Предварително се извинявам, че със сигурност ще пропусна доста важни факти, събития и детайли в този текст. Това се дължи основно на три причини. Първо, бързам да го напиша преди Данчо Караджов да е изтропал новия си шлагер, посветен на смъртта на поредния стар негов приятел от световната рок сцена. Бързам, за да заслужа и своите две минути слава, защото Данчо знае как да изпраща титани във вечния им път с „проникновени“ текстове и, ако се забавя, пошлите ми писания биха били просто блед фон на поредния му чутовен хит.

Второ, колкото и посредствен да съм във всяко отношение спрямо Леми, и аз не съм много по детайлите. Те са важни единствено като допълнение на основата. А при мистър Килмистър основата определено е солидна. Макар и полята с тонове алкохол, пропита с натрапчива миризма на тютюн и поръсена с дебел пласт всевъзможни психотропни субстанции, тя не е те. Те са само допълнение. Базата, на която Леми стоеше уверено с широко разтворени крака, стържещ бас в ръце и високо вдигната към микрофона глава, е чисто и просто свобода. Рокендрол. Отказ от съобразяване с каквито и да било правила и предразсъдъци. Един среден пръст в мутрите на ония, дето са готови винаги да ни дадат мъдър съвет или при всеки удобен случай да ни порицаят.

lemmy

Третата причина е че, честно казано, изобщо не съм убеден, че в писането на текст за смъртта на Леми има какъвто и да било смисъл. Най-ценното качество на хора като него е, че променят самата същност на понятия като смърт. Мъртъв ли си, когато тялото ти е застинало с джойстик в ръка, докато си играел любимата си видеоигра, удобно разположен в още по-любимия си дом? Мъртъв ли си, когато си взел от живота всичко, което си поискал, без да се оправдаваш и да даваш обяснения на когото и да било? Мъртъв ли си, когато енергията на десетки милиони хора по целия свят е съсредоточена в това да те изпратят от другата страна с препълнена чаша Джак в ръка? Мъртъв ли си, когато всичко това се случва на фона на гърмящата от всеки ъгъл зверска музика, която сам си създал? Ей така, без да се вземаш на сериозно. С лекота, като на шега. Мъртъв ли си, когато си роден, за да възкресиш ада? Едва ли…

Истини, митове и легенди покрай Леми колкото искаш. Жени, скандали и вакханалии – още повече. Всички знаем за тях. Той никога не е бил добро момче, нито пък е твърдял, че е такова. Напротив. Леми си беше себе си. Просто себе си. Обществото на еснафите може и да го определя като ужасно предупреждение, но всички ние, мислещите, ония, на които ни е останала поне капчица свободолюбие, дори искрица самоуважение, знаем, че мистър Килмистър е добър пример. Пример за това, че никой не може да ни дава наклон на оная работа. Че можем да вземаме всичко, което си поискаме. Тук и сега. Без да ни е еня за мнението на околните. На тях Леми красноречиво показваше грубия си, крив и дебел среден пръст. При всяка една възможност.

Стига писания! Да вдигнем високо среден пръст на лицемерите и ние. Да си сипем по няколко много големи питиета. Да надуем докрай произволно избрана песен на „Моторхед“, да палим цигара от цигара и да си махнем главите качествено. Защо ли пък да не направим нещо друго? Нещо екстремно, диво, откачено, бунтарско. Каквото и да е, само да не е скучно. Да не е планирано и благоразумно. За да не обидим душата на Леми. За да не загубим собствените си души още приживе. За да осъзнаем, че той не е просто един пияница и скандалджия, оставил дълбока следа в музикалната история. Той е истински символ на непримиримостта и свободата. Такъв символ, какъвто няма да стане почти никой от нас, дори да живеем десет пъти по седемдесет години. Леми се надсмя над съветите и предупрежденията и избра как да живее и да умре. Питам се имаме ли топки, за да постъпим като него?

Да се помолим само за едно – някой чиновник на Свети Петър да не е оплел бумащините и да е изпратил Леми при ония скучновати певци на богохвалебствени псалми в рая. Неговото място е в ада. Зверски шумният, пълен с пияници, курви и бунтари ад. На помен на мъртвец не се вдигали наздравици. Кой е казал!? Наздраве! За несломимостта на човешкия дух! За Леми!

Advertisements