Станаа ли ти яйцата?

Не знам я ли съм прос, другите ли са прости, кво е… Съшнус, май нищо не знам, ама те, да си каем.

Коги бех подрастващ фарфалак и ми беше попаднала отнегде Библията, преразказана от Пърл Бък. Пръво си мислех, че тва Пърл Бък е некъв дрът белобрад писател, къде гледа лоше. Като Дедо Мраз, ама строг и начумерен, таа жената. Оно у последствее верно се оказа, че е жена, ама тва е тема на друг разговор. Тогива немаше гугъл и трудно моеше да научиш нещо. Кво и да е. Сакаха се бая повече усилеа, ама май па и информацеата се ценеше повече и запаметеваше за по-длъго. Кък и да е.

снимка: Бон Апети

Та, зачетох се я у преразказаната Библия и она зе, че ми арекса. Беше баш след комунизмо. Ората не знаеха баш верват ли у Господ, не верват ли. Они и като цело не знаеха на кво да верват, ама айде. Я обаче се увлекох по християнството с присъщата на възрастта ми маниакалнус и успех да се снабдим и с истинската си Библия. Не съм я откраднал, чесну, макар че според статистиките она била най-крадената книга на свето. Сакам да каем, че не съм помогнал за формирането на тия позорни данни.

Колко пъти съм я чел, нема да ви приказвам. Помним даже, че некои пасаже бех почнал да ги помним наизус, без да съм си го поставял за цел. Постепенно простио ми мозък почна да вниква поди буквалното значенее на думите и текстовете и да сфаща… нещо. Не знам, тва ли е бил смисъло, къде афтурете са сакали да вкарат у таа книга или не, ама я бех убеден, че проумевам Бога.

Докъде четех сам, сичко беше наред. Беше ми ясно като бел ден, верата ми беше непоклатима. По-късно се сблъсках с поповете като „медиатори“ между ората и Бога, с религията като лицемерно извинение за изтребване на милиони и трупане на несметни богатства и некък неусетно се отказах от сички книги, конфесии и имена. У мене си остана само верата у неколко изконни принципа на човечнуста и неотменната сила на вселенските закони. И тотално отебах да следвам секви умозаключения на тоа и оня кък се казвал Господ и колко ревниво требва да се бориме срещу враговете му. Немам намеренее да се борим срещу никой на религиозна основа. Осен, ако он не почне пръв. Тогива ше му извадим гръцмуньо, без да ми пука у кой си мисли, че верва.

Ше каете „Кък миролюбиво почна, па на ква агресия те изби, да те еба у шизофренико!“. Май така излаза, ама нали наближава Великден, та е обяснимо. Що ли? Много просто.

Не сте ли забелезали, че за огромното мнозинство от назе християнските празници тотално са затрили пръвоначалното си значенее? Колко се сещат за светлата надежда, къде символизира ражданьето на Христос на Коледа? Не са ли повече ония, къде неколко седмици преди тва обикаят магазините с озверели физиономии, безкрайни списъци с имена на роднини у ръце и дират къде има „черен петък“? Или другите, дека само се поглаждат по мешините у очекванье на жертвоприношенеето на прасето?

Да не са много тия, съпреживеващите мъките на Божия син преди възкресенеето му? Макя. На Великден май най-важно е дали са ти се сварили и бойдисали кък требва яйцата, фанало ли е ягнето златиста коричка и надигнал ли се е убаво козунако. Обикновено се едно от трите не се е случило като ората и тва е повод за нерви, мрънканье и доста често караници у камерен или по-пищен състав.

