img_5567

Вие да сте видвали некъв сътвер, къде така да едини у ньего си пръвични и от болка до екстаз истински качества като коньо? Мощен като планинска бара напролет, див като ветъро, бръз като погледо на разгонен момчурляк…

Вие да сте видвали некъв сътвер, къде да едини у ньего си толко фин характер, толко благородна красота, толко вернус и толко смелус като коньо? Като свеж полъй у жежко време, като женски скут с кръмаче у ньего, като вакъл, влажен поглед у око, къде сбира целата Вселена, като обещанее да умре за тебе, без да му мисли и ич…

Вие видвали си сте истинската либов у очите на животно? Разсъдъко? Доверието? Вие видвали ли сте сичко тва на едно место? Изначалнио стремеж да си свободен се съчетава с безумната вернус само у едно материално тело. И оно е конско.

Тва е магия. Тва е Тудорица. Кой кво ще да приказва, на коньи сме дошли тука, конска редом с човешката кръв се е лела, додек сме го напраили нашо, после с коньи сме орали земята и сме си карали дръва за огрев и реколта за прехрана.

Затва и си мислим, че конското надбегванье, почитта къде тва благородно животно, са много по-дръти и неразривно свръзани с нашта съдба и истореа, отколко си представяме. Особено, щом отбелезваме празнико у пръвите слънчеви дни на годината, коги се преражда сека сила, секо дръзновение, секи порив къде добро и съзидателно.

Честита Тудорица, а имениците да изживеат длъг и влънуващ живот – от кушия на кушия!

Advertisements