Протестите, които започнаха като масово народно недоволство срещу енергоразпределителните дружества и преминаха през яростни искания за ревизия на монополите, доведоха до оставката на правителството на Бойко Борисов. Ето и няколко извода, които можем да направим на първо четене…

http--blog.pantaleev.com-wp-content-uploads-2009-07-Boyko_borisov_premier

  1. Протестите все пак се политизираха. За добро или за лошо, въпреки желанието на инициаторите им, въпреки всички заявления в тази посока. ГЕРБ отнесе негативите не само на своите грешки, които безспорно съвсем не са малко, но и на тези на предишните управления. Хората излязоха да протестират срещу конкретни негативи в живота си, но в крайна сметка се поддадоха на изкушението, подхвърлено им от същите тези предишни управления и свалиха правителството. Изглежда ужасяващата мизерия си каза думата и имаме изкупителна жертва.
  2. Българският народ вече не е стадо. Той е разнородна група от хора, които имат редица сходни желания и интереси и са готови да ги защитават. Заедно. Вярно, учим се в крачка, но все пак показахме, че се справяме сравнително добре. Изразяването на ясна и конкретна позиция обаче носи и своята отговорност. Тя се състои в това натрупването на енергия и сила да се използва за целите, които са поставени от самия народ. На първо място това означава на протестите да не се допускат политически провокатори и хронични хулигани, които да използват народа за свои цели.
  3. Необходимо е споменатата гражданска енергия да се канализира в граждански сдружения, които да вземат реално участие във властта. Не става въпрос за досегашните „граждански” сдружения, които са просто задкулисни изпълнители на политическата воля на тази или на онази партия или едър икономически интерес. Сдружения, които да дават израз на волята на мнозинството от българите. Тези, които работят, гласуват, отглеждат бъдещото поколение на България, милеят за природата и културата на страната и не са склонни да потърсят спасение навън. Тези, които всеки ден се чудят как да се борят с кошмарната икономическа ситуация, гневят се на лъжливите политически обещания и стискат зъби, за да оцелеят. Материално и духовно.
  4. Времето на политическите месии свърши. След супермена Бойко Борисов, който минаваше за любимец на народа и експолатира този си образ до такава степен, че едва ли ще осъзнае и след седмици, че същите тези хора са се изправили срещу него, българите няма да повярват на нов пишман спасител на нацията.
  5. Приказките бяха дотук. Бойко Борисов наистина построи доста инфраструктура. Симеон Дянков наистина запази финансова стабилност във времена на криза. Потекоха спрени фондове, постигнаха се определени успехи в борбата с престъпността и комуникацията с Брюксел, Вашингтон и Москва. Народът обаче вече е осъзнал, че това не са грандиозни успехи, а ежедневни задължения на всяко правителство във всяка нормална държава. И докато от всички медии Бойко и сие му повтаряха до втръсване какво са свършили, народът не изпускаше нишката. Той не забравяше, че е ужасняващо беден, че безработицата расте, а хиляди дребни фирми фалират; че младите и способни българи отказват да раждат деца и бягат от страната; че продължават да го крадат, лъжат и ограбват, а на свобода се разхождат продажни политици и нагли мафиоти. Народът даде достатъчно време на управлението да свърши нещо реално за подобряване на положението му, а след като му писна резултатът веднага е налице. И никой управляващ занапред няма да има толкова дълъг кредит на доверие.
  6. Оставката на Бойко Борисов не е емоционална реакция, а добре премерен ход. Въпреки убежденията, които лидерът на ГЕРБ ни отправи от парламентарната трибуна преди броени минути, не трябва да се заблуждаваме. Той не сдава властта защото не може да гледа Народното събрание оградено. Нито заради сцепените протестни глави. Прави го, защото иска да прегрупира партията си до предсрочните избори (които няма да се проведат преди края на април) и да вкара максимален брой депутати в Парламента. Прави го, защото след провала на вчерашните полумерки срещу монополите му и онзиденшното отстраняване на поредния жертвен агнец Симеон Дянков стана ясно, че протестите ще продължат. А за оставащите няколко месеца до регулярните избори това би сринало рейтинга на ГЕРБ близо до този на НДСВ. Прави го, за да измисли как да привлече отново народната любов.