Сега, я немам нищо против ни свинското, ни ягнешкото, ни яйцата, ни па козунако. Съшнус, излъгах. Само като се сетим за козунак и великденски яйца и ми става смрътница. Първо, не обичам нищо благо, па камо ли благ леб. И второ, едем варени яйца, ама ги предпочитам рохки, а великденските никогиж не са такива. У доплъненее, требва да се омаат минимум десетина на тоа светъл день. Само като се сетим и усещам кък твръдио жлътък ми лепка по небцето…

Та, немам нищо против секи да еде и да пие кво сака. Даже при подобни поводе съм от пръвите на масата и оставам до краю. Малко ми е терсене обаче, че има неква гадна лицемерна нотка, къде е по-трудна за преглътанье даже и от твръдосварен жлътък. Значи, ако ше отбелезваме високоценностни празници като Рождество и Възкресение, ми се види, че требва да го праиме подобаващо. Със сички там смирения, размисли, катарзиси и така нататъка.

Ако ше едеме и пиеме, айде да си му викаме яденье и пиенье! С кво тва яденье и пиенье е по-велико от другите, та да го зовеме Великден? Закво требва да го криеме под благовидни поводе? Тва си е една езическа сбирка. Ше се чукнеме за здраве с перашки (чръвеното еце е символ на здраве и плодородие у Древнио Изток), ше апнеме козуначец (пак от езическо иде), да пинеме като ората и да се повеселиме с отворено сръце. Така нема да се раздвояваме. Па кой има нужда да дири Бога, да го дири. Да му пожелаеме успех!

Видин бил по-беден от некви аборигене… Айде марш, бе!

Според некви си Евростат там, къде се праат, че моат да сравняват несравнимото, ората от Северозападо живели по-зле, отколко туземците на остров Майот*. Тва е официална статистика, нема лъжа, нема измама. Само за протоколо ше поясним, че тоа бил най-големио от Коморските острове, пльоснат негде между Мадагаскар и Африка. Така пише у учебнико по географеа, я не съм одил там лично, а и немам намерение.

Ама некък обидно ми се виде само ако знаате! Майот бил с цел един процент по-напреде у стандарто си на живот у сравнение с Видин. За база е зет брутнио вътрешен продукт на глава от населението. Викам, че ми стана обидно, оти кък мое да се сравнява Северозападо с некъв тропически остров? Некой ше кае „те ги те тия, по-изпаднали са от африканцете“. Ама ако вникнеме у детайлите, ше видиме неколко съществени предимства на Майот пред Видин, дека Евростат си мирва за тех като пенсионер пред щанд за морски дарове. А и обратното, неколко критереа, къде никъв остров не мое да се мери с дунавскио град.

Като казах „морски дарове“ и те ти го те и пръвото големо предимство. Айде кажете ми, колко риба моеш да фанеш у Дунаво и колко – у Индийскио океан? Сега, некой да си не помисли, че подценявам таа бая голема бара, ама се пак майотанците или там, кък се викат, са бая напреде у тва отношение, сигурен съм. Оно кеф ти омари, кеф ти скариди, кеф ти акули, кеф ти скатове и кво ли още не…

Друго перо, къде Майот със сигурнус превъзхожда Видин по ньего, е туризмо. Я лично ядо пъти предпочитам да се разождам покрай Дунаво, да разглеждам Бабини Видини кули или да скитосвам из живописнио център на срацимировата столица, ама за съжаленее повечето ора повече наблегат на тва да си печат гъзерете на некой тропически плаж на брего на кристално чис океан.

Тва за цитрусови плодове, има ли кво да си приказваме? У Видин да сте виждали да растат банани? А кокосови ореи? Па на Майот растат като невиждали направо. И, мани другото, тия смрадове не плащат ни ток, ни вода, ни парно, оти сичко си нги е на готово. Най-много обаче ме дразни, че сравняват Майот с Видин зарди друго. Тоа остров бил френска отвъдморска територия, молим ви се! А Видин е отвъдпланинска територия на ония от жлътите павета.

Е, оно е ясно, че като се водиш франсе, па мое и да е само по документи, ше живееш по-богато, отколко назе у Северозападо. Ама майотанците са дотука с предимствата. Да си дръжат парите, ич и ни не требват!

