Вчера завърши поредицата областни конференции на Движението за права и свободи. Както можеше да се очаква, завърши подобаващо. В Кърджали, разбира се. Областта, която се превърна в символ на осезаемото влияние, което ДПС упражнява върху политическия живот в страната ни в последните две десетилетия. Страховитата крепост на познатия на всички ни Ахмед Демир Доган. Ако случайно не сте го чули под това име, може пък да знаете някое от агентурните му, от доброто старо време, когато Сокола съчетаваше сравнително безметежното съществуване на философ-дисидент с далеч по-динамичната съдба на агент от Държавна сигурност. Сава? Ангелов? Сергей?

Вече със сигурност сте се сетили. Става въпрос за онзи кадър на най-мракобесническата организация в българската история изобщо, АОНСУ (Академия за обществени науки и социално управление), който, възползвайки се от харизмата си на успял българин от турски произход в едни наистина много трудни времена за мюсюлманите в НРБ, написал десетки доноси срещу стотици хора, които му имали доверие

Та, на споменатата последна областна конференция на ДПС в Кърджали същият този Ахмед Доган, в качеството си на обикновен делегат, разбира се, (да живее демокрацията!), изрази „искреното” си убеждение, че балканската история има нужда от нов, общ прочит, в който да вземат участие учени от всички страни на полуострова. Трябвало да се погледне алтернативно на въпроса за победители и победени. За освободители и освободени. Трябвало също всички да се съобразяваме с правото на съседа да бъде различен.

Дори ако оставим настрани останалата част от изказването на господин Доган, тези думи са достатъчно смущаващи. Добре, да предположим, че един общ балкански прочит на историята е възможен (в което, меко казано, се съмнявам). В качеството си на какъв агент Сава го „препоръчва”? Колкото и различни образи да е сменил през годините (включително и на високоплатен специалист-консултант по хидросъоръжения), струва ми се, че в момента Ахмед Доган обитава кожата на политик и като именно такъв е участвал в конференцията на ДПС в Кърджали. А в една съвременна европейска държава политиците не бива да се месят в работата на историците, па било то и за да им дадат някой съвет… Можете да контрирате „ама Бойко вкара ГЕРБ в учебниците по история”. Да, така е, но това не означава, че подобни вмешателства са редни или допустими.

Какво да кажем за препоръката на Доган да погледнем алтернативно на въпроса за победители и победени, за освободители и освободени!? За добро или лошо, в историята няма „ако” (тоест алтернативи). Тя е това, което се е случило. Ако последваме примамливия, но опасен съвет на лидера на ДПС ние, българите, може да се поблазним от алтернативата „граници от времето на Симеон I”, сърбите да поискат възстановяване на Югославия, а македонците… е, добре де, те така или иначе са захапали алтернативната история здраво…

Победителите са си победители. И вие го знаете отлично, господин Доган, защото ако не бяха бляскавите завоевания на ранните османски султани, нямаше да се родите в добричкото село Пчеларово, а в Кония например. Що се отнася до „освободители” и „освободени”, там трябва да сме още по-внимателни. Несвободното мислене е толкова дълбоко вкоренено в душите на много български граждани… Едни все още не могат да се научат да не използват исторически некоректния термин „турско робство”, други пък гласуват така, че обричат себе си и децата си да не познават друг вид туризъм, освен изборния… Затова трябва да ценим освободителите под всякаква форма. А и свободата е до голяма степен въпрос на личностно усещане, а не на дефиниция, но какво ли обяснявам на един професор по философия…

За две неща обаче никой нормален човек не би спорил с Ахмед Доган. Първото е, че трябва да уважаваме другостта. Второто – че всяка война носи ужаси на обикновените хора. Това е безапелационна истина. Войната, също като геноцида и зверствата срещу мирно население са ужасяващи безумства и престъпления срещу човечеството. Знаем го и ние, знаят го и анадолските гърци, знаят го и арменците, че и кюрдите.

Може би ви се струва, че разводнявам темата и вкарвам в нея излишни вменявания за неща, които не зависят нито от ДПС, нито от лидера на партията. Не, просто показвам нагледно докъде може да доведе вмъкването на понятия като „алтернатива”, „освободител” и „човешки ужаси” в историята. И спирам дотук.

