Ето, чудото вече е факт! Нито един футболен мач от първия кръг от новото българско първенство не бе излъчен по телевизията. БФС, клубовете и медиите не се разбраха за финансовите условия, при които определен оператор можеше да получи правата за пряко предаване на част от срещите. И слава Богу!

Футболните клубове в България и техния корифей, Българският футболен съюз, трябва да разберат, че не могат да разиграват всички. Докато БФС е една от най-сериозните мафиотски структури в страната, а футболните клубове за собствениците и акционерите си са просто средство, чрез което да извиват ръцете на местни и национални власти, какво можем да очакваме?

Отборите и организацията им са свикнали да се представят за изразители на мнението на народа и негови основни любимци. Е, време е да се светнат, че отдавна не са. На всички им омръзна мастити милионери (повечето от които забогатели по втория начин) да се жалват как хората не посещават мачовете, а в цялата страна едва два-три стадиона да предлагат нормални условия за зрителите.

Дойде ни до гуша седмица-две преди началото на всяко първенство да вдигате врява до Бога, ще телевизиите не искат да ви дават достатъчно пари, за да излъчват мачовете ви. И да очаквате да се намеси премиер, патриарх или сам Господ, за да си вземете вие паричките и да си я карате както си знаете.

След като не искат да излъчват „родните” мачове, значи няма достатъчен интерес към тях, което автоматично означава, че не трябва да се излъчват. Собствениците на медии в България не са по-малки хищници от притежателите на клубове. Ако можеха да изкарат пари от показването на „дербитата” в родната „А” група, не биха изпуснали такава възможност.

Впрочем, те неведнъж се опитваха да работят с клубовете, но най-после осъзнаха, че не става. Преди няколко години една вече несъществуваща телевизия подписа договор с БФС за петгодишно излъчване на срещите. Всичко беше по европейски. Тогава и клубовете, и Съюзът го признаха. Защото бяха доволни. Получиха повече от 50 милиона лева.

Типично по свой тертип обаче собствениците на клубове бяха прочели само правата, но не и задълженията си. А те също бяха европейски. Телевизията трябваше да може да избира кой мач от кръга да се изтегли в петък, кой да е късен, кой да е ранен… Все неща, които да улеснят и медията (в организирането на излъчването), така и зрителя (в гледането му).

Налагаше се да се направят някои реконструкции на стадионите – да се сложат прожектори за излъчването на късни срещи, да се осигурят „вишки” за камерите, да се подобрят условията за журналисти. Трябваше да се осигурят и задължителни интервюта от треньори и играчи, макар и да съм в неведение защо… Достатъчно е да запишеш един произволно избран от тях след загуба (съдиите; раздадохме се на 100%; ограбен труд на момчетата; малко не ни достигна; нямахме шанс пред гола; засада; дузпа; червен картон) и след победа (поглед към евротурнирите; играем мач за мач; отново „раздадохме се на 100%”; благодарим на феновете) на отбора му и въпросното интервю може да бъде пускано след всеки мач.

Но да се върнем към техническите условия. Всички отбори получиха пари, за да ги изпълнят. Единици го направиха, и то по-скоро, защото се гласяха за мачове в евротурнирите, а не заради поетите ангажименти към телевизията. И оттук нататък всичко отиде по дяволите. Как да излъчваш по два мача през уикендите, когато на половината стадиони няма осветление? Огньове ли да напалят операторите край тъчлиниите? Как да предаваш пряко, като стадионът прилича да руините на бетонен бункер на Енвер Ходжа? Как да вземеш интервю от някоя наскърбена от съдийството или отношението на публиката звезда?

Неизпълнението на ангажиментите не позволява на телевизиите да изградят никаква маркетингова стратегия, да привлекат спонсори, да печелят от капиталовложението си. И затова сега не са склонни да ви платят дори и петте милиона, които искате. И само вие, БФС и клубовете сте си виновни затова.

Затова и си ревете колкото искате. Вече никой не ви вярва на приказките, че сте благородни защитници на родния футбол, които само наливат пари, а не получават нищо насреща. Не ви вярваме откакто само едно ви е в устата – концесии, телевизионни права, договори, а каквото и да получите, нищо не се променя към добро.

Телевизиите може и да са виновни за много неща в страната ни, но определено не са лошите в случая. Всички виждаме, че предлагате некачествен продукт. Всички знаем, че повечето от вас уговарят мачове. Всички сме наясно, че мнозинството футболисти попадат в нашето първенство не защото имат качества за това, а защото някой е взел добра комисиона за трансфера или участията им. Не е вярно ли? Вярно е. Вижте какво направи „цветът на българския футбол” в европейските турнири само преди няколко седмици и ще се засрамите от лъжите си.

Венцеслав Стефанов обяви със заплашителна нотка, че през следващия футболен сезон щяло да има специален канал, който да излъчва българското първенство. Така проблемът с правата се решавал, но щяло да се наложи зрителите да си плащат, за да гледат дербитата. Лично на мен идеята ми се струва страхотна. Хем ще се прекрати цялата тази какофония преди началото на всяко първенство, хем футболните президенти ще разберат каква е жестоката действителност и колко човека са склонни да дадат пари, за да гледат какво могат на терена прехвалените им звезди няколко часа, след като са излезли наляти до козирката от поредния фолк клуб.

Отсъствието на български футбол от телевизионния ефир има още ред безспорни предимства. От години спортната общественост говори с болка за отлива на публиката от стадионите. Кой знае, това може и да е един от начините да се върнат зрителите… Освен това рязко ще намалеят семейните скандали в родината ни на принципа „по-малко мачове за гледане, по-малко ядосани жени”. „Сушата за „А” група” може да избие и в друга неочаквана посока и да доведе до бум на раждаемостта.

Ако никога повече не се показват български мачове по телевизията, никога повече няма да сме принудени да слушаме унизителните и самоунизителни доводи на Боби Михайлов и БФС защо трябва да се забрани предаването на английски футбол по времето, по което се излъчва български такъв. И друго – голяма част от хората, които преди десетилетия са поставяли основите на оня български футбол, заради който макар и по инерция все още включваме телевизора, за да потърсим някое „дерби”, вече са доста възрастни и трудноподвижни. Така че, ако не им пуснем мач по телевизията, може и да не разберат докъде сте докарали любимата им игра и да не получат сърдечен удар.

И никой да не споменава плачливо за патриотизъм! Ако имаше поне един патриот в БФС и ръководството на клубовете, нямаше да стигнем до там, където сме, нито в ранглистата на националните, нито на клубните отбори. Все още се намира по някой родолюбец сред футболистите, но както пееше Милена в една от незабравимите си песни „Останали са малко и копаят пак. Искат да прокарат мост над нищетата, но трудно ще прескочат този мръсен ад.”

Advertisements