Братан Чворо, Денчо Пръжката, Качо Злио и Краси Бичмето имаха традицеа сека среда по обедно време да маат белот. Ама не играчка работа. Сичко се буаше до откат. Коги единио отбор стигнеше единаесе игри до сто педесе и едно, чък тогива се спираше. Ако използваме терминологета на снукъро – единаесе от дваесе и те тва е.

Зарди на Божо Цифуняко вечните геополитически лекции, къде нги пречеха да следат кой коз е минал и кой не е, чия терца е властна и дали е избит поп спатия, та дамата да важи примерно, они спреа да одат у кръчмата. Увлекателното си заниманее практикуваа зимаска на разменено гостуванье, а летоска у беседката до чешмата баш нади мосто. Там си нги беше раат, оти, и да валеше, и да печеше, големата липа ги вардеше от сички климатични катаклизми. Па и се радваха на относителна тишина и спокойствее, осен ако се не явнеше некой кибик, ама тва се случаваше сравнително редко, а и Братан такива ги разгонваше като пилетор.

Отначалото играеха Братан и Качо срещу Денчо и Краси, ама по едно време почнаа да теглат карти напосоки и кой с кой се падне – чръвена с чръвена, чръна с чръна. Оти иначе наставаха некви разногласеа между партньорете, неколко пъти се беше стигало до бой, а десетки повече – до размена на пцувни и обиди.

Майско време беше, едно такова, ни така, ни така. Тамън пекне онова слънце, па от къде баиро се спущат урбулешката облаци и го закрият. После се явне ветър и разгони таа гад. Па земе та се изсипе некой дъж, без да има и перушинка на небото. Или па падне мъгла у сред бел ден. Откачена работа. Ама па радва душата.

– Денчо, последно с каченье или без каченье играеме на без коз?

– Без каченье, кък с каченье, Братане!?

– Не видиш ли, че те подкокоросва, та да те изкара от равновесее, шашавио!? – плесна един осмак каро от мозаечната масечка Качо, къде днеска се беше паднал ортак на Денчо. Надаше се да избие тва проклето вале и да му останат три властни коза. – Сега сме на боя, закво се заяждате за тоа без коз!? Никогиж не сме го играли с каченье и валато е четиресе и четири.

– Нигде не се играе с валат четиресе и четири на безкозица, осен при назе. Насегде ората си го знаат триесе и пет… – отбелеза Денчо и наби валето на партньоро си.

– Абе, Качо, ти на кво си го викал, бе!? – издудня Братан и подпъхна поди трите карти на средата на масата седмак от карите, като се пробва да го напраи некък разсеяно– Само Пръжката ли ше те вади секо раздаванье, сбръканяк такъв?

– Качо е мой партньор и ти се молим да се не мешаш къде ти не е работа! – рече с усмивка, неуспеваща да прикрие трепетно му вълненее Денчо. После връна на Качо дама от козовете. Дано тва да му беше идеата на оня, що иначе щеше да го прекръшнячи – Он много добре знае кво да фръга! Де да видиме ти кво ше ми играеш сега, умнико!

– Да ви пикам на късмето, да ви пикам я! – избуче Братан и така удари голата си десетка у масата, че премести Евразеа с неколко сантима на югоизток.

– Падна ли ми на мамецо!? – ревна доволно Качо и му излундзи тузо.

– Я таа игра съм пас… – унило метна некъв осмак Краси.

– Дай и те тука те, като много знаеш, Братане! – Злио потвръди прекоро си и шибна и деветката.

– Стига си бил като алтав бе, да те еба къв си Калитко, да те еба! – Чворо беше принуден да си фръли и седмако купа. Козове повече немаше и вече му беше ясно накъде отоди работата.

– Те тука те тоа туз пика да видиме дали ше мине… – засме се под мустак Качо. Мина, къде ше оди, никой вече немаше козове, осен ньего – Те и десетката!

– Ше се пресегнем и ше те шибнем вече, на мене ми писна от тебе! – Чворо подфръли нещо на посоки. Немаше значение ква карта е фанал, ама се пак му причерне, що он много се палеше на белот. Кък и на сичко друго, де. Еднъж беше трошил ВЕФ, що Магдалена Малеева падна у пръвио кръг на „Ролан Гарос“. Или на друг от големите турнири, вече не помнеше.

– Таа е метър! И таа е метър! А те за накраю коз! – поразмръда се на местото си от самодоволство Качо – Валат сте. Четиресе и четири за назе, Братане!