Моат ли они летоска у жегата да си седнат на теферич по икиндия на некое корабче-ресторант, къде да ги дуане ладен ветрец?  Моат ли да си пинат некоа гроздова ракийка, па после шише-две новоселска гъмза и да замезат с пресни попчета? Па да си поприказват благо-благо за геополитическата обстановка, времето и нивото на Дунав у сантиметри? Или па да си порадват окото със залезо нади заснеженио Миджур? Моат ли да се пофалат, че си имат мос до другио брег? Били ли са столица на Францеа?

Така че Евростат да си дръжи статистиките и да не ни занимава с тех, а майотанците да се чудат кво да си праат с високио жизнен стандарт. Ни за едните, ни за другите ми дреме. Има по-непреходни работи от единио процент жизнен стандарт. Айде, наздраве!

 

* http://www.dnes.bg/eu/2016/03/21/tuzemcite-na-maiot-bogateiat-a-v-severozapadnala-bylgariia.296684

Да ебем и Академията, да ебем, кандиса му най-после на Лео, та да се мирне!

Нека битката покрай оскаро на Лео да почне веднъга! Заслужеваше ли го, късно ли му го дадоа, точно за тоа филм ли требваше, такава ли реч баш па требваше да кае, имаше ли колко требва негри, опа, афроамериканци, благоприятно ли беха подредени звездите по небосклоно и у залата… А додека половината свет се дърля за поредната простотия, я ше продължевам да се чудим на човешката глупост и честолюбие. Ролята си е роля, филмо си е филм, книгата – книга, фигурното пръзаянье – фигурно пръзаянье… И т.н.

Се си мислим, че е важно единствено дали си разчоплил достатъчно длибоко у душицата си, та да бъдеш искрен и верно да преживееш тва, къде изразеваш. Дали си вдъхновил, разтръсил, накарал да се замисли, докарал до екстаз или катарзис (ама истински) се некой човечец. А мнението на различните мастити журита го турам на дръжката на оскаровио меч и го заврътам със се сила. Амън от политиканстванье, многознайство и изтънчени вкусове! Ако ше е надпревара, поне да е „Кой е по по най“ с Бате Енчо, та да свикват мининките кияци от пишлегаре, че кръгли кретени ше решават дали они стават или не стават за нещо през целио им живот.

Па на Лео да му е честито, да почерпи! Не съм му гледал повече от три филма, че нещо не си падам по киноизкуството, ама ми се виде убаво мунче, па и талантливо мунче. Коги требва да изглежда тъжно, гледа като пресисало, като играа пиян, го докарва горе-доле, а и го не е стра да се окикерчи на носо на една голема лодка барабар с неква слива и да изслушат заедно, фанати за ръце, ебахти дразнещата песен. Викат, че и с некъв мечок се бил у тоа, последнио филм, не мом да се сетим кък му беше името… По-добре да се бубаш с мечка, отколко да слушаш онаа канадка скумръчаща, ама айде…

Значи, ако обобщим, по мойто мнение на пишман експерт у магиата на седмото изкуство, заслужил си е онаа плешива статуетка, дека си кута подробностите с меч (не знам ква е символиката, па и не щем да знам, честно казано). Кво толко се карат за ньеа, идеа си немам. И без тва, като я гледам, ем е миничка, ем не е златна, а е напръскана с жлът спрей металик. На мене лично ми прилича на градинско джудже, дека секи уважаващ себе си парвенювстващ мутраген с кеф би си я боднал до писаната каручка у райграсо на дворо. Лично мнение, нема да се биеме като Лео с мечок съга… Алал да му е на човеко!

Ало, охраната!!!

Още е седем сутринта и не съм си изпил първата ракия, пък камо ли да съм се събудил и телефонът ми звъни. Непознат номер. „Или е от Енергото, или от Парното“, викам си аз, ама вдигам, щото още съм сънен и предпочитам да ми наприказват хиляда глупости, вместо да слушам гадния звук на жисимито.

