juzhen-potok

Как си пиехме пиенето с Петко Мъгливио онаа вечер и него изеднъж го фана липсата. Обърнахме първите чаши и аз слазам до магазата за ново шише, връщам се, никъв го нема. А палашо ми Данси вие на умрело. Излезнах на двора, там жената простира, та да използва, че времето омекна и да изсъхнат дреите по-бръже. Викам със се сила, та да ми се чуе приказката от кучето:

– Ама, Петко кога си поиде?

– Никой не си е тръгвал! – жената ме изгледа критично нади върлината – Ти кога успе да се напиеш, бе!?

– Вътре го нема… – смотолевих и подсъзнателно се замислих да не би да откачам.

– Нали та да си тръгне, нема откъде да мине, осен покрай мене – жената стъпи на пътеката, къде представлява един ред плочки, крадени от бордюро пред училището. Не ме съдете, училището го закриха, тиа плочки на никой не връшеха работа.

Поогледах оттук оттам, нема как да мине, верно е. Данси спре да вие и почна да скимти като бито куче. А аз никога не съм му посегал, честно. Жената усети колебанието ми и улете вътре като хала, а аз по нея, кво да праим.

Нема го, аз ви казах. Она вика:

– Не мое да е верно!

И обиколихме целата къща. Питахме децата, дирихме у гардероби, ракли, поди кревати, къде ли не, обърнахме сичко нагоре с краката, от Мъгливио ни вест, ни кост. А Данси продължава да скимти, таа жената. Мойта рече, ама си ѝ личи, че е много разколебана. Гласецо ѝ трепери, лицето ѝ бело:

– Сигурно си е тръгнал, айде да си легаме…

– Пием още една ракийца със сланинката и идем… – не, че толко ми се пиеше, ама требваше да обмислим тоа необясним феномен.

– Виж сега, жена му му се е обадила и он се е префърлил през оградата, та да не му се смееш, че е мъж под чехъл. Айде, че нещо ми е страшно, се едно некой ме гледа у гърба…

И аз имах такова чуство за странно присъствие, та реших, че е по-добре да заключим насекъде и да си легнем, ама първо слезнах на първио етаж. Телефоните на Петко си беха там, къде ги остаих преди повече от месец. Батериите им отдавна беха паднали, немаше как да му се е обадила жена му. А Данси скимтеше, та се кинеше. Притреперих неволно, ударих един гълток ракия на екс за кураж и заключих насекъде, а после право у спалнята при жената.

Ако ви кажем, че съм спал таа нощ, ше ви излъжем. Докъде се съмна съм се врътел като обран евреин у леглото. Абе, имах чувството, че нещо не е наред, се едно има некой у нас.

Едвам изчеках да отвори кръчмата и отидох право там. На кмето, Димчо Тенечето, тва му е офиса. Знам, че винаги можем да го намерим у хоремага.

– Димчо, абе ти вижда ли вчера Мъгливио? Прибрал се е, бил одил по странство…

– Одил… – Тенекето си отлепи погледо от чашката с кафето и заби още сънени очи у мене – Доста странно понятие за одене имаш. Жена му вчера го докара следобед с катафалка. Намерили го у некъв квартал на Варна. Там, къде на пет километра от него щеше да излаза тръбата на „Южен поток“ от морето…

– … „Галата“… – казах машинално. Нали гледам новини, та да се информирам за положението по света и у нас.

– А баш! – Димчо си отпи от кафето със сръбащ звук.

– Е, как са го докарали мрътъв и студен следобед… – нищо не сфащах, само ме полазиха студени тръпки, се едно са ми спрели парното – Он снощи беше у назе, пихме ракия.

– Май требва да я намалиш таа ракия – замислено ме погледна кмето. – Чул съм, че щом ти се привижда, работите не отодат на добре… Петко го видех с очите си. Лежи у катафалката, син като… синьо гориво, знам ли кво да ти кажем. Иначе като жив, ама посинел. И те така, стига приказва глупости, бегай се наспи, че изглеждаш като жертва на надцакването между Русия и Запада у Украйна.

– Тва не мое да е верно! – залитнах и седнах на един стол машинално. Като събрах силици, изхлипах – Ванче, дай една ракия, душицо!

– Пари имаш ли?

Голема скръндза е станала нашта кръчмарка напоследък.

– Утре ше ми дойде финансирането…, помощите, да кажем. Ше ти платим.

– Тва ти е за последно на вересия! Кмето е прав. Щом си почнал да видиш плътеници, работата не е на добре…

И аз осъзнах, че сношка съм пил с плътеник. Ни жив, ни умрел.

Фърлих ракията на екс и се затичах къде дом, та да видим дали имаме достатъчно дръва за огрев барем до края на таа зима. Ше мислиме за по-натам…

Advertisements