luk

Ние нали сме си се патриоти у наше село, та кой и да завръти некой лев, заминава за некоя от културно-историческите ни дестинации, как е модерно да се водат у момента разните струпани един връз друг камъняци и у масовио случай кичозни реставрации. Наскоро се изцепих, че камара еврофондове отодат залудо, та да се строат разни бутафории, кмето ни се ядоса, овика ме, че никъв родолюбец не съм бил и още на другия ден се качи на москвичо си „Алеко“, та да разгледа Царевец и другите убости на Търново.

Аз немам нищо против, че старата столица е запазила ясно доловим духо на последните кажи-речи илядо години от истореата ни, ама пак си имам едно на ум за опитите зорлем да заприлича на некво съчетанее между средновековно-възрожденски град и увеселителен парк с влакчета, асансьорчета, звукове и светлини. Сега обаче ми е за друго думата.

Кмето се задръжа при болярите цела седмица. Откъде пари е зел, не знам, само подозирам, че некой лев е изчезнал там от едни средства за „реновиране“ на центъро. Доказателства немам, така че нема да влазам у подробности…

Щом москвичо се зададе откъде единственио път, който свръзваше нащо населено место с останалио свет, кмето заби спирачки на площадо, извръте резко волано, та напраи една метла и слезна от колата, още преди двигатело й да спре да кашля като туберколозен. После се насочи с тежки стъпки къде вратата на хоремаго и улете вътре като пощръклела крава у лицерина. Разтвори един весник, къде носеше поди мишницата си, тропна го на една празна маса и удари с дебелио си като кебапче показалец по него.

– Те!

Ние се сбрахме, покрай него, кво да праиме… Веснико беше регионален търновски, а у материало пишеше за тва как тамошнио Общински съвет забранил да се прават зеленчукови градини у междублоковите пространства.

– Е, кво лошо има у тва? – сепнах се аз. Напоследък, покрай големио син, четем разни статии за зелени идеи и практики. Падам си екоактивист, един вид – У сички градове междублоковите пространства се водат зелени площи само на хартия. Иначе са си най-обикновени незаконни бунища. Не е ли по-убаво ората да си гледат некоа чушчица, доматец, компир, овошкя?

– Кво му е убавото бе!? – кмето се зачръви като очи на разгонен бик – Требва да се дръжиме като цивилизовани ора! Нали сме част от Европейскио съюзец и Северноатлантическио пакт!

Те тука те, на тия заучени реплики, къде кмето ни ги повтараше на секи сбор и девети септември (он дръжи да си го отбелезваме), вече не издръжах и дръпнах една реч, нищо че знаех, че нема да ме включи у програмите за социална заетост докъде дръжи властта, а на сички ни беше ясно, че е доживотен мандато му.

– Вижте сега, господин селоначалник! У сички градове у Европа и Северна Америка се праат подобни неща. И местните власти не ги спират, а даже обратното, они ги инициират. У Лондон, Париж, Антверпен, Ню Йорк, Чикаго, къде се сетиш, има специално разработени програми, по които определена площ от градското пространство се отделя за точно такива зеленчукови и овощни градини! Даже и по покривите на големите сгради праат такива. По тоа начин ем има зеленина и се намалява парниковио ефект, ем се произвеждат повече работи за ядене, ем гражданите и децата им се привличат като доброволци, бачкат нещо с ръцете си и общуват помежду си, та да не се затварат по апартаментите! Да ги регламентират тия неща у Търново и готово. Да сложат изисквания как да се поддържат, да са оградени…

У тва изказване немаше и една моя дума. Аз от такива неща не разбирам, признавам си. Ама сино ми преведе една статия от английски май. А аз запаметих сичко, нали ми е празна главата и е като табула раза… Кмето ме изгледа боторешката и изсъска:

– Кви глупости ми приказваш, бе!? Щом толко много знаеш, от пролецка ше си праите градини на покривите! Още утре издавам заповед да си засеете целите дворове с райграс и да го поддръжате! Ако само видим зеленчук или овошка у селото отсега натам, глоба от 100 до 500 лева! – он потупа по статията с показалец – А сега отодим да се наспим, щото много се изморих да обикалям кръ… така де, забележителностите на Търново.

– Кмете, ако не глеаме нищо по дворовете, ше измреме от глад, бе! – некък плахо протестира Цано Белио.

– Ше едете камъни, ако требва! – каза он преди да излезне – Ние сме патриоти и ше следваме примера на старата столица, а не на некви си европейски и световни многомилионни градове!

Advertisements