Знам, че да възхваляваш престъпник, е незаконно, неморално или най-малкото проява на лош вкус. Знам и че не е честно някой да забогатява за сметка на когото и да било друг. Чувал съм, чел съм, съгласявал съм се и ще се съгласявам с относителната справедливост на формулата усърдна работа + лични качества = финансов просперитет. Обаче, въпреки това не мога да се сдържа.

От другата страна на здравия разум и наложените от социума стереотипи и рамки на понятията „добро” и „зло”, „правилно” и „неправилно”, стои един голям шкаф книги, които съм прочел през тийнейджърските си години и към които все още изпитвам романтична привързаност. В тези книги законът не е много на почит. Авторите издигат на пиедестал мъжеството, решимостта и борбата със стереотипите и един доста самобитен тип справедливост. Що се отнася до трудовите хора, треперещи пред облагодетелстваните от съдбата, те са само сив фон, на който героите изпъкват по-ярко.

Нима някой от нас е поглеждал на Сандокан, Конан Варварина, Вилхелм Тел, Робин Худ, Черния корсар, Сънданс Кид или Били Хлапето като на обикновени крадци и разбойници? Поне аз не съм. Нима някой си е помислял, че парите на скучните богаташи трябва да стоят в заключените им със сто катинара сейфове, а не да послужат за безкрайни забавления и (евентуално) щедра помощ на бедните? Поне аз не съм. Затова дръж се, Жоро Милионера, дръж се!

Струва ми се безспорно, че в момента целокупното българско общество разглежда Георги Енев, познат като Жоро Милионера от Пловдив, като престъпник само защото с неговия образ не се е захванал някой Карл Май, Робърт Хауърд или Емилио Салгари на нашето време. Че какво му липсва на човека!?

Достатъчно е да му разгледате профила във фейсбук и ще разберете за какъв богат натюрел (прости ми за плагиатството, Денди) става въпрос. Аз лично, да си призная, не съм се ровил из социалната мрежа, но вярвам на разни изображения, които плъзнаха из останалата част на интернет. То както се казва само по снимка си му личи на Жоро Милионера, че е широко скроена личност. Небрежно запуснатата няколкодневна брада и почти до кожа подстриганата коса му придават леко грубиянския вид, нужен на всеки творец, решил да обезсмъртява делото на чаровен разбойник.

Казвам, че Жоро е благодатен за пресъздаване образ, защото освен всичко е на Христова възраст. Поел е смело към своя рай или своята Голгота. Той определено го раздава мъжкарската, а това е най-важното за изграждането на образа на един бандит-легенда. Мъжественото поведение е всичко. Само помислете, когато Рамбо го бият виетнамците, а той, вързан, ги гледа пренебрежително и от време на време плюе злостно в лицата им кръвта от собствената си размазана мутра, кой е героят за публиката? Рамбо, разбира се! Защото се държи мъжкарската, нищо че му чупят кокалите от бой.

Жоро Милионера не се е снимал как го бият виетнамци, но въпреки това си е мъжествен. На 90% от фотосите или е на, или до маса. Непредубеденият наблюдател съвсем естествено би могъл да остане с впечатление, че чашата и вилицата са сред тримата му най-добри приятели, а и мацки не липсват около нашия инкасо обирджия.

Всичко както си му е редът. За да екзалтира читателите си, евентуалният писател, който реши да постави Жоро Милионера на пиедестал точно до Димитър Общи, Френсис Дрейк и Франсиско Писаро например, не се нуждае от сериозно доукрасяване на образа. Георги Енев си има всичко в биографията – и стаж като военен (във всичките серии от поредицата споменатият по-горе Рамбо или е войник, или ветеран), и шестцифрен дълг към гадните кръвожадни банки, и харизмата на бохем, ценител на гостбите и напитките, жените и лова, планината и морето…

Някой би казал, че не е достатъчно една легендарна фигура да се перчи мъжествено. Така е, но кой твърди, че Жоро Милионера само се перчи!? Та неговият обир на инкасо е сред най-вълнуващите и смели отнемания на блага от тлъста финансова институция, за които съм чувал.

Надали има някой, който да не знае какво се случи на 22 юни на улица „Петрова нива” (дори и улицата носи легендарно име, което евентуалният автор не трябва да се пъне да променя, за да придаде героичност на повествованието си) в пловдивския кравтал „Кючук Париж”, но все пак да припомним.

