На югозапад от нас се случва нещо забележително в модерната световна история. Случва се вече повече от две десетилетия, а ние, вместо да го изследваме, изучаваме или поне наблюдаваме внимателно, подхождаме към него с аристократично пренебрежение и само от време на време обръщаме поглед натам. И то ироничен, дори подигравателен поглед. А процесът е важен…

Защото кой в Европа може да се похвали, че на една граница от него се ражда една легендарна държава с блестяща хилядолетна история? Държава със славно минало, което, както подобава, тъне в мрака на вековете и догадките, проблясвайки загадъчно само тук-таме…

Но ние показваме завидна темерутщина и не щем да изслушаме новите си съседи. А те имат да ни кажат толкова много и крещят за внимание. Точно като чувствителни деца, които прибягват към все по-големи пакости, за да прилекат вниманието на родителите си.

Знам, че македонците са способни да ми обявят война заради това, което ще кажа, но ние наистина сме родители на държавата им и трябва поне външно да показваме интерес към тях.

С чие дейно участие се развиваше идеята за културна автономия на Македония през 40-те години на ХХ век? А кой пръв призна суверенитета на същата тази Македония в процеса на разпадането на Югославия? Ние и пак ние. А сега нашето детенце, вярно – уродливо, недоносено и страдащо от редица психически заболявания, се опитва да ни привлече вниманието, а ние седим като истукани.

То не беше кирилица на (поне) 77 000 години, то не са паметници на „македонския” цар Самуил, то не е непрекъснат континуитет от цар Пердика I до президента Георге Иванов… И това са само някакви си примерчета. Македония е впрегнала целия си творчески потенциал, за да си създаде не особено стройна (нали се разбрахме, че е дете) политическа и културна история, а ние упорито кротуваме.

Ето, например бабата на непослушното дете, Гърция, му натри сол на главата още при първите опити да се „закача” с нея и сега детето кротува. Относително, но кротува.

Ние обаче се държим наистина като аристократи. Детето ни иска делото на Кирил и Методий, ние махаме с ръка с досада. Какво пък, имаме си Черноризец, Константин Преславски, Евтимий, Цамблак, Паисий, братя Миладинови (Опа! Грешка! Тихо да не разсърдим детето), Ботев… Нека си мисли и детето, че си има нещо. То като порасне, ще разбере.

Детето иска да си има и няколко царе. Откъсва си от дългата ни върволица владетели, вярно, прекъсната на два пъти от чужди завоевания, и казва „Това си е мое! Македонско!”. Ние отново не отговаряме. Че за какво ли? Кой би повярвал на палавото дете, че всъщност е прегърбен от хилядолетията старец, който е живял цели пет века преди новата ера, после дванадесет столетия се е намирал в особено състояние, което може да се определи като „нек’во ник’во”, събудил се е за 50-ина години, след което пак е зачезнал, та чак до възхода на Коминтерна?

Детето ни може да е уродливо, недоносено и доста хахаво, но носи романтична душа. То не иска просто да си има духовни водачи и царе. То иска също и романтика, съчетана със съспенс. Трябват му няколко революционери. Борци за свободата му така да се каже. Между нас казано детето е също така невъзпитано и нахално. Вижда, че и революционери имаме колкото искаш и също ги обявява за своя собственост, без изобщо да се интересува за какви е документирано, че се мислят самите книжовници, владетели или радетели за освобождение и към коя държава искат присъединяване… Пак щяхме да разсърдим детето, трябва да внимаваме!

Детето обаче май вече трябва да бъде усмирено, пък ако ще да се сърди. Няма какво толкова романтично да подхождаме към него. Докога ще го чакаме да се осефери и да дойде като блудния син? Разбрало колко е омазало пейзажа с приказки и действия, готово да дава извинения и закрила. Както виждаме, нашето дете не е съвсем с всичкия си, така че май трябва да се намесим. Не се знае иначе докъде ще се стигне. Никой не иска да има играчка-плачка, но детето здраво се е засилило натам.

