Търсене

Стоян Николов-Торлака

Литература, литература, литература… а, забравих – литература

Категория

Анализи

Колко струва демокрацията, госпожо Манолова?

maiaНовият изборен кодекс се превръща в поредната пародия, която нашите управници ни сервират в последните години, които (със все повече сарказъм) наричаме „Преход” или „Демокрация”. Месеци наред съставянето му беше едно от главните извинения (или опорни точки; както предпочитате) на правителството на Пламен Орешарски, за да стои на власт и да не чува хилядите хора, които искаха и искат незабавната му и безусловна оставка. „Ако се махнем без нов Изборен кодекс, казваха управляващите, няма никакъв смисъл, защото системата ще възпроизведе същите резултати и хората отново ще са недоволни”. И, в интерес на истината бяха прави.

Бяха прави, защото на мислещия, активен и неподлежащ на евтини манипулации български гражданин му е дошло до гуша от цялата порочна система, която по-скоро напомня на дерибейските избори от края на XIX, отколкото за вот в европейска държава в началото на XXI век. Стотици хиляди мъртви души, пълнещи избирателните списъци и, незнайно защо, продължаващи да не бъдат изключвани от тях, независимо кой е на власт… Масово купуване на гласове по гетата и малките населени места. Гнусна практика, създаваща усещането, че за двадесетина лева някой друг решава съдбата ни и нашият вот напълно се обезсмисля. Етнически вот, корпоративен вот, шуробаджанашки вот…

Наистина, беше крайно време да се създаде нов Изборен кодекс, който да прекрати всички тези злоупотреби и да ги облече в карираната дреха на престъпления. За да започнем най-после да избираме тези, за които наистина сме гласували, както е във всяка демократична страна. И хората зачакаха работата на ковача на документа, Мая Манолова, която запретна ръкави и се зарече да ни изненада с нещо ново, работещо, справедливо. Много от българите, тези, които помнят какво се случва, когато народът гласува доверие на политиците си, бяха скептични. И се оказаха прави.

Защото новият изборен кодекс е чиста бутафория, която ни хвърляше прах в очите цели няколко месеца. Той почти по нищо не се различава от предишния (известен като „Кодекса Фидосова”), а в някои отношения дори е по-назадничав и от него. Не решава никой от горепосочените проблеми. Не дава отговор и на други наболели въпроси, като тези за електронното гласуване, липсата на което създава невъзможност за стотици хиляди български граждани, живеещи в чужбина, да упражнят вота си и за повишаването на контрола в избирателните секции.

Поредното разочарование не само показва на българите, че политическата клика не е склонна да пусне кокала и да позволи на народа сам да решава кой да избира и как да го прави; то е ясна демонстрация, че управляващите са готови да стигнат безкрайно далеч в наглостта си, за да не позволят на нови лица и политически сили да се намесят във властта.

Как иначе да си обясним направо смешните аргументи, с които госпожа Манолова се опитва да ни замазва очите? Нямало как да се гласува електронно, защото това щяло да увеличи злоупотребите. Хакерите щели да разбиват системата, шефовете ще карат работниците си да гласуват под строй…Тоест, може съвсем законно да си банкираш онлайн и да правиш транзакции за милиони левове, но, що се отнася да пуснеш гласа си през компютъра, не било достатъчно сигурно… Що за безсмислица!?

За отхвърлянето на идеята да се сложат камери в избирателните секции аргументът са още по-нелеп. Щяло да излезе прекалено скъпо… Колко струва демокрацията според вас, госпожо Манолова? Съвсем сериозно, кажете ни, за да може народът да откупи изконното си, гарантирано от Конституцията, право да има законни избори, без каквито и да е машинации. След като можете да си гласувате увеличаване на депутатските заплати при рекордно ниско обществено доверие в Народното събрание като институция, значи ние сами ще съберем пари за камери по избирателните секции.

За да се спре с носенето на незапечатани чували, изхвърлянето на бюлетини в контейнери за боклук и какви ли още своеволия. За да се върне усещането за справедливост. За да спрете, вие, госпожо Манолова, и колегите ви депутати, да влизате и излизате от Народното събрание тичешком, през задни и странични входове, под звуците на освиркване и викове „Оставка”!

Сърдечни благодарности, мистър прайм-министър!

 

kameron

Напоследък доста тежки думи се изказаха от страна на различни кръгове (включително и правителствени) във Великобритания по отношение на българите. В интерес на истината и доста наши сънародници не си кротуваха, както правим обикновено, а нападнаха словесно британците, главно в лицето на премиера им Дейвид Камерън. Бил популист, бил националист, нямал никакви основания да удължава ограниченията за работа на българи и румънци във Великобритания след началото на 2014 година…

Как така бе, драги сънародници? Защо или си траем като пънове (да не кажа нещо друго), или хвърляме разни тежки квалификации? Нали знаете приказката за мечката и човека, който повече я наранил с дума, отколкото с хвърлен камък? Ами, представете си, че мистър Камерън е мечка бе, драги сънародници? Помислете за чувствата му… Да не говорим, че не сте прави да сипете обвинения. Ние, българите, особено тези, които все още живеем в страната си, трябва мед да носим на господин премиера на Великобритания. Защо ли? Много просто!

Мистър Камерън, затегнете колкото можете режима за работа на българи (за румънците какво ми пука? Да ме прощават съ-певецът на Енчев и Владо Береану, ама точно така чувствам нещата и така ги казвам). Бъдете строг, но справедлив съдник и защитавайте интереса на страната си, та дори и да се наложи да го правите с прашка, като именития си библейски съименник.

Нещо повече, изгонете всички българи (румънците, ако искате с пощенски гълъби ги пращайте обратно; за тях наистина не ми пука), които вече се намират на обетования ви, мъглясал и пропит от влага остров. Независимо работят, учат или са един от десетимата (по приблизителни данни), които се шляят и се възползват от щедрата ви социална система. Защото това е единственият шанс да ни има, господин премиер. Физически да ни има.

Де да бяха повече европейските държавници като вас и колегите ви от Париж и Амстердам, мистър Камерън. Простете, че толкова често споменавам името и поста ви, но наистина съм развълнуван и ви подкрепям. Другарю министър-председател. Защото сте политик от сой, а не като нашите никакъвци тука. За тях съм сигурен, че няма нищичко да свършат, за да задържат българите в страната ни, пък камо ли да върнат тези, които вече избягаха. Нито доходи ще се вдигнат, нито кражби ще престанат, нито десейчиците ще се покрият по дупките си. Мизерията ще си щъка необезпокоявано, докато свят светува. Затова, господин Камерън, само у вас ни е надеждата да не се стопим като нация.

Някои хора (родни „държавници”, „експерти” и „журналисти”) казват „Който е искал да емигрира, вече е емигрирал”, „Няма опасност от емигрантска вълна към Великобритания”, „Като страна-членка на ЕС, гражданите ни имат всички права…”. Не им вярвайте, драги господин Камерън! Всички искаме да избягаме до един. Всички искаме да сме част от вашата велика страна.

Все пак сме чели история и знаем, че векове наред именно вие сте владели половината земно кълбо и корабите ви са пренесли де що е имало ценност на вашия мъглясал и пропит от влага остров (съжалявам за повторението, но това са ми основните асоциации), който преди това е бил чисто и просто… ‘айде, да не хвърлям тежки думи… бил е доста бедно и нерадостно място за живеене. Искаме и за нас възможност да поддържаме охолния ви стандарт, повтаряйки, че се трудим до несвяст, а всъщност да продължаваме да смучем благата на други народи, живеещи в мизерия, но интелигентно – чрез компании „инвеститори”.

