Да, европейци сме били и сме толерантни. Това се дължи на ред исторически, културни и чисто човешки фактори. В източната част на континента сме се сблъсквали стотици пъти с нашественици от север, запад, най-вече от изток. Готи, хуни, авари, татари… Едва ли е нужно да продължавам, след като едно не особено изчерпателно изследване твърди, че през територията на България са минали поне сто и три народа. На запад пък галеоните, каравелите, бертоните, полакрите и флейтовете на народите, обитаващи брега на Атлантика, обиколили целия свят. А „Алхамбра“ е свидетелство и за обратен процес, съществувал в един по-възвисен момент от историята на мюсюлманската религия…
Невъзможно е това да не е оставило следи във възпитанието на поколенията. В мисленето и ако щете, в гените им. Изтокът става толерантен по-рано, но историческата съдба го връща векове назад и го капсулира за дълги столетия. През същите тези столетия пък Западът изминава пътя от религиозните клади, робите в трюмовете и Великата инквизиция до френската революция, Просвещението и Пролетта на народите.
Безбройните конфликти, войнички и войни (еманация на които са двете световни и Студената) също имат своята заслуга за това европейците да станат толерантни. Нашият континент винаги е бил на пангара. Тук се разиграват събитията, които решават съдбата на човечеството за векове напред. Когато губиш близки, когато гледаш как се лее кръв, когато виждаш сираци, изнасилени, обругани, хора със съсипан живот, ти постепенно схващаш, че те са човешки същества също като теб и няма никаква гаранция, че, ако безумието продължава, не ще настане ден, в който да бъдеш на тяхно място.

Тази карикатура осмива изверга Ал Бахрами - терорист, убиец, изнасилвач и главорез. Тя не е обида за мюсюлманите, тя в определен смисъл подкрепя мюсюлманите, които вярват истински, а не са безмозъчни изроди
Тази карикатура осмива изверга Ал Бахрами – терорист, убиец, изнасилвач и главорез. Тя не е обида за мюсюлманите, тя в определен смисъл подкрепя мюсюлманите, които вярват истински, а не са безмозъчни изроди

Ние, европейците сме толкова толерантни, че позволихме на вълната на обратна колонизация, тази от Африка, Индия, Китай, Турция, Южна Америка и къде ли още не, да вземе неподозирани размери. Толкова толерантни и улисани в навиците, заниманията и комфорта си, че позволихме да не раждаме деца, а прирастът в страните ни да се дължи на именно тази обратна колонизация. Или на до голяма степен маргинализирани от нас и от самите себе си общности, на които хвърляме по някоя троха, за да не ни нарушават покоя.
В началото всичко беше наред. Емигрантите и малцинствата работеха, получаваха ниски заплати, вършеха много, превиваха гръб от сутрин до вечер, а ние, европейците, си мислехме, че това е неоколониализъм и доволно си седяхме в топлите офиси или на диваните в големите си, луксозно обзаведени апартаменти.
Ние, европейците сме толкова толерантни, че позволихме онова недоносено в главата си рептилче отвъд океана, което сами създадохме и толерантно оставихме да порастне и укрепне здраво и самодоволно, да командва с Пентагона си, опа, главата си, външната ни политика. Ние, европейците сме толкова толерантни, че се подведохме по кретенската му склонност да трупа богатства, да избива, беси и подклажда конфликти по целия свят.
Ние, европейците, сме толкова толерантни, че се държим толерантно с всички нетолерантни. С американското правителство, с децата му „Ал Кайда“, ИДИЛ, с Кремъл, с ония, дето създават огромни гета в градовете ни, в страните ни и нарушават законите ни. Ние, европейците, от толерантност просто губим рефлекса си за оцеляване. За физическо, културно и икономическо оцеляване.
Ние, европейците, сме толкова толерантни, че позволяваме ония отвъд океана да ни вкарват икономическите си кризи изкуствено, официалният език да не е задължителен на официални места, а културните различия да прерастват във връщане към примитивните закони на джунглата. Ние, европейците сме толкова толерантни, че имаме повече молове, отколкото библиотеки. Ние, европейците, сме толкова толерантни, че позволихме на дивия консуматорски начин на мислене да смаже традициите ни.
Ние, европейците, се чувстваме безпомощни, защото сме толкова толерантни, че сме разединени. Ние, европейците, имаме няколко скорости, северозападната ни част манипулира южната и източната и я възприема като източник на евтина работна ръка и относително стабилен пазар на стоки, които там никога не биха стигнали до щандовете на веригите магазини заради ниското си качество. Изтокът пък гледа да си го върне, като заобикаля всевъзможни договори, които е подписал и правила, с който е длъжен да се съобразява…
Ние, европейците, бяхме толкова толерантни, че нямаме избор. Или ще станем единни и безкомпромисни както към облените в кръв икономически интереси на Вашингтон, към подмолните игрички на Кремъл, подковани с автомати и танкове, така и към врага тук. Вътре, в нашия заден двор. Врагът, който забелязваме само, когато се случи нещо като онова вчера в Париж, за което не ми се и споменава. Ние, европейците, сме толкова толерантни, че губим континента, политиката, живота си. А ако нас ни няма, на света не ще да има нито капка толерантност.
Нека, ние, европейците, си плеснем един звучен шамар и да станем по-единни и нетолератни към нетолерантните. Това, че ни наричат Стария континент, или означава, че сме мъдри, или че сме грохнали, безпомощни и изкуфели. В първия случай отново трябва да си върнем позицията на световен флагман и да наложим собствените си правила поне на изконната си територия. Във втория Европа в недалечно бъдеще ще се превърне в една огромна редакция на списание „Шарли ебдо“…

Advertisements