Вчера се случи нещо, от което българите се страхуваха в продължение на години, но като че ли всички ние очаквахме, че ще ни се размине, няма да се стигне дотам или просто си повтаряхме типичната за генофонда ни илюзия „точно на нас ли?”…

Но ето, че първият терористичен атентат в посткомунистическата ни история вече е факт и сега няма как да си затваряме очите или да се правим на разсеяни. Въпреки че (или може би тъкмо заради това) снощи часове наред политици, институции и медии бяха почти парализирани от шока, изводите от взрива на бургаското летище „Сарафово” трябва да бъдат направени бързо, конкретно и ясно.

Ако версията на полицията, че кошмарът от южното Черноморие е дело на атентатор камикадзе, влязъл в България преди седмица или по-малко, това би било повод да си отдъхнем в един такъв труден момент. Защото никоя терористична организация не би рискувала да вкарва на територията ни самоубиец, ако в страната имаше изградени структури, които биха могли да осигурят подобен „кадър”.

Тоест, изглежда доста логично никоя световна терористична организация да не е успяла да създаде у нас свои клетки, което си е успокоително. Това обаче само при положение, че версията на полицията е правилна, което при досега изнесените доказателства съвсем не изглежда сигурно, макар и голяма част от информацията все още да се пази като следствена тайна.

Ако приемем, че в България няма терористични ядра, това означава, че разузнаването и органите на реда трябва да подобрят комуникацията си с т.нар. „партньорски организации” от страните, имащи далеч по-голям опит в борбата с тероризма. Като Израел, САЩ, Франция и Великобритания например. Защото тероризмът отдавна не е регионално явление и единствено сътрудничеството може да помогне на правителствата да излязат окончателен победител от войната с него.

Което явно в случая със „Сарафово” не е станало, защото президентът, премиерът и министърът на вътрешните работи твърдят, че Мосад не е предупреждавал официално страната ни за опасност от атентати срещу израелски туристи. Това изглежда направо необяснимо, защото всички си спомняме информацията, излязла в израелския вестник „Аарец” и препредадена от родните медии на 5 януари. Тя гласеше, че израелските власти са предупредили България, че „Хизбулла” подготвя атентат срещу техни поданици на българска територия. Тогава никой официално не отрече тези данни.

Но дори и версията на нашите управници да е вярната, те все пак трябваше да влязат в контакт с еврейските тайни служби и да се поинтересуват с каква информация разполагат. Така че пропускът е в българската страна.

Никой от управляващите не се умори да повтаря версията, че подобен атентат може да бъде предотвратен много трудно, дори почти невъзможно. Наистина, най-кошмарни за антитерористите са посегателствата на обществени места без специален режим на достъп като автобусни спирки, аерогари и ж.п. гари…

В конкретния случай обаче има обстоятелства, които значително биха улеснили обезвреждането на терориста, ако имаше кой да си отваря очите. Как така някакъв човек влиза в България преди по-малко от седмица и незабелязано се снабдява с мощно взривно устройство? Това се е чист пропуск на службите за сигурност. Как така същият този човек си оставя огромната раница в багажното отделение на автобус, отреден само за израелските туристи, слезли от чартърния полет, и се качва на него? Този път пропускът (буквално фатален) е на представителите на туроператора и шофьора на автобуса.

Ако искаме да няма други подобни атентати в страната, властите не трябва да се оправдават, че не е имало начин да се спре терориста, а да потърсят как да отстранят пропуските си.

Вчерашният зловещ атентат в никакъв случай не трябва да се превръща в оправдание за властите да нарушават свободите на гражданите. Видяхме, че Джордж Буш младши опита този вариант в САЩ и единственото, което постигна, бе да стане за посмешище на кажи-речи целия свят и да предизвика искреното възмущение и омраза на собствения си народ. И без това сегашното ни правителство отнесе много критики за необоснованото използване на СРС-та, натиск върху политически и икономически противници и неефективни мерки срещу организираната престъпност.

Хората не трябва да бъдат превръщани в жертви на тероризма и да се чувстват задушени от мерки за сигурност. Точно това искат терористите – хаос, смут, паника и скованост на обществото. И в много случаи го постигат, защото голяма част от правителствата са изкушени да използват тероризма като благовиден повод да задушат опозиционни движения, които нямат нищо общо с него. На пръв поглед изглежда по-лесно да стъпчеш, отколкото да обясняваш, но това винаги е измамно. Дано нашите управляващи да не тръгнат в подобна посока. Защото ефективност срещу терора не означава терор срещу всички.

Вече споменах организираната престъпност, но искам отново да се върна към нея. Връзката между мафията и тероризма не е нещо, което трябва да се доказва. Двете лица на злото имат взаимна нужда едно от друго. Мафията нерядко финансира териористични организации, които дестабилизират цели региони и правят по-лесна дейността й в тях и използването им за транзитни канали за наркотици, бели робини, емигранти и какво ли още не. Терористите пък често съчетават дейността си с пренасяне на мръсни пратки.

Така че, ако най-после не се появи управление, което да измисли ефективен начин да се пребори с организираната престъпност, след години атентати с мащаба на този от летище „Сарафово” може да ни се струват нещо незначително. България наистина се намира на кръстопът между два континента, два свята и две култури и това прави впечатление и на други злосторници, освен на политиците, включващи този факт като подложка на безкрайните си предизборни обещания.

Дано си извадим някакви поуки от случилото се вчера. Дано народът ни се обедини от трагедията, а не обратното, което се е случвало безброй пъти. Дано опозицията не използва ситуацията, за да всее допълнителна паника и да спечели някой и друг непросветен глас на следващите избори. Дано управляващите да не се изкушат да свържат и това нещастие с предишното правителство. Дано след като страстите поутихнат ситуацията да бъде разгледана трезво и да се намерят правилните отговорни за случилото се, за да понесат политическата отговорност.

Защото има разлика между политическа отговорност и бушон за уталожване на общественото напрежение. Вчерашният случай с депутата Димитър Аврамов показа, че управляващите умеят отлично да боравят с бушоните. Да видим дали имат доблестта да прибегнат и към реалното понасяне на отговорност. Но не от някой служител на аерогарата или на бургаската полиция. Първият атентат в посткомунистическа България заслужава оставка на много по-високо ниво…

Advertisements