Само ако можеше да се съберете с вашите колеги от Франция, Германия, Испания, Италия и САЩ (има и други, но това са най-важните) и да им вдъхнете вашите идеи… Предвиждам такъв живот, че само си викам „Дано”. Това не е моя реплика, а е взета от една песен на българска изпълнителка, която се казва Богдана Карадочева, но това едва ли ви интересува. Вие си имате Сийл, Фреди Меркюри от „Куийн”, Скин от „Скънк Ананси”, Леона Луис, Джордж Майкъл… Все коренни британци до мозъка на костите си…

Градовете и селата ни щяха отново да се съживят, площадите щяха да се огласят с неколкократно по-мощни викове „Оставка!”, „Кой?” и „Не ви искаме всичките политици”. Хиляди и дори милиони млади хора щяха да бачкат здраво и може би заедно щяхме успеем да дръпнем поне малко като благосъстояние. Демографският ни баланс, ще не ще, щеше се промени и нямаше да сме най-застаряващата нация. На изборите „гласовете” на мъртвите души и строеваците с промити или направо изфирясали мозъци нямаше да имат чак толкова голяма тежест… Изгонете ги, господин Камерън, кажете и на премиерите на другите европейски и северноамерикански страни да ги изгонят. Няма място за човешки права и свободи. Бъдете безкомпромисни! Всички българи да се прибират там, откъдето са дошли!

Вярно, вие знаете, че отърваването от нашите пиявици, които така безмилостно изсмукват горката ви социална система, ще има и един изненадващ за много от сънародниците ви ефект. БВП-то ви ще поспадне, доста цени ще се увеличат заради липсата на наивници, които ви продават безбожно евтино работната си ръка, а някои отрасли на икономиката ви, в които същите тези ваши сънародници не биха се включили, та ако ще да им забранят достъпа до пъбове, направо ще си се сринат…

Знаете го, господин Камерън, но ние вярваме в добрата ви воля. Вярваме, че страната ви за пореден път ще покаже колко много държи на равнопоставеността и справедливостта. Както неведнъж го е доказвала по време на Колониалната епоха, както го доказва и сега, в рамките на света, на Британската общност и Европейския съюз. Бъдете принципен, мистър прайм-министъъ (няма правописна грешка, просто тренирам произношението си!), от сърце ви моля! Не допускайте нови българи в обетованата си земя, изгонете и старите! Ама така де! Как иначе ще докажете на сънародниците си, че са конкурентноспособни на пазара на труда, ако не ги капсулирате и лишите от какъвто и да било външен стимул?

Спасете държавността, икономиката и самия ни народ, господин Камерън! Покажете вратата на гадните българи, които работят на по две-три места, за да се наместят в обществото ви. Всъщност, покажете им Ламанша! Вярваме във вас, мистър Дейви (извинявайте за тази фамилиарност, но няма как да не ви чувствам близък; ние, българите, сме склонни да си създаваме идоли, а вие несъмнено заслужавате да сте такъв). Като сте почнали ‘що пък да не изгоните всички? И поляците, и онези, преселниците от бившите колонии, всички! Да си останете само чисти британци и никой да не ви пречи да развиете трудовия си потенциал, да използвате социалната си система и да живеете като в приказките?

Искрени поздрави за решимостта и мъжествената ви позиция, Дейви! Да живее демокрацията, конкуренцията и вечната дружба между братските ни народи!

P.S. А, Дейви, добре, че се сетих! Ние се погаждаме отлично със сънародниците ви, които се заселиха на талази у нас и нямаме нищо против да останат. Те почти всички отдавна не претендират за място на трудовия пазар, та всичко е олрайт, ноу праблъм! Само, ако не е прекалено нахално, може ли да научите туристите си да пият, че чак филми почнаха да правят за нас заради изстъпленията им, все едно ние им наливаме в устите.

Най-сърдечни поздрави на Албиона! Малко ми е мъчно, че не ме искате, аз чакам в поза за нисък старт от месеци, но все пак ще го преживея… Ще бъда силен като вас, защото знам, че мислите доброто и на българи, и на британци (за пореден път казвам, че за мамалигарите хич не ми дреме), мистър Камерън!

Обоснованите предположения: Пътят към „Гуантанамо“

„Хизбулла” стои зад атентата на летище „Сарафово”, обяви на днешното заседание на Консултативния съвет по национална сигурност вицепремиерът Цветан Цветанов. Според министъра на вътрешните работи разследващите органи са събрали достатъчно данни, за да се направи „обосновано предположение”, че двама от терористите принадлежат към военното крило на ливанската партия, спрягана за организатор на кървавия взрив, при който на 18 юли 2012 година загинаха петима граждани на Израел и българинът Мустафа Кьосов.

20_129

Достатъчно е да помислим логично, без да сме теоретици на конспирацията, за да си зададем няколко простички въпроса:

1. Поддаде ли се България на „внушенията” на САЩ и Израел?

Двете страни обявиха „Хизбулла” и сочения за неин финансов благодетел Иран за виновници за терористичния акт само часове след зловещия взрив. За всеобщо учудване България отсече, че няма да изразява официална позиция преди края на разследването. Последва небивал интерес на най-високо ниво от САЩ и Израел към управниците ни. Официални визити в САЩ, официални визити в Израел… Похвали на България (напомнящи много на потупване по рамото), самодоволни изказвания на премиера ни как не са го критикували за нищо…

Последното посещение, на външния ни министър Николай Младенов в Обетованата земя, беше само преди три седмици (17 януари). Въпреки че официалният повод бе съвсем различен, в израелските медии се появи информация, че Младенов е „споделил” в Тел Авив  резултатите от разследването и дори е предал доклад, сочещ, че „Хизбулла” е организатор на атентата.

Разбира се, Николай Младенов категорично отрече подобно нещо да се е случвало. Разбира се, едва ли има кой да му повярва след днешното изказване на Цветан Цветанов.

Световноизвестна тайна е, че милитаристичните кръгове в Израел и САЩ отдавна търсят благовиден повод за военен удар срещу новия трън в очите им. Иран. Е, не оставате ли с впечатлението, че българското правителство осигурява точно такъв повод?

Естествено, напълно възможно е „Хизбулла” да е организатор на атентата в Бургас. Дали обаче, дори и да е така, трябва, преди да е завършило разследването, да се изнасят факти, които могат да имат съдбоносни последици не само за България и Балканите, а и за целия свят?

Не е ли косвено доказателство за подобна теза бързият призив на Израел и САЩ ЕС най-после да обяви „Хизбулла” за терористична организация, което Брюксел упорито отказва, твърдейки, че няма достатъчно улики за подобна стъпка?

2.Защо точно сега?

А. Защото „обосновано предположение” е достатъчна причина, за да направим страната си потенциална жертва на нов терористичен акт?

Б. Защото президентските избори в САЩ минаха наскоро, а правителствените в България и Израел предстоят? В първия случай администрацията на Барак Обама може да си „позволи” да стабилизира икономиката на страната по добре познатия от времето на династията Буш кървав начин. За втория ще стане въпрос само след малко, а в третия като че ли всичко е ясно: „Лихуд” и Бенямин Нетаняху ще спечелят доста проценти, ако България (а после и ЕС) обяви, че ”Хизбулла” е терористична организация и Иран трябва да „плати” за атентата на летище „Сарафово”.

В. Дали Цветан Цветанов не се опитва (една държава не може да се позовава на „обосновани предположения”, за да обвинява някого в тероризъм!) да „замаже” явните сривове, натрупали се в системата, която ръководи, напоследък? На първо (на хронологически принцип) място истинския цирк от „атентата” срещу Ахмед Доган; на второ  – абсолютно необезпокояваната стрелба по подсъдим пред сградата на Съдебната палата? Дали Бойко Борисов не иска да премести прожекторите далеч от „Буда”? И целокупно правителството и ГЕРБ да засилят разклатената си международна подкрепа, надявайки се същевременно да си „измият” очите и пред скорошните избиратели?

