Когато един приятел ми предложи да направя представяне в The Hub в родния ми град Монтана нямах никаква представа що е то The Hub, а пък и, честно казано, не ме интересуваше, защото бях събул обувките, бях размятал дрехите и си се радвах на поредното диво лято в Говежда.

Разбира се, съгласих се. Единственият смисъл на това да си писател, е да имаш жив контакт с хората. Колкото се може по-често.

Около седмица по-късно ми се обади Цецо от The Hub и се разбрахме за точно три минути. Няма как да го обясня с думи, но има хора, с които работата е удоволствие, има и такива, дето ти идва да убиеш с камъни, та ако ще да седнете на отрупана с ядене и пиене маса. Цецо не е от вторите. Ама в никакъв случай.

the-hub01

Разбрахме се за дата, всичко точно. Но, когато има да става нещо, то си става и аз за пръв път през живота си си счупих зъб. С баница. При положение, че съм трошил чаши, орехи, кокали, какво ли не със същия този зъб. „Дошло му е времето“, каза стоматологът и включи оная машинка, дето пили мозъчни клетки. „Когато си готов, кажи. Щом всичко е ОК, действаме“, каза Цецо.

Зъболекарят се постара доста и те така те. Когато отидох в The Hub час преди събитието, не схванах нещо още от самия вход. Сграда, пипната със стил. Никаква посредственост, но и никакъв кич. Барната до последния детайл. Сграда, която, признавам си, ме учуди, познавайки моментното състояние на Северозапада. Винили, плакати, реклами на събитието ми. Имам повече от петдесет представяния зад гърба си и рядко нещо е правено толкова професионално.

IMG_8523

Професионалното обаче е скучно, ако е сериозно. Цецо не ме посрещна сериозно, даже напротив. За десетина минути си наприказвахме куп дивотии по типично нашенски. Все едно се познаваме от години.

Четох от „Северозападен романь“ и „Автономията????“ на една огромна тераса, дето ветрецът и хладните питиета ме спасяваха от жегата. А жега имаше не само от температурата, а и защото се бяха събрали доста хора. Някои не бях виждал от ученик, а по-голямата част – никога. Всички обаче бяха добронамерени, позитивни и се смяха много на бездарните ми писания.

IMG_8531

Е, оказаха се малко мълчаливи, когато дойде време за разговори с читателите, но пък после, докато надписвах книги, ме разбиха от кеф. Непосредствени, с типичното за Северозапада чувство за хумор, с две думи сътвере безподобни.

Забелязал съм, че когато нямаш големи очаквания обикновено оставаш приятно изненадан. Разбира се, това, че съм го забелязал, не означава, че се съобразявам с изводите си, но The Hub наистина ме изненада доста приятно. С Камелия, двигателят на културната им програма, с Цецо, който го раздава фриволно, но съм сигурен, че си скъсва задника от тичане, за да има такова място за културни събития в Монтана, с уютната си обстановка, с печения си персонал и, разбира се, най-вече с готините, млади, мислещи, позитивни, весели и непринудени хора, които се събират там. Резко минуйем на диалектец.

IMG_8533

Ше го бъде Северозападо. Додек има ора, дека да се бият като мътна вода у брег и да се пущат по течението, а да фръгат сили и средства, та да подръжат неква култура и да създават мислещи личности, ше го бъде. А я, на прибиранье от Говежда, пак ше минем да пием неколко пиеньета у The Hub, нема да ме мислите.

IMG_8538 IMG_8542IMG_8536

Advertisements