Доказвайки, че има талант да планира подобно мащабно начинание, Жоро докарва на споменатата улица колата си цели два дена преди замислената акция. Той оставя невзрачния бял „Опел” и зачаква неговият момент да дойде. Обърнете внимание, че никой (нито в работата, нито в дома му) не е заподозрял нищо. Ето, че нашият герой притежава още една черта, необходима за легендарен бандит – хладнокръвие.

В деня на обира Жоро се държи непринудено, макар и да му е поверена охраната на около 1,5 милиона лева. Разговарят спокойно с шофьора на инкасо автомобила, а когато стигат до „Петрова нива”, нашият герой моли колегата си да слезе да му купи дюнер. Звучи тъпо (а и е против правилата) да се наслаждаваш на арабската кухня, докато превозваш толкова пари, но шофьорът се вързал на молбата на Жоро. Което прибавя към достойнствата му още едно – убедителност. И още едно, особено важно – възможност да накараш околните да пренебрегват правилата заради теб.

Докато нищо неподозиращия (?) въртящ геврека на инкасото пазарува дюнер, Жоро действа. За времето, за което Али (примерно) е наредил стотина грама агнешко в една палачинка, нашият герой отключил багажника на камиона, въвел паролите и пренесъл 150 килограма натъпкани в чували пари от инкасото до белия „Опел”. Действията му били забелязани от двама човека, което увеличава драматизма и героичността на жоровата постъпка. Стреснал ли се е от издайническите погледи? Ни най-малко! Загубил ли е самообладание? Не, не и не! Какво е направил? Най-спокойно натоварил пачките, врътнал ключа и запрашил към Родопите.

Много моля евентуалните кандидати да опишат подвига на Жоро да обърнат внимание именно на последното обстоятелство! Обирджията взема парите и бяга в планината. Като всички уважаващи себе си хайдути, легендарни престъпници от Дивия Запад и отчаяни авантюристи.

И именно в момента, в който Георги Енев слиза от белия си автомобил, марка „Опел Кадет” край родопското село Храбрино той престава да бъде обикновен човек, обикновен крадец дори и се превръща в легендата Жоро Милионера. Личност, за която в един по-романтичен век биха се пели песни и разказвали приказки на мегдана. Чутовен герой, страшилище за мазните потисници, опора на народа и пример за подражание на децата, които щяха неуморно да влачат чували и да разиграват отново и отново дръзкото му дело.

Колата е намерена празна от полицията. Нито Жоро, нито пари, нито следа. Както си му е редът. Оставете това, но органите на реда не успяха да заловят обирджията цели две седмици и се почувстваха дотолкова безсилни и засрамени, че министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов (в други варианти самия Шеруудски шериф) призова (разбирай помоли) Жоро Милионера да се предаде, за да получи по-лека присъда (разбирай, за да попадне в ръцете на полицията все някак).

И, след като 14 дена обикаля родопските чукари с раница на гръб (може и да е правил нещо друго; така и никой не разбра, което дава голяма свобода на въображението на евентуалния автор на бестселър) Георги Енев, вече утвърдил се като легенда, реши да се смили над полицията. Той се обади на един пловдивски адвокат и наистина се предаде. Вълнуващо, невероятно, интрига до бога!!!

Оттогава досега Жоро Милионера окончателно затвърди имиджа си на непоколебим, загадъчен и решителен персонаж. Вече повече от 10 дни ни полицай, ни следовател, ни прокурор, ни адвокат могат да го накарат да каже къде са паричките. А това си е невероятно постижение, защото ако тия момчета умеят нещо добре, то това е да изкопчват информация по най-различни начини.

Сега пред Жоро се изправя ново изпитание, което може да срути целия му героичен образ или да окончателно да го нареди сред най-добрите. При него ще бъдат изпратени психолог и психиатър. Но да не мислите, че полицията се е смилила над арестувания заради близо едномесечната му одисея? Ни най-малко! И те ще искат от него парите! Ох, в какви ужасни времена живеем! Точно такива, които раждат герои, достойни за увековечаване в изкуството. Като Жоро Милионера например.

Дръж се, Жоро, дръж се! Ако и психолозите не те пречупят, че кой ще го направи!? Ако слушаш мен, трай си, пък нека те вкарат в затвора… Колкото и да ти дадат, със сигурност ще е по-малко от излежаното от Едмон Дантес в „Граф Монте Кристо”. А после като излезеш… Купон, мацки, отрупани маси, морета, планини…

Точно както се полага на едно лошо момче от тийнейджърските романи. Тъпото е, че живеем в България, Жоро. Иначе стотици издателства и филмови компании вече да наддават за историята ти. Кой знае, можеше да спечелиш дори повече, отколкото си откраднал от инкасото…

Advertisements