SZ_roman_korica-half

Коги Братан улете у хоремаго като манарче у тенеке с меко сиренье, слънцето беше още на два остеня нади врълото зади егреко на Ефрем Беснио, къде живееше най на запад у селото. Въпреки че беше средата на следобедо, ниското, широко като балдърете на Марикя от долната ма’ала, помещение се пръскаше по шевовете. Некой ше каа „било е празник”. Празник – на Муко мъдата. Нема нищо такова.

Истината е съвсем друга и ‘секи, кой познава Северозападо поне толко, колко оня урапяк Евгени Минчев познава женското тело, я знаа. У тоа беден, отруден, изнурен, забра’ен и от Гявола край се пие за стра’ от дзаран до дзаран. И поради таа причина една селска кръчма нема кък да не е плъна.

На Братан, по прекор Чворо, му требва’а само неколко дръпания от сплатенио фас време, та да разбере, че мо’е да си отдъъне. Лаасе имаше шанс и да му се размине. Изкорубеното упияндурчено общество на селото беше нагръчило на ебавки друг и току-виж се не сетили за сестра му. Не, они обезателно ше се сетат и ше му разкатаат пичката мила майчина, ама мо’е и да не е днеска. Особено, ако изплъни плано си кък го беше замислил. Нека обаче ние се врънеме малко назаде, използвайки похватите на художествената литература, да й го намаам у човката гръбава. По тоа начин и вие, къде не знаате колко уши имате на главата, ше мо’е да сфанете с к’во ви тръкам времето. Абе, тръкам ви, и без т’ва се чудите от к’во да умрете и по цел ден си ровите из носо и другите анални отверстия. Та, те така те стана.

Сестрата на Братан, Юбица, беше точилка та дрънка. Кък се вика, толко блага, че да ти се припие от пиченцето й водица. Я ви каам, убава та дрънка. Но едни чръни коси, се едно нощеска, коги е толко тевно, че и у гъзо да ти бръкнат с колец за домати, нема да разбереш к’во баш е станало. Длъги до дирнико и къдрави като влъната на дрът пръч покрай мъдуряцете. Очите й беа зелени, де че ли са изскубани от жабурняко у блатото до ТКЗС-то, а физиономията й беше тесна и некак заоблена, ‘се едно ше рекламира нек’ъв ексфолиант. Верно ви ка’ам.

А телото, леле телото! Само като требва да го описвам и се накокръжих като преди уволнение, да му го спущим. Юбица ич не беше длъга, ама кръсто и не надвишаваше пегя и половина, и но коги беше омела половин тигань пръжен боб. Цицки като по поръчка – тамън да ти наплънат шаката, остречки като лисичи муцунки, зръната стръчът нагоре, се един вид са видели макье си. Бе, к’во да ви прика’ам? А, верно, забоварих за надоле. Гъзо й беше стегнат като на ямайска лекоатлетка, ама манко по-големшък, да му е благо на човек да си я напяска, докъде я мандръса. И едни бедъре, стройни, подвижни, направо да я нагръчиш на пъто…

Юбица имаше само един недостатък и он у никакъв случай не беше физически. Абе, като се замислим, но не е й недостатък, ама ‘секи да преценява за ньего си. Сестрата на Братан беше най-големио таралясник у целото поречие.

Дали що двамата бе’а израснали без баща, а макье нги натискаше на пиенье; дали зар’ди нек’ъв ген, къде се предаваше през поколение, що баба им беше изпонаебала целата немска рота, къде беше разпределена у селото (барабар с обозо, ако се верваше на злите езици) през Втората световна война; дали що Витко Бозавио й го беше нагньел за пръв път още, коги она беше у пети клас? Нема кък да разбереме без регресивна прихотерапия и гадаенье, а ние не верваме ни на науката, ни на разните шмундели, къде се праат на врачки по телевизоро. Кък и да е.

Но се знаа, Братан беше отнесъл иядо подигравки зар’ди сестра си. Не беше да му разпраат с подробности к’во пра’и у сексо (а она праеше такива работи, че Ава Дивайн би се закопала у земята от срам, ако види), ту да го подбъзикват да а доведе да си изкарат по-убаво, па се беше случило еднъж Божо Цифуняко да го пита дали и он не ребри сестра си от време на време. Т’ва обаче никогиж не се повтори, що Братан беше голем сътвер и, макар и по принцип кротък, като побеснееше мо’еше да прееде гръцмуньо на влък единак. Та, Цифуняко отнесе неколко вратняка и си тръгна ревешком.

