Бистра Ристо Ботевата си пасна на позицеата на софийска домакиня един път. Верно, поработи малко време жената, ама като видеа с възюбенио й Киро Негоднио, че математиката нги излаза само от ньеговата заплата, па мининкио им кияк, Васко, требва да се води и да се прибира от децка ясла, па минава през детски пубертет и боледува бая често, рекоа, она да се превръне у тва, къде римлянете му викали лар според кръстословиците и некои научни трудове. Демек, да защитава семейното огнище.

Добре, ама Бистра быстро (кък па му викат руснацете) се изучи на леснотия. Отклопи гуреливи очи, заведе мининкио на ясла, па после се прибере, мине задлъжителните тоалетни нужди, забръка си едно ароматно кафенце и крак връз крак пред телевизоро докъде обед. Единственото й движение беха две. Пак ше го напишем, оти ше си помислите, че съм сбръкал нещо, ама не е верно. Единственото й движение беха две.

Да си наплъни чашата с кафето от каничката, коги свръши, и да щрака по сички възможни канали, къде имаше сутрешни блокове, додек не стане обед. После готвеше нещо набръже, колко да мине от ред, па се изпружваше на диваньо и кво дойде. Понекогиж задремваше, ние сме обективен афтур, нема да си защитаваме героите, да се ебеме у писатело. Особено зимаска, само като се закротеше поди юргано и те го те! Събуждаше се чък, коги алармата я подсетеше, че требва да прибира Васко.

Набръже минуваше през един от големите магазине, къде й беше поди пичката, коги излееше на терасата. Пазаруваше за другио ден и фър (!!!) с едно такси, баш преди децката градина. Да каем яслата, ама и я се отплеснах по идиличното й съществуванье.

Вечер она си знааше. Почисти и нахрани мининкио сътвер, па го тури да си легне, ама не баш така набръже, кък ви го пишем. Остаяше нги къде час, час и нещо да се видат с баща му. Час, ако Киро Негоднио се прибере пребит от работа и не е баш у настроенее, час и нещо, ако му се ще да си поиграе с дребнио, да го намачка, погъделкичка, да му посади брада* и други мъжествени заниманеа.

После двамата седаха на масата, Киро разсеяно разпрааше кво е станало на работа, Бистра му споделяше с делови тон кви разходи е платила, кви остават да се платат за месецо, а он се праеше много правдоподобно, че я слуша. Понекогиж она си сипуваше едно бело вино, та да му праи компанеа, оти Негоднио без три, ама точно три, ракии на вечер не минуваше. Тва с белото вино не беше винаги. Кък и не сека седмица она одеше до козметичнио салон, та с кола маска да й отстранат причината, порди която у Диви дол й беше излезнал прекоро Ристо Ботевата, ама тва е друга тема, кък се сетих за ньеа, не знам.

След трите ракии Киро минуваше през банята и кво дойде. Бистра не беше праена у лево уше и знаеше че, та да запази положенеето си, требва да жертва некои калории и да се отурва у съответни дейности спрямо съпруго си. Днеска мое да е свирка, ако го мръзи и само ѝ натисне главата, като си легне връз озявето, ама на другио ден мое да е разгонен като маторец и да я кара да му играе, додек се съблача, преди да я разкръши като преварено пиле. Немаше ред у таа работа, кък ви викам, коги кво дойде.

Добре, ама Бистра с времето почна да губи тонус, особено като откри социалнете мрежи и форумо на бегемамата, май беше негде къде втора група на Васко у децката вече, коги една вечер Киро се прибра у особено негодно настроенее. Още с влазаньето он фръли по едно око у сички посоки и каза:

– Тури мининкио да си лега!

– ЗдЛасти, тати! – изчурулика Васко.

– Здрасти, сине! – приклекна он преди тапишонгеро, ама у очите му гореха ебати пламниците негасени. Сгуши го некво отвеяно, подуши го, колко да си види, че си е ньегов, и додаде – Марш у кревато сегаЛ

Бистра приседна на краю на дивано. Знааше, че я чека конско, ама бръже се прегрупира и смени темата още, преди да се е стигнало до ньеа:

– Има паприкаш за вечера, да ти напраим една салатка за скоросмрътницата и да ти стоплим, а?

