – разнесе се дружен възглас – Де намали манко бе! К’ва ше е таа машина, но пет вола не мо’ат го разклатат таково дръво, ти за машина, дека да го извади из кореньете ше ни разпрааш…

– Верно ви ка’ам! Те го те Стамен на Велковите, он ше ви обясни…

– Така а… – подфане Стамен юсчето, къде другаро му го подаде, па отпие и примляска – Но вие щом на т’ва не вервате, ако знаате к’ви други работи има те там…

– К’ви бе, к’ви?

– Станко, я изнеси латернята, да я е*а.

Станко Ценин се понадигне, па се сбръзи през вратничкята. Коги тръгне да се поврача, ‘ората се дръпнат крачкя-две назаде, ‘що у ръцете си он носи нещо големо, с един шкаф йоздоле, па една фуниа излаза из ньего, а от шкафо нек’ва ръчка стръчи…

Та, они се поразбегат, покрай пекята стане манко по-голем празнио кръг, земляната улица е пометена с метлица, чисто е, прашинкя нема дека да видиш. Те там, на средата на кръго, Станко Ценинио тури латернята. И връти онаа ръчка, та ръце му окапат от врътенье. И после пущи, а оно през фуниата некой запее и засвири.

‘Ората се разбегат кой накъде види, ма след минута-две се врънат, нищо че стоат по-издалек. Па се мине манко време и некой по-ербаб мръдне неколко крачки напреде и се загледа продлъжителньо у фуниата. И ‘дигне очи къде на Станко и Стамен доволните физиономии, къде си подавкнуват юсчето.

– Ей, Станкоууу! – изручи човеко – Я за онаа машиня по бих ти повервал, ама те тука вътре човек не мо’е да нема! Връъ му го!

И те така те. Я не знам ние американците ли требе да стигаме или они назе. Знам, че те т’ва е било преди къди сто годин’ и манко горница. Кой му се разпра’а да дири прилики и разлики с гньеска…

Специални благодарности за снимкята на мою приател Даниел Божов от Главановци

Стоян Николов – Торлака

Advertisements

Торлашки пословици, поговорки и изрази

book

А

Ако ще пръч на оранье да е – каквото и да стане; при всяка ситуация; независимо от нищо

Б

Без да съм убол куче у гъз – без да съм направил нищо лошо на никого
Берберски каиш – здраво опъната кожена лента, на която бръснарите острят бръсначите си

В

 

Г

Гледа като брез бивол – гледа втренчено, досадно, натрапчиво
Гледа като пресисал – неадекватен е; изразът идва от агнетата и яретата, които са бозали прекалено много, преди пастирът да ги отдели от майките им

Д

Да бием катеричоко – правя разкрепостен, необуздан секс (използва се за жена)
Да видиш на бла окото – (бла – бълха) – да преминеш през големи затруднения
Да еба таа крива нива, да еба! – възклицание на фундаментално отвращение и разочарование от света
Да не съм се ебал с лудио? – да не ме мислиш за толкова наивен?
Да опалееш къв си! – (опалееш – изгориш) – клетва

Да си скинем дреите – да се оплача от някого; да се чувствам безпомощен
Да ти скроим капата – да те оправя; да ти покажа правилната посока
Да те занеми! – Да онемееш дано!
Да ударим като маче у дирек – удрям някого/нещо като коте в стълб (убивам беззащитен човек или животно); преносно – показвам доминантна, безпрекословна сила
Думам думи без закони – изпаднал съм в ярост, не ми пука от нищо

Е

Ежиш се като петел на жежки лайна – имаш неоправдано високо самочувствие и (или) претенции

Ж

Жено мининка! – обръщение както към мъж, така към жена или дете; императивно, в смисъл – “Ти си по-ниско в йерархията от мен и ще изпълняваш каквото ти кажа“

З

И

Излатам се като бекярин на оро – затичвам се ентусиазиран, за да се хвана при момите на хорото (от „бекярин“ – мъж, когото го е изоставила жена му)

Изприквам като младо яре – заигравам се приятелски; шегувам се; държа се като жизнерадостно дете