– Ало! – гласецът ми е все едно съм ял пясък една седмица поне.
– Не ми викай „ало“! Тъпак! Марш до долу да си провериш пощенската кутия!
Слизам по пижама и лош дъх в устата, какво да правя? Напоследък трябва да слушаме. Има тук-таме разни измамници по телефона, ама те са ни последната грижа. Какво му плащаш да те издокарат с неколкостотин лева, когато целокупно ни го слагат за милиарди?
Тръгвам да вкарвам ключа където му е мястото. По навик. От четирийсет години живея в тоя блок и това ми е пощенската кутия. Направо без да гледам мога да улуча ключалката. Добре, ама ключалка няма. Някой я е изкъртил. Студена пот знаете ли какво е? Ако не знаете, блазя ви! Ако знаете, това ми се стече по гърба при гледката, която ми се откри.
Плик като плик. Такъв, за писма. На пръв поглед нищо особено. Да, ама някак надут. И то само на едно място, малко вляво от средата. Като огледах внимателно, след като ми мина първоначалния стрес, си викам „тампон, няма какво друго да е“. И на големина, и на форма си беше точно тампон. „Някой приятел се шегува с мен“, помислих си, отдъхнах си и посегнах към плика.
Да, ама и нещо твърдо има в него. Пак ме обля студената пот. Вдишах дълбоко десетина пъти и реших, че или ще действам, или ще бягам. Нямаше къде да бягам, родителите ми ми бяха оставили само това жилище, така че трябваше да действам. Храс!
И пликът се отвори. Не било тампон, а патрон. Пак ме обля студена пот. Твърдото пък ме докара до лудост само като го видях. Велпапе. Картон, дето се вика. А на него налепени криво-ляво с лепило „Рила“ някакви изрязани от вестник букви.
СПРИ ДА СПИРАШ ПОРЪЧКИ!!! ИНАЧЕ СЛЕДВАШИЯТ ПАТРОН ЩЕ Е ПРЕЗ ЦЕВТА!!!
Спрях да спирам поръчки. Не, че преди съм го правил, ама ей, на… Бориме се с корупцията! Фанах метлата и ше разринем сички гадове!
С благодарности към момчето, дето ме пита кого виждам в огледалото:
Агент Буда

„Наслука“, Рамбо от Ямбол!

Гледам по телевизора некъв Рамбо от Ямбол гонил бил бежанци по границата. Пали атевето, бръмчи из чукарите, а като фиксира групички прегладнели, каталясали, умрели от студ нарушители, си плювне у шаките и ела, че ми требваш! Изловил бабаито барем дваесетина пишман диверсанти. С голи ръце, при тва…

Пръво си викам „Тоа човечец кък па не земе да си намери смислено занимание? Они бежанците и без тва им требват само неколко дена на наша земя, та да видат къде са попаднали и да дават мило и драго, ако ще у разнебитените си от война дръжави да се врънат, само и само да се маанат оттука. Кво има да ги гони? Ние си имаме железна ваксина срещу пришълци. Биеме им една ударна доза смрад, мизерия и пръвична омраза и они веднъга драсват от България накъде им видат очите“.

После обаче вникнах у некои детайли и разбрах, че човеко ич не е толко прос, колко ми се е видело от началното. Пръво, новината за подвизите му се разпространи из социалните клюкарници за има-нема една цигара време и го превръна у едва ли не национален герой. Сички му се възхищават и викат, че бил „корав“, патриот бил, не знам кво си бил. Е, тук-таме имаше и по некое саркастично подметанье, ама колко за семе. Огромното мнозинство от ората беа готови и паметник да му дигнат, ако требва.

Я постаменто си го представям така: стиснал дръжките на атевето като умрел – дуня, приклекнал у напрегната поза, без да допира седалката, се едно сере у нужник, навел се напреде де че ли е късоглед, а физиономеата му като на куманис, вперил поглед у светлото бъдеще… Сега, нема кво да ви лъжем. И я като секи българин сакам да ме величаат и да ми дигнат паметник, па и се влияем бая от тва, кво ше каат ората, та веднъга смених позицеата и станах защитник, при тва ярустен, на Рамбо от Ямбол.

