Политическите удари започват да се сипят върху главата на горкия български народ един след друг, а остава цяла година до Изборите. Онези Избори, на които всички обичайно заподозрени са се наточили все едно са мишена за дартс…

Само преди десетина дена ГЕРБ се опитаха (и успяха) да прокарат в Народното събрание промяна в Закона за горите. Безспорно недъгава, безспорно лобистка. После я дръпнаха и оставиха защитниците и противниците й да „стигнат до консенсус”.

След това другарят Станишев по пролетарски (да му се не надяваш!) за пореден път разобличи качеството на магистралите, строени от сегашните управляващи и обяви, че неговото правителство е наблягало на рехабилитацията на по-„народните” (израз на автора) пътища. Приложи и цифри. Да си ги четем, докато пътуваме, а пломбите ни падат ни падат ли, падат… През стотина метра.

ДПС реши да не закъснява и изскочи на гребена на вълната със „съвършено конкретно предложение”. Видите ли, движещите се за права и свободи целели ограничението предизборната кампания да се води само на български език да отпадне.

Според безспорно (не се шегувам) най-правилно артикулиращия на книжовен български език депутат в Народното събрание Лютви Местан досега Конституцията била четена прекалено манипулативно. Имайки предвид алинея 2 на член 36, той цитира: „Гражданите, за които българският език не е майчин, имат право наред със задължителното изучаване на българския език да изучават и ползват своя език.”.

Оттук според ДПС следва, че алинея 3, която гласи „Случаите, в които се използва само официалният език, се посочват в закона.” може да бъде тема на дискусия и да се промени.

С цялото ми уважение на нов член на Европейския съюз, среден на възраст българин и наследник на древна, многолика цивилизация, не, НЕ може! Природата ми е свидетел, че уважавам вярванията, езиците, традициите и странностите на всички. Харесвам маорски татуировки, арабска поезия, викингски дракари, индиански тотеми и моаи от Великденския остров. Радвам се на пиърсинг, (по-рядко) на изкусно изработено фередже и (почти никога) на скарификация.

Никой обаче не може да ме убеди, че част от хората, които решават съдбата ми (а и тази на децата ми) ще имат нужда да им се говори на друг език в собствената Ни държава.

ДПС предлага при осигуряване на превод предизборните кампании в страната ни да НЕ се водят само на официалния за България език. Не става!

Ако моите братя от Кърджали, Чепеларе и Доспат не знаят официалния език на държавата си, ще трябва да се потрудят, за да го научат. Защото по този начин ще се откъснат от принудителното отчуждение, в което са въвлечени. И към честно изкарания, с пот на чело, хляб, ще се добави и светлинка децата им да имат по-добра перспектива от тази, с която са се сблъскали те…

Ако моите братя от „Филиповци”, „Столипиново” и безбройните гета не знаят официалния език на държавата си, ще трябва да се потрудят, за да го научат. Защото тогава няма да бъдат подритвани от институциите или да разчитат на детски надбавки, а ще научат какви са правата им. Само тогава ще разберат, че има и алтернатива на събирането на желязо, джебчийството и проституцията.

Ако моите братя Джон от Халифакс, Анри от Лион и Хорхе от Валенсия например, не знаят български, ще трябва да се потрудят, за да го научат. Защото, щом ще гласуват за Европейски парламент от България, трябва да уважават България.

Уважението на страната, в която живееш, щеш, не щеш, минава и през официалния й език. Отдавна никой от нас не гледа руски филми без субтитри. Никой не се радва и когато в центъра на София му заговорят безцеремонно на американски английски. Всички ние сме българи и българският трябва да е (поне) разбираем за нас…

Господин Местан, не се позовавайте на „възможността на предизборни срещи, събрания и митинги, при необходимост и ако се осигури превод, да може да се използват и други езици, освен българския”, препоръчана ясно от Организацията за сътрудничество в Европа.

Върнете се към тази част от алинея 3 от член 36 на Конституцията „Гражданите, за които българският език не е майчин, имат право наред със задължителното изучаване на българския език…”. „Задължително” е противно, това се знае. Щом живееш в България обаче, значи презумпцията е, че искаш да го правиш и ако желаеш да определяш управниците на страната Ни (моята и Вашата), не трябва да имаш нужда от преводач…

Няма да отнемам още много от времето на потенциалните си читатели, но какво да се прави, многословен съм и обикновено оставям най-важното за накрая. Господин Местан, безспорният факт за Вашата превъзходна артикулация, който отбелязах по-горе, ме кара да съм още по-убеден в правотата си, имайки предвид това, че самият Вие споделихте, че майка Ви е една от българките-мюсюлманки, които не знаят книжовния ни език.

Вие определено сте светъл пример за това как амбицията (в най-добрия й смисъл) и упоритостта могат да изведат всеки от нас до неподозирани висини в словесното творчество…

Advertisements