снимка BGNES

– Айде, стига си дремал бе, тия мачове нема да избегат! Имаш повикване от най-високо ниво!

– Телефоньо ми не е звънел ма, ше те ебем у невестулката нещастна! – издуднях, ама ми се отще да догледам поредната футболна драма. Бех играл единица с два лева, а мачо привръшваше. Осемдесе и шеста минута нула на три.

– Чети тука, президентшата ти е писала – невестулкята дигна опаша и се стръча къде вратата, па почна да гребаска по ньеа.

– Президентшата!? – оттласнах се от кревато и се засилих къде лаптопо на изплащанье, къде седеше отворен на масата.

– Да, другарката Радева. Айде, отвори ми сега да излезнем, че ше се изпущим тука бе, ти никогиж ли не си имал домашен любимец, да те еба у шашкънино!?

– Не съм, верно е… – стръчах се да натиснем бравата и после се врънах на компютъро. Вълнуващо ми беше. Самата президентша, а за втори ден само бех пророк. Официално поне. И она не беше от много по-длъго президентша, ама действаше с размах, което ме задлъжаваше по некъв начин да поемем високата топка. А те я те и ньеа, високата топка:

Здравей, Жукръц, единствени пророче на Тумбак Пепеив!*

Заведох 6-годишния ни котарак Чарли на ветеринар – рутинната процедура против бълхи и кърлежи. И така, съвсем между другото, докторът ме попита искам ли да го изследвам за котешки СПИН. Шах с пешката! Даже не ми е минавало през ум, че това заболяване съществува при котките. Попитах: И, ако резултатът е положителен, какво правим? Отговорът беше: Нищо, просто си знаете. Не се лекува! Продължих с въпроса: Заразен ли е за хора, за кучета? Не – отговори симпатичният доктор – Предава се по полов път, само при котките.

Някак асоциативно се присетих за Прайда и се помолих вътрешно дано участниците се сетят, ей така, между другото, да проведат една ограмотяваща, с елементи на превантивност кампания за ХИВ/СПИН/Серопозитивни, дори и само с листовки. Не за друго, а защото статистиката за 2016 година показва, че пътят на инфектиране с ХИВ/СПИН е „39% от новите случаи са се заразили при хетеросексуален контакт, 49% – при хомосексуален контакт, а 12% – при инжекционна употреба на наркотици”. А прайдът ще го видят много младежи, девойки и невръстни деца.

Като споменах невръстни деца и се сетих за оня виц с Холмс и Уотсън: – Какъв е този шум на улицата, Джон? – Гей парад, сър. – И какво искат? – Еднополова любов, сър? – И кой им забранява, Джон? – Никой, сър! – Тогава защо крещят? Отговора го знаете.

Представете си, ако е проведен между майка и невръстното й дете… Всъщност Прайдът за мен иде да покаже, че тези хора искат да изразят своята смелост, и гордост дори, за различност. Достойно за уважение! Смели, разчупващи стереотипа, шарени и весели, минали по един или друг начин под дъгата. Имам доста такива приятели и сме в много добри отношения, с взаимно уважение едни към други. Всеки има право на свой избор. Стига да не пречи на останалите. Думата ми не е против хомосексуалните, бисексуални, трансджендър и другите производни. А за претенцията им за различност. Мили прайдващи, моля ви, не подминавайте факта, че всички сме различни. Независимо дали сме хетеро или хомо ориентирани. ДНК-то е еднакво само при еднояйчните близнаци, но дори там в някои случаи има пробойни. Във вените на всеки от нас тече код, различен от този на ближния ни. Уважавам Ви, но не преигравайте, моля! Никой нищо не Ви е забранил! Вие сте толкова дискриминирани, колкото българския пенсионер, например. Колкото многодетните майки. Колкото хетеро-ориентираните хора дори. (Що не организираме прайд на хетеросексуалните, м?!) Ако истински желаете да бъдете полезни в обществото, следващият път, освен розови помпони на барабаните си, направете информационни листовки за превенция от ХИВ/СПИН, за рисковите групи, за статистиката в страната и света. Просто давам идея, за да е по-смислено за всички, някак. Да, животът е прекалено кратък, за да бъде вземан насериозно. Но след нас идват поколения, които ние трябва да възпитаме, да информираме, за да не правят своя избор на сляпо.

П.С. Всъщност, чудя се, дали Вие, апелиращите за толерантност и признание, осъзнахте поне за миг, че денят на Вашия прайд трябваше да е ден за траур, за смирение и покаяние. Защото военен загина в мирно време. И се сля с дъгата (Вашия обетован символ). Трагедия, която пълни сърцата ни със скръб и много, много гняв! Сега е време, мисля, да сме повече българи, отколкото широко скроени космополити. Нищо лично!“.

