original_landmarks_228_1

 

Те тук те да ви каам… Седим си я, кръцам си рикийца и гледам у телевизоро като дете у ламба. Ма, они нищо интересно не дават, да го ебеш у дното, само разни кифладжии. Кой от кой по-прос. Орхан сакал да се жени за Емине, па ньините я били обещали на Мурад; Болен ше изкоренева европедерастията, ама преди ли, след като спре амфетките ли, знаа ли ми душата; неква гадае на свещи дали Рангел от Чирпан ше си намери нова работа. Мамата си гняса, ви разпраам…
Та, ли нема нищо за гледанье, щракам по дистанционното и си мислим. Но у наше време тва да мислиш е най-опасно, да му ебеш макята мила родна. Те го те, викам си, ли съм чел млого, дай да си напраим самичък едно куиз шоу, да го мандръсам и ньего. “Знаате ли, че измерено от центъро на земното ядро, Джомолунгма, демек Еверес, е по-нисък от Аконкагуа?”. Знаате, ама ютре. Нищо не знаате вие, затва ви се чудим на акъло що не фанете да се образовате. Те го те, три мунчета улезнали у Великотърновскио университет, къде съм учил и я, да се пофалим, и се образовали.
Пошли наште по Балканьо. Ую ли ми са дирили там, не мом да ви каем. Връвели единаесе часа от Паниците къде хижа “Рай”, ама съшнус през целото време щрамбовали у грешна посока. Абе ей, мене ли ше праите на луд бе!? Но тоа маршрут нема обръкванье. Тва е се едно да сте у Шопето, да ръгнете по “Витошка” и у един момент да се окаже, че сте на Сточна гара. Кък да стане ми кажи!? Но па толко прос нема кък да си! И вода си не били зели убавците…
Като казах “вода”, да се врънем къде куизо. Те ви те един въпрос с понижена труднос: Кое е по-ценно за един човек – вода или нафта? Ше каате “вода”, ако имате поне манко акълец у тиквите. Що без вода не моеме да изкараме и една недя, ли така? Ама природата ни е дала вода колко сакаме. Те го – отодим на мининката шопка и пиам вода до насита. И е блага, нема кво да ми обясняват физиците, че немала цвет, мирис и вкус. Блага е, па ако предишната вечер съм се намлатил като ала (но май така си е сека вечер), е йоще по-блага. Се едно медец са турали у ньеа. Ем убаво, ем полезно, ем животоспасеващо, да му го сложим аз и на животецо, ама друг нема.
А без нафта кво ше ми стане? Нема да мое да идем до Градо? През дедовио ми е, чесно казано. Качим коньо и айде там. Нема да има ток? Па боба ми само на ток е плела калци… Ше се срине промишлеността и икономиката? Она икономиката се срина, та знаа ли се, а за промишлеността нема кво да ви прикаам. Баш па она е съсипала човешкото у човеко толко, колко и войната го не е направила. Ше оцелееме и без афтумубиле, и без икономика, и без прумишленус. А без вода нема да издаяниме и три деня, не една недя. Е, а тогива що нафтата е по-скъпа от водата, ше ми каате ли?
Що сме прости, та знаа ли се. Грозната истина е, че водата, балканьо, ветъро и слънцето са по-важни от сичко на тоа свет. Па и не е ич грозна. Па и на оньо, мислим я. Даже от пиеньето и ебаньето са по-важни, колко и да си ги мислим я за смисъло на живото. У ква връзка изврътех тоа недъгав текст у такава посока ли? У никва. Те така те…
Викам вчера на Вако Скинатио:
– Абе, ти разбра ли, че ониа тримата конощипе са ги намерили?
А он се поогледа дали немам некъде по масата цигари, па като виде, че и я съм го закръшил, само изпуфте и процеди през зъбевци:
– Е, они да не би да са се затривали, кък мислиш?
– Па, беа се затрили мунчетата. Слуняли са се като глуи кучки три деня из шуштавата…
– Ти у балканьо покрай Ботев одил ли си?
– Е па одил съм…
– Но там има повече пътеки, отколко у нашио Северозапад ора. Ако се затриеш или ше намериш пътека, или ше груанеш у неко пропас. Мене ми се види, че тиа са сакали да се напраат на тарзанчовци и беър-грилсовци и да ги дири целио свет, та да си увеличат приятелете у Клюкарнико и да нги пущат повече разпоретини…
И на мене така ми се види. Осен тва ми се види, че ние сички сме пошли като них. С рогите напреде, без пътека, без вода. И сакаме да го нагньетеме на природата, на планетата, на Вселената. Ама она ше ни го нагньете на назе. Те йоще един факт, къде тиа скучновати очилатковци, научнете работници, го размаинят като килотете на боба си пред очите ни, ама ние сме слепи като крътици. У моменто на Земята живеат по-манко от един процент от сички живи организме, къде некога са живели. Демек другото е изчезнало като стои та гледи. А ние мислиме, че дръжиме бого за рого и ше сме вечни. Дръжиме Муко за мъдата, мом да ви каем я. И вече го не галиме нежно по ташаците, а сме почнали да стискаме. А ньего като го заболи, ше ни шибне един чимбер и ше загрезнеме.
Та, нали сфанаате? Вода, слънце, ветър, дръвя, ебанье и пиенье. Без тех не моеме. Иначе без тикива, къде се праат, че са се затрили там, къде не мое да се затриеш, що у Южнио Джендем или одиш по пътека, или летиш вертикално у неко пропас, си моеме. Немам предвид да е станало нещо фатално с тех. Напротив. Да си живеат, ама да ги не размаават като… кво казах преди манко… а, като на боба си килотете по сички телевизии, че ми писна на дедовио…

Advertisements