Детето вече порасна и би трябвало да се е налудувало. Фантазираше си огромна империя от Индия до Адриатическо море и от Дунав до Египет; измисли да прекръсти целия Балкански полуостров – Македонски полуостров звучало по-достоверно; дори обяви и нас, собствения си родител, за част от себе си. Всъщност има логика. Всеки родител остава да живее като част от децата си, но такива мисли обикновено идват в главите на безнадеждно болни или грохнали старци, които се опитват да се утешат, че краят идва. А ние май не сме такива. Изглеждаме зле, но сме жилави, ще оцелеем и сега, та по-добре детето да се научи да си стои на мястото, а да не усложнява допълнително обстановката.

Нека зададем на детето няколко въпроса. Като родители трябва да му помогнем да осъзнае реалностите. То се смята за най-силно там, където бъкел не знае – в историята. Даже я бърка с някои литературни форми като съчинение, разказ с елементи на разсъждение и т.н. Та, да преминем към въпросите.

1. Всеки любознателен човек е чул за Древна Македония, столицата й Пела, основателя й Пердика I, великите Филип и Александър, завладяването на Персия, Египет и прочие… Древна Македония съществува от 640 до 148 година преди новата ера, когато е завладяна от Рим. Дори и да приемем (а ние не го правим), че Самуил е македонски (по извратения начин, по който вие разбирате това понятие) цар, какво се случваше с вашата славна страна от 148 г.пр.н.е. до 986 година? 1134 години…

2. Май можем да отговорим на собствения си първи въпрос. Сменяли сте си писмеността и езика си. Наистина, отнело ви е доста време, но пък сте постигнали забележителни резултати. Никаква прилика в лексиката и само няколко повтарящи се букви (с кирилицата; нали и нея се опитвате да си присвоите). Каква обаче беше причината да покриете връзките си със славното минало?

3. Кой ви беше великият владетел по времето, по което Кирил и Методий създаваха азбуката? Защо учениците им не отидоха при него, за да разпространяват славянската (Опа! Македонската! Да не разсърдим детето…) писменост, а хукнаха право в Плиска, при княза на българите, които според вас тогава даже не са и съществували?

4. Защо племенникът на цар Самуил не е бил наясно, че е македонец, а в Битолския надпис се е описал в първо лице като „цар на България” и „българин по род”? Нали не съдите по себе си и не мислите, че не е имал ясна представа за идентичността си?

5. Защо никой хронист не се сети да спомене, че съществува държава Македония? Май сте открили и медийното затъмнение, и то още през Средновековието.

6. Толкова ли е сложно? Едното е „етнос” (напр. арменци, норвежци, испанци), а другото – „етнографска група” (напр. каракачани, торлаци, македонци). Просто научете определенията и може би това ще ви направи по-добри хора. Или поне по-стабилни психически в очите на околните.

7. Защо всичките ви национални герои от края на XIX и началото на ХХ век мечтаеха за освобождение от Османската империя и присъединяване към България? А, и смятаха себе си за българи от Македонско…

8. Толкова ли са скъпи компютърни игри от сорта на Age of the Empires у вас? Ако използвате някоя такава по-често, кой знае, може би ще се поуталожи желанието ви да претворявате реалната история.

Разбира се, вашите предци заслужават уважение, защото са понесли огромни страдания и са умирали, за да присъединят земята си към родината. Разбира се, част от политиците на България са ги предали и са се подиграли с надеждите им. Разбира се и Великите сили са намесили алчните си интереси и са забъркали кашата още повече. Това обаче вече е минало.

Никой не иска от вас да се юрнете да се присъединявате към България насила. Нито пък да се обявите на всеослушание за българи пред целия свят. Ако го искате сами – добре дошли сте, имате облекчения за получаване на гражданство. Ако ли не, не ни занимавайте със себе си. Не стига, че не ви навираме всеки ден в лицето неоспоримия ви български произход, но ни се налага и да слушаме и четем разбърканите мисли на едни объркани хора.

Ако детето прочете няколко учебника по Обща История на който и да е произволно избран език (диалектът, на който то говори, не е език), то само ще разбере в каква огромна заблуда е изпаднало. Ако ли пък не, имаме проблем и ще трябва да повикаме някаква специализирана помощ, защото както за самото него, така и за околните не е добре да продължава да се мъчи, без да се лекува. Май обаче трудно ще намерим „държавен психолог”, тоест психолог на цял един държавен елит…

Advertisements