Още е седем сутринта и не съм си изпил първата ракия, пък камо ли да съм се събудил и телефонът ми звъни. Непознат номер. „Или е от Енергото, или от Парното“, викам си аз, ама вдигам, щото още съм сънен и предпочитам да ми наприказват хиляда глупости, вместо да слушам гадния звук на жисимито.

telefon
– Ало! – гласецът ми е все едно съм ял пясък една седмица поне.
– Не ми викай „ало“! Тъпак! Марш до долу да си провериш пощенската кутия!
Слизам по пижама и лош дъх в устата, какво да правя? Напоследък трябва да слушаме. Има тук-таме разни измамници по телефона, ама те са ни последната грижа. Какво му плащаш да те издокарат с неколкостотин лева, когато целокупно ни го слагат за милиарди?
Тръгвам да вкарвам ключа където му е мястото. По навик. От четирийсет години живея в тоя блок и това ми е пощенската кутия. Направо без да гледам мога да улуча ключалката. Добре, ама ключалка няма. Някой я е изкъртил. Студена пот знаете ли какво е? Ако не знаете, блазя ви! Ако знаете, това ми се стече по гърба при гледката, която ми се откри.
Плик като плик. Такъв, за писма. На пръв поглед нищо особено. Да, ама някак надут. И то само на едно място, малко вляво от средата. Като огледах внимателно, след като ми мина първоначалния стрес, си викам „тампон, няма какво друго да е“. И на големина, и на форма си беше точно тампон. „Някой приятел се шегува с мен“, помислих си, отдъхнах си и посегнах към плика.
Да, ама и нещо твърдо има в него. Пак ме обля студената пот. Вдишах дълбоко десетина пъти и реших, че или ще действам, или ще бягам. Нямаше къде да бягам, родителите ми ми бяха оставили само това жилище, така че трябваше да действам. Храс!
И пликът се отвори. Не било тампон, а патрон. Пак ме обля студена пот. Твърдото пък ме докара до лудост само като го видях. Велпапе. Картон, дето се вика. А на него налепени криво-ляво с лепило „Рила“ някакви изрязани от вестник букви.
СПРИ ДА СПИРАШ ПОРЪЧКИ!!! ИНАЧЕ СЛЕДВАШИЯТ ПАТРОН ЩЕ Е ПРЕЗ ЦЕВТА!!!
Спрях да спирам поръчки. Не, че преди съм го правил, ама ей, на… Бориме се с корупцията! Фанах метлата и ше разринем сички гадове!
С благодарности към момчето, дето ме пита кого виждам в огледалото:
Агент Буда

Advertisements