Й

К

Каниш ме като с конско месо – предлагаш ми настойчиво нещо, което не искам и не харесвам
Като гньил ботор у вода – нещо, което потъва бързо; в преносен смисъл много пиян човек
Като маанат горски – човек, който къстосва цял ден из улиците сякаш е уволнен лесничей и не знае как да изразходва енергията си
Като плъй у брашно – (гледам като плъх в брашно) – не знам къде се намирам
Кво завръне – каквото намери; каквото му попадне
Кога пръдне гугутка у кипела вода – нещо, което никога няма да се случи
Къде загрезне – където свари, накъдето се разхвърчи (нещо счупено)
Къща, къде и с трънь да минеш, нема кво да закачиш – много бедна къща, в която няма нищо

 

 

Л

М

Маам гащи – ходя спокойно, разхождам се, без да се притеснявам от нищо
“Мечка лиже сол” – Грубовата игра, при която по-възрастни роднини от мъжки пол (бащи, дядовци, чичовци) разтъркват наболата си брада в бузата на дете, все едно използват грапав мечешки език
Малее ми се – нещо ми се струва по-малко, отколкото съм си мислил; в преносен смисъл “малееш ми се” – падаш ми в очите
Мигам като плъй у брашно – трепкам с очи, все едно са ме сгащили в неприемлива ситуация

Н

На куче у гъз – в небитието; на най-неприятното и противно място на света; обикновено се използва като закана – „ше те изпратим на…“
Напил се като тараба – някой е пиян до безпаметност
На празни ясли – без да има нищо на масата; на крак; на бързо
Начесва шугата – прави секс, след като много време е бил(а) на “сухо“; важи и за всички други страсти, които човек удовлетворява ненаситно, след дълго въздържание
Не бие на кво удара – много грозен; не прилича на нищо
Не го ебем за чръвива слива – изобщо не ми пука за него
Не е мал – Не е свестен, не е нормален, не може да се разчита на него
Ни вес, ни кос – Нито вест, нито кост – препратка към военни времена, коато близките на войниците оставали без никакви сведения за тях
Ни чуа, ни види – не се съобразява с никого
Ни се води, ни се кара – Не подлежи на никакво внушение; невменяем
обрàз – буза

 

О

Обика(л)я като настинал конь по връшитба – шляе се; върви без посока
Одим като по клисар – следвам някого неотлъчно
Он не знаа колко уши има на главата – Не е с всичкия си, недозрял, глупав; използва се и в шеговит смисъл – „глупчо“

П

 През дедовия ми е – хич не се интересувам от нещо (нищо)

Р

С

Стиска нещо като умрел – дуня – според обичая в някои села в ръцете на покойниците се слага дюля. В преносен смисъл – държа нещо много здраво
Слуня се като глуа кучка – Ходи напосоки; няма представа какво и защо върша

Т

Трепка на пръцайе – Клепачите му треперят бързо; развълнуван или притеснен е от нещо
Толко бръже ли си се родил? – недей иска нещо да се случи прекалено бързо; не припирай; не бъди толкова настоятелен

У

У свет бели – надалеч; колкото се може по-надалеч

Ф

Фащам си ташаците поди мишница – тръгвам си, напускам място, на което съм прекарал много време; изоставям (ви)

Фащам си ую подмишка – заминавам си, махам се оттук

Х

Ц

Ч

Ш

Ше каеш „Уке Цветко”- (ще кажеш вуйчо Цветко) идиом, с който се има се предвид, че ще бъдеш бъде изправен пред големи трудности или поставен в много неблагоприятно положение
Ше ме клати като гладен циганин джанарка – Ще бъде много напорист в секса (към жена)

Щ

Ъ

Ь

Ю

Я

 

Северозападен речник

book

Този речник, обновен и допълнен може да откриете тук: Северозападен речник, на новия сайт на Стоян Николов-Торлака (torlaka.com).
Tам можете да четете най-новите разкази и статии от автора, както и да откриете всички, качвани до момента на настоящия блог.