Конретнио повод за притеснението на Братан беше, че преди неколко дена Юбица беше надминала и ньеа си и беше се изтрескала с Бай Руско, къде едно време вардеше стопанскио двор, с двамата му сина, с един от унуците му и с некакъв ньегов племенник, къде се беше явнал у селото преди има-нема две недии. Никой не знааше баш к’во е станало, що Бай Руско беше заповедал на ‘сички мъжки учас’ници у случката да си мирват под заплаха да ги изфръли на пъто. Юбица обаче не беше издръжала да се не пофали и беше разказала к’во е сфръшила на най-големата клюкарка у целото село – Денка Мандрамуняка. Отишла у Бай Руско изрепчила се, докъде они обедвали (‘сички жени у ньеговио дом бе’а или измрели, или избегали), и се надвесила нади масата, та да и пъкнат чак зръната. Они отначало почнали да гледат като теле у железница, ама после и се изредили по страшинство. Що го направила ли? Па, ебем ли й макята. Май се дочу, че се била фанала на бас…

Денка от ньейна стрън беше бафнала пред брато си Рачо Изклесяка и он се беше стръчал къди кръчмата…

Оттогива Братан не смееше да си покаа носо от тех. Одеше повънка до нужнико само нощеска, не пушеше, пиеше само домашна скоросмрътница, немаше с кой да обели една приказка, що Юбица ‘ич и го не ебеше за чървива слива. Абе, в две приказки Братан живеаше като скот и но без да а обол куче у гъз.

Мина се близо недиа обаче и момъко подиве. Он моеше без ‘сичко, ама без тутунец не дръжеше ‘ич. Вече два дена кък стискаше последната цигара у ръка и се слуняше из къщата като митиява овца. Не знааше к’во да пра’и. Виновницата за целата ситуациа, сестрата-уруспия, не щеше и да чуе да му купи цигарки. „Връви ти бе, да не си гръбав!?”- каза она и се фръцна изподи мерденьо, къде се чръвеше, пудросваше и гласеше.

И така, Братан требваше да ‘земе едно млого трудно, а може би и съдбовно решение. Съдбовно, що се беше заканил, че следвеащио, къде му ка’е, че сестра му е единствената утеха на мъжете у целата селищна система, ше бъде утрепан на место. Ще не ще обаче, Братан требваше да иде за цигари, ‘що му се пушеше, та две не видеше. И он пална последнио фас, сгнявен ‘се едно го е дръжал поди мишницата си, и пойде.

Щом прецени ситуациата, Братан се спущи къде тезгяхо като палаш къде хамбурски салам. Сички у кръчмата се беа струпали покрай масата у дъното, креоте’а се, ручаа, нещо си навиква’а… ‘Зе си цигарите лесно, Ваня Шугавата нещо се беше сдухала и ‘ич и го не погледна – само фръли кутиата на омазанио със секва клес барплот и го загръби.

Братан фана цигарите едва ли не у въздухо и тамън рече да се стръча къде прогнилата мрежа за му’и, къде служеше за врата, коги…

– Братанеееййййй! – изрева некой и нашио убавец застина на место. Такова гласище немаше никой, ос’ен Генчо Сипаничавио – Довлечи се тука, да ти го намаам! Денчо Пръжката ше черпи, що дъщера му ше се жени.

– Па она не е ли женена? – измуча машинално Братан.

– О, не е! – изкреоти се Пеньо Жаблето. Сички се беа удзерепили у Братан. У кръчмата беше некък зловещо тихо или поне така му се видеше на нашио тутунджиа – Она нема равна на ньеа си. На 26 годин’ е и има четири сватби и четири развода. Сега ше я зимат пак. Кък е тръгнала, ше удари онаа Лиз ли е, Близ ли е, Тейлър, актрисата, у земята като маче у дирек. Айде, Денчо, беги за пиенье.

– Абе, ‘ора, маанете ми се от главата ви, да ви ебем ‘сичко мило! – Пръжката се репчеше, ама си личеше, че е разколебан като Деян Икебаната у магазин за изкуствени уйеве – Я да не съм арабски шейх да черпим ‘сека годин и да ‘дигам сватба!? Айде, улево! Да черпи мъжо й, я к’во да черпим.

– Ше черпиш, що си я пробутал па’! – изгъгна Гръбавио – Я не знам кой улав ше ‘земе некоа, къде се е женила повече пъти, отколко Братан е ебал.

Целата кръчма се разтресе от дружен щас’лив рев. Сички се извръна’а къде местото, къде стоеше Братан преди нема и минута. От ньего обаче немаше ни вес’, ни кос’.

– Тоа па къде отлете, да го спущчим у сестра му, да го спущим… – почти изшъпна Пеньо.

– Фана шущавата – отсече Ваня Шугавата – Нема да седи и да ви слуша простотиите като мене…

– Оуууу, я да мирваш там, че се пробваме да ти осигуриме оборот! – среза я през кръсто Генчо – Айде, Денчо, занимавай да ‘земеш нещо за пиенье, че зажаднеаме, да го еба…

У т’ва време Братан ма’аше гащи къде них си и смучеше оня ми ти фас като невиждал…


Още от „Северозападен романь“ и продълженията му „Автономията????“ и „Май ше ни бъде…“:

Трилогията „Северозападен романь“, „Автономията????“ и „Май ше ни бъде…“ може да поръчате с лично съобщение до фейсбук страницата Торлака, както и на мейл popovmost.books@gmail.com

Advertisements