– Ше ти го набием у главата проста, ше ти го набием! – изскръца през зъби Киро.

– Е, добре… – Ристо Ботевата не знааше кък да го обезоръжи повече.

– Кво прави днеска? – да, ама он се не даваше. Само се пресегна за ракията и направо шибна от шишето такъв глъток, дека показваше недвусмислено, че работете отодат на зле.

– Е, заведох детето, сготвих, пазарувах, прибрах го… – Бистра най-кофти ѝ беше, коги не знааше накъде бие он. Така немаше кък да му влезне под кожата.

– С такси до децката, с такси наобратно. – изсумте Киро – Дваесе минути, айде, половин час да си го правила тоа паприкаш. После пак с такси до децката, покемон на мининкио от магазино, две краставици и два благи като пласмаса домата… – он се плесна театрално по челото – Малиии! Ти си се прекинала от работа! – изгледа я така, че и се наежиа филикулите на космите, зарди които й викаа Ристо Ботевата. До един, ако сакате ми вервайте – Мене ме немаше десет часа. Ти кво прави през другите оем?

– Е, оно таа къща нали требва и да се чисти… – последна съпротива от ньойня стрън, ама като Негоднио заби красноречив поглед у паужината нади холната врата, сичко свръши.

– Кво праиш по цел ден, мама ти да еба изкилиферчена?

– Ти па откъде се присети?

– Не сфана от „изкилиферчена“? – погледна я злобно он.

– Не… – отвръна чистосръдечно Бистра.

– Да ми едеш ую тогива, фейсбук маниячке!

– Добре, дай го! – она само чекаше пръвата част на изреченеето от барем дваесе минути, ама после осмисли и втората – Кой е Изкилиферченио?

– Представи си, я съм! – шибна още една глътка от шишето Киро и резко смени тоно – С какви гащички си в тази фаза на Луната, миличка? Би трябвало да си с червени…

– Не, пише, че ретроградният Меркурий надборва лунните фази и в крайна сметка трябва да бъда със сини… – Ристо Ботевата се беше съпикясала и се опита да си възстанови у простата тиква кво беше писала днеска на Изкилиферченио на лични съобщенеа.

– Дай да видим! – Киро й фръли един белтък с левото си око.

Она стана и подръпна домашнио си панталон баш на хълбоко. С ноктецо на палецо го направи.

– Ретрограднио Меркурий вика, че нема смисъл да се обират паужини, ама моя милус не мисли така. – засме се благо Киро и я погледна право у очи – Айде по-малко Ретрограден Меркурий и по-малко паужини дом, кво ше каеш?

– Кво каеш ти, Изкилиферчен… – ухили се плахо Ристо Ботевата, оти само подозираше кво сака да рече мъжо й, ама требваше да играе играта.

– Я ти казах днеска кво сакам да праиме, мила Пророчицата.

– Е, да се съблачам тогава? – изпраи се она – И ютре… паужините…

У другата стаа Васко си къртеше като пич и нищо не чу от мотивационното показно, къде докара и макье му, и баща му дотам, та да спат като къпани.


*Посаждане на брада – Грубовата игра, при която възрастен близък роднина от мъжки пол, който има поне двудневна брада, усилено трие лицевото си окосмение по нежната кожичка на сладките бузки на малко (до 6-годишно) дете от мъжки пол (стискайки го здраво и не позволявайки му да се съпротивлява по никакъв начин, въпреки ужаса, болката и унижението, което му причинява), за да стане то след около 10 години космато и противно като самияТ него.


Разказо за Бистра Ристо Ботевата е пети от поредицата разкази с героите от Северозападната трилогия. А те ги те и предишните:

Баба Гина Чвръстата

Щом така е станало, така е требвало да стане

Син камик си требва за домато

Португалската връзка на Биби Цветнио


А ако пък още не сте чели трилогията, мое да си поръчате „Северозападен романь“, „Автономията????“ и „Май ше ни бъде…“ с лично съобщение до фейсбук страницата Торлака или с мейл на popovmost.books@gmail.com

Advertisements