 

A
абен  – захабен, изхабен, тъп
абич – неспособен, неумел човек, неудачник
ала – хала; в преносен смисъл луд, див, неконтролируем човек
артиса – да ти остане нещо

Б
бадива – напразно
балдър – бедро; обикновено се използва за въздебело бедро
бам бадива – безвъзмездно, без да искам нищо в замяна
бапка – дупка, трап, пещера
бара – река

барабиняк – мравка
бадънь – бидон
батисал – съсипал, развалил
бафнем – разкажа, издам някого, изклюкаря
башка – различен от другите, асоциален
бекярин – мъж, изоставен от жена си
беломуняв – с прекалено блед цвят на кожата; обикновено и с много светла коса
беневреци – белодрешните панталони на западната народна носия, богато украсени с шевици по кантовете
бибе – пате
бибиткам – надувам клаксона
битанка – побойник, нехранимайко
близним – раждам близнаци
биковит – здрав, силен, първосигнален, отстояващ позициите си
бла – бълха
ботор – пън
брез – бял
бреца – звук, издаван от коза; в преносен смисъл някой, който досажда с постоянното си истерично говорене
буам – бия, удрям нещо или някого; в преносен смисъл трепя се от работа
буедак – запусната, обрасла с треви и храсталаци местност
бутурньоствам – подбутвам, унижавам, неглижирам
бучав – рошав
буче(а)вица – висок, силен шум
буцуняк – надут, нацупен, неприятен човек
бътвам се – падам, спъвам се; в някои случаи се използва и в смисъл на умирам
бювам – бълвам; в определени случаи се използва в смисъл на повръщам
бювоч – гадна храна; повръщано

В
вангълци – сплъстени косми покрай ануса със засъхнали по тях нечистотии
видело – светлата част на деня
вепър – глиган, мъжко диво прасе
влакà – род
врабчово сръце – страхливец
вратница – порта; дворна врата на къща
вратняк – врат; в определен контекст се използва и за удар с отворена длан (шамар) по врата
връло – стръмен склон
врътоглав – ненормален, луд човек
врътокав – човек, който се върти много; луд; хиперактивен

Г
гецко – нещо готино, яко
гижа – лоза
гламав – човек, който се е отдал на нещо до самозабрава; прекалено обсебен; кон с капаци
глис – червей
глъчим – говоря с някого; бърборя глъчим (някого) – карам му се
гнявим – мачкам, бия, прегръщам грубо
гнякне – звук, който издава тялото на човек или животно, когато падне от високо или се удари силно в нещо
гнясанье – необуздан секс
граваям – търкалям, боря се, бие се с някого
гребаска – дращи с нокти
грездей – пирон, чвор; в преносен смисъл мъжки полов орган
грома – тропа; създава силен шум
гръджав – слаб, хилав
гръцмунь – гръклян
гътне – да събори някого или нещо; бутне, търколи на земята
гьоджаво – кльощаво, болнаво слабо

Д
дебре – най-вече, още повече
дедовия – половият орган на дядо ми; питам си дедовия – все ми е едно, безгрижен съм, изобщо не ми пука
дека – къде
декам – карам се на някого, държа се назидателно
дудне – някой говори постоянно, досадно, без да спира
джанарка – джанка
джапам – стъпвам, ходя, прекосявам водно пространство
джваньок – нещо сдъвкано и изплюто
дживгар – врабче
джуруяк – муцуна на прасе; в обиден смисъл човешко лице
дзепам – отварям си устата, без да произнасям звуци; в преносен смисъл изненадан съм, оставен съм без думи
дзвръкла – дупка, пещера, използва се метафорично за долната част на правото черво, ректума, ануса и вагината
дзръкеле – очила
донаюя (доналюлее) – напива се до безпаметност
дръва – дърва за огрев
дръвя – дървета (растението)
дуд – черница
дуня – дюля

Е
ендък – трап, дупка, пропаст, пропастна пещера
ептем – наистина; много; превъзходна степен (най-)
ечанка – булка гъба

Ж
живодерняк – тиранин, човек, който ти сваля кожата от гърба
жмуьо – обидно, унизително обръщение
жояв – много слаб
жуленье – пиене, употреба на алкохол

З
забъкнем – задавя
заврътнячим – ударя по врата с отворена длан
за глава – зад билото на планината; колкото се може по-надалеч
загрезва- разхвърчава се на всички посоки
затиской – саморъчно направена тапа за дамаджана или за друг стъклен съд за течности; обикновено е от вестник, какалашка или дървесни листа (най-често орехови)
затра – отнесен човек, льольо