– Да ви се не види и у изпедерастелете гранясали дирници! – Чворо толко беше дигнал кръвно от яд, че посегна къде химикалката и верно беше готов да напише четиресе и четири за другио отбор. Игрите беха десет на десет и они с толко бройки излазаха за дербито за таа седмица. Добре, ама у последнио момент Чворо се огледа навам и натам, виде, че даже партньоро му Краси го зяпаше със зле прикрит интерес и побесне двойно повече, па метна химикалката чък у барата. – Те сега те ви утрепах и тримата, да се маанете от свето, оти само едете и серете, без да има неква файда от вазе!

– Ти нали викаш, че валато бил четиресе и четири, та я мое и да съм се обръкал… – Качо едвам се сдръжаше да не пръъне от смех.

– Ние играеме на боя бе, шебек у неравностойно положенее! – Братан се надигна резко от местото си, ама никой не помръдна. Явно вече немаа стра от ньего.

– Ааа, ти верно каза, че само на безкозица валато е четиресе и четири. – плесна се по челото Злио – Ше извиневаш, я съм се обръкал без да сакам. Айде раздавай, твой ред е.

– Не съм почнал я! – къв си беше като мечок, Чворо моеше и да е бая чевръс, та се пресегна през масата, преди Качо да успее да се дръпне, па го фана за гушата.

Право да си каем, работата ич не отодеше на добре, нищо че шес ръце се опитваа да откопчат дланта на Братан от врато на Злио. Он бръже пресинье у физиономеата, а после почна да губи цвет и да извръща очите. Устата му дзепаше като на риба на суо, а по сичко си личеше, че Братан нема никво намеренее да го пуща. С две приказки работата си отодеше на умирачка, ама съдбата понекогиж е благосклонна, бих дръзнал да каем прекалено благосклонна къде некои ора, така че се яви у лицето на един наш много добър познайник, та да спаси живото на Качо.

– Ооо, мунчета, па на карти, а? Като гледам е напечена работата. Добре, че не седите по кръчмите, та да се наливате с пиенье и да се биете, а така мироюбиво спортувате. Оно и картите са толко спорт, колко и шахо, ама се е нещо.

Братан погледна къде излезналио изнедивелица иззади липата Витали Парената въшка и отпущи фатката си. Чворо знаеше, че полицаю на селото не е фанат от гората, ама рече да играе ньеговата игра. Немаше и избор. Коги Витали беше сплел пръсти на кръсто си, не Братан, не Супермен, а и Свети Гьорги не моеше да му излее на пъто. Качо па падна назаде и почна да се тръкая поди пейката у отчаяни опити да дое на свет.7

– Е, напечена е, чичко милиционер. – подбъзика се Чворо, оти така викаше на Парената въшка от кво беше дете – Последна игра ни е за таа недея, на равно сме, та се поразпенявиаме малкечко.

– Видех, че ви падна химикалката у барата. – Витали кракна къде масата. Израженеето му беше точно толко емоционално, колко и на гвардеец преди Президентството – Те ви те мойта, да си имате, че е грехота тоа оспорван сблъсък да прикючи така на средата.

– Благодарим, ше почерпим нещо, да си знаеш! – пресегна се Качо Злио изподи пейката. Гласо му хриптеше, а устата му дзепаше, ама лицето му се повече придобиваше цвет – Има закво…

– Я знам, че има, ти и курбан мое да даваш на тоа ден. – полицаю го фана подмишка и го дигна на крака без видимо усилие. Верно, че и Качо беше двесе кила с тугли четровки у джебевете, ама и Витали си беше як мъж, да го еба, тва не подлежи на никво съмненее – Кво и да дириш доле, нема да го намериш.

– Ъхъ… – съгласи се Злио и седна къде си му беше местото.

– Я ше съм тука некъде, по центъро. – Парената въшка пак сключи ръце на гръбината си и се завръте – Ако сючайно ви потребвам за нещо или па речете да си ми врънете химикалката като свръшите.

– Тоа се е пенсионирал преди петнаесе години, кво само мери с крачки селото, я не знам! – сопна се Чворо през зъби и донади на висок глас – Терца на твойто сичко коз, Качо!

– И я не знам закво си не седи дом и да си отдъиня. Кой знае, мое па се некой да има полза от ньего – отвръна Злио и шибна вале пика от мозаечната масечка – Двеста, Братане!

– Само да се маане чичко милиционер…


Те ги и предишните разкази от поредицата с героите от Северозападната трилогия:

Благо Придирчивио ше се развежда

Бистра Ристо Ботевата и ретрограднио Меркурий

Португалската връзка на Биби Цветнио

Син камик си требва за домато

Щом така е станало, така е требвало да стане

Баба Гина Чвръстата


А пък още не сте чели трилогията, мое да си поръчате „Северозападен романь“, „Автономията????“ и „Май ше ни бъде…“ с лично съобщение до фейсбук страницата Торлака или с мейл на popovmost.books@gmail.com

Advertisements