– Я тука немам никаква идея кво да отговорим, та да е поне малко уважително. – рекох на невестулкята, коги се връна, доволно сумтеща, че се е облекчила.

– Пиши ти, пиши, от Тумбак Пепеив ше ти насочва ръките, само ги тури нади клавиатурата. Я мислим да подремнем, че нещо не спах добре нощеска.

Додек да се усетим, она се беше шмугнала поди завивката ми и те така те.

– Мама ти да еба, пор с пор!

– Нема да ме псуваш, оти набръже ше ти организирам един ден на траур и на тебе ей, тъпанар! Сега пиши и не тропай толко по клавиатурата, оти ше я строшиш, а лаптопо е на изплащанье!

Щеше ми се да зеем една точилка и да я прекинем от бой кък си е поди завивката, ама знаех, че она предугажда мислите ми некък, та въздъънах и турих ръце нади клавиатурата. Те кво излезна:

„Уважаема госпожо президентша, извинете ме, ако съм прекалено фамилиарен, но възнамеряват да ви наричам Деса, както сте позната в общественото пространство.

Вие сте поредното доказателство за правотата на един от изконните постулати на Тумбак Пепеив, който гласи „Женски мозък не е мозък“. Сичко добре, горе-доле сте налучкала тоньо. Приятели гейчета имате, не знам кво си, звучи некък толерантно, ама пак си е тъпо и те тва си е!

На „симпатичния“ ветеринар на мачоко ви му кажете, че не му прави чест да се пробва да изкара Чарли болен от некви кретении, само и само да ви накара да идете у лаборатория и да кихнете още некой друг лев. И не давайте съвети на гейовете кви листовки да разнасат. Разнасайте ги вие с мъжо ви, се пак сте представители (или поне он, макар че вие плямпате за щело и не щело повече от ньего) на една уважавана дръжавна институция, тоест, едете лебо на народо. Така че като сте се сетили, че има нужда от превенция срещу ХИВ/СПИН айде, успех у разнасаньето на листовки. Викайте, ше помагам, ама не карайте хомотата да се занимават с неща, къде са ви влезнали у канчето и си мислите, че на некой му пука кво мислите за тех.

Парад на хетеросексуалните щела да праи, м? Нещата не са добре у главата, м? Паради праат малцинствата. За щастие на некои ора хомотата още са малцинство. Тва се организира, та да се заяви пред свето „И назе ни има, различни сме, ама сме ора като вазе и не праиме на никой нищо лошо!“. А вие кво ше заявите, като ни сберете назе, хетерото? „Таа седмица правих три пъти омлет, а мъжо ми излаза два пъти с приятеле да пие бира.“ М? Тва ние много добре го знаеме, макар и ни вие да готвите, ни мъжо ви да оди навам-натам, ама кък и да е. Примерно казвам, оти имам предвид, че е тъпо, скучно и банално да праиме парад за нещо, къде е характерно за преобладаващата част от населението. Казва го Тумбак Пепеив, я съм само проводник на всевишната му мъдрус.

И последно, че ми писна да пишем: сичко горе-доле се тръпи, ама тва за пилотчето счупи тъпомера! Ден на траур беше, да. Щото сички институции не си свръшиха работата и един пилот загина у опит да спаси други животи и купчината ламарина, къде Банкенския изумруд я сравнява с коледните надбавки на пенсионерете. Малоумни и нагли сте свите, честно! Като беше ден на траур, вие с мъжо ти оти не отидохте на погребението, нали и он е пилот? Уя ли ми дръжахте?

Тумбак Пепеив каза да не беснеем, оти я палим лесно и он си ме знаа. Каза дословно „Жукръц, мой единствени пророко, речи ѝ на таа още един път „Женски мозък не е мозък“, ако не е сфанала и се маиняй от тоа компютър, че ти изтекоа очите!“.

– Ела виж кво съм й написал! – подвикнах на невестулката, къде нещо ровеше из калидоро.

– Пращай го, она и без тва не ти е писала мейл, я ѝ копирах от Клюкарнико, от личната й стена и ти го пратих, та да й пишеш.

– Що си го напраила, ма!?

– Тумбак Пепеив така повели – каза она и се подаде с омазана у маргарин муцуна. – Ние не моеме да му противоречиме, нали така?

Пак рекох да я ритнем, ама се сетих, че нема смисъл и си седнах на гъзо, па натиснах копчето за пращанье.

 

*Изявлението на Президентшата е реално и публикувано на стената й във фейсбук. Плод на художествена измислица е само обръщението към Тумбак Пепеив.


Книгите на Стоян Николов-Торлака „Северозападен романь“, „Автономията????“ и „Май ше ни бъде…“ може да поръчате с лично съобщение на фейсбук страницата Торлака или на мейл popovmost.books@gmail.com

Advertisements