И
изврънат – много дебел човек; мъж с огромен корем
изгъгвам; гъгнем – говоря прегракнало
изкилиферчил – изкривил, извратил, взел неприятна посока
изклесяк – пренебрежително обръщение към човек, изразяващо предположение, че за родителите му той е нежелано дете
изкорубен – счупен, разбит; в преносен смисъл негоден, неизползваем
излундзи- удари; (да те излундзи) да бъдеш подложен на продължителното влияние на вятър или течение и да получиш мускулни схващания
изокам – извикам
изребрим – да ударя някого
изрепчвам – пъча се; правя се на силен; правя демонстрация колко съм силен
изтресквам (се) – ударя; правя секс с някого
ияк (ияковина) – люляково дърво

К

казма – права лопата
какаяшка – царевичен кочан без зърната
кам – къде
камара – много; прекалено много
кандилкя – клати, разклаща; в смисъл за чаша с алкохол – отпива едва едва
кандисам – да се съглася; да склоня да направя нещо против волята си
караконяк – митично кръвопиещо същество; вампир
кикерчим – катеря, изкачвам се
кимвам – освен за обичайния поздрав с поклащане на глава се използва и като удрям някого
кинем – късам
киселица – дива ябълка (Malus sylvestris)
кияк – хлапе, малко дете; използва се като пренебрежително обръщение
клапавци – чехли
клес, клесовиня – сперма
клефунь – твърдо изпражнение
клецам – чукам, правя секс
климбуцам – клатя се
ковнем – да ударя рязко, неочаквано
козиняк – тъкан, направена от козината на животно, обикновено коза
колик!; коликав! – колко голям!
компир – картоф
конощип – попово прасе (Gryllotalpa gryllotalpa)
коняк – гръдната кост на пиле или кокошка, заедно с месото по нея
костеница – костенурка
котленкя (котленка) – меден, калайдисан съд, обикновено използван за доене на домашен чифтокопитен добитък (овце или кози)
кощрамба – лека жена, курва
креотим (се) – смея се високо, без да се съобразявам с околните
кротушка – риба малка кротуша (Romanogobio uranoscopus)
кръжа – дълго натрупвала се мръсотия по тялото на човек
кръндей – маргинал; човек, който е доста под нивото на околните
кръпей – цепеница, сцепено дърво за огрев
кукуруз – царевица
кукуржянка – стъбло от царевица
кулен – царевичен кочан заедно със зърната и листата
куртулисам – да бъда в мир със себе си, да се успокоя, да се отпусна; в преносен смисъл да умра
кута – крие се, крие нещо
кьорав – сляп
кюца – кълве

Л
лаасе – може би, като като че ли, сякаш, пренебрежително „надявай се”
ландзим – бия
лендзя се – смея се, усмихвам се широко, смея се на глас
ливагье – градини в околността на населеното място
лигурище – дълго необработвана земя, която се ”обръща“ с права лопата и се оставя за угар
лизгам – пързалям се
лис – плешив
лиска – слюдеста, люспеста скала
ломпар – разплут, много дебел човек
лундзим – бия или правя секс необуздано, доминиращо
лупнем – ударя
льохав – не достатъчно разумен, бавноразвиващ се
лъчкам – хълцам

М
магаза – мазе, зимник, изба
маица – ръка от лакътя надолу
манара – брадва
мандрамуняк – грозна жена с леко поведение; курва
мандръсам – чукам, еба, правя доминантен секс
мачка – котка
мердень – вътрешно дървено стълбище
мертек – дълга и права дъска
мечка – северозападен коктейл от вино и лимонада
мешина – корем
меям – меля, прен. – говоря, бъбря
мирва – мълчи
митията овца – овца, болна от чернодробна фасциолоза (болест, известна още като чернодробен метил)
мишка – използва се както за домашната мишка (mus musculus), така и за човешка мишница
млъзе – дои
море – абе; изразява несъгласие или недоверие в изказаното мнение
мотовилкя – дървен уред за намотаване на вълнена прежда
мочам – пикая
мръзлица – много студено време
муанем – ударя; изпия на екс; изям наведнъж
музувирлък – злонамерена клюка; клевета, интрига
мундза – лице, физиономия

