Свилен, или Свилко на Данчо Муфтата, кък го знаеха ‘сички у селото, беше ‘бахти противягата. И не само т’ва, ‘секи, къде го познаваше, щеше да се съгласи и с двете ръце, че е най-дразнещото млекопитаещо, къде некоги се е раждало у коя и да е точка на Млечнио път. Я знам, че не е ‘убаво да се прика’а така у отсъствието на некой, що му се не дава възможнос’ да се защити, ама от Свилко нема кък да си не скинем дре’ите.

Тоа негоден за нищо окап’як ‘одеше по цел ден като маанат горски и само се чудеше к’ва простотия да свръши. Едно от ‘юбимите му занимания беше да се скрие у ньекоя плевня и да цели ‘ората, къде минава’а по улицата, с развалени яйца. Ше ка’ете  „е, к’во толко’ е станало?”. Нищо, само къде Свилко пра’еше такива работи коги беше на дваасе и осам, а не на осам…

Друго занимание, къде му доставаше неописуемо удоволствие, беше да се слуня като глуа кучка из горите. По некой път се не връщаше по неколко недии и едеше к’во завръне – гъби, малини, къпини, секви тревояци. Баща му беше ‘дигнал ръце от ньего и ‘ич и не щеше да се занимава с ньеговите простотии. Кмето Димчо Тенекето през ден го привикваше да му соли на главата к’во бил напраил сино му. По едно време на Данчо Муфтата му дойде до гуша и му каза, че следващио път като Тенекето изпрати некой у тех с призовка, ше го съсече с манарата на место. Разсилнио, де…

– Я не мом ник’ва работа да си свръшим. Не стига, че еде за десетима, а и зар’ди ньего висим при тебе като цифка. Като свръши нек’ва простотия, опра’яи се с ньего, плънолетен е вече десет годин’. Мене нема да ме закачаш повече, да знааш, че се не бъзикам ‘ич. Наближавам седемдесе години, ше напраим разсилнио на паздерки, па к’во се отбере. Ше ме вкарат у затворо за некоа годин’, тамън ше си отдъънем и от работа, и от ядове.

– Данчо, ти проумеваш ли, че ако не съм я да го защитавам, що с тебе сме приятеле, досъга да са го убутали ньего у затворо? Вчера например изскочил пред на Евтим Циганьето жена му по слипове и она като побегнала, заманко да си строши глезеньо…

– Къде е станало тва?

– На Горньото Рачище, къде им дадох нива да си насадат компире. Жената била отишла да види дали синовете й са извадили ‘сичко, що ли знааш, че они са си деноношно пияни и те ти го  твою убавец се окикерчил на един орей и рипил аха пред ньеа. Но й изкочила душицата, ли ме разбираш… Ако подаде жалба, веднъга ше го бутнат я у затворо, я у лудницата…

– Ей, я разбирам и тебе, и ньеа, ама разберете и вие мене. Он е като мининко дете, да го еба. Види ми се, че от к’во е станал пръви клас, не е поумнел ‘ич. Даже май е назаднал…

– Е, он от к’во си беше паднал на врато от висилкята у училишнио салон нещо май се сбръка…

– От т’ва ли, или що шашавата му макя избега с оня калайджия и ни оста’и самички, ебем ли го у дре’ата… Кък и да е. Я вече дваасе и неколко години се грижим и за ньего, и за стопанството. Знааш, имам триесе и две крави, колко декара земя, осемнаесе кошера… Но т’ва се не гледа самичко. А вече съм си и у години, да го еба. И он ми не а ник’ва отмена. Обичам си го, кръвчица ми е, ама, ако требва да го затварат, да го затворат. Ако ше го мислим деноношно дали нема да утрепе некой, по-добре да го връжат за неко’ дирек…

– Я ти казвам, преди две недии седнал у спирката, чека рейсо и млати чикии. Слезнали дечоро, къде учат у В., и го гледат. Они са на по десет-дванаесе годин’ да го еба! Мое ли такиви работи!

– Тенеке, я съм дигнал ръце вече! Пра’и к’во знааш. Беги да ‘одим, че Витко Сефтосания требва да ми докара едно ремарке ярма и не щем да го гоним по улиците.

– Айде, беги… – изсумте кмето – Направих к’во мо’ем…

Свилко верно си беше паднал на врато от висилкята, коги беше миничък. Опитал се беше да завръти дваасе и три слънца, що беше млого добър на лостовете. Се едно е сеги го бе’а докарали от Амазонската джунгла тоа маймуняк ниеден. По едно време лактите му беа омекнали, що му се врътеше свет, ама он си каза, че нема да се отка’е, що не щеше да се изложи пред момичетата от класо. Апа и се беше басирал с Райко Трътката по една дъвка „Идеал”. Резултато обаче беше, че ‘ич и не помнеше к’во е станало през следващите неколко дена, а и след т’ва живееше некък къто у мъгла… Лекарите каза’а, че работите ‘ич не са добре. Бил се лупнал право на хипоталамусо, па т’ва довело до не знам к’во си. У крайна сметка излазаше, че за живото му опаснос’ нема ник’ва, ама докъде мръда ше мисли само за три работи: дишанье, ебанье и яденье. У таа последователнос’.

Иначе Свилко от нищо се не оплакваше. Не го интересуваше ни един от стресообразуващете факторе на съвременното общество, да му го нама’ам. Ни му пукаше за световна финансова и икономическа криза (да й го нама’ам и на ньеа), ни за потенциално опасните нива на младежката безработица, ни, че Северозападна България е най-беднио регион у Европа… Да не прика’аме за лихвите по кредитете, корупцеата у правителството и мес’ната администрацеа, глобалното загреванье, кризата на среднята възрас’. Беше му през дедовио. Не, по точно му беше през ньеговата уйевиня.

