Бойко Борисов сбъдна най-съкровената мечта на всеки държавник – да влезе в историята приживе. Дори нещо повече. В неподражаемия си стил той надмина стотици лидери, оказали влияние върху съдбините на света, и се намести триумфално в учебниците не само приживе, а и в разцвета на силите си.

Сякаш като подарък за третата годишнина на ГЕРБ-овото управление издателствата актуализираха учебниците по история, по които ще се преподава през следващата учебна година. В този за 11-и клас например авторите ще „светнат” учениците и за последните правителства – тези на Тройната коалиция и ГЕРБ.

Както е редно пръв защити промяната министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. Той се обърна към българите с теорията, че децата им не знаели, че страната ни е в ЕС, защото предишните учебници обхващали периода до 2001 година. Един вид „засрамете се какви сте назадничави!”.

Но ние не сме ни най-малко назадничави. Дори сме склонни към философски разсъждения и, ако имахме възможност, бихме включили в учебниците по философия тема за разсъждение „Усетиха ли не само децата, а и родителите им, че сме членове на Европейския съюз?”. Този въпрос обаче май е по-подходящ за учебник по риторика, защото не се нуждае от отговор…

Наистина беше редно Сергей Игнатов да защити промяната като министър. Не ми побира ума обаче как му даде сърце да обосновава подобно нещо като професионален историк. Учените спорят точно колко години трябва да са минали от определено събитие, за да може то да бъде разглеждано безпристрастно от специалистите. Някои смятат, че 30 са достатъчни, други са на мнение, че трябва да е минал поне половин век, а трети залагат на още по-голяма дистанция.

Никой историк обаче не би защитавал сериозно тезата, че има логика в учебниците да се включват събития от последните две-три години. Защото с историята шега не бива. Именно заради такива експерименти, които я нагърбват да се вплита в злободневните боричкания, тя е получила и най-грозния си псевдоним – „курва на науките”.

Защото историята е страшна сила. Сергей Игнатов отлично знае каква манипулаторска мощ има тя. Достатъчно е като египтолог да си припомни лъжливата шумно оповестена от Рамзес II негова победа над хетите при Кадеш през 1274 г. пр. н. е. Или „триумфа” на римляните над Атила при Каталунските полета през 451 г. от н. е. И двете събития дълго остават в историята според невярната версия на тези, които първи съобщават гледната си точка. Науката помни хиляди такива манипулации, но не е тук мястото да ги изреждаме.

Нюансите са изключително важни в историята. От дистанцията на годините те правят така, че дадено събитие или действие, получило от съвременниците си негативна оценка, да придобие значението основополагащо или гениално. Или обратното. Що се отнася до това, което се случва в момента с учебниците по история, то е все едно химик да напълни басейн с дадено вещество, да се гмурне в него и да реши да му прави детайлен анализ.

Точно на същия принцип опитващите се да угодят на ГЕРБ автори на учебници определят победата им на изборите като внушителна, а по-внушителни от нея споменават мимоходом. Или учредяването на партията като „важен елемент от развитието на политиката”, без да е ясно дали някоя друга партия, основана по горе-долу същото време, няма да се окаже много по-важна в исторически план. Не трябва да се бърка историята с политология. Подобен подход винаги е бил пагубен.

Още повече, че това действие няма да донесе и нищо положително за ГЕРБ. Поговорката „Историята се пише от победителите” е до време и именно развенчаването й е една от основните цели на тази наука. След като бурята на събитията се уталожи, да се разгледат фактите хладнокръвно и да се направи задълбочен анализ. Може би Сергей Игнатов трябваше да предупреди премиера, че каквото и да се пише сега, то не може да заблуди бъдещите историци…

Не, че в новите учебници е включено кой знае каква информация, манипулираща съзнанието на учениците в полза на управляващите. Но пресъздаването на събитията от последните месеци в учебниците безспорно противоречи на методологията и практиката и дава право на опозицията и на безпристрастните наблюдатели да се запитат защо се прави това нещо. Явно не е защото децата в България не знаят кой ръководи правителството. Медиите дават всичко от себе си, за да научат и камъните в България кой ръководи правителството

Дали причината е желанието за бетониране на историческото значение на премиера и партията му, с което започнахме? Или пък целта е да се погъделичка суетата на премиера, която той несъмнено притежава в изобилие? Или просто всичко се случва, за да бъдат подразнени останалите политически сили, че „основен приоритет” на управляващите е „инфраструктурата”?

Ако някоя от изброените (или всички те) е водещата мотивация на правителството, Сергей Игнатов отново би могъл да предаде ценния опит на вековете на премиера. Къде-къде по-впечатляващо (а и трайно, защото учебниците я издържали година, я не) е по подобие на древните владетели да се издигнат каменни колони… Или в скалите да се изсекат стели, увековечаващи достиженията на великите ни управляващи.

Тъй като всеки пишещ човек в България е облагодетелстван ако не от друго, то поне от абсурди, играещи ролята на муза, мога и аз да дам няколко идеи за надписи, представящи делото на Бойко и предшествениците му пред (не?)благодарните поколения:

1. През лето 2007-о България беше присъединена от огромна, могъща и зла империя, наречена Европейски съюз. Моят предшественик Сергей Станишев и аз, богопомазаният Бойко Борисов, направихме всичко възможно, за да предотвратим последствията от това и успяхме. Народът ни още се чуди как така аз и моите приближени поддържаме нещата в такова положение, че всичко в страната да си остава същото, въпреки натиска на онези от Европейския съюз. Ще дойде време да са ми благодарни…

2. …После на власт дойде страховития Бойко Борисов. Беше поне два метра висок, с гръден кош като ведро и ръце като мечи лапи. Първокласен футболист, тенисист, каратист, пожарникар, бизнесмен, охранител, комисар, кмет, премиер, шоумен… Супергероят на своето време.

През неговото управление целият народ неуморно пееше хвалебствени химни за безкрайната му справедливост. И когато наказа самозабравилите се от алчност и богатство майки, присвоили десетки, дори стотици левове от държавата, като си ги взе обратно. И когато благородно остави двама осъдени братя да преминат в нелегалност. Но най-вече когато неуморно разобличаваше ден по ден своите предшественици, виновни за всички беди, които се стовариха върху народа му по негово време.

И последно. Все пак няма смисъл да се напъвам. Около Бойко Борисов има хиляди творци, които само чакат шанса си, за да го възхваляват.

3. Във времена на икономическа криза България имаше щастието да попадне в ръцете на велик управник. Бойко Борисов решително отби атаките на мизерията, в която тънеше Европейския съюз, и запази стабилно положението на страната си като най-бедна, най-застаряваща, с най-голяма ножица между доходи и цени, държава. По негово време нараснаха много неща – цените на тока и газа, пенсионната възраст и грандиозните обещания. Народът ще го запомни и като религиозен водач, отговарящ на всяка критика на безпътните си противници с размахване на прерязани лентички и мантрата „Магистрала”.

Така че, господин премиер, оставете историята на мира и възвеличавайте името си както намерите за добре. А още по-удачно ще е, ако оставите това на журналистите. Те почти целокупно правят точно това…

Advertisements