Водещи български медии получават милиони от различни министерства, за да дават гласност на техните кампании и „подопечни” европейски програми. Информацията не е нова за всички, които са гледали недомислените, нескопосани и скъпи клипове, рекламиращи ОП „Регионално развитие” например. Тя е очевидна и за всички, панически започващи да търсят други станции на радиото си, щом чуруликащи гласчета заповтарят до втръсване „зелено”, за да накарат българина да стане модерен, екологично мислещ човек.

Новото обаче е, че БГНЕС публикува конкретни цифри за сумите, получавани от различни представители на медийния пазар. Обикновено средствата са отделени, за да бъде популяризирано някое от начинанията или цялостната дейност на въпросното ведомство. На пръв поглед няма нищо притеснително… Безспорно е, че подобна информация би достигнала много по-лесно до хората чрез медиите, отколкото по какъвто и да било друг канал. Но да се върнем за кратко към цифрите, а после да правим конкретни изводи.

Министерството на регионалното развитие и благоустройството отделя за „осигуряване на достъпност, публичност и прозрачност на ОПРР чрез електронните медии” повече от половин милион лева (без ДДС). Сумите са преведени на БНР, радио „Фокус”, Дарик радио и TV7 през периода декември 2010 – януари 2011 година.

Официалната информация сочи, че в периода август 2009 – февруари 2012 година Министерството на транспорта е отделило за медийно отразяване и пиар 13 900 лева директно от бюджета си. 10 400 от тях са използвани за популяризиране на кампания за безопасност на пътя, а останалите са дадени за анализ на обществените нагласи към дейността на ведомството.

Дотук обаче със скромните суми. За популяризиране на ОП „Транспорт” за „сътрудничество с електронни медии” същото ведомство превежда 1 719 000 лева. Избраните за въпросното „сътрудничество” медии са БНР, Дарик радио, БНТ и TV7. С „Нова броудкастинг груп” пък е сключен договор за повече от 419 000 лева за излъчване на 6 документални филма, всеки от които с продължителност 20 минути.

Министерството на земеделието и храните е изразходвало над 10 250 000 лева за медийни и популяризиращи инициативи по мярката „Техническа помощ”. След юли 2009 година поверената на Мирослав Найденов институция е сключила 3 договора с радиа и телевизии на обща стойност малко по-малко от 450 000 лева. През следващата година договорите вече са 8, а отделените суми – повече от 750 000 лева. За 2011-а сключените контракти са 16, а стойността им – почти 2 милиона лева.

Две рекламни кампании, финансирани по ОП „Околна среда”, е предприело Министерството на околната среда и водите. Първата е проведена през 2010 година. Тя струва малко над 300 000 лева и представлява създаването на клип, който да бъде излъчен по БНТ, бТВ и Нова телевизия.

Втората е доста по-скъпа – 1 660 966 лева. Тя е реализирана през следващата година и включва изготвянето и излъчването на три клипа със звук и видео. Те са пускани в ефира на радиата БНР, Дарик, БГ радио, ФМ+, Фреш, бТВ и телевизиите БНТ, бТВ и Нова.

От Министерството на околната среда и водите заявяват, че не са сключвали договори за медийно отразяване с пиар агенции. В такъв случай ни остава да предполагаме, че невероятното недоразумение „Много ти е хубаво това зелено костюмче”, което изправи на нокти цяла мислеща България и бе бързо-бързо спряно, е платено с пари на европейските данъкоплатци. По споменатата по-горе Оперативна програма „Околна среда”. За което искрено им се извиняваме…

Социалното министерство също използва средства по Оперативна програма, наречена „Развитие на човешките ресурси”, за да популяризира паметната си дейност. По нея то е сключило договори с осем (най-мащабна кампания от всички; какво пък – като са оставили българския трудещ се на произвола на съдбата, поне да рекламират с размах, дано успеят да замажат нечий очи) радиа и телевизии. И сумата за тази дейност е подобаваща – на БНТ, бТВ, „Нова броудкастинг груп”, телевизия „Европа”, TV7, БНР, Дарик радио и „Фокус Нунти” ООД са изплатени повече от 2 200 000 лева.

В същия ред на мисли министерството, което през последните години е раздирано от най-много скандали, това на здравеопазването, е отделило и най-крупни суми за реклама и пиар – общо 6,5 милиона лева. На този фон Симеон Дянков и 400-те хиляди лева на неговото ведомство само могат да потвърдят имиджа му на скучноват, премислящ всеки свой харч скръндза.