Н
нагньитам – тъпча здраво
нагръчвам – натискам, притискам
наиа – от османската териториална единица “нахия”. Използва се в смисъл на близката околност, поречието
накокръжвам – възбуждам се, получавам мощна ерекция
накостръжвам – наежвам се
налундзим – да нахлузя
натамия – много тежък предмет
натрътил – навел се, надупил се
наюя – налюлее; в преносен смисъл – напие
непрекръшнячван – с непречупен гръбнак, силен, отстояващ позициите си
неуметен – неграмотен, неможещ, неспособен
нефелен – негоден, неможещ, неспособен
ниел – зъл; ниел на жлът барабиняк – зъл, агресивен като дребна, жълта мравка
нога – крак
нужник – външна, дворна тоалетна в селска къща

О

обги – кори за тесто
огравазди – да се качи на нещо
огръйе- деколте; част от дрехата, разположена около врата
окам – викам
окап(л)як – негоден за нищо човек; използва се за обида
окикерчил – покатерил
олам (холан, от турски) – айде олам! – да се махаме, да вървим, прекаляваш, ядосваш ме
олисветим – пребия, убия
олисел – оплешавял
опалия – орис, съдба, предначертание
опростил – отпуснал се, заспал, загубил съзнание
ореше (се) – викаше колкото има сила
орей – орех
отваа – отива
отдънък – оттатък реката; от другата страна на определена граница между местности
оти – защо; защото
отма – отведнъж; от раз
отоди – отива
ояндзим – да се кача на нещо

П
па(ъ)здерки – дребни клечки, които остават след изчукването на лен или коноп
палаш – непородисто, улично куче, пес
паприкаш – ястие със запържени домати, чушки и други зеленчуци
пелешки – малки кожени израстъци, висящи от врата на яре или коза
перашка – великденско яйце
пишлегар – хлапак, дете, досаден тийнейджър
пойдех – тръгнах; тръгнах си
пол(у)верняк – човек, който се е сменил вярата; не може да се разчита на него; достоен е за презрение
поокръвям се – събирам сила, надавам тегло, ставам по-силен
послушах се – свърших си работата (обикновено за домакински задължение)
пребатам- премятам се, претъркулвам се
прекинем – да пречупя нещо или някого; да ударя много силно нещо или някого
прерипам – прескачам
претрошвам – пречупвам
призне – покаже се
пристануша – годеж
проглобен – пробит, негоден за нищо, за изхвърляне
просуане- да пропадне (за пръст, камъни);  да бъдеш подложен на продължителното влияние на вятър или течение (да те просуане)
пръделник – задник, дупе; използва се в отрицателен контекст
пръйевина – изгорена, смръдлива животинска козина; в преносен смисъл замириса лошо
пуанем – ударя силно
пупа – коремче; корем на малко животно или дете
пьоска – керамичен съд с плоска форма, който обикновено се използва за съхранение и употреба на алкохол
плюска – мазол, пришка
пюскам – ям неприлично; ям много; пия бързо

Р

разклимбучкан – разклатен; обикновено се използва за течност в корема на човек
разпарчетосам – да разглобя или да счупя нещо на съставните му части
рапнем- да ударя нещо или някого
разплул (се) – огромен, безформен, заемащ пространството, в което попадне
разпоретина – лека жена; курва
разпръчвам (се) – използва се основно в сексуален контекст (разгоня се); също така обаче има значение и в смисъл на “правя си каквото си искам”, “забавлявам се, без да обръщам внимание на ничие неодобрение”
разчепанка – пръчка, която в единия си край е разклонена, чатал
ребрим – удрям някого през ребрата, в преносен смисъл – правя секс (за мъж)
репчим – изпъчвам се, правя се на мъж, без да имам покритие
ресовачка – пръчка, която в единия си край е разклонена, чатал
ручим – вдигам силен шум, бръмча