Свилко си тураше ‘сичко на онаа работа. Като почнеш от Юбица и стигнеш до две-три овчици от стадото на Горнята ма’ала, къде му го беха поверили да го пасе за къде една недя. Т’ва беше и пръвио и последен опит на Данчо Муфтата да нагласи сино си на нек’ва работа. За тия неколко деня Свилко успе да затрие точно шес’ овци, три от тех на Данчо Муфтата. Работите обаче излезна’а от контрол на све коги Виктор Тлъстака случайно бил рекъл да поразмръда балдъре и отишел за гъби. За зла бе’я, що он не беше мръдал повече от сто и пе’десе метра от новобранската на Цола Драгойчева.

Коги стигнал до билото отдесно на Равни дол, он се натъкнал на толко’ интересна гледка, че чак забра’ил, че не мо’е да си ‘земе въздух от драпаньето по баиро. Овците на Горнята ма’ала били запладнили поди един голем горунь, а Свилко беше отделил една от них манко настрана и си й го тураше като за добър ден. Тлъстако рече да изока колко има сила, ама се уплаши, що сино на Муфтата беше як и прос’ и не се знаеше дали нема да му отпори ватенката от бой. Само да уточниме, че самата овца ‘ич и не изглеждаше като жертва на брутално посегателство връз морало на природата и цивилизацията. Она си преживяше кротко и само от време на време проблейваше тъпоумно.

Виктор се връна у село, като си въобразеваше, че бръза, а ‘съшнос’ се мръдаше едвам едвам като сръцето на Елцин след една недя яко жуленье. Пръвата му работа беше да улети у кръчмата и да бафне на ‘сеослушание к’во беше видел. Но се разбира, он попресили манко случката и накраю се оказа, че е гледал час и пол’вина иззади нек’ва шиблика кък Свилко омлатил три овци една след друга, а Тлъстако не издръжал и си пошел, коги оня почнал да обика’я четвръта…

Извечер целата Горня ма’ала чекаше Свилко още на пъто къде ливагето. У интерес на истината, единствената причина да не утрепат от бой пишман овчарино беше, че половината село имаше да дава по некой лев на баща му, ‘що он беше най-богатио жител и ич не беше циция или сметкаджия, нищо, че му вика’а Муфтата. Мина се само с дисциплинарно уволнение, изразено с викове „Мама ти да еба недоклатена!”; „Да си седиш дом, като си улав!” и клетвата на баба Йовка „Ягне да ти се роди, тати да ви вика”.

След таа случка Свилко си заживе постарому, само къде попу’ярност’а му сред таралясниците у селото неимоверно нарас’на. „Щом мо’е да изчаластри четири овци една след друга, ако му пущим, сигурно ше ме клати като гладен циганин джанарка…” – горе-доле тава беше лайтмотиво, къде им се моташе из кухите глави.

Пръва се престраши Юбица. Она си беше такава – щом си навие нещо на пръсто, нема спиранье, та ако ще пръч на оранье да е. У интерес на истината, след гнясаньето поди големата топола до железнио мос’, сестрата на Чворо остана със смесени чу’ства.

Свилко верно беше бая уес’, ама очекванията да а потентен като текезесарскио бик беа разбити на пуй и прай. Он запретна тесната дънкова пола на Юбица и така й го отцепи, че й излезна’а свитки преди очите. Ни й ма’ана чор’погашнико, ни й маана прашките. Дотук добре, ама я лундзи точно три минути по часовник и се изфръли, без ‘ич да му пука за правилата за информирано родителство. Само по едно приличаше Свилко на текезесарскио бик – докъде свръшваше мучеше така, че чак Юбица я събра срам.

На другио ден све що имаше разпоретина из селото, па и из поречието, дойде у них, та да разбере дали верно Свилко е такъв мандръсач. Юбица не беше напра’ила анализ на случката, ама та да не е само она (пре)ебана, каза, че такова клатенье не е виждала през живото си. Така поспепенно у целио район се разнесе славата на Свилко Тъпкачо и ‘се повече недоебани шунди почна’а да го обика’ят като уй невиждали.

Лъжата на Юбица обаче оказа неочекван ефект. Коги реши да се измаа със Свилко пак, она остана млого приятно изненадана. Бе’а минали само шес’ месеца от пръвио път и Юбица се нафръли на човечецо единс’вено що се беше понапила и и беше скучно. Сеги обаче она не можа да ‘земе решение. Свилко направо я разпори от кърска ебан у ливагьето, къде я закара с ЧЗ-то си. Явно сексуалното общуванье със ‘сички боклучорници у околията беше оказало еба’ти влиянието връз уменията на момчурляко, що он владееше ‘сички трикове и извращения, къде Юбица бе опитвала или къде беше чула за них у ебаньето.

Крайнио резултат беше, че ‘сички таралясници у поречието беа целокупно очаровани от Свилко като тъпкач и го дире’а редовно, та да ги мандръса. Он беше на седмото небе от таа работа и изобщо се заформяше една бесна симбиоза, у коя’ Свилко задоволеваше специфичните си потребности, а разпоретините начесваха шугата редовно и качествено. Таа благина обаче беше на път да замине усвет бели и виновен за т’ва беше не друг, а нашио вече добър познайник Братан Чворо, да му го сложат подрастващете анадолски манафчета, да ги еба и них.


Advertisements