3. Стреляйте по музикантите, защото толкова си могат!

Нека не си помисляме какво би се случило, ако България стане обект на сериозна терористична атака. Щом човек с фалшив пропуск и негоден пистолет може да осъществи „атентат” в НДК; щом някой може да стреля безнаказано по човек, намиращ се на стълбите на Съдебната палата… Лошото обаче е, че главните действащи фигури, „обосновали предположението”, са пазени несравнимо по-добре от обикновения български гражданин. И именно той би „отнесъл” всички негативи от изказването на Цветан Цветанов. Без да е убеден в „пръста” на „Хизбулла” в атентата на „Сарафово”. Без да има вина за политическите игрички.

Народът само плаща. И в буквалния, и в преносния смисъл…

Последвайте Сергей Игнатов, г-н Цветанов!

Тази сутрин Златомир Иванов, известен като Златко Баретата, бе прострелян с четири куршума в корема и краката пред Съдебната палата. На пъпа на София… Само десетина дни след като атентатор (или не?) размахваше негоден за нищо газов пистолет в Националния дворец на културата (отново в центъра на столицата), а после бе пребит от озверели депесари. Само два дни след като министърът на вътрешните работи на Република България Цветан Цветанов обяви, че реализирането на първия в посткомунистическата ни история референдум бил напразно пилеене на пари…

449px-Zvetanov_01

Не, че през предишните години липсваха поводи да се иска оставката на вътрешния министър. Не, че нямаше основания. Но ако и сега Цветанов остане на поста си, това чисто и просто би показало, че Бойко Борисов е министър-председател на България само проформа и не той дърпа конците във върешния сектор.

Защото вместо с ареста и вкарването в затвора на закоравели престъпници и корумпирани политици, страната ни отново попадна в центъра на световните медийни прожектори със стрелбата срещу един от безспорните лидери на подземния свят и размахването на пистолет пред лицето на лидера на политическа партия. Защото никой не може да казва, че не е трябвало да се проведе референдум след като 700 000 българи са поискали такъв. Защото повторените стотици пъти двадесетина милиона похарчени лева са пари на данъкоплатците и те решават дали да бъдат харчени за референдум или не. А не един министър, па бил той и вицепремиер. Един министър, чието ведомство харчи десетки пъти по двадесет милиона всяка година, а резултатите не се виждат.

По политически лидери от опозицията се стреля в едни други държави, които нямат място в Европейския съюз, г-н Цветанов. Никой не се интересува дали ДПС или охраната на НДК е трябвало да предотврати инцидента. Интересуваме се (както и останалата част от „демократичния” свят, колкото и условно да е това понятие), че такива инциденти са възможни у нас през XXI век. Не ни харесва и да гледаме как десетина човека ритат и удрят някого, без да има кой да ги усмири. Не сме съгласни, когато някой ни казва, че не трябва да се дават парите ни за нещо, за което ние сме решили да ги дадем. Не искаме и да се връщаме към началото на деветдесетте години на миналия век, когато престъпниците се стреляха където и както си поискат. И държим вие, господин Цветанов, да понесете политическата отговорност за всичко случило се.

Защото ние искаме да живеем в правова и развиваща се държава, а натам не ни водят нито показните акции с откровено идиотски имена и пребити невинни, нито стрелбите из центъра на столицата, нито пък изказването на противодемократични мнения от човека, който уж трябва да е най-сигурният гарант на демокрацията и правата на гражданите в страната.

Може би ще попитате кой съм аз, че да говоря от името на целия народ, господин Цветанов? Просто един човек, който следи изявите ви, липсата на такива от ваша страна и рейтингите ви. Това е напълно достатъчно.

Атентат ли бе да го опишеш… Или десет стъпки към легендарността

Всеки иска да е идол на поколения и народи. Или поне емблематична фигура за десетилетие-две, в някоя държавица, на някоя етническа група. Не всеки обаче знае как да го постигне. Ето няколко съвета от един от най-добрите, пожелал да остане анонимен…

398px-Ahmed_Dogan

 

1.Станете агент на Държавна сигурност. Опа, вече няма Държавна сигурност… Ами, тогава на някоя друга банда деспотични комплексари, която взема неограничено количество пари от бюджета на страната (разбирай от джоба на няколкото милиона глупаци). Ако ти разрешат да си избереш агентурно име, за предпочитане е то да е Сава, Сергей или Ангелов. А защо не и трите? На мен поне ми донесоха късмет. Ползи от подобна стъпка? Многобройни, предимно в сферата на свободния достъп и разпространението на информация. А информацията в днешно време е всичко, нали?

2. Завършете философия, антропология, история или друга хуманитарна дисциплина. Това ще накара всички околни да гледат на вас с пренебрежение ала „виШистА нема пари да се обръсне”, което означава да ви подценяват. Така можете да реализирате плановете си по-лесно.

3. Имайте планове. Без тях нито агентурното минало, нито хуманитаристиката ще ви помогнат. Трябва да знаете какво или какъв искате да станете, а след като постигнете целта си, можете да се разпрострете нашироко. Примерно можете да бъдете едновременно философ, дисидент-затворник, ръководител на съпротивително движение срещу диктатура, водач на партия, център на обръч от фирми, специалист по строежа на язовири с отлични доходи и не на последно място – балканския Чък Норис, способен да обезвреди въоръжен човек, който е два пъти по-голям от вас и държи пистолет на половин метър от главата ви. Всяко от тези неща може да ви се струва маловажно, но съвкупността от тях ще ви направи кукловод на цяла политическа система за поне двадесетина години.

4. Не ходете на работа. За целта ви е необходимо работно място в държавните структури, на възможно най-висок пост. Така работодателят ви ще е народът. Тоест, всички. Тоест, никой. Да вземем един прост пример. Според Трудовия кодекс всеки служител може да бъде уволнен дисциплинарно, ако не се яви три дни на работа. Е, там, където се трудя с пот на чело аз, можеш да не стъпваш и с месеци… Никой няма да те уволни. Вярвайте ми, говоря от собствен опит. Отсъствието от работа ще ви създаде ореол на загадъчност. Нали знаете старата московска легенда, според която кабинентът на Йосиф Висарионович светел всяка нощ до сутринта и хората си мислели, че той неуморно работи за добруването на СССР? А Сталин всъщност пиел. До безпаметност. Във всяка легенда има голяма доза истина. ВЕрвайте ми. ВЕрвайте и на него, вЕрвайте и на Станишев.

5. Като казах „безпаметност”… Няма как да станете идол, кумир, звезда или каквото и да било там, ако си нямате почитатели. А почитатели се печелят трудно. Понякога се налага да ги лъжеш, че ти пука за тях, друг път трябва да ги плашиш, че ако не си ти, едни лоши хора ще ги стъпчат, ограбят, изнасилят и ще им сменят имената и вярата. Понякога се случва да се наложи и да внесеш някой почитател от чужбина, но дори и това излиза сравнително евтино, защото „екскурзията” е веднъж на две или четири години. И е с рейсове, а не със самолети или круизни кораби… Най-важното е обаче да успееш да държиш почитателите си в състояние на полубезпаметност. Ако ги накараш да се страхуват и да мразят достатъчно силно някого, те няма да забележат какви свинщини вършиш и колко по-дълбоко в калта ги заравяш година след година. Почитателите са за това – да се мачкат с усмивка на уста. Нима Мадона идва всеки ден да ви пее на ушенце, когато си купите неин албум?

