Безобразниците от Светия синод приеха единодушно църквата да удостоява с титлата „архонт”  православни християни, които имат „видими, доказани и направени публично достояние заслуги по подпомагане дейността на Православната църква“. Десетки редови православни християни, сред които изявени журналисти, хора на изкуството и университетски преподаватели (някои от тях лектори в Богословския факултет на Софийския университет) пък се събраха вчера пред Синодалната палата, за да изразят съвсем справедливото си възмущение от този акт.

Дори и за човек като мен, който не се чувства православен християнин (точно заради лицемерието на огромната част от днешните ни „духовници”), веднага се появяват няколко изключително логични въпроса, свързани с този пореден „богоугоден” акт.

1. Защо лъжете като телевизионни гадатели, синодални старчета (така е думата; далеч не всички вие сте на преклонна възраст)? Как така сте приели единодушно да давате титлата „архонт”, след като поне двама от вас – Варненският митрополит Кирил и Неврокопският му „колега” Натанаил заявиха най-категорично, че са гласували „против” и имат основателни аргументи за вота си?

2. Каква е причината толкова да бързате да вземете решение? Защо, след като още от 2007 година връчването на архонтска доблест на Слави Бинев от страна на Старозагорския митрополит Галактион предизвика справедливото възмущение на обществото и ви накара да излезете с официално решение, че такава титла в българската православна традиция не съществува? Какво ви кара да бързате сега? Защо така припряно гласувате? Дали защото всичката тази пошлотия трябва да се случи в отсъствието на патриарх Максим?

3. Какво значи формулировката „видими, доказани и направени публично достояние заслуги по подпомагане дейността на Православната църква”? Поправете ме ако греша, но не беше ли един от основните християнски добродетели скромността? Не е ли толкова важно да не парадираш с дарението си, колкото и самият акт на даряване? Правейки заслугите си публично достояние, достойните според вас люде не заслужават ли порицание заради самохвалството си, вместо да бъдат обявявани за архонти?

4. Тези, които поне аз знам да са отличени досега (въпреки че титлата не съществуваше официално, митрополитите Николай от Пловдив и Галактион от Стара Загора си я раздаваха), са меко казано смущаващи. Според аргументацията на официализирането на титлата, хората, които я носят, „ще бъдат пример на останалите миряни, включително със смирение и скромност”. Е как така?

Какъв пример за смирение, скромност или каквото и да било, освен за хищнически нюх към парите и умение да се адаптира, може да бъде Слави Бинев, собственикът на „Sin city” (Дано в Светия синод да знаят, че името на заведението, известно с безпаметните чалга оргии, на които домакинства, означава „Град на греха”).

Според митрополитите начинът на придобиване на парите, които заслужилите високото отличие миряни са дарили за църквата, „не трябва да противоречи на християнския морал и на добрите нрави”. Дори и да забравим за участието на най-пресния архонт, Петър Манджуков, в скандала „Петролгейт” през 2004 година (когато той бе обвинен, че е продавал нелегално оръжие на режима на Саддам Хюсеин), то няма как да пропуснем, че голяма част от милионите му са натрупани именно чрез търговия с оръжие.

Признавам си, за третия ми известен архонт не знам почти нищо, а и нямам желание да научавам повече. Достатъчно ми е, че освен с името си (Иван Кочев) е познат в петричкия регион и с прякора Чомбе. Може и да е субективно и повърхностно, но ако бях православен християнин, последният човек, който ще искам за пример, е бизнесмен с прякор. Всички знаем за какво става дума…

5. Господа митрополити, не можахте ли да изчакате тихичко някой и друг месец, след като се оказа, че почти без изключение сте бивши агенти на Държавна сигурност, преди да се забърквате в поредната си каша? Или наглостта ви е присъща от онези комунистически времена и не можете да я обуздавате така лесно?

6. Защо, щом искате да поощрите щедрите дарители на Православната църква, не направихте архонт дядо Добри? Ако не се сещате, това е онзи 96-годишен старец от село Байлово, който всеки ден пътува до София, за да събира милостиня за православните църкви и манастири и който дари на Катедралния храм „Св. Александър Невски” 35 700 лева. Най-големият дарител на храма, а пенсията му е 160 лева…

Или пък отец Иван от Нови хан, който направи чудеса, за да осигури подслон и прехрана на бездомни и възрастни хора?

Дядо Добри и отец Иван обаче няма да искат да станат архонти, дори и по случайност да се сетите за тях. Те са истински последователи на Исус Христос и знаят, че той предупреждава последователите си да не искат отплата за добрините си на земята. Наградата за праведните е на небето. Поне ако вярваме на Христовите послания, а вие твърдите, че го правите, нали?

Бинев, Манджуков и Чомбе не даряват с чисто сърце. Те дори не даряват, за да замажат гузната си съвест. Напротив, правят го показно, само защото са суетни. Но защо пък не? След като и вие сте готови да четкате извратеното им его…

Advertisements