Макар и да сме наясно с факта, че т.нар. комуникационен план за информация и публичност е неразделна част от всяка оперативна програма, няма как да не си зададем някои въпроси.

На първо място, на какъв принцип са избирани конкретните медии, на които са давани стотици хиляди левове (доста пари в един от най-пострадалите от икономическата криза бранш)? За БНТ и БНР няма какво да говорим. Те са обществени медии и съвсем естествено е да са „мост” между властта и народа. Особено когато първата предлага на втория някакви мерки, които могат да подобрят живота му.

До определена степен можем да приемем, че другите две национални телевизии и едно от радиата са избрани заради широката си аудитория. Не следваше ли обаче по същата логика да се дадат пари и на онлайн медии, които се радват на висока популярност?

Не беше ли в този ред на мисли логично да се рекламира също така в радиа, телевизии, печатни медии и сайтове, чиято насоченост е в сферата, в която действа конкретното министерство или се развива определената програма или инициатива?

Не е ли един и същ механизмът, по който българските медии стават зависими от управляващи, икономически кръгове и представители на подземния свят…? Давам ти пари, за да ме рекламираш, а ти между другото пишеш хубави неща за мен… Или поне си мълчиш. Ако можем да перефразираме поговорката: За рекламодателя или добро, или нищо…

Не е ли ясно защо качеството на 99% от българските медии е на отчайващо ниско равнище? Та те не се издържат от качествения си продукт! Те или са перачници за пари, или получават средства за реклама от правителства и съмнителни компании. На кого му пука за качествената журналистика!? Кадрите просто трябва да са достатъчно пластични в кръста, за да се навеждат и въртят ханша, като по този начин докарват парички.

А тиражи, аудитории… То е ясно! Бъркаме в най-кирливото кътче в българската душа и предоставяме на собственика му коктейл от кървища, чалга, сапунки и силикон; добавяме умопомрачителен елит от посредствени футболисти, високоплатени проститутки с микрофон и слабоумни парчета с прякори в „жакузита” и черни джипове с лесни за помнене номера. Остана само да добавим мазен политически каймак, в които 20 години плуват едни и същи ухилени (особено широко покрай избори) муцуни.

Така се постига двоен ефект: хем по-голямата част от хората постепенно започват да си мислят, че това е истинският живот и бързат да се влеят в него, хем рекламодателите са доволни – за тях прост народ е лесноманипулируем народ, а разни Пиратки, Златки и други патки се явяват евтин отдушник на социалното напрежение.

Да, така беше години наред, но вече се появяват някои неочаквани от властово-мутренско-медийната мътилка ефекти. Освен, че стремително се запътихме към местата, отредени за страните от Третия свят, в класациите по свобода на медиите, станахме обект и на конкретни критики от редица реномирани международни организации, работещи в сферата. Дори световни медийни експерти заговориха, че у нас независими са само „шепа блогъри”.

Българите също вече не са склонни да търпят дезинформационния бълвоч, в който едни хора дават пари на други хора, за да скриват (или поне да гримират) случващото се в страната от трети хора. Все повече от нас отказват да са „трети” хора. Доказват го протестите, организирани в социалните мрежи, въпреки медийното затъмнение, доказват го настроенията срещу определени „играчи на пазара” със самочувствие без покритие, доказва го дори вербалната агресия, бойкотът и сарказмът по адрес на разни ояли се пишман журналисти.

Така че прибирайте милионите и рекламирайте докато е време, че скоро нещата ще се променят! Българският народ може да има много недостатъци, но е доказал, че търпи волски, ама до време. Най-будните вече надигнаха глава и връщане назад няма!

P.S. Ако някой все още се съмнява в изложената тук теза, нека възстанови в паметта си споменатите в началото на текста рекламни клипове на различни министерства, инициативи и програми. Та те до една са тъпи, повърхностни, а някои дори и обидни за евентуалните реципиенти на програмата (визирам конкретно рекламата на Програмата за развитие на селските райони, в която букет наши театрални и кино „звезди” играят ролята на шайка полуолигофренясали селяни)! Реално разработването на тези кампании е платено от министерствата (и то солено), срещу което е създаден един абсолютно неконкурентоспособен продукт. Дали той щеше да издържи елементарен ненагласен конкурс?

Така ли щеше да е, ако всичко беше прозрачно и честно?

Advertisements