Търсене

Стоян Николов-Торлака

Литература, литература, литература… а, забравих – литература

Категория

ВеСНик „Северозападен фронт“

Откриванье на сесията на Народното събрание у „При йейа ви Дзика”

Годин’ пръва, ден втори, брой втори

Откри’а новата сесия на Народното събрание, Жерар Депардийо пиа оцет що нема друго, у Враца се извъди’а големи историци

– Къде одиш като те нема бе, куре фъркати?

Въпросо беше отпра’ен от Дако, сгодно седнАл на ньеговото си место у „При йейа ви Дзика”, къде Олимпи Гръбавия. Вторио тъмън улазаше през врАтата и види се, бая беше се запъхтел.

– Абе беги, че Ваклина рОди, да го еба… – Олимпи се пресегна през тезгяхо, а Дзика с добре заучен чалъм му подаде водна чаша и му я наплъни с ракия преди да а успел да фане пъто къде масите – Две ягънца, ама убави, цръни като ньеа. Та одих да викам ветеринарнио, па он се напил, та го заебах и сам си ги изрОдих.

– СЕди, сЕди, че ако не беше представител на управ’яващите, щеаме да подкараме диспуто без тебе… – избоботи Веско Срекмето, защитник на позициите на РЗС у месно парламент, демек у „При йейа ви Дзика”.

– Ама недей да седаш при ньего бе, Гръбав! – удАри със све сила по масата Вако – Вие да се не гласите да ставате коалиционне партньоре след изборете!? Колко пъти да се разбираме: сека парламентарно предста’ена партия си е на отделна маса. Ти, Гръбав, си те там те. Дако комунисто е у другио край на кръчмата, та да се не стрепете. Я, като изразител на интересите на Политическа партия АТАКА за наше село, седим на таа маса. Що ли? Що ми дава изглед къде сички вас, та да моа да реагирам, ако ми се нафрълите, родоотстъпници ниедни. Веско Срекмето го играа независим, нищо че жена му го бумбари през ден, а Кирчо Юсуфа е от Движението за права и свободи, да го ебем у дупе тесно.

– Я не щем да съм Юсуф…

– Никой те не пита, писна ми да повтарам! – окна авторитетно Вако – Пиеш ли ракия без пари?

– Е, пием… Ама не моа ли поне да се сменяме по некой път…

– Не моа! Секи требва да си дръжи на ньеговото си и да а готов да се сбие за интересете на партията си. Или ше си играаш ро’ята като ората, или ‘ем ш’те бием, ‘ем ш’те изфрълим от хоремаго…

– Гле’йте да ви не изфрълим я ‘сичките – намесИ се Дзика – Сека срЕда ше чистим като улава сички маси, що вие ми се пра’ите на депутате…

– Ше чистиш и ‘оро ше играаш! – отсече Олимпи – Ако не сме ние, цел ден ше ти е празен хоремаго и ше се чудиш у коя дупка да си бръкнеш… Да подкарваме заседанието.

– Къде а Гръга Посиньенио? Ли требеше да а от СДС-то – питА Олимпи.

– У болницата у градо. Ше му праат операция от апендицит ли, знам ли от к’во. Они и без т’ва нема да влезнат на другите изборе… – рече Дако и резко смЕни темата – А я сакам да знам още сега що ти, нахуйник мазен, се отметнА от позицията си по въпросо за АЕЦ „Бейенье”? КАжи на сички закво се менкаш като тест за бременноС? Ти курвата на селото ли си, к’во си? Ли беше „за”, жено миничка? К’во стАна?

– Дзико, намеси се ма! – изрева със се гръло независимио Веско Срекмето – Тва да не а ливагето!? Ли си председател на Народното събрание!? К’во се пцуват се едно делат лозе?

– Айде мирвайте бе, свинье блацки! – тропна по тезгяхо Дзика с големата си маица.

Сички замлъкнаа и се втренчи’а у Олимпи се едно са видели макье си.

– Но я не съм казвал, че съм за АЕЦ-о, да го еба – казА най-накраю Гръбавио, ама си личеше, че се едно си е срал у гащите.

