mont-2016-12-11

Кога си тръгнах от Шопето, вече не знаех на кой свет съм, а тепръва ми предстоеха четри предстаяния у обласните градове на Северозападо. Прибрах си се у Градо, апнах и полегнах след неколко ракии безвремие. На родна почва се почива добре, така че до вечерта бех чисто нов и напраихме едно вече традиционно представяне на новата книга у Регионалната библиотека у Монтана. Там пак си ми е дом, оти като пишлегар бех протръкал столовете у ньеа. Много си ги обичам тия читални, спокойствието и миризмата им, ей…

mont-2016-12-02
„Май ше ни бъде…“ в Регионална библиотека „Гео Милев“ Монтана, снимки: Регионална библиотека „Гео Милев“

mont-2016-12-13

Кък обикновено беше бая плъно с ора, а и тва си ми е роднио град, нема кък да не се чуствам уютно. Имаше и стари познати, и нови ора, дека никогиж не съм ги видвал, ама усещаньето беше лично и приятно, кък винаги. Смеем да си мислим, че приятното настроение се длъжеше донегде и на цитатите от „Май ше ни бъде…“, оти книгата верно е жизнеутвръждаваща и има голем положителен заряд у ньеа си, така че ми дава енергия кък на мене, така и на слушателете.

mont-2016-12-08

mont-2016-12-06

mont-2016-12-12

Понекогиж предстаянията се получеват по-трудно, що се отнаса до разчупваньето на обстановката и диалого, ама у Монтана такава упаснус нема. Наприказвааме се на воля, посмехме се от сръце и разписах книги с големо удоволствее. После… после… Не е за приказка на кво сме способни с моите стари другарчета, като откинеме капистрата.

vraca-2016-12-02
„Май ше ни бъде…“ в Регионална библиотека „Христо Ботев“ Враца, снимки: Регионална библиотека „Христо Ботев“ Враца

На вторио ден бехме у Враца, на госкье на Регионалната библиотека там. Оно се знаа, и таа годин с организацията ми съдейства добрата ми приятелка Мария Димитрова от „Зов Нюз“. Дамите в Регионална библиотека „Христо Ботев“ се бяха погрижили перфектно за събитеето, братът ми по перо Димитър Цолов – Доктора ме посрещна с щедри северозападни закани и крепка прегръдка, а врачанье пак ме изненадаха приятно. Дори преводачката Деница Райкова беше дошла, нищо че си беше поръчала и прочела „Май ше ни бъде…“ много преди предстаяньето, па даже и ревю за книгата беше написала.

vraca-2016-12-01

vraca-2016-12-04

Скуката пак отсъстваше от залата, забавлевахме се у студената декемврийска вечер, а у пълната зала немаше кък да не се почувстваме задружно. Оно се знаа, четохме, приказвахме си, разписвах книги, пак си приказвахме. Кък си му е редо. Беше повече като неква приятелска раздумка, отколко като официално събитие. Кък и си требе да става, поне според мене.

vidin-2016-12-04
„Май ше ни бъде…“ в Coco Bongo, Видин, снимки: Красимир Каменов, Радио Видин

Чудно що, ама место да се уморявам се повече от тоа двуседмичен маратон без ден почивка, ставаше обратното и на следващио ден у Видин се чуствах като пръвио пич. Оно се знае и тука разчитах на приятелско рамо и оно изпитано. Краси Каменов от Радио „Видин“ ме заведе да гостувам у бар „Coco Bongo“, къде стопанка му е Антоанета Савова – една дива, весела и точна отсегде торлачка от Горни Лом, къде отгоре на сичко и с къпана баница ме нагости.

vidin-2016-12-03 vidin-2016-12-07

Тва представянье беше по-малобройно от обикновено, ама оно си е нормално, се пак вече идеше Коледа, а и се оказа, че деньо е бая заплънен откъде културна програма. Едва ли обаче има значение, оти сичко си мина с много високо настроение, а и видех ора, дека не съм и очаквал, като мою приятел Жоро от „БОЕЦ“ например и макята на пръвио ми почитател къде живее у Китай, Киро, който с откачените ми книги учи тамошните си познати на блъгарски. И книги се надписаха, и се посмехме, така че нема нищо лошо, че се бехме сбрали само къде десетина човека.

the-hub-2016-12-01
„Май ше ни бъде…“ в The Hub, Монтана, снимки: The Hub

За последнио ден си бех остаил черешката на тортата и оно така си и стана. The Hub у Градо. Некой ше кае „Абе, ти шашав ли си да напраиш две представяния у град като Монтана за четири дена?“, ама я ем съм шашав, ем па и не съм толко шашав. Некой мое и да помни, че пръвото ми посещенее у The Hub беше летоска по едно такова жежко време, че даже и у летната ми резиденцеа у Говежда бех изплезил език, ама еле, с кеф приех поканата на моите приятеле Цецо и Камелия (смело мом да ги наречем така) да нги гостувам.

the-hub-2016-12-08

Още тогива останах приятно изненадан от тва, къде праат тия ора за живваньето и у часнус за културата у роднио ми град, така че сега немаше кък да се не изсипем с „Май ше ни бъде…“ у тоа винтидж клуб за културни събитеа от секъв род, дека са спретнали баш на центъро. Самата обстановка предразполага да се изкефиш на такъв тип мероприятеа. А и ората, дека се сбират там, са будни, ама не по оня колхознически начин, дека се разбираше таа дума преди време, а истински – дирещи, мислещи, отворени къде новото и смели да се гмурнат у ньего.

the-hub-2016-12-11

the-hub-2016-12-05

Затва и представяньето не беше баш представянье, а весел разговор с ора, дека сме на що-годе един акъл с тех. Имаше и елементи на четенье, ама они беха колко да засилиме положителната емоцеа. Не усетих кога е отлетело времето. По стара традицеа вечерта завръши с разписванье и по неколко убави приказки с ора, къде знаат кой съм я, а я само подозирам кои са они и с едно обръкано посвещенее и оно за един от най-милите ми северозападни приятеле. Ама он го прие типично по нашенски и я отнесе като куцо пиле – домат.

the-hub-2016-12-09

Равносметката? Нема такава. Две седмици по улиците, едно убаво гостуванье на Борката у Шопето, още едно убаво гостуванье на старшията и майка у Градо. И стотици влънуващи среши с истински ора, къде ти дават слънчеви емоции и ти засвидетелстват, че тва къде праиш, има смисъл. Ква равносметка, да го еба? Чис кеф си е тва и те толко. Айде, че ми се припи. Наздраве!


Ето ги и първите две части от митарстванията:

 

Advertisements