Още повече, че попаднах на втори, още по-железен довод, че он мое и да дава мръсна газ у шумако, ама не е фанат у гората. Тоа убавец, те така, между другото, подфрълил, че нема да е зле щом дръжавата не мое да си варди самичка границите, да му дава по педесетачка на бежанска глава. Те така, зарди услугата. Он па щел да дарява париците на домове за сираци. Верно ше го напраат национален герой, я ви казвам. Нещо средно между капитан Петко войвода и Робин Худ.

И ми дойде втори акъл. Викам си „Що па да му не откраднем и доразвием идеата? Така и така цел ден се чудим от кво да умрем“. Понеже немам атеве, пръвоначално ше гоним бежанците пеша. Тамън ше се поразмръдам, че покрай тия зимни празници съм се опрасил здравата. За нула време ше фанем стотина диверсанти, ше ги връжем с три синджира и айде у пръвото РПУ, да си ми дадат наградата.

Отделям дваесе лева за мене, а другото за сираците. После си купувам атеве, може и втора употреба, и разширявам бизнесо. Пей сърце! Имам идеа и за нещо като ловен туризъм на бежанци. Ше водим разни богати, отегчени от живото пукъли с мене. Срещу скромно възнаграждение ше им показвам кък да обезвреждат таа сган (я не съм случаен; у трети клас тренирах малко джудо, преди да се отдадем на таблата). И они доволни, и я доволен. И дръжавата доволна, оти й вардиме границите. Само бежанците нема да са много доволни, ама голема работа. Они и сега си кинат дреите от отчаяние. Ше дават репортажи по телевизоро за мене, а нищо чудно и да останем у историята.

Само едно ме притеснева. Кък ше разпознавам бежанците от местните жители на граничните райони? Оно сичко е оголело, обосело, брадясало и отчаяно от живото. Лика-прилика са си. Ама ше измислим нещо. Ако се откажем пред таа дребна труднос, за къде съм? Айде, пожелайте ми „наслука“!

Е сега вече се възродихме!

Оня скулестио, с единичната гуша и осемте плочки на коремо, бил купил „Химко“. За некви си единаесе-дванаесе милиона. Оно за ньего тва са пари за семки, ама за назе, северозападните ора, не са, та мое и да очоплиме нещо от таа далавера, знаа ли човек? Те сега те ше видите къв небивал цъфтеж ше настане от Балканьо чък до Дунав и от Искъро та до Връшка чука! Само ме е яд, че пак врачанье ше облажат най-млого, ама кво да се праи, требва да сме солидарни, се некога слънцето ше огрее и нашио монтански кучи гъз.

снимка: в. Капитал

Па като почне йоще ютре едно резанье на „Химко“-то за скраб… Па като наеме шопаро, дека само един опел имал на ньегово име, камара народ от етносете… Ше ошушкат целио комбинат за нема и година, гаранцеа ви давам. И парите ше влезнат у икономиката на Северозападо, следователно у наште джебевци. С дребната подробнус, че та да стане тва требва да прекинеме Свиньо и макье му, иначе и лев нема да се завръти у нашио край от „Химко“. Осен за надници на ония, къде ше го опоскат като комсомолец на летен лагер – консерва „Ропотамо“, ама оно тва ше са най-млого по дваесе лева на ден, нема и колко платата за изборно подкупче.

Седим си и се чудим що се на назе така, да го еба и животецо проглобен да го еба у ДНК-то нефелно!? Пъто до Дунав мосто щеа да праат, биа се у гръдите, клеа се у макьите си, та да ги избереме. Избрааме ги, нема път, нема уюва гла́ва. Милиарди у икономиката на Северозападо щеа да вливат, да нги влее некой прокиснала клес у носоглътката дано. Линията на трено щеа да ремонтират, ама парите нги требали за от Калотина до Филибето. А ние се на най-четвъртитио седаме. И я докъде седим и се чудим май некво четвъртито усещанье имам…

И друго усещанье също така имам. Едно такова ми е хармонично. Фидоската изсече къде кво имаше гора у Монтанско. МихаиУ Миковио секи ден кара ората от Видинско да се чръват от срам с простотиите, къде прикаа и връши на сека крачка. Сега като Плондер – джуниър докопа врачанското „Химко“ Северозападо пак ше е едно неделимо цело, запофичено нанадоле по магистралата. Ама не онаа за „Дунав мост 2“, а другата –highway to hell. А да ни е честито!