6. Шоубизнесът работи по следния начин: и най-добрия да си, с времето медиите и хората се уморяват от физиономията ти и започват да говорят за теб по-малко. И тогава, ако искаш да си останеш звезда и да възродиш харизмата си пред електората, опа, почитателите, трябва да привлечеш вниманието. Дългогодишният опит е показал, че това става най-лесно с някой скандал. Или духаш бездарно, случайно поглеждайки към камерата (която не знаеш, че те снима) и качваш клипчето в YouTube, или си признаваш, че си гей, или ставаш “жертва” на някой луд атентатор.

7. Успехът в живота е като слуката в лова. Зависи от правилния избор на оръжие. Ако ви се струва, че говоря с недомлъвки, нека бъда по-конкретен. Трябва да помагате на хората. Важно е да знаете на кого какво оръжие да дадете. Когато например някой реши да се самоубива по ваше усмотрение, снабдете го с оръжие, което никога няма да засече. И го поканете на гости. Внимавайте! Важно е да сте прецизни, защото ако случайно самоубийството не успее, кой знае какви кирливи ризи ще ви навлекат на гърба! Ако ли пък някой случайно е взел съвсем самостоятелното решение да направи атентат срещу вас, дайте му пистолет, който струва колкото десетина конфети. Наслагайте в пълнителя два-три патрона, не по-опасни от конфети. И тогава вече ще надминете и Чък Норис. Когато дулото е насочено срещу Чъки, пистолетът засича само веднъж нали? А и пълнителят му рядко изпада…

8. Славата изисква от вас жертвоготовност и героични постъпки. Излезе ли ви човек с пистолет насреща, скачайте върху него без да му мислите! Блъснете оръжието и му забийте един юмрук в корема, пък каквото ще да става! Нищо, че е два пъти по-едър от вас и има медали по бокс, а вие сте един скромен философ на горната граница на средната възраст. Ако сте си опекли работата предварително, ако сте се заобиколили с няколко хиляди почитатели, безсмъртието ви е в кърпа вързано. Все ще се намери кой да вкара някой шут в главата на нападателя, след като вие се подхлъзнете в жестоката схватка.

9. Камери! Нищо не става без камери! Колкото и брилянтно да си организирате атентата, няма да има никаква полза, ако медиите не го отразят подобаващо. Защо да рискувате да се преструват, че искат да стрелят по вас, щом не сте под светлините на прожекторите? Затова свикайте някоя (прес)конференция (например осма; осем е свещено число за повечето народи) и предварително подшушнете, че възнамерявате да се оттеглите, за да е сигурно, че ще се дотътрят повече тъпаци с камери и диктофони. Това ви гарантира не пет минути, а петилетка-две слава.

10. Холивуд и модната индустрия са доказали, че за да си звезда, е хубаво да познаваш поне няколко отявлени хомусексуалиста. Хем показваш, че си широко скроен и си загърбил сковаващите рамки на снобарията, хем печелиш покрепата на гей обществото. Честно казано, в кариерата си досега не бях обръщал внимание на този инструмент за печелене на популярност. Гледайки записите от покушението срещу мен обаче, разбрах, че хомосексуалисти (по-скоро чисти педераСи) в обкръжението ми не липсват. Видяхте ли само как, докато някои биеха здраво пишман атентатора, един човек (няма да му споменавам името), неистово се опитваше да му свали панталона? И успя. Какво ли щеше да му направи, ако не беше НСО!? Каквото иска да му прави. Аз съм платил достатъчно…

Сега отивам да пийна, защото съм само на 400 грама 12-годишно днес. А вие четете и препрочитайте. Може би някога ще успеете да станете крепител на етническия мир. Като мен.

Най-страховитите земетресения в историята (Част 2)

Десетте земетресения с най-много човешки жертви

10. На 28 декември 1908 година италианския град Месина и регионът му са ударени от земетресение с магнитуд 7,1 по Рихтер, което убива между 100 и 200 000 човека. Трусът продължава около минута и засяга Североизточна Сицилия и областта Калабрия, разположена в най-южната част на Италия.

Секунди след труса върху Месина връхлита 12 метрова вълна цунами. 91% от сградите са разрушени, а 70 000 жители на града загиват. Една от основните причини за ужасяващите поражения, които земетресението и цунамито нанасят, е изключително неадекватното строителство в Месина. Основите на къщите са плитки, стените слаби, а покривите – изключително тежки.

Едва ли е нужно да се уточнява, че почти цялата инфраструктура в региона била разрушена, а това изключително много затруднило спасителните работи. Все пак италианската полиция и армия действали смело и адекватно, подпомогнати от екипажите на британски и руски кораби, намиращи се в района.

Земетресението от Месина е предизвикано от бавното преместване (с 25 милиметра годишно) на Африканската континентална плоча. Италия се намира точно на границата между нея и Европейската континентална плоча, което е причина за сравнително честите (за мащабите на Стария континент) и доста силните земетресения (на няколко такива станахме свидетели и през последните седмици).

В годините след ужасяващия трус правителството взема мерки строителството при възстановяването на Месина да бъде много по-качествено и съобразено със сеизмичната активност. Много от жителите на областта са изселени в други краища на Италия, а не са малко и тези, които са принудени да емигрират в Америка.

9. Голямото земетресение от Канто удря едноименния регион на главния японски остров Хоншу на 1 септември 1923 година. Макар и магнитутът да е едва 7,9 по скалата на Рихтер, далеч под стойностите, които характеризират най-мощните трусове, това бедствие се превръща в най-смъртоносното в японската история.

Земетресението продължава необичайно дълго – между 4 и 10 минути в различните части на засегнатия регион. Епицентърът е под остров Изу Ошима в залива Сагами, на мястото, на което се срещат Филипинската и Охотската тектонични плочи и втората от тях се подпъхва под първата (помните ли обяснението за субдукцията от първата част?). Земетресението разрушава столицата Токио и големия пристанищен град Йокохама. Силата му е толкова голяма, че то премества на повече от половин метър 84-тонна статуя на Буда, намираща се на цели 60 километра от епицентъра.

По време на голямото земетресение от Канто по приблизителни данни загиват 142 800 човека. Ужазяващите спомени от тази дата са толкова силни, че през 1960 година 1 септември е обявен за Ден на превенция от бедствия. По злощастно стечение на обстоятелствата  трусът започва в 11:58 часа – време, по което повечето домакинства приготвят храната си, използвайки огън. В резултат на това по време на земетресението избухват множество пожари, причинили смъртта на десетки хиляди хора и огромни материални щети.

38 000 човека изгарят наведнъж само в Токийското сити, където се опитват да намерят убежище след земетресението. Пожарите върлуват из японската столица чак до сутрешните часове на 3 септември. Изглежда ситуацията наистина е приличала на апокалипсис, защото веднага след земетресението Токийският залив е ударен от тайфун.

Минути след труса се появява десетметрово цунами, което удря залива Сагами, полуостровите Босо и Изу и островите Изу. Човешките жертви са стотици, а материалните разрушения не могат да бъдат пресметнати.

Голямото земетресение от Канто срива със земята 570 000 къщи, оставяйки без дом почти 2 милиона души. Едно от най-грозните последствия от бедствието са плъзналите слухове, че корейците, живеещи в Япония, се възползвали от суматохата и извършили масови грабежи и палежи.

Злонамерените езици твърдели дори, че чужденците поставяли мини на тайни места или отравяли кладенците. Това предизвикало масови убийства на корейци от банди, сформирани в Токио и Йокохама. Същата съдба споходила и китайци, жители на Окинава и японци, говорещи на други диалекти, които погрешно били взети за корейци.

