images

Мене ми писна на дедовио, я ви каам! Некъв смрад гледам миналата недя по телевизоро, фали се, че бил дофтур и разбирал от зависимости. Ако човек, мъж на средна възрас у силата си, употребевал повече от 450 грама пиенье на недя, значи бил зависим от алкохоло. Абе ей, жмую, ти не знааш колко уши имаш на главата бе! 450 грама пиенье на мъжете у наше село нги не стигат за един зъб на недя, бе! Но ли ше почне Световното след неко день!? Я половинка рикия си пиам за едно полувреме бе, изкуфелняк разпорен! Нема да седим на празни ясли, да го еба…
И те така те. Я тва изказванье го приех като лична обида, каам ви. Се едно некой е улезнал у назе и ми е казал у очите “Еба те у пияницата, нищо не става от тебе!”. Но у назе никой случаен не мое да улезне, що палашо ми, Чарли Харпър съм го кръстил, обикая из дворо като маанат горски, а е колко мининко теле, ама те… Да предположиме… И рекох да си фанем ую подмишка, да си закачим мъдуряцете зади ушите да ми висат като пелешки и да напраим едно социологическо проучванье из село. Бръза анкета, един вид.

– Абе, слекшо, кво ги тесаш тиа компире? Но с трева, простотия и силен ветър преборванье нема! – викам я на Райко Блъарнико, дека живеа манко по-надоле. Те там у трекята къща нади орницата, не мое да не сте се сетили. Ама седим отвънка, та мрежата да ни дели, що он е сто литра само мускул да го еба, и ако ме дофане нищо чудно да ми останат гумениците сираци. – Де ела те тук те да те питам нещо!
Он остаи матичката и дойде. “Добър човек е, да го еба… – мислим си я. – що се така се ебавам с ньего не знам…”.
– Има ли нещо за пиенье?
– Е, останала ми е рикиа колко за комканье… – вика он, ама я видим, че ме лъже. – Нема и дваасе кила.
– Де донеси една полвинка, да те еба! Така ли ше си приказваме на суо гръло, да еба!?
Донесе човеко, кво да праи. Ли си е душица, па и я съм нахален, коги почнем да изтрезневам, да си го намаам у глезеньо. Подаде ми котленкята нади мрежата, па вика:
– Те ти, да те отруе къв си…
Я отпих и почнах по същество:
– Райко, кажи съга, ама чесно, колко пиаш ти на день?
– Колко и да пиам, мойто си пиам! – сопна се он и се пресегна да ми земе рикиата, ама я стискам като умрел дуня.
– Не бе, я те питам от чисто научен интерес- усетих се я, че длъжим доуточненее. – Един каза така и така, ти кво мислиш?
– Мислим, че е умен колко пръжен мреньок! – отсече Блъарнико. – Я с полвин кило на недя за един месец ше загубим секва мотивацеа да живеам. Айде, заминави, че съм се изпотил и ше настинем на тва теченее, ако не работим.
– Да те ебем и тебе! – рекох и му подадох котленкята. Вече я бех поприкарал.
– Ше ебеш на макье си сино ни, чикиджио недоклатен! Връви заглава!
И те така те.

Обиколих я полвин село. И се те тва – “Има ли нещо за пиенье?”; “Ти колко пиаш?”; “Един по телевизоро каза…”; “Айде, майняй се отука!”…
Не мом да ви каем кък съм се прибрал, ама се бех омазал до плешките. Неколко човека ми разпраяя после, но е било верно страотило. Така съм се бил наюял у името на науката и по-специално на социологиата, и йоще по-специално на социологическите иследванеа, че съм заспал на сред пъто. Кък съм си одил, те така съм груанал и толко. Сандо Американецо за манко да ме сгази с жигулата, излезнал, завлекъл ме за един крак до шибликите и ме метнал там. Добре а напраил човеко, иначе некой моеше и да мине през мене като стой та гледи. Събудих се къде три часо нощеска, окостен от студ, ви каам. И носо бех обелил, явно додек съм падал у името на науката.
И така, с риск за здравето и живото си, сбрах следните емпирични данни, да им го нафукам у статистиката аз. У наше село средно се пиа по кило, канче и бурканче на день и те тва а! От Вачо кмето до Ико пъдаро сичко буа горе-доле толко. Пюс минус неко чашка, ама но тва а пренебрежимо отклоненее от нормата.
Напраих и един извод. Не половин кило на недя, а кило на ден изобщо не вредат на човешкио организъм. Те, я олюсках близо две кила, ама почнах да губим връзка с главнио мозък чък накраю. Значи, пий си ти кило рикийца на день, па специалистете по зависимости да си приказват кво сакат. Мое да фанат и да ме разведат! Он на мене ше ми кае, че съм зависим от алкохоло! Не е верно! Он, алкохоло, е зависим от мене. Що, ако затрием кючо от магазата така и ше си отседи у дамаджаните и никой нема да го погледне. Я обаче кючо от магазата нема да затрием, що ми виси връзан с объл ластик на врато.
А вие кво, има ли нещо за пиенье?

Advertisements