Доле ръцете от Кобилкина!

Обикновено я съм сред обичайните заподозрени, коги е да се пишат некви простотии по адрес на публични личнусти. Кой ли не съм наранил – оно са политици, общественици, ора на изкуството, секви пишман специалисте у знайни и незнайни  областе на живото… Ама тоа път ше се изпраим като Матросов на амбразурата и ше изревем с плъни гръди „За Наталия Кобилкина или добро, или нищо!“.

Е, оно ми писна на дедовио значи! Жената само таферни работи прикаа, отпрая недвусмислени посланеа за либоф, безразборно мандръсанье у сички отверстеа и йоще нещо, а вие я напраихте на пет стотинки. Айде олам!

От камара време се дразним на простотиите, къде четем по ньйон адрес, ама вече не издръжах. Днеска издзаранка се дигам и по стар навик след къпаньето и пръвата рикиа, улатам у Клюкарнико. И кво да видим? Пак подета злостна кампанеа срещу таа мома. Она била казала, че ако секи мъж се буди (я го разбирам бива събуждан) със свирка, свето ше бъде млого по-убаво место с млого по-малко агресеа. И тия гадове хиените, дека не получават нужната доза сутрешни орални ласки, веднъга се нафрълили връз ньеа като гладен циганин на джанарка.

Да била дошла да поработи за спаданьето на агресеата нги. Лично на тех, видите ли, що не моат самечки да си намерат некоя сгодна мома да нги връти минети. Да не знаа млого, оти не било прилично да се прикаа с плъни уста. Да почне да води курсове за начинаещи свиркаджиики и кво ли йоще не. Абе, секви думи без закони са й думали на таа светиня на разкрепостеното гнявенье.

Ей, кавали, да остаите женицата на мира, че не знам дали ме разбирате! Нема по-добър старт на деньо от една тромпетчица. Показва емпатия, грижа за партньоро, либоф и лично отношенее. Затва и води до хармонеа. И у отношенеата, и у личнустен, ако щете душевен план.

Некой ше кае „Ама оно същото важи и за лиз-близ, па и за доброто старо ебанье…“. Да, ама не е верно и Кобилкина йоще еднъж показва завидна ерудицеа и тънък усет къде сексуалнио живот. Лизаньето и ебаньето са млого по-интимни работи от една нищо и никаква свирка. Демек, изискват повече подготовка, определено настроенее, ухажванье, тинтири-минтири. При духаньето не е така. Единио подава, другата заапва и додек да виаш работата опечена.

Една талантлива мома с достатъчно опит и въображенее би могла да извръти тва начинанее за неколко минути, да изплакне усната кухина и да знаа, че е свръшила богоугодно дело, къде ше помогне макар и манку свето да стане по-добро место за живеенье. И нищо нема да й стане, никой нема да й вади око, така че дребните усилия си заслужават резултато. Та, да не съм чул нищо лошо за Кобилкина! Таа женица дава мило и драго за добруваньето на човешкио род, вия само я клепаторите! Она е истинска майка Тереза на дваесе и пръви век, у тва съм убеден. Ама некък по-вдъхновителна майка Тереза…

НОСША! Неправителствени сме ний, смешници без бъдеще сте вий!

Видех една инициатива на некви, къде били репресирани от комунизъмо. Нека малко по-обяснително. Къде я видех ли? У Народното събранее. За кво става въпрос? Цвъки Цвък бил жертва на политически геноцид. Кога? Къде? Как?

Не стана ясно. Пичовете си издрънкаха заучените фрази и кой откъде е. Журналетата така и не получиа отговоре на млогобройнете си въпросе. Ама, да се върнем къде основната си мисъл.