– Къ’ да не си, бе!? – изрева Вако – Но го пише у предизборната ти програма, да ти пикам на управлението, да ти пикам…

– Е, пише, ама но Дако го е написАл – изрепчи се Олимпи, така че гръбицата му почти изчезнА – Он и Тройната коалиция са виновни! Нема кой да а друг! И да знаате, че я ви призовавам да си живеаме като ‘ората поне до изборете, а на ньего само мозовирлъци са му у главата…

Тука Дако вече беше долетел до масата на Олимпи и, като замаана с плаСМасовио стол, без да сака шибнА Кирчо Юсуфа по шашавицата. Оня се едно само т’ва и чекаше, що се рипна и като се разока „Т’ва а насилие на расова и религиозна основа”, се юрна да тръча из целата кръчма, като фръгаше по едно окО дали има некой къде да си не надзирава чашата, та да я юсне на екс. Немаше.

Масовио бой, къде настана у тоа момент, по-приличаше на размена на пцувни с по некой шамар между них. Сички вече беа дръти на костеници и го немаше тоа плам, тоа заряд, къде се млатеа с ньего преди гОдини. След минута-две ‘сички се утрошиа и си седна’а по местата, а Дзика предвидливо на’я на секи ново пиенье.

 

– Мале, а гледаате ли преди една-две недии колко млого се би’а у парламенто у Украйна? – казА Веско, коги успе да си ‘земе въздух.

– Строши’а се направо! – сЪгласи се Кирчо Паздерката, познат като Юсуфа само на парламентарнио контрол у селото, къде се провеждаше у „При йейа ви Дзика” сека среда следобед – И оня ламер, единио Кличко, ли е депутат, само седи отстрана и ги гле’а. Ако беше улетел у мелето, щеше да ги отнесе като куцо пиле – домат…

– И на назе ни требва един като Кличко, та да ни развардва – казА замислено Дако, докъде си бръшеше челото с ръкаво на ватенката – Ние един път не сме провеле заседание като ‘ората. Минат – не минат неколко минути и сме се фанали за гушите…

– А ‘а ‘зе’еме Жерар Депръдналио – Вако се изпружи се едно е глътнал бастунь – Ли вчера ти разпра’ях за ньего… Днеска каза’а, че бил у Чръна гОра. ‘Оди навам-натам като настинал конь по връшитба. Що да го не поканиме и у село да доа?

– Он тоа да нема крИла, да го еба!? – констатирА Дако – И чий уй дири па у Чръна гОра?

– Има самолет, урапяк ниеден! – срезА го Олимпи, що сакаше да си отмъсти за нападението – Лети си човеко къде си му е кеф. Не е като тебе, да ‘оди на сбор с каруцата.

– Ама я като се нафукам и коню си ме кара дома, ли така? А ньего го съдат съга, че бил паднал с моторо… Пиян на дрЪво.

– Днеска он казА, че не бил пиян, а ял салата с повече оцетец… – намесИ се пак Вако, къде се гордееше, че е най-информиран у целио хоремаг.

– Ял е он! – озъби се Веско Срекмето – Ял е прокиснала клес! Но така тоа караконджуй сто и дваесе кила ше се напиа от оцет у салата…

– Некой вчера казА, че бил сто и педесе кила – обади се пак авторитетно Вако.

– Я така ти казАх – намесИ се Дако.

– А, верно, -сетИ се Вако – Значи не е сто и педесе, гаранция.

– Чу’те ли, че у некво училище у Враца били напра’или кабинет по история за шеесе ‘и’яди лева?

– Беги бе, они у Враца немат пет лева да се обръснат, ше ми пра’ат кабинет по история…

– Абе, ти знааш ли, че деда ми Въто от Враца е дошъл?

– Но сигурно зар’ди т’ва сте най-беди у целото поречие.

