Тази сутрин българските народни представители гласуваха за пореден път дали правителството да продължи да управлява страната. Гласуваха както и предишните пъти. Гласуваха както всички знаеха, че ще гласуват. Гласуваха против.

Да се чуди човек кому е нужно да се организират такива безсмислени вотове с предизвестен резултат? Имам чувството, че функционерите на БСП, които неизменно са сред инициаторите на всички гласувания, целящи сваляне на правителството, живеят още в епохата на Коминтерна и се интересуват единствено от показността и отчитането на дейност про форма.

Няма как иначе да си обясним, че социалистите организират четвърти вот на недоверие спрямо кабинета на Бойко Борисов и всеки път резултатите са горе-долу сходни – депутатите, които гласуват в подкрепа на правителството, са около два пъти повече, отколкото опонентите си. В конкретния случай „за” бяха 72 народни представители от БСП и партньорите им ДПС, а „против” гласуваха 136 „гербери” и независими.

Да се върнем на въпроса кому са нужни подобни предизвестени вотове. Дали социалистите демонстрират на оредяващите заради силата на естествените природни закони и безславните им участия в предишни управления свои привърженици, че са активни, непримирими и упорити? Или пък изпробват в опозиционни условия работата в екип с най-верните си съюзници през последните няколко години – депутатите от ДПС?

Гадаенето едва ли ще ни доведе донякъде. Още повече, че често мотивацията на действията на българските политици няма нищо с логиката, така че само си губим времето. Едно обаче е сигурно: БСП не са се водили от интересите на народа, когато са решили да искат вот на недоверие. Защото са били наясно, че няма да го спечелят и следователно просто губят ценно парламентарно време, което може да бъде използвано за далеч по-конструктивни неща. А дори и допуснем, че са достатъчно наивни, за да са си помислили, че имат сили да свалят правителството, едва ли има по-неподходящо време да се сменя един кабинет.

ГЕРБ трябва да си доизкарат мандата именно заради мотивите, които от БСП изтъкнаха като причина да искат вот на недоверие. За оставащата година до следващите избори Бойко Борисов трябва веднъж завинаги да даде ясен отговор на няколко въпроса, които до момента висят във въздуха и са невъзможни за анализ.

Първо, има ли правителството сили да промени тенденциите и явленията, заради които ни критикува в доклада си от 18 юли? Второ, способни ли са управляващите да вземат реални и ефективни мерки, за да предотвратят случването на повече атентати? Защото да си мислим, че терористите доброволно ще ни оставят на мира е наивно. В близко бъдеще България ще е особено популярна дестинация за тях. И заради относителния етнически мир у нас, и заради членството ни в ЕС, и заради местоположението ни. И трето, защото трябва да се научим да стоим зад решенията си. Едва ли има по-лош вариант за една страна от политическата нестабилност и безкрайната преждевременна смяна на управляващите.

Друг е въпросът какво ще правим на следващите избори. За кого по дяволите ще гласуваме, ако ГЕРБ се провалят (което изглежда почти неминуемо, особено в сферата на енергетиката и социалната политика)? За невероятно безпринципната и сформирана единствено на базата на най-примитивно интересчийство коалиция на БСП и ДПС? Която отгоре на всичко категорично доказа некадърността си в предишния мандат… За остатъците от СДС от края на миналия век, които се размножават на принципа на клетъчното делене? Или за Miss “Yes”, цената от чиито предприсъединителни решения ще трябва да плащаме десетилетия наред?

Някой ми беше казал, че най-страшната клетва на китайците била „Да живееш в интересни времена”. Е, ако това е вярно, няма съмнение – ние сме народ от проклетници…

Advertisements