Таа инициатива ме вдъхнови и се замислих колко нищичко за ползу роду не съм свръшил през живото си, Куре, мой любими приятелю, дека само ти и Чашката ми останаате утеха у несретнио ми живот. Кога ше се зафанем я с такава благородна и общественополезна дейнус като маанье на гащи до Народното събранее, та да защитавам некой? Никогиж през живото си не съм си го и помислял. Пълен смотаняк съм, казвам ви. Немам ресурсе, ментални и други некакви, та да го напраим.

Аз ако се пробам да улетим у онаа сграда, къде нади вратата й се мъдри „Съединенеето праи силата“, некък оксиморонно се мъдри, ама се мъдри се пак, гаранцеа ви давам, че отвънка ше ме чека жандармереата и неколкостотин огражденеа. Я си плащам и на жандармете, и за оградата. Ебахти пичо съм! Я си плащам, а они ми не дават са си изкаам мненеето. Ама у Народното събранее не улазат случайни ора. Немам предвид само институцеата, а и сградата му. Тва за протокола.

Замислих си се те така те. Я съм на триесе и пет. Баш половината от годините, къде дръжавата ни битува у тотална кретения. Замислих се, палнах цигара, ама се сетих, че немам здравни осигуровки,нищо че нема смисъл да имаш квито и да било осигуровки у таа кочиня, понеже ни ше те излекуват, ни ше доживеаш да се пенционираш… Замислих се, изгасих я и реших. Що си не спретнем едно непео я!? Да не съм гръбав?

Ама име на НПО се не измисля лесно, да си знаате… Тоа път е труден, каменис и тегав. Пак си палнах цигарата, уж мислим по-добре, коги пушим. Те, манку е длъго името, ама ше го преформим, нема грижи, важното е, че идеята се роди у главата ми. „Селянско сдруженее на тия, дека са преебани от целио така наречен преход и не са видели бел ден, откво са на тоа свет“.

Самечки е сещате, че НПО с толко длъго име, абревиатуречка да каам, нема кък да просъществува. ССНТДСПОЦТНПИНСВБДОСНТС… Нема кък да стане. Затва го съкратих до НОСША. „Национално отговорен селтак с шес апартамента“. Малко бие на Биг Ша, ама не е търсен ефект, повервайте ми. И без тва вервате на сичко и се подвеждате по секви простотии… Биг Ша е от контрапротестиращите, аз немам нищо общо с ньего.

Другото работно заглавее, къде си го бех намислил, е СЛУШАМТЕ – “С лизгара уших антерия матерна, ти, ехоо!“ . Ама оно не става. Нема смисъл некък си, особено, ако не си ми у главата.

И така се роди НОСША. НОСША е НПО, къде пледира за правова дръжава. НОСША сака ни един, ама ни един политик, докопал се до властта през последните седемдесе години, да не излезне от затвора. Даже и за ден! НОСША изразева категоричната си позицеа, че на Цвъки Цвък са му малко четири години зади решетките и че требва да слуша кък попръдва съкилийнико му от горната койка, а не да сбира НПО-та, та да му го опредеят като жертва на политически геноцид.

НОСША изразява категоричното си мнение, че през последните седемдесе години се еди кво си… Ама НОСША знае кво се случва през последните триесе и пет, а па да не прикааме за четвърт век от „преходо“. НОСША не сме (съм) толко прос(ти) и знааме и други организации като ДС, например.

Ние (да каем аз) от НОСША се чуствам(е) изоставени от дръжавата. Имаме усещаньето, че сички ни гледат, слушат, ограбват, изнасилват, рекетират, че ни съсипват тва, къде ни е дала майката природа, па, мани другото, и ни се хилат у очите. И ни дават по двойка кибапчета с една бирица баш преди изборите. Толко за назе, другото за тех.

Ние нема да улезнеме у Народното събранее, нема да мое да защитиме любимио си подложен на геноцид лидер. Ама те, има интернет, та моеме да каеме кой е он. А той е!!! Той е!!! Ники Третото поколение вратар! У контексто на скоро миналио светъл ристиянски празник го казваме!