И те така те бою почнА наново. Ама но, ли ви разпраам, но не е бой като бой. Они свите дръти и немат сила да си носат гащите, ама иначе се ежат като петел на жежки лайна. СтароС – нерадоС…

Тема на брою: Кинопреглед на ловнио туризъм

Година пръва, месец пръви, брой пръви

У Пернишко се изпостре’я’а, Жерар Депардийо оди навам-натам като маанат горски, а португалците немат акъл за пет пари

Коги Вако улете у барчето „При йейа ви Дзика”, познато на сички у селото като „хоремаго”, Дако вече се беше умулузил на юбимата си маса у кюшето и замислено издишаше димо от цигарата си право у големата табела „Пушенето забранено”, къде висеше на стената нади главата му.

– Чу ли бе, уй сбръчкан? – Вако пътем сграби една бирка от рафто (Дзика ги не тураше у хладилнико; ли е зимаска, като не пуща печка у заведението, моеше да си стУди стоката без да ‘аби ток… Именно зар’ди т’ва и беше укачила до врАтата една зелена очукана ламарина, та да покаа, че „При йейа ви Дзика” е ебати екологичното кръчме) и като придръпа един плаСмасов стол, се просна срещу Дако.

– Кво да съм чул, изклесяк ниеден?

Двамата си чукнаа ломските пивота.

– Оня а умрел!

– Кой пак бе, да еба тва село залинело, да еба?

– Не бе, не е оттука… – побръзА да ‘земе пак думата Вако.

– Тогива ‘ич ми и не пука! Ако а некой от поречието…

– Не е. Млъкни да ти каам бе, улав!

– Ей, ше прерипим масата и ше ти опасем веждите докъде да виаш!

– Умрел е оня, ловджията от пернишкото село, къде го беа стре’яли… – Вако май се поуплаши от заканата на другио и смотолеви таа информация малко припрено.

– К’ъв е тоа бе!? – ‘ич си не личеше на Дако да му пука – Дзико, я си довлЕчи големио пръделник тука и ми донЕси едно пиенье ма!

– Нема да ми приказваш така, че ше ти приседне! – изръмжа Дзика, ама си личеше, че е свикнАла да а бутурньосват. ‘Се пак от триесе годин работеше се с пропаднАли пияници.

– ‘Ли сношка, коги пиаме тука за именнио ми ден, приказвааме за оня, председатело на ловната дружинка от некво пернишко село, къде го беа стре’яли у врато преди неколко дена…

– Е? – Дако май беше на път да пощръклеа – Я не помним, що съм се подкарал още от предишната заран. Ли на шести беше мою имен ден. Ама и не видим зак’во да ме бОли ую за таа работа, дека ми а оратиш.

– Ти казА, че тоа нема да умре, що на перничанете им били дебели глАвите…

-Е, не съм познал! – Дако ударИ празната чаша у масата – Беги у лево съга, че ми станА скомино от тебе!

– Требва да ме черпиш… – Вако се беше запнал като магаре на моС.

– Сва’яй панталонете и се надупи да те почерпим! – Дако се рипнА от местото си.

– СЕди си на гъзО бе, педераС оглозган! – Вако се дръпнА резко и беше готов да се стръча къде врАтата – ‘Ли се басирааме… Ти каза, че ако Умре, ше черпиш пет бири.

– Не вАжи! – отсече Дако – Не помним!

– Дзика помни! – Вако си сакаше пиеньето и т’ва си е.

– Верно е! – казА съдръжателката – Така беше!

Дако моа да си беше пустиняк, ама си дръжеше на приказката. Ос’ен т’ва нещо му се врътеше из главата, че верно беше спорИл за нек’ъв, къде го били стре’яли, що излезнАл от пусията и другио ловджор го помислИл за дивО прАсе. Тва обаче ‘ич му не попречИ коги отбрОи стотинките за пет бири на тезгяхо, да изсъска на Дзика:

– Да ти го заврем у джуруяко космати! Нищо не съм казАл, ама ти потвръждаваш, та да ти праим оборот…

– ‘Ем си казал, ‘ем по-добре го заври на жена ти Пена, щом толко ти се завира, що разпра’а, че я ландзиш само след изборе, и но ако са спечелИли комунягите.

– Я ше и строшим главата само да се прИбера!

– Ти си одиш сека вечер на врато и ако не е она да те завлече от вратнико до собата, така и да ти е замръзнала цифката сто пъти досега.