С

саньи – дървена шейна с плазове
светлосур – светлосив
свинак – вид дребен габър с чепати, криви клони; „се едно раждам свинаковина“ – изпитвам големи трудности
сгняви – натисне, смачка; в преносен смисъл се използва както за “смачках от бой …”, така и “правих доминиращ секс със …”
сгруяк – обида, буквално – грохнал човек
сгръчен – болезнена, напрегната мимика или гримаса; сгърчено тяло
сисам – суча
склепаторен – събран от различни парчета, нееднороден, невзрачен
скрибуцанье – скърцане
скоросмрътница – много силна домашна северозападна ракия
скутам – скрия
слуням – ходя напосоки, движа се безцелно
спареняк – съсухрен човек
спаружен – стар, съсухрен
спотурам – спъвам се
сприя – силен, буреносен вятър
стеня – мрънка, говори колебливо
стока – животни, животните в стопанството
стръчвам се – изтичвам колкото мога по-бързо
суросинкяв – сивосин
стъвиня се – стъмва се
суек – малък; дребен (пренебрежително)
сур – сив, светлосив
сурвам – свличам, смъквам се
съвиня се – съмва се
съпикясвам – справям се, смогвам
сътвер – едро митологично същество; в прозаичен план обикновено се използва за огромен човек или друг вид бозайник
съглам – с ума си, трезвен

Т

тай се – мълчи (императивно)
таралясник – стара, развалена кола; в преносен смисъл – лека жена, курва
тенчасам – превръщам се в тенец; вампирясвам
теферич – прохладно, просторно, приятно място
трескам (се) – в преносен смисъл – правя секс
троним – отстранявам нещо; роня
тулуп – дебелак
турта – питка, погача
тутма – полегато възвишение (обикновено с малко площадче) в рамките на населено място
тъпкач – северозападен мачо, плейбой, субект, който има самочувствието на много желан и търсен мъж

У
удевам – буквално вдявам игла; в преносен смисъл -подразбирам, схващам
укьо – вуйчо (брат или братовчед на майката)
улав – човек с психически отклонения или умствена изостаналост
урбулешката – правя нещо грубо, без да мисля
уруглица – знаме
урунгел – грозник
уруспия – лека жена; курва (тур. руспу)
уяндзвам се – покатервам се, качвам се
удзерепил – опулил, втренчил
улендзим – усмихвам се широко
умулузвам – ставам по-мързелив
урап(л)як – изгризана ябълка; в преносен смисъл – обида
урбулешката – грубо, рязко, стремглаво, без да се съобразявам с когото и да било
урунгел – кръвопиещ вампир; в преносен смисъл – лош човек
урусрия – от турското „руспу“ – лека жена; курва
уръф(л)як – буквално – човек със скъсани дрехи; преносен смисъл – неудачник
учуван – отгледан съм

Ф
фараж – малка лопата за смет
фейско – нещо готино, яко
физгам – пързалям се
фулиш – обиждаш

Ц
цинка –  ръми леко и продължително
циу – нещо, което е свършило до край; преносно оставам на изпарения

Ч
челенкя – цицина; оток на челото
чият – инатлив; твърдоглав
чмим – спя
чръв – червей
чудо-чучуято – нещо страхотно; в отрицателен смисъл огромен хаос

Ш
шака – длан
шашав – луд, ненормален
шашавица – глава
швикам – свиря с уста
шиблики – ниски храсти покрай път или пътека; не означава определен вид храсти, а съвкупността от тях
шибнем – да ударя някого или нещо
шийок – голяма глава; дървено приспособление за пробиване на дупки за разсад;
шпора – фурна на печка (понякога и като цяло за печка на дърва)
шуштава – дива местност; горски дебри; необитаемо пространство
шишим – правя секс, еба (за мъж)
шмундел – неопределена като значение обидна дума
шугавелняк – човек, страдащ от шуга; обидна дума
шунда – вагина; женски полов орган в обиден контекст
шуштава – девствена, “тилилейска” гора
шушумига – човек, който не е за освидетелстване, но не е съвсем наред; умерено луд, шматка

Щ
щрока – кир, мръсотия; щрокав – кирлив

Ю
юрвам (се) – рязко забързвам ход; да ходя бързо, без да обръщам внимание на нищо (тур. юруш)
юснем- удрям

Блог в WordPress.com.

Up ↑