44-panair-24

А па емоции като тия на Панаиро да сакаш… Отодиме ние с моя верен сподвижник и любезен домакин (спах у тех една седмица; и жена ми не ме издръжа толко, без да дигнеме грандиозен скандал) на пръвата заран на нашио си щанд. Опънааме винило на „Попов мост“ и обсъждаме много разпалено колко е тъпо, че требва да слазаме секи път до входа на НДК-то, та да пушиме. Затва и не слазахме, а къде сме пушили си е наша работа. През тва време гледаме от четвъртио етаж, последнио щанд на Панаиро, кък ви казах, през грамадните джамове къде Витоша. Поне къде местото, къде би требвало да е Витоша, ако смого не я беше скутал като врабче у джеб.

44-panair-02

Доле, поди назе, се види партеро. Вече почват да щъкат пръвите ора. За тех Коледнио панаир на книгата у НДК е празник. А за мене двоен. Само до преди годин-две никога не съм си представял, че ше съм представен на тва место, па и оно със собствено издателство и с цела трилогия. Лично мое си издателство и лично мои си три книги, па нищо че съм на последнио щанд, на последнио етаж. Не, не съм се възгордел, напротив. Смирих се, оти за мене писаньето е истинската ми професеа, а сички тия изгъзеци покрай ньего са важни само, та да се видим с ора, къде по некъв начин съм пипнал с думите си. Нема значение дали съм ги разсмел, ядосал, разревал или променил. Важното е да не съм ги остаил равнодушни. От тва ме е е най стра.

44-panair-06

44-panair-17А вижданье с ора имаше, нищо, че ни беа забутали чък у ъгъло. Още първио ден дойдоа сума ти читатейе. Мернаа се и много сючайно попадали на щандо ни елементи, некои от които се заинтересуваа, зачетоа се и си зеа книги, други па отминаа с пренебрежителен поглед и височайшо високомерие. И камара приятеле, реални и от соц-мрежите, ни обрънаа вниманее за тия седам дена на Панаиро. Не вервам, че ме мислите за ча па толко голем идиот, че да ви давам отчет ден по ден. Явнаа се и обичайно заподозрените образе. Дойде и онова длъгото влашко недоразуменее на природата Христо Блажев, къде е един от малкото светли лъчи у мухлясалата магаза, наречена „блъгарско книгоиздаванье“. Он ми се радва на дивата авантюра да се бием като мътна вода у брег, я па му се радвам, че плеска шамари на закостенелото статукво, ама най си се радваме като седнеме пред чаша и си приказваме за книги. Некво благо е да приказваш с таа магнетична видинска върлина. Верно, я не съм по комплиментите, мое и да сте забелезали.

44-panair-26

 

Едно бабе, нема и метър и педесе, ама спретнато, гримирано, изпънато като струна, ми даде такива наставления, че у обозримо бъдеще ако не станем нобелов лауреат по литература, ше съм си виновен само я. Жената била лингвист или филолог, вече не помним, а и немаше кък да запомним, оти она приказваше по-бръже от организатор на търг и беше сведуща по сичко – от анатомията на плоския чръв до появата на свръхнова. Примерно ми разясни кви афтуре требва да си дирим занапред за издателството си и ми разскости тезата си у детайли, въпреки плахите ми опити да й каем, че за моменто сакам да издавам само и единствено мене си. После ме прати да отнесем бройки от трите си книги у сека една софийска библиотека, а я (вече със сарказъм) й казах, че само да свръши Панаиро, тва ше ми е пръвата работа. Она обаче ярусну се възпротиви и с поглед посочи Борката и Люша (за ньеа след малко) и ми каза да изпратим подчинените си да го свръшат тва веднага. Обещах й. Сарказмо вече не помагаше. Мининкото бабе се едно сакаше да ме омагьоса с поглед и толко си верваше на посланеата, че чък за момент си помислих да не е радикален ислямис. На изпроводяк, след къде 25-минутна лекцеа, ми изстрея още десетина истини за пъто, истината и живото и забегна да ограмотява други. Такива ора са неуморни и истински верват, че са създадени с мисия.

44-panair-12

Дойде и един чичка, къде ми заяви, че ми е голем фен на писанията е и само чека и чека „Автономията????“ и „Май ше ни бъде…“ да излезнат целите у интернет, що си бил принтирАл „Северозападен романь“, ама тех не могъл да ги намери. Нема да ви обяснявам колко е демотивиращо за един къв и да е творец да му викат у очите, че са го принтирАли. Се едно да садиш компири и некой да дое да си извади един ред или да си жичкаджия и комшията да те накара да му смениш елинсталацеата за тоа, що дуа. Да, ама я отдавна видех, че нещата у България не са баш като ората и изпроводих човеко по живо, по здраво, даже без и еднъж да го препсувам (осен на акъл, де). Даже ми стана некво приятно. Кък кога некой читател ми се пофали, че е дал коя и да е от книгите ми на сичките си роднини или на целио си вход и они са я арексали. Да четат ората, от тва милионер се не става, ама па и не се мре отглади, кога си съглам.

44-panair-08

Люша беше комшийката по щанд. Голема симпатяга, се ухилена, щрака й пипето, не си тура нищо на сръце,  дръжи на майтап, а и по-важното, и она има чувство за хумор. Щом изкара цла седмица у нашта компания, слуша ни простотиите и даже не сака вредни накраю, праите сметка.

С Борката ме побръкаа с това принтиранье. През целото време ми повтараа да не висим на Панаиро, а просто да дадем свободен достъп на ората у интернет, та да си принтират книгите ми спокойно и те така те. Изкараа ме един вид печалбарин, да им го… Айде мани, че са мои ора. Я па нги не останах длъжен и постоянно нги припомнях, че бабето е казало, че са ми подчинени и требва да носат книги по библиотеките. И така си живеехме между посещенията на щандо, които, между другото, ич не беа нередовни, особено като имаме предвид местоположението му.

 

44-panair-13

Нема да казвам, че парите не са важни, оти ем ше излъжем, ем нема кой да ми поверва. Ама некък остават на втори план, коги подпишеш неколко десетки книги на ден, ден след ден. И на Панаиро не е като на представяне. На представяньето праиш въвеждаща част, пробваш се да се нагодиш къде ситуацеата малко или много, почти несъзнателно, четеш като на лекцеа… Колко и разчупено да се получи, не е като там.

44-panair-21На Панаиро ората идват и си приказват с тебе очи у очи по неколко минути. Моете да пушите по цигара, да отпиете по глътка, да се помайтапите, да те питат за детайли от тва, къде си написал или мислиш да напишеш. И ти моеш да усетиш по-близка връзка с тех. По-спокойно ти е. Представянията си имат едни преимущества, панаирите – други. На представяния съм одил десетки пъти, ама на панаир ми беше за пръв. Затва и мое да е, ама беше много влънуващо да доат толко ора, дека просто да сакат да ме уважат, да си размениме по некоа дума и (или) да отнесат книжлета.

44-panair-20

Нова емоция, нова тръпка, а, не на последно место, и математиката ми излезна добре, макар и на краю да свалихме част от книгите непродадени. Кък се вика „Та да стигне, требва да остане“…


Те ги и другите две части:

 

 

Advertisements