d750_adobergb_dsc_005310_lr_1280_l

Рекох, че у навечерието на поредната обиколка с трилогията по пътищата е време най-после да драснем неколко думи и за предишната авантюра. Що не съм свръшил таа работа досега ли? Първо, що се прибрах на 23-и декември, а по тва време на годината требва да си ебахти кретена, та да седнеш да пишеш за некакви си предстаяния и Панаири на книгата, место да си пиеш пиеньето. И без тва никой нема да ги чете. И второ що или бех бая уморен от двете седмици навам-натам, или ме мръзеше зверски.

После неусетно мина Нова годин и я си викам „айде днеска, айде утре…“, па почнах да пописвам и по новата книга, да уреждаме следващите представяния, да се разпраам с кви ли не други дивотии и времето така и си минаваше у януарско безвремие. Навънка студ, излееш да се понамръзнеш, прибереш се, сипеш си, гледаш снего и некво те обифаща енергичността на рептилия.

Ама кък и да е, не е ми целта ама грам да ви се оправдавам. Кво съм направил, тва е. Те неколко думи за декемврийските пътувания, за кой му е зор кво се случи.

Нищо че знаех, че имам цела седмица на Панаиро на книгата у НДК, къде е голема лудница, я си поставих бая амбициозна задача (кък праим винаги, коги ме фанат гяволете, а они редко ме пущат) и рекох да добавим и предстаяне у Шопето, кък и такива у областните градове на Северозападо. У Градо тамън две, те така, да има. Демек, тринаесе дена плътно.

d750_adobergb_dsc_005293_lr_1280_l

Зарезах жената да се опраа с дечоро и фанах пъто за столицата на единаести декември. Много обичам да пътувам с влак, ама сега бех пошел по работа и ми беше през ую кво обичам и кво – не. Требваше просто да стигнем по-бръже, оти на другио день имахме да натовариме от складо камара книги и да ги закараме до НДК, па да ги разтовариме, да ги качиме до четвъртио етаж и да ги наредиме по лавиците и щандо… Сега, тва са такива хамалски процеси, дека не мислим, че изобщо требва да занимавам некой с тех. Секи е влачил теготило, тръкал си е челото с опакото на ръката и е псувал свето. Важното е, че се опраихме. Разбира се, с верната помуш на мою сподвижник Борислав Атанасов от Антикварна книжарница „Чоко и Боко“, иначе щех да видим на блъа окото.

Таа вечер с ньего и жена му не сме пили, не сме яли, не сме си приказвали глупости и не сме се смели на глас, повервайте ми. Отдадоаме се на медитацеа и гледанье у една точка. Кой е опустошил ублизо две кила рикиа от хладилнико, тва я не мом да се наемем да ви каем, само знам, че се събудихме горе-доле трезвени.

d750_adobergb_dsc_005330_lr_1280_l

Беше странно. Бутам си я като пич една количка, дека я чекахме барем половин час, по рампата и унасам камара книги вътре. НДК-то на културата, кък се ебаваше некой си комик. Борката помага, кво да праи? Пристава ми на акъло човеко, нищо че не е длъжен. Просто ми верва. Тва понекога е бая важно.

Додек да видиш, имахме щанд на Панаира на книгата у НДК. И оно не кой да е щанд. А баш на последнио! На последнио етаж, последнио щанд. The last in line, кък пееше едно време Рони Джеймс Дио. Немаше и кък по друг начин да стане. Регистрирах чисто новото си издателство дни преди крайнио срок за подаване на документи за Панаиро. Процедурите вече беха задвижени и е цело чудо, че изобщо новоизлюпеното ми издателство „Попов мост“ успе да си намери даже и тоа щанд 400. Ама после за щандо, сега малко да видиме кво напраихме на 12-и декември вечерта у @бар „Петък“, ако и да беше ден понеделник.

d750_adobergb_dsc_005321_lr_1280_l

Бар „Петък“ е едно трудно откриваемо, ама за сметка на тва много уютно заведение с бесен персонал и още по-бесни посетители. Разбрани ора, къде ше ти свръшат работа даже и без да ги кандърдисваш, а и ше накарат тебе и читателете ти да се почуствате уютно. Мене поне ми беше уютно, а вервам, че и на останалите диванета, дека беха дошли у онаа не особено студена, ама па за сметка на тва типично по софийски залупила се у сто и педесе нюанса на сиво есенно-зимна вечер.

d750_adobergb_dsc_005315_lr_1280_l

Кък казах обаче, вътре у „Петък“ си беше уютно, та и отгоре. Ем да ти е кеф, ем ич не префърцунено. Ората почнаа да се сбират, некои сакаха да им надпишем предварително книги, оти другио ден си беше работен, а със софийските разстояния и транспорти тва си е проблем, при положение, че моите представяния ич не са от кратките, та поддадох и за пръв път съм връшил таа дейнус „на сухо“. Даже поизнервих останалите приятели на писанията ми, щото представяньето и четеньето на откъси от „Май ше ни бъде…“ почна с къде половин час закъснение, додек се сбереме (почти) сички.

d750_adobergb_dsc_005282_lr_1280_l

d750_adobergb_dsc_005308_lr_1280_l

Вервам, че ше ми простат обаче, що ми се виде, че сички се забавлеваха истински на дивотиите ми. А после имах и още да подписвам, па и да си поприказвам с ора, дека много ценим, въпреки че повечето от тех не познавах лично от преди, а за съществуваньето на некои и не подозирах. Откарааме бая време у раздумки и надиганье я на чашата, я на химикало. Софийските ми представяния традиционно се получеват добре, тва не напраи никво изключение. Нема да улатам у подробности, само ше каем, че пожелавам на секи афтур да преживева подобни емоции по-често.

d750_adobergb_dsc_005331_lr_1280_l


Те тва се случи после:

Advertisements