Дако маана с рЪка, та да покаа, че му се не разпраа повече и се спущи къди масата, стиснАл една бира за Вако и една водна чаша ракия за ньего си.

– Значи умрел, а?

– Умрел… – потвръди Вако – Таа дзаран…

– От тия ‘ора нищо не става! Само се фалат „перничане т’ва, перничане онова”. А тоа го шибнали с една съчма у врато и ‘айде! Едно време мен ме стре’я’а у гръбината и я се прибра пешачката дом.

– Така де, ама те стре’я’а със сол, що беше прерипил оградата на комшията Ристо Жмуявиа. И ш’се прибЕреш, кък нема да се прибЕреш… Ли те гонИ чък до вратничката с двуцевката…

– Къде го чу т’ва? – на Дако днеска май му не беше ден, иначе досега да беше рипнал барем три пъти на бой.

– По радиоточката. Я телевизия не гле’ам. Не’ам им ник’ва вера. А и не мом да се доберем до телевизоро. Онаа мойта е зяпнала нек’ви турски сериале та знаа ли се. Седи и гле’а като теле у железница. Само виат ония зурни на умрело, ше маана да а прибиЯ некой ден, ама нема кой да ми готви и да ме пЕре.

– Маани я. Они синовете ти малко ли те биа есенеска, кога й беше посегнАл? – тоа път беше ред на Дако да изебе събеседнико си.

– Каза’А и за оня френски изклесяк, Жерар Депар… Депар… Абе, Жерар Депръдналио.

– Еба т’ва за изклесяк, баце! Он тоа ако не е два метра длъг и се е оял като свиня баберка. Я като го гле’ам има едно сто и педесе кила.

– Ебем ли го, моа и да има – съглАси се Вако – Сега бил у Швейцария. Он тоа като му каза’а, че ше му ‘дигнат данъцете с некой лев и се чуди накъде да фане… Но не беше белгийско гражданство, но не беше Путин, а съга с оня живодерняк Сеп Блатер се мъкне. Ония па, французете щели да го съдат, че бил паднАл с нек’ъв мотор, що се насмукАл. Я лично му влазам у положението. Он колик е като мечка, смеа ли да се кАчи на симсоняко, ако не е фукнал кило-две? И паднАл, паднАл, к’во толко’!? Ни е ударИл некой друг, ни нищо. ПаднАл, обелил колената, станАл, отупАл се и готово! Кък  мо’а да го съдат, че е паднал!? Ебем т’ва за дръжава!

– Я кАжи още некоа новина, що таа циция Дзика не ще ни телевизор да пущи на обед за новините, ни радиоточка има… – Дако изпю тия работи бая силно, та да го чуа и кръчмарката.

– К’во друго…? – Вако си паднА на ую от кеф, че моа да играа ро’ята на медиатор у „При йейа ви Дзика” – А, каза’а, че тоа град, Порто, бил най-… абе, ебем ли му макята кък го каза’а баш, ама туристете най-сакали у ньего да одат миналата годин…

– Он дека е? – Дако скорострелно затри интерес къде таа новина.

– Кък дека!? – Вако беше видимо сръдит зар’ди неква ясна само за ньего несправедливоС – Порто у Португалия! Тия на запад за млого кухи бе! ‘Се едно ниа да си кръстиме дръжавата Чипровциалия примерно. Разпра’ат, че Порто имАл ‘убав исторически център. Па но и Чипровци има, да ги ебем у центъро, да ги ебем… Мани другото, а ос’ен дръжавата, кръстили и нек’во вино на Порто… Тиа сигурно само т’ва си имат и на ньего си кръщават ‘сичко… НИщо чудно и президенто им да е некой Порто…

– Абе, като казА вино, тебе останА ли ти нек’во винце покрай празниците?

– Макя! – Вако стАна, та да си ‘земе друга бира от тезгяхо – Но дванаасе деня у назе беше само яденье и пиенье. Немам вино за конканье, не да седнеш да се нафукаш. А турИх две бурета по двеста и педесе кила, да го еба…

Блог в WordPress.com.

Up ↑