Image_3631387_126

Лежим си я оня ден като шебек у кревато и се мъчим да дофанем кутиата с цигарите, та да смукнем един фас, преди да се надигнем. Но ми е едно сбръкано у главата, що а станало два часо следобед, а я ни съм давал на добичетата да пиат, ни съм нги давал да едат. “Е така а, като седиш цела нош да се дзвериш у телевизоро! И, мани другото, а изпи и едно кило рикиа, смрад нефелен!”. Я тикива работи си мислим секи път, коги се събудим, нема да си го турате на душа. Ама после стана нещо, къде ми доказа, че старите ора са прави като викат, че не е убаво да си падаш млого пъти на главата и да не спираш да пиаш. Що мисълта ми изеднъж потече те така:
Бидейки молекула от темпоралната безконечност в една екзактна част от времевия континуум, бих искал от тази висока трибуна да направя някои въпиющо индиферентни екстрапулации относно по-последващото еволюционно бъдеще на живота, Вселената и всичко останало. Нека имагинерно прегърнем тази визулистично импосибилна опция с горните си крайници и да впрегнем мисловния си процес в една посока, тъй неприсъща за пренебрежително ниския ни интелект, при все, че сме наследници на хоминидни креатури, обитавали скални ниши, предимно ситуирани във формации от бунзандщайн, станали жертва на неведомите сили на природата като вятър, дъжд и слънцегреене в продължение на милиони и милиони години. Ерго, иде реч за бунзандщайновите формации, а не за хоминидните ни предци.
Властовият ресурс на звездата в нашата галактика, позната на по-простеющата част от социума като Слънце, ще се изчерпи след около 4 милиарда години, артикулират водещи светила в сциентичната общност. Неотменимо насочвайки я към колапс, ядреното й гориво ще гравитира към екзистенц минимума, връзките между атомите ще стават все по-невзрачни, като тези между европейските либерали и европейските социалисти в балкански и по-специално в български контекст, ако бих могъл да си позволя волността да изразя гледището си метафорично. И нашата звезда ще започне да едрее, заемайки с времето пространства, дори невъобразими в днескашния ден.
Първата жертва на това по своя характер едновременно суицидно и асасиноидно поведение, твърдят учените, щяла да стане планетата, всъщност просто един по-голям астероид като абсолютна категория, Меркурий. Тя първо ще бъде изпепелена от гигантските термални величини, които ще станат необорим факт вследствие на раздуването на слънцето в продължение на стотици милиони години, а в малко по-далечна перспектива направо ще бъде всмукана и окончателно изпарена под формата на газове. Сублимирана, тъй да се каже.
После идва ред и на Венера. Далата толкова много за развитието на неолитния хомо сапиенс под формата на въображение, впрегнато в ценни от културноантропологическо гледище митове планета, ще последва орисията на смятания в едни далечни епохи за крилат Меркурий. Процесът на раздуване на Слънцето, между впрочем екзактно представляващо кълбо от газове, обаче няма да спре дотук. Следващата жертва на неговата соларна бруталитетност ще е невзрачната от астрофизична, но приоритетно незаменима за нашия биологичен вид прашинка в субдоминантната елиптичност, наричана от нас Млечен път. Съвсем основателно сте направили допущение, че се осмелявам да насоча вниманието ви към Земята…

Те тук те вече се събудих. Не беше минала и минута от кво бех погледнал часовнико предишнио път, а се бех препотил и зади ушите от напреженее. Фасо ми висеше у ръката. “Май съм задремал пак, да се еба”, си помислих. После си помислих и нещо друго, млого по-смислено “Вече никогиж, ама никогиж нема да гледам “Космос“ с Нийл Деграс Тайсън, а след тва да си пущам пресконференция на лидера на Движенеето за права и свободи, да го задвижат и ньего къде Анадолу”. Накраю и простотия си помислих, та разбрах, че пак съм си я: “Абе тоа Нийл Деграс Тайсън да не е брат на Майк Тайсън…”. И те така, успокоих се…

Advertisements