След земетресението японците са толкова изплашени, че дори обсъждат преместването на столицата на друго място. Не се стига дотам, но управниците на Страната на изгряващото слънце вземат сериозни мерки кошмарът от 1 септември 1923 година да не се повтори. При възстановяването на разрушените обществени и частни сгради са наложени строги правила за строителството, които осигуряват многократно по-голяма устойчивост. Навсякъде из Токио са създадени големи паркове, които да бъдат използвани за безопасно място по време на земетресения или пожари.

Превенцията съвсем не е пресилена. Напротив. Дано да се окаже достатъчна. Защото според изчисленията на сеизмолозите районът на Токио е жертва на разрушително земетресение средно веднъж на 70 години.

8. На 22 декември 856 година земетресение със сила 7,9 удря северния ирански град Дамган, който по онова време е център на провинция Гумис, причинявайки смъртта на около 200 000 души. Районът непосредствено на юг от Каспийско море, където се намира епицентърът на земетресението, е известен със сеизмичната си активност и големия брой разломи, всеки от които може да е причината за труса от 856 година.

Трусът предизвиква сериозни разрушения в радиус от 350 километра по протежение на планините Алборц, включително и в няколко по-големи града като Ахеван, Астане, Таш, Бастам и Шахруд.

Макар и писмените данни за земетресението да са доста оскъдни, те се потвърждават от изследването на сегменти от разлома Астанех, които сочат, че в района е имало изключително силен трус в периода между 600 и 1300 година сл. н. е. Вторичните трусове продължават години наред. Някои от тях причиняват сериозни поражения. Разрушена е и бившата столица на могъщата в древността страна Партия, град Хекатомпилос.

Земетресението замърсява, пресушава или уврежда по-голямата част от водоизточниците в региона. Град Дамган е разрушен наполовина, а около 45 000 от жителите му загиват. Пораженията са толкова сериозни, че в региона още си личат следи от земетресението през 856 година, а Хекатомпилос изглежда като изоставен в резултат на трусовете.

7. Продължаваме със земетресенията от не толкова близкото минало. На 11 октомври  1138 година районът на град Алепо, северозападна Сирия, преживява един от най-тежките моменти в историята си. Наброяващото десетки хиляди жители селище е полуразрушено от стихията. Около 230 000 жители на региона намират смъртта си по време на трусовете.

Алепо е разположен в района на разлома на Мъртво море, който разделя Африканската и Арабската текточнични плочи. Поради тази причина сеизмичната активност е доста висока. Въпросното земетресение поставя началото на две поредици от силни трусове в района. Първата от тях продължава от октомври 1138 до юни 1139-а, а втората, много по-интензивната – от септември 1156 до май 1159 година. Засегнати за земите на днешните северни части на Сирия и Ливан и Югозападна Турция.

Според данните от историческите извори основният трус е предшестван от друг, по-слаб, на 10 октомври, а след него има още четири – на 20-и, 25-и и 30-и същия месец и на 3 ноември. Най-пострадалият регион бил Харем, където кръстоносците построили своя цитадела по време на походите си. Защитните съоръжения и изградената църква били напълно разрушени, а 600 от защитниците загинали. Сякаш, за да покаже, че не е религиозно пристрастна, природната стихия изпратила същата съдба и на мюсюлманската крепост Атариб.

6. Класираното на шесто място по брой на жертвите земетресение в историята е единственото, което влиза и в първия материал от поредицата – този за най-разрушителните трусове. Това е земетресението от 26 декември 2004 година, което буквално помете Индийския океан, отнемайки живота на повече от 230 000 човека.

Колкото и да е изненадващо почти всички трусове със страховит магнитут вземат сравнително малко жертви. Това се дължи на ниската гъстота на населението в региона, в който те избухват, на мерките, взети от правителствата на конкретните страни, на липсата на убийствена вълна цунами или на съвкупност от всичките изброени фактори. Това обаче не важи за конкретния случай… Тъй като няма смисъл да пренаписвам текста за земетресението от Индийския океан, можете да го намерите в първата част на „Най-страховитите земетресения в историята”.

5. На 16 декември 1920 година окръг Хайян в провинция Гансу (Централен Китай) е ударен от земетресение с магнитут 7,8 по скалата на Рихтер. Вторичните трусове продължават цели три години.

Въпреки не особено високия си магнитут, земетресението от 1920 година разрушава напълно абсолютно всички постройки в окръг Хайян, заради което е оценено с най-високата, 12-а степен по скалата на Меркали. А тя се характеризира само с едно изречение: тотално опустошение.

Повече от 73 000 човека загиват само в Хайян. Огромни свлачища буквално погребват десетки села в този и в два съседни окръга. Повече от 30 000 са жертвите и в окръг Гуйюен. Почти всички сгради в градовете Лонгде и Хуининг също са разрушени. Големи поражения има и в многолюдни градове като Лангжоу, Тайюен, Сиан, Синин и Инчуан.

Някои от реките в най-силно засегнатата от земетресението зона са затлачени от свлачища и впоследствие предизвикват наводнения. Коритата на други пък са променени от стихията. За мощта на труса може да се съди по факта, че вълни от него са усетени чак в Норвегия.

Макар и данните относно общия брой на загиналите да са противоречиви, Каталогът на разрушителните земетресения в света дава цифрата 235 502 човека.

4. Четвъртото земетресение, причинило най-много жертви в историята на човечеството, се е случило между 20 и 29 май в далечната 526 година. То удря големия по онова време град Антиохия в азиатската част на тогавашната Византийска империя. Тъй като по това време тук се били събрали хора от цялата околност, за да отбележат празника Възнесение, жертвите били със зашеметяващ за епохата брой – между 250 000 и 300 000.

Според сведенията на историческите извори и мнението на съвременните специалисти, макар и да имал сила от едва 7,0 по скалата на Рихтер, трусът съборил почти всички сгради в града, а последвалият го огромен пожар довършил започнатото. Жителите на Антиохия не успели да го овладеят в продължение на седмици. Вторичните трусове продължили повече от година и половина.

Антиохия се намира в разломна зона на границата между три тектонични плочи – Анатолийската, Африканската и Арабската. Това е и причината регионът да е ставал жертва на множество големи земетресения, част от които са документирани през последните две хиляди години.

Трусът от 526 година разрушава много от сградите в Антиохия, които се приемат като истински произведения на изкуството, в това число и голямата октогонална църква Домус Ауреа, издигната на остров в река Оронт по заповед на император Константин Велики. Тя оцеляла по време на земетресението, но станала жертва на огъня няколко дни по-късно.

По време на суматохата загинал и антиохийския патриарх Ефразий, който паднал в котел за обработка на кожи. По-малко засегнати останали само сградите, които били разположени в подножието на планинските възвишения.

След като научил за случилото се в Антиохия, византийският император Юстин I свалил диадемата и пурпурната си хламида в знак на траур. Той заповядал в пострадалия град веднага да бъдат изпратени пари и помощ и възстановяването му да започне незабавно. Тогавашните историографи свидетелстват, че работата в Антиохия вървяла с изключително бързи темпове. Някои от строежите били повторно разрушени от друго земетресение две години по-късно, но то било значително по-слабо.

3. На 28 юли 1976 година град Таншан (не бъркайте с планината Тяншан) в Североизточен Китай и неговият регион са разтърсени от земетресение с магнитут 7,8 по скалата на Рихтер. Макар и силата да не изглежда особено впечатляваща на фона на повечето бедствия в класацията, това е земетресението, взело най-много жертви през целия ХХ век.

По онова време Таншан е бързо развиващ се промишлен град с повече от 1 милион жители. Официалните китайски власти съобщават за 655 000 жертви, но специалистите смятат, че тази цифра трябва да бъде сведена до 240 – 255 000.