Използвайки морални категории и допускания агент Ангелов се опитва да оправдае факта, че подопечните му общински съветници от ДПС отказаха да гласуват (нека не използваме „освободител”, за да не влизаме в риториката на Доган) генерал Васил Делов, човекът превзел Кърджали от турците и присъединил града и околността към България, да стане почетен негов гражданин. Ето един исторически, а ако щете и геополитически факт, господин дървен философе: Кърджали е град на територията на България, населен с българи, административен център на една от българските области. И точка.

Българските граждани, членове на Общинския съвет в българския град Кърджали нямат никакви морални, материални или философски аргументи да не почетат българския генерал Васил Делов за това, че е присъединил родния им край към родната им страна. Ако е необходимо, ще уточня пак. България. Какво по-естествено от това да отдадеш почит на човека, заради когото имаш шанса да живееш, работиш и отглеждаш децата си в страната, която обичаш!? А тя е България, господа общински съветници от ДПС; поправете ме, ако греша…

Ахмед Доган, всеизвестен с „бомбите”, които хвърля от време на време в медийното пространство, обаче заложи още скрити капани пред желаещите да се дискутира темата „Общински съвет в Кърджали – генерал Делов”. Той заяви, че Балканската война е стъпка към Възродителния процес (срамно петно в българската история, използвано твърде успешно за манипулация на нямащите нищо общо с него поколения; подобно на Холокоста при германците) и че поставянето на въпроса за почетното гражданство на Васил Делов на дневен ред крие опасност от ерозиране на държавността!?

Чия държавност, господин Доган? Кърджали не е държава, а освен това не съм убеден, че обикновените жители на града, та дори и тези от турски произход имат каквото и да било против Васил Делов да стане почетен гражданин. За разлика от общинските съветници от ДПС, които, едва ли някой се съмнява, гласуват по ваше давление. Ако имате предвид етническия мир в България като цяло, не се притеснявайте. След като голяма част от турското население на Кърджали е приело генерал Делов като освободител преди сто години, то и сегашните местни българи мюсюлмани едва ли ще се вдигнат на бунт, ако той бъде обявен за почетен гражданин.

Вече е крайно време да го кажем ясно. Имаше един период от новата българска история (началото на деветдесетте години), в който ДПС и Ахмед Доган изиграха сериозна роля за запазване на етническия мир в страната. Мътни години, взривоопасна ситуация, мизерия, тотално объркване… Наистина можеха да се случат ужасни неща. Да, срещу солидно парче от баницата, но все пак го направиха. Оттогава насам обаче Движението за права и свободи и в частност лидерът му играят изкусен танц по същата тази етническа струна, целейки само едно. Облагодетелстване.

Облагодетелстване чрез изборен туризъм. Облагодетелстване чрез насаждане на омраза между българи и етнически турци. Облагодетелстване чрез вменяване на страх от нов Възродителен процес у мюсюлманите. Облагодетелстване чрез държане на нашите братя мохамедани в принудителна изолация в отдалечени региони, в неведение за реалностите в останалата част от страната, в мизерия (следователно в зависимост от местния функционер на ДПС, който обикновено е кмет, пръв бизнесмен и работодател), в неграмотност… Облагодетелстване чрез обръчи от фирми, консултантски услуги и окрупняване на земи на безумно ниски цени. Облагодетелстване на шепа хора за сметка на стотици хиляди честни, трудолюбиви и поставени в неравна житейска стартова позиция български мюсюлмани.

Ние знаем истината, господин Доган. Или поне част от нея. Знаем, че без етническото напрежение, което поддържате да тлее, сте загубен. Знаем и че генерал Васил Делов заслужава и ще бъде почетен гражданин на Кърджали. Защото все повече мохамедани в България осъзнават какви са истинските мотиви на ДПС. И ще спрат да ви следват, за да открият своя истински път към достоен живот в дух на разбирателство с останалите граждани на страната ни.

В заключение се изкушавам да вляза във вашия тон на исторически небивалици, господин Доган. Човекът, от чието споменаване дори толкова се страхувате, наистина има нещо общо с ерозирането на българската държавност. Та помислете си само – ако не беше генерал Васил Делов да присъедини Кърджали към България гласоподавателите ви в предходните години щяха да са значително по-малко. Но всичко е наред. С прозрачните сценарии на тема „злият българин иска пак да ни възроди”, които разигравате, сам подкопавате почвата под краката на партията си. Всички трезвомислещи мюсюлмани в България постепенно разбират какви са истинските ви подбуди…

Advertisements