Верваме у тебе, Ники, верваме у тва, къде моеш! Не се притеснявай, че даваш хендикап на сички отбори, дека играат срещу назе още преди десетата минута на срещат!. Нема за кво да се косиш. Щом сакаш, маиняй се от националнио и заминавай с Цвъки Цвък у затворо! Ше си поставено лице на непеото НОСША. Земи и Ни Ло-то с тебе. Ше ви пуанеме една табелка „Символе на преходо“ на решетките и те така те!

После на корицата на списанее, обещавам. НОСША ше упражнява селянски натиск връз институциите и медиите. Щом другите моат, що да не моеме и ние!? Да не сме гръбави!? НОСША ше защитава сички некадърници у таа дръжава. И нема да обръща вниманее на ония с провалените животи. Тва е пъто, и истината, и живото. Тука и сега. Тука и сега…

Ама ше му дойде краю на тоа път и свите символи на преходо верно ше зафръчите къде затворете. Да си го знаете… Да ми простите на тоа светъл ристиянски празник. Я не ви прощавам. Мое да не ви пука, ама да си го знаете. Не ви прощавам, тва си е мою живот. Тука и сега. Тука и сега…

Ай ем йор ню год! Ай ем Кавал!

Хелоу, Иран, Ирак ор сам отхер планетс ат ди Ърт. Ю мей тхинк дат Торлако ис райтинг  дис текст, дис факинг, дискастинг шит, бат ю ъъъ-ъъъ аре нот райт! Ай ем юродепутат, ай ем рич енд феймос, ай ем мистъъ Барекоууу. Ай джъст окюшейтед Торлако‘с блог. Ай хев ол ин дис уърлд!

Бифор сам тайм ай уос ин Сиенен ту хаве а едюкйешън, бът ноу, ин факт ай уос  дер  то едюкейт дхем уот ис джурналистикс. Дей тук ми ас а месиа, оу йе! Сом пийпъл  тинкс Кристофър Калъмбъс дискавърд дъ ню континент. Мей би. Бът ай ем дъ конкърър оф дъ ню континент. Ай ем дъ уайт год. Ай ем дъ дон, ай ем дъ сънсет!

Афтер дат ай уос дъ ню политишън. Ай уос дъ нюест политишън, индийд! Ай ем тол! Ай ем смарт! Ай ем вери стронг! Ай кен пуш сикстийн (олмоуст севентийн) килоус он бенч прес машийн! Еври уоман уонтс ми! Еври сингъл уан! Ай толд ю!

Бифор абаут а йър ай тхроу бак май магнифицент кариер лайк а джоурналист, търн бак дъ ъъъ-ъъъ дъ кавал, ю ноу, дис ис а мюзикал инстрюмънт, уит уич, ху, уич, ху… уич ай ентартейнед дъ локал велишънс ин май хоум таун, дъ фиучър кепитъл оф калчър, енд ай бикейм а политишън.

Ай бикейм а грейт, а юропиан политишън. Сам гайс (гейс) мей тел ю дат ай уас баинг воутс. Донт гив а шит то дем! Дей ар лайрс! Ийч уан ъф дем! Дъ пийпъл уос ловинг ми! Дъ джипсийс уас ловинг ми! Енд ай пей дем абаут ту хандред левс. Бат нот фор воутинг. Фор ловинг! Фор ловинг ме (ин май факинг есхоул)… Бът дис ис анадър събджект. Дей ар пуур енд нийд сам левс. Ай нийдс воутс. Со, уи меид лав. Вери фрийки лав, бат лав.

Енд хиър ай ем, ин Юръпиан парламент. Хиър ай ем, уит шатаптед маут. Ю уър уорийд ай донт спийк фрикуънтли ин дъ парламент? Ю тинк дис ис бикоус ай донт ъндърстенд дъ лангуич? Ронг! Май маут кент би шатаптед. Уен дей инклуудет ми ин делегейшън, уич уил го то Иран (Ирак, ай ем нот шуър), ай риалайз дат ай маст тел, но, ай маст шаут то дъ уорлд май ъпиниън!

Соу, сий уот ай хев дан!