Голяма роля за увеличаване на броя на жертвите оказва това, че земетресението удря в 3:42 часа през нощта и заварва повечето хора заспали в домовете си. Още повече, че първият трус е последван от много силен втори след 16 часа (с магнитут 7,1), който също е доста смъртоносен. 85% от сградите в Таншан са разрушени, а много хора са затрупани живи под тях.

Земетресението се дължи на факта, че градът е разположен на разлом, на който се срещат Охотската и Евразийската тектонични плочи.

Интересна подробност е, че ученият Ванг Ченгмин от Държавния сеизмологичен институт предвижда, че регионът на Таншан ще бъде ударен от силно земетресение в периода от 22 юли до 5 август. Прогнозата му се базира на много сигнали от живата и неживата природа – в изворите в околността клокочели газове, рибите се опитвали да изскочат от аквариумите, други животни се държали изключително нервно…

Рискувайки кариерата си и сигурен затвор Ран Гуанджи, един от висшите чиновници в окръг Чинглонг, повярвал на Ченгмин и се заел да подготвя 470 000-те жители за предстоящите събития. Те получили инструкции как да се държат по време на трус, как да направят по-безопасни домовете си и как да се евакуират в случай на бедствие.

Съвсем скоро се оказало, че мерките, взети от Гуанджи, са безценни и така били спасени много човешки животи. Веднага след земетресението в Таншан в града били изпратени екипи, които разчистили останките и го възстановили напълно по най-бързия възможен начин, без обаче да пренебрегват качеството на строителството.  Сега Таншан е наричан „смелият град на Китай”.

2. На 12 януари 2010 година островната държава Хаити е сполетяна от земетресението с най-много жертви в новата история на човечеството. Макар и само 7,0 степен по скалата на Рихтер, то причинява смъртта на 316 000 човека.  Стотици хиляди сгради са разрушени, а десетки хиляди хора все още живеят във временни лагери.

Огромните поражения, които нанася бедствието, се дължат на натрупването на няколко фактора: трусът удря най-гъсто населената част на страната, където се намира и столицата Порт-о-Пренс, чието население е повече от 2 500 000 човека; Хаити е най-бедната страна в Западното полукълбо и вследствие на това строителството в нея е извън всякакви противоземетръсни норми (за това говори и фактът, че по време на труса са разрушени най-важните сгради в страната – Президентският дворец, сградата на Националното събрание и Катедралата на Порт-о-Пренс); огромна част от загиналите са жители на гета и паянтови постройки; хиляди оцелели от земетресението впоследствие умират от инфекции заради липсата на достатъчно болници (всички в столицата са разрушени)и елементарна хигиена; всички спасителни, здравни и хуманитарни операции след земетресението са изключително затруднени, защото токът, водата и телекомуникациите са прекъснати, а наземният, водният и въздушният транспорт на практика са прекъснати.

Остров Еспаньола, на който се намират Хаити и Доминиканската република, е разположен в изключително активен в сеизмично отношение регион. Още френските колонизатори през XVIII  и XIX век дават достатъчно сведения за поне три разрушителни земетресения, сринали тогавашните градове до основи. Причината за честите трусове е, че островът се намира на разлома между Карибската и Североамериканската тектонични плочи.

В първите часове след земетресението регионът на Порт-о-Пренс е ударен от десетки вторични трусове, 52 от които с магнитут над 4,5 по скалата на Рихтер. Моргите в столицата не могат да поемат стотиците хиляди тела, така че властите са принудени да заравят загиналите в масови гробове.

Поради многобройните срутени сгради и лошите хигиенни условия крайниците на десетки хиляди хаитяни са ампутирани. Жертвите от голямото земетресение от 12 януари 2010 година щяха да бъдат в пъти повече, ако десетки страни и организации не бяха оказали своевременно хуманитарна и здравна помощ. В продължение на няколко седмици на практика доставките на храна, вода и медикаменти по въздух поддържат живота в разрушената държава.

1. Най-смъртоносното документирано земетресение в човешката история е това от провинция Шенси (Централен Китай). То удря на 23 януари 1556 година, а магнитутът му е 8,0 по скалата на Рихтер. Епицентърът на страшното бедствие е в долината на река Веи, в района на градовете Шенси (Хуасиан), Вейнан и Хуаин, а загиналите според историческите извори и специалистите наброяват стряскащите 830 000.

В Хуасиан са разрушени до основи абсолютно всички сгради, като в резултат на това загиват повече от половината жители на града, което в цифрово изражение е няколкостотин хиляди.  Положението в другите два града не е много по-добро, а в някои региони

трусът отваря в земята огромни, дълбоки до 20 метра пукнатини, които поглъщат хора, добитък и сгради…

Бедствието причинява сериозни щети на цели 500 километра от епицентъра си. Те отключват стотици свлачища, които буквално помитат и погребват десетки селища. Земетресението от Шенси е познато и като Голямото земетресение на Джайджинг, тъй като става по времето на този китайски император от династията Мин. Вторичните трусове продължили повече от половин година.

В един китайски исторически извор съвременник на събитията разказва как земетресението променило коритата на реките и преместило цели планини. На мястото на предишни дерета се появили хълмове и обратното – хълмове потънали и се превърнали в дерета. Селски хижи, къщи, административни сгради и крепостни стени – всичко било разрушено.

Много от жертвите живеели в пещери (често изкуствено създадени, тоест землянки) в скали, образувани от льосовата почва, характерна за горното и средното течение на Хуанхъ – Жълтата река (именно от характерния цвят на льосовите почви идва и името на реката). Тъй като льосът е силно ерозионна почва, земетресението предизвикало многобройни свлачища и затрупало огромен брой хора.

Най-страховитите земетресения в историята* (Част 1)

През последните седмици земетресенията са в центъра на общественото внимание не само у нас, а и на много места по света. В Италия, Румъния, Чили, Перник, а последното във Велинград… За повечето от нас това е най-страшното природно бедствие, тъй като идва абсолютно непредвидимо и за секунди е способно да причини жестоки щети – материални, които не могат да се отстранят с години и морални, оставящи следа за цял живот.

Засилилият се шум около земетресенията  ме провокира да се поинтересувам по-сериозно от тази стихия. Не беше необходимо да се заравям толкова дълбоко в дебрите на сеизмологичната наука, за да се убедя, че 5,8 по скалата на Рихтер, напуканите къщи и уплахата, с които се разминаха жителите на Пернишко и Софийско, са нещо твърде безобидно, особено имайки предвид най-опустошителните земетресения, документирани в човешката история. Убедете се сами…

Десетте земетресения с най-голям магнитуд:

10. На 8 юли 1730 година районът на град Валпарайсо, Централно Чили, е ударен от земетресение със сила около 8,7 степен по скалата на Рихтер. Бедствието причинява сериозни разрушения в региона на градовете Валпарайсо, Кокимбо, Ла Серена, Илапел, Петорка, Тилтил и Чилан, а предизвиканото от него цунами достига на 1000 километра от чилийското крайбрежие.

Човешките жертви за щастие са само няколко, защото основният трус е предшестван от силно предварително земетресение, което кара хората на напуснат сградите и да потърсят безопасни убежища. Същото важи и за последвалото цунами, което било забелязано на километри навътре в океана и жителите на крайбрежните области имали време да избягат на по-високи места.  В противен случай жертвите биха били огромен брой, защото вълната имала височина до 16 метра и достигнала чак до Перу и Япония.

Чили е една от най-ощетените от сеизмичната активност страни в света. Тя се намира на границата между Тихоокеанската и тектоничната зона Наска, първата от които се „вмъква” под втората със скорост 7 милиметра годишно. Сеизмичната активност в региона датира още от преди 500 милиона години – Палеозойската ера.