  7. В сегашното политическо статукво ГЕРБ няма алтернатива. Въпреки всичките си неосъществени обещания към народа, ужасяващата си кадрова политика в министерствата и Народното събрание, бездействието си срещу монополите и едрата престъпност, Бойко Борисов е най-малкото зло за страната. Повтарям, най-малкото зло, а не най-добрият вариант. При положение, че със сигурност на следващите избори няма да успее да постигне абсолютно мнозинство и ще трябва да усмири грандоманията си; при положение, че ще има за коректив други силно представени в Парламента политически сили; при положение, че възкръсналото като Феникс от пепелта гражданското общество ще може да му оказва подкрепа или да го спира, ако залети в неправилната посока, Бойко Борисов е правилният вариант. Политикът, който се докосна до властта и излезе от нея по-малко изцапан от когото и да било през последните 24 години. Ако отърси от гърба си Цветан Цветанов, Мирослав Найденов и още една дузина свои „сподвижници”, Борисов би могъл да осигури на България по-добро управление от Станишев, Кунева, Местан, Сидеров или Костов.
  8. Чакат ни ужасно трудни месеци. Държавата пуска на пазара ценни книжа за 800 милиона, за да покрие плащанията към земеделските производители, чието забавяне бе поводът за отстраняването на министър Дянков. Това става на фона на правителство в оставка, следователно на срив в доверието към стабилността в България. Сривът на доверието винаги оказва негативно влияние върху цените, лихвите и изобщо върху цялата финансова сфера. В този смисъл не можем да очакваме никакви свежи външни инвестиции в страната. Едва ли ще запазим и финансовата стабилност на сегашното й ниво. Твърде съмнително е да преживеем каквото и да било положително през следващите месеци. Така че ще продължаваме да стискаме зъби. Поне до изборите…
  9. Все пак можем да използваме времето до вота продуктивно. Голяма част от българския народ показа, че провижда зад празните политически фрази. Почти сигурно ни очаква служебно правителство. Сега именно е моментът да продължим натиска и да получим отговори на много въпроси. Какво е истинското финансово състояние на държавата? Какво пише в прословутите монополни договори, които не дават никакви права на страната ни, а ни заробват с милиардни неустойки? Кой ги е подписал? Какви са начините вместо в следващото Народно събрание, той да влезе в затвора? Задълго. Как да изринем кръвосмучещата бюрокрация и да освободим бизнеса от ужасяващите разрешителни режими и корупционни практики, които му пречат да осигури стабилни доходи и работа за по-голяма част от българския народ? Как законово и окончателно да се измъкнем от всички монополи? Не само топлофикации и ЕРП-та, а и кредитни институции, туристически картели и т.н. Тъкмо сега можем да получим максимално конкретни отговори на подобни въпроси, без да ни замазват очите с политически лъжи.
  10. Да продължим новосъздадената традиция и на изборите да гласуваме (или не) с главите си. През следващите месеци партиите могат да ни покажат готовността си да се променят. Защото безспорно всички са маскари. Да не гласуваме на принципа „Кой не скача е еди какъв си!”. Доказахме, че не сме глупаци и не се водим от политически лозунги. Да дадем вота си за тези, които изритат най-много от корумпираните си кадри. За тези, които ни предложат най-много нови лица. Но не такива, познати ни от други политически проекти, които искат да се включат в новото политическо раздаване на картите. Нови в смисъл на необременени с гнусните практики, на които се нагледахме от всичките партии. Без изключение. Да гласуваме за тези, които ни дадат конкретни обещания с конкретни срокове и поемат конкретни ангажименти кога ще сдадат властта, ако не изпълнят думата си. Защото изборите са договор. Ние даваме вота си на този, който поема ангажимент да изпълни най-голяма част от исканията ни. Ако не го направи? Е, последният пример е твърде пресен…
Advertisements