9. Земетресение със сила, оценявана от учените на между 8,7 и 9,2 степен по скалата на Рихтер, удря тихоокеанското крайбрежие на Северна Америка (по-конкретно днешните САЩ и Канада) на 26 януари 1700 година. То е познато в историята на сеизмологията с наименованието „земетресение от Каскадия” и е кръстено на субдукционната зона, простираща се от остров Ванкувър на север до Северна Калифорния на юг. Тъй като никой не е длъжен да знае какво е „субдукция”, а и аз все още не съм забравил значението на термина (след като го прочетох преди 5 минути), уточнявам: това е процес, при който по-плътните тектонични плочи се придвижват бавно и се „подпъхват” под други тектонични плочи, причинявайки огромни поразии.

В конкретния случай с Каскадия Тихоокеанската плоча се придвижва и притиска Северноамериканската. Това води до потъване на океанското дъно в района на щатите Уошингтън и Орегън и преместване на Калифорния на югозапад. В резултат се образуват разломи, вулкани… Все неща, които с еднаква лекота могат както да ни покажат величавата мощ на природата, така и да пометат всичко, което сме създавали в продължение на хилядолетия.

Земетресението от Каскадия през 1700 година е толкова силно, че причинява цунами, което (със значително намалена сила, разбира се) удря бреговете на Япония. До нас не са достигнали писмени данни за това природно бедствие, защото по това време в региона живеят само местни индиански племена (за щастие гъстотата на населението е изключително ниска, което означава, че и евентуалните жертви не са били много). Учените съдят за земетресението по косвени данни, като следите от цунами, годишните кръгове по дърветата и опустошенията от този период по горските масиви.

Ще кажете „голяма работа, никой не знае какво точно се е случило”. Това е така, но за разлика от 1700 година сега западното крайбрежие на Северна Америка е много гъсто населено. А, ако вярваме на статистиката, следващото земетресение с магнитут около или над 9 по Рихтер в този регион ще се случи в най-скоро време. Предишните такива бедствия са били през 1310, 810, 400 и 170 година от новата ера… Тоест през 400-500 години, а и по-малко…

8. Данните за поредния трус в класацията са значително повече и то поради една много проста причина: всички го помним. Малко след 3:30 на 27 февруари 2010 година 8,8 степен по скалата на Рихтер разтърсват Чили. Земетресението е усетено чак в Южно Перу на север и Западна Аржентина на изток.

Както вече споменах, Чили се намира в един от най-активните в сеизмично отношение региони на света. Затова властите са взели сериозни мерки – всички сгради са строени изключително сигурно, населението е сериозно подготвено за подобни бедствия, а спасителните служби са сред най-добрите в света. Това е и основната причина, въпреки страховитата мощ на земетресението и последвалото го цунами, официалните жертви да са само 525, а разрушенията да са сравнително малко.

За силата на бедствието може да се съди по факта, че то премества столицата Сантяго с 28 сантиметра на северозапад, а град Консепсион е „избутан” с цели 3 метра на запад. Вторичните трусове продължават повече от 6 месеца след главното земетресение, като 13 от тях са с магнитуд над 6-а степен.

7. На 31 януари 1906 година граничната зона между Еквадор и Колумбия е поразена от земетресение с магнитуд 8,8. Епицентърът му е в северозападната част на Еквадор, в района на град Есмералдас.

Бедствието, дължащо се на сблъсък между тектоничните плочи Наска и Тихоокеанска, предизвиква вълна, достигаща височина от 5 метра, която взема между 500 и 1500 жертви по бреговете на Еквадор и Колумбия. Почти двуметрово цунами пък достига чак до Хавайските острови. Висока вълна е отчетена в Коста Рика, Калифорния и дори Япония.

Въпреки огромната си мощ земетресението от 1906 година взема сравнително малко жертви. Тъй като оттогава до сега в района не е имало силни трусове, сеизмичната енергия се натрупва и учените очакват в близко бъдеще пограничното крайбрежие на двете страни да бъде ударено от земетресение с подобен магнитуд.

6. На 25 ноември 1833 година трус със сила, оценявана на 8,8 – 9,2 степен, разтърсва Индийския океан в непосредствена близост до остров Суматра и предизвиква цунами, което удря югозападното му крайбрежие. Въпреки че вълната е огромна, данните сочат, че жертвите са „няколко”. Причината отново е слабата населеност на региона.

Частта от Индийския океан, в която се намира остров Суматра, е разположена на границата между Индо-Австралийската и Евразийската тектонични плочи. Това е и причината, заедно с Аляска, западната част на Южна Америка и Япония, да е сред най-сеизмично активните региони в света. Само през последните малко повече от два века във Великия  суматрийски разлом са се случили цели шест мегаземетресения – през 1797, въпросното от 1833, 1861, 2004, 2005 и 2007 година.

5.  Петата позиция в зловещата класация на най-силните регистрирани земетресения в историята се заема от едно прясно „бедствие”, което всички ние помним. На 11 март 2011 година трус със сила 9,0 степен удря региона Тохоку в североизточната част на един от главните японски острови – Хоншу. Това е най-силното регистрирано в историята на сеизмологията земетресение, случвало се някога в Япония. Епицентърът е в Тихия океан, на 72 километра източно от полуостров Ошика. Трусът продължава унищожителните 6 минути.

Най-страшното при бедствието от 11 март обаче е цунамито с височина над 40 метра, което сеизмичната активност предизвиква и което удря префектура Ивате и района Сендай. На някои места вълната навлиза на повече от 10 километра навътре в сушата, причинявайки огромни щети.

За силата на бедствието може да се съди по това, че остров Хоншу е преместен с 2,5 метра на изток, а земната ос е изместена с повече от 10 сантиметра. Земетресението причинява 15 854 жертви (по официална статистика), 14 308 от които се удавят заради цунамито. Стотици хиляди японци са принудени да напуснат родните си места, а три реактора в атомната електроцентрала във Фукушима претърпяват сериозни аварии, застрашавайки целия регион с екологична катастрофа. Около 4,5 милиона домакинства в Североизточна Япония остават без електричество, а 1,5 милиона нямат дори и вода.

Можете да си представите мащаба на земетресението: през следващите месеци сеизмолозите регистрират повече от 800 труса, чиято сила  надвишава 4,5 по скалата на Рихтер.  Въпреки че японците са подготвени за подобно стечение на обстоятелствата, тъй като страната им е сред най-потърпевшите от силни земетресения в света, министър председателят Наото Кан признава, че трусът от 11 март и последствията от него са най-голямото изпитание, на което е подлаган народът му от края на Втората световна война.

Освен хилядите жертви и унищоженията, японците са изправени и пред огромни икономически щети. Световната банка оценява разрушенията на 235 милиарда долара, което автоматично превръща земетресението от Тохоку в най-скъпото природно бедствие в епохата на статистиките.

4. На 4 ноември 1952 година земетресение с магнитуд 9,0 удря полуостров Камчатка в най-североизточната част на СССР. В резултат на бедствието се образува огромна вълна цунами, която причинява сериозни щети и взема човешки жертви както на самия полуостров, така и на Курилските острови.

Макар и съветските власти по стар свой обичай да не са особено изчерпателни и детайлни, за мащабите на катастрофата може да се съди по това, че предизвикано от земетресението в Камчатка цунами удря Хавайските острови, разположени на хиляди километри, давейки добитък и причинявайки щети за повече от 1 милион долара.

3. Ето, че стигнахме до топ 3 на най-силните регистрирани трусове в историята. На 26 декември 2004 година целият свят бе шокиран от новината за земетресението с магнитуд 9,1 – 9,3 в Индийския океан, което причини смъртта на повече от 230 000 човека. Както при японското бедствие от 11 март 2011 година, огромната част от жертвите са резултат не пряко от сеизмичната активност, а от вълната цунами с височина над 30 метра, която връхлита Суматра и околните острови.

Земетресението взема жертви в цели 14 държави на два континента – Индонезия, Шри Ланка, Индия, Тайланд, Сомалия, Мианмар, Малдивите, Малайзия, Танзания, Сейшелите, Бангладеш, Южноафриканската република, Йемен, Кения и Мадагаскар. То е трусът с най-голямата продължителност в историята– между 8,3 и 10 минути.

Епицентърът на земетресението е в непосрествена близост на запад от остров Суматра. Най-близкият град, Локнам, е напълно разрушен от 35 метрова вълна цунами, а от 7500-те му жители оцеляват само 400. На много места водата навлиза на цели два километра в сушата. Тъй като плочите се сблъскват по линията север – юг, цунамито има много по-голяма сила в източно и западно направление. Сомалия например е ударена много по-лошо от Бангладеш, макар и да се намира на пъти по-голямо разстояние от епицентъра.

В геологическо отношение трусът от 26 декември 2004 година се дължи на сблъсъка между Индийската и Бирманската тектонични плочи, първата от които се „подпъхва” под втората. Регионът на остров Суматра се намира в близост до най-активната в сеизмичен план част от света – така наречения Тихоокеански огнен пръстен, който е причината за около 1/5 от всички регистрирани през последното столетие земетресения.

В резултат на бедствието Андаманските и Никобарските острови, разположени в близост до епицентъра, са преместени с около 1,25 метра на запад, а надморското им равнище се понижава с 1 метър. Любопитен факт е, че някои от андаманските племена, които все още се препитават с лов и събирачество, навреме разчитат сигналите на природата и се изтеглят в по-високи райони, спасявайки се от цунамито. Приспособилите се към модерния начин на живот техни съседи обаче са пометени от високата вълна…

2. На 27 март 1964 година полуостров Аляска е засегнат от второто по сила земетресение, за което човечеството има сведения. Бедствието е известно още като Голямото земетресение на Аляска или Земетресението от Разпети петък, защото съвпада с този християнски празник.

Трусът има магнитуд от смразяващата 9,2 степен и продължава цели 4 минути. Съпроводен е от цунами и разрушения на огромна територия (повече от 250 000 кв. км) в централната част на Южна Аляска. За щастие регионът е сравнително слабо заселен, което е и причината жертвите да са само 143.

По време на земетресението в Аляска се наблюдава едно от най-опасните явления по време на подобни бедствия – т.нар. „втечняване на почвата”, при което в резултат на внезапен „стрес” почвата променя структурата си и придобива качества, характерни за течностите. Това, разбира се, води до неимоверно увеличаване на разрушенията на сгради и инфраструктура.

Сред най-пострадалите населени места е най-големият град в Аляска, Анкъридж. Загиват 9 човека, единствените жертви, които са дело пряко на земетресението, а не на вълните цунами. Една от основните причини за големите разрушения както тук, така и в някои други градове като Кодиак, Гърдууд и Портридж, е неадекватното строителство на жилищни и обществени сгради, които не отговарят на елементарни противоземетръсни изисквания.

Вълни цунами, достигащи височина от 67 метра, много по-високи от тези от 2004-а в Индонезия и от 2011-а в Япония, опустошават бреговата ивица и близките острови. Ситуацията се усложнява допълнително от многобройните свлачища, които увеличават разрушенията. В Порт Валдез, най-голямото пристанище в залива Принц Уилям например, подобно подводно свлачище убива 30 човека, напълно разрушава доковете и унищожава закотвените в тях кораби. След земетресението жителите преместват града на по-високо място на 7 километра северно от оригиналното му местоположение.

Съвсем наблизо цунами с височина над 8 метра удря селището Ченега, населено с коренни жители на Аляска, убивайки 23 от 68-те му жители. Големи вълни достигат и нанасят материални щети чак в Япония, Калифорния, Орегон (в двата щата загиват 16 от жертвите на земетресението) и канадската провинция Британска Колумбия.

Месеци след основното земетресение хиляди вторични трусове причиняват слаби разрушения и паника. Много от тях са с магнитуд над 6.

1. На 22 май 1960 година централното крайбрежие на Чили става жертва на най-мощния трус, регистриран някога в човешката история. По време на Голямото чилийско земетресение, както е познато бедствието, сеизмографите отчитат унищожителната 9,5 степен по скалата на Рихтер. Предизвиканото от труса цунами удря южно Чили, Хавай (отнемайки живота на 61 човека), Япония (142 убити), Филипините, източното крайбрежие на Нова Зеландия, Югоизточна Австралия и Алеутските острови край Аляска.

Епицентърът е в района на град Темуко, на 570 километра южно от столицата Сантяго, но земетресението традиционно е свързвано по-скоро с град Валдивия, където са причинени най-сериозните поражения. И тук основните щети са предизвикани не от него, а от последвалото го цунами. Вълна с височина 25 метра удря крайбрежието на Чили, а друго цунами прекосява целия Тихи океан и опустошава Хило в Хавай. На повече от 10 000 километра от епицентъра (край Филипините и Япония) достигат вълни с височина над 10 метра.

Общият брой на жертвите така и не е уточнен. Все пак статистиката сочи, че те са между 2200 и 6000 човека. Материалните щети са за милиарди долари. Изследователите обясняват сравнително малкото жертви с няколко фактора: рядката гъстота на населението в района, където земетресението е най-силно; качеството на строителството, съобразено с изключително силната геологична активност на Чили; преобладаващо дървените къщи по крайбрежието и строенето на рибарските селища на високи точки, съгласно предиспанската традиция на местните племена.

Всъщност, изследователите уточняват, че земетресението на 22 май е просто най-силното от поредица мощни трусове, които разтърсват Чили в периода от 21 май до 6 юни 1960 година. Тъй като трябва да се концентрираме само върху главния трус, можем да отбележим, че той е усетен на територия от около 400 000 кв. км (почти 4 пъти колкото България). Някои малки рибарски селища по крайбрежието не просто са разрушени, а направо изчезват от картата на света. В пристанището на Валдивия нивото на водата се повишава с 4 метра, преди да започне да спада.

В най-засегнатите райони сградите, пътищата, канализацията, изобщо цялата инфраструктура е напълно разрушена. Районът на Валдивия, един от най-дъждовните в цяло Чили, изпитва затруднения с набавянето на прясна вода месеци наред.

В дните след голямото земетресение се стига до една от най-стряскащите истории, за която съм чувал изобщо. Жителите на изолираното крайбрежно селище Колилеуфу решават да умилостивят природата, правейки човешко жертвоприношение. „Избраният” е 5-годишният Луис Пайнекур. Дядо му и един негов приятел отрязват ръцете и краката му и го оставят на брега на океана, за да го вземе прилива.

Земетресението от Валдивия е използвано като сюжет в много филми, произведения на изкуството и литературата. То фигурира и в две от книгите на световноизвестната аржентинска писателка Изабел Алиенде.

Във втората част на „Най-страховитите земетресения в историята” очаквайте Топ 10 на трусовете, взели най-много човешки жертви.

*earthquakes – „Класацията” е изготвена съгласно официалните данни на сеизмологичните обсерватории и приблизителните анализи на учените (въз основа на историческите извори, археологическите разкопки и т.н.) за земетресенията, случили се преди да стартира статистическото отчитане на силата им.

Create a free